Живот с труден човек

  • 15 617
  • 114
# 30
Живот с труден човек рядко си заслужава. Поне трябва да има за какво да се хванеш. А от това, което си описала не виждам нищо. Да играе хазарт (което за мен е неприемливо попринцип), но да се държи с теб като с принцеса... или да е раздразнителен и да не е по милите думи, но да ти е опора и да ти помага с действия... а той хем играе, хем се държи зле, хем не ти е опора в нищо. Ами, за какво ти е тогава?  Thinking
Виж целия пост
# 31
Утре съм на психиатър, колкото и да не ми се иска ще трябва да предприема мерки, поне малко от малко да се осъзная,  да си стъпя на краката и да започна да разсъждавам трезво. Защото в момента не предприемам нищо и си съществувам безсмислено. Ще се постарая да се абстрахирам от неговото настроение, няма да му обръщам внимание, макар че е много трудно, когато започне да използва силни думи, които ме нараняват. Започвам да се натъжавам, да се обеснявам, като не ме разбира и ми всява постоянна вина и изпадам в много тежко състояние, стоя и плача и имам чувството, че се задушавам. Ще променя нещата със или без него!  Обещавам си!  Само ме е страх, че след малко той ще стане от нощна смяна и ще се държи като з***к, но то пък не се случва за първи път, светът не е свършил, няма да свърши и сега. Ще намеря къде да спя довечера, но не искам да се прибирам.  Не искам да ходя у родителите си, защото ще се започнат едни въпроси, майка ми е обсебваща и вместо да ме успокои ще започне да ме обвинява, че сама съм си виновна, ще започне да го обижда, а аз нямам нужда от това. Искам сама да се успокоя и да се отпусна, така ще осъзная по-ясно ситуацията, в която съм.  Благодаря ви за подкрепата, имаю нужда от нея, макар че после като го видя и ще забравя много неща и ще се самообвинявам...
Виж целия пост
# 32
След посещението при психиатъра вземи разлисти обявите за квартири и започвай да мислиш в тази насока.

Дано прочетеш внимателно постовете на Абсурд.
Виж целия пост
# 33
Имам собствено жилище, но го дадох под наем, за да си помагам. Ще трябва да измисля нещо определено...
Виж целия пост
# 34
Хубаво е, че си се решила на посещение при специалист. Както и другите са казали, ситуацията, която описваш е меко казано ужасна.
Според мен, ти трябва да се фокусираш върху себе си. Казвам го с най-добри чувства, но от това, което казваш, от самия начин, по който го вербализираш, смятам, че при самата теб има някои дефицити, които следва да бъдат третирани. В това няма лошо, всички си имаме дефицитите, не ме разбирай погрешно.  Hug Споменаваш нещо за майка си, за това, че е обсебваща и ти вменява чувство на вина - може би там е разковничето.
Надявам се, че след като събереш малко сили, ще успееш да се махнеш от него. Ще ми е много жал, ако се задържиш в това повече от ужасно положение. Hug
Виж целия пост
# 35
Възможно ли е да преувеличавам положението и да приемам по-емоционално нещата, от колкото трябва и в крайна сметка наистина сама да си създавам конфликтите? Защото и аз си имам своите недостатъци и особено като ме погнат хормоните през ПМС...
Виж целия пост
# 36
 Shocked Shocked Shocked
Айдее, не ти харесаха отговорите и реши да се самообвиниш, че преувеличаваш. Каквото искаш прави, и да знаеш - може би няма да сгреши толкова майка ти, ако някой ден ти каже, че сама си си виновна.
Виж целия пост
# 37
Човек който не желае да поеме никаква отговорност и на когото не можеш да разчиташ за нищо, не става за съпруг и баща.
Интересно ми е какво мислят родителите ти за тази връзка?
Биха ли те подкрепили?
Виж целия пост
# 38
Възможно ли е да преувеличавам положението и да приемам по-емоционално нещата, от колкото трябва и в крайна сметка наистина сама да си създавам конфликтите? Защото и аз си имам своите недостатъци и особено като ме погнат хормоните през ПМС...

Ти даже подценяваш положението...
Виж целия пост
# 39
Възможно ли е да преувеличавам положението и да приемам по-емоционално нещата, от колкото трябва и в крайна сметка наистина сама да си създавам конфликтите? Защото и аз си имам своите недостатъци и особено като ме погнат хормоните през ПМС...

Не.

Къде пише колко трябва? Има ли референтни стойности?

Всички имаме. Пак ли започваш? Изхвърли тези мисли от главата си!
Странно, но аз съм точно обратният тип - винаги съм права и никога не съм виновна, всичкото го правя чудесно и съм най-великата. Много изгодна позиция, да ти кажа!
Виж целия пост
# 40
Възможно ли е да преувеличавам положението и да приемам по-емоционално нещата, от колкото трябва и в крайна сметка наистина сама да си създавам конфликтите?
Именно затова те накарах да напишеш точка по точка за какви качества го обичаш...За да видиш черно на бяло, че в него не е останало НИЩО за обичане.
Изслушва ли те?
СЪобразява ли се с мнението ти?
Съобразява ли се с душевното ти състояние?
Помага ли ти?За каквото и да било?
Опора ли ти е?
Мил ли е?
Внимателен ли е?
Лоялен ли е?
Дава ли ти "криле" в живота?
Раздава ли се в секса?
Уважава ли те, предимно като човек и личност?
Ако на повечето отговора е "ДА", то най-вероятно вината е в теб. (в което силно, ама много силно се съмнявам).
Ако на повечето отговора е "НЕ", то да си пропилееш живота, нервите и здравето за подобен индивид е не глупост, а безпрецедентно малоумие.

Виж целия пост
# 41
Възможно ли е да преувеличавам положението и да приемам по-емоционално нещата, от колкото трябва и в крайна сметка наистина сама да си създавам конфликтите? Защото и аз си имам своите недостатъци и особено като ме погнат хормоните през ПМС...

Ти даже подценяваш положението...

То е видно, че го подценява още по самото заглавие. "Труден" човек мога да съм аз например, защото съм интровертна, подозрителна към хората, държа винаги да съм права, страдам от интелектуален снобизъм понякога и куп други такива. Човек със зависимост към хазарта и открито недобронамерено поведение е много нива над "труден".
Виж целия пост
# 42
Не ти е нужен психиатър, а психолог! Има голяма разлика. Психологът ще ти помогне да видиш ситуацията от друг ъгъл, ще работите върху самочувствието ти и себеуважението, ще ти помогне да си подредиш живота. Разбира се това няма да се случи без твоята помощ.
Виж целия пост
# 43
Възможно ли е да преувеличавам положението и да приемам по-емоционално нещата, от колкото трябва и в крайна сметка наистина сама да си създавам конфликтите? Защото и аз си имам своите недостатъци и особено като ме погнат хормоните през ПМС...

Ми, не, напротив- ти се опитваш да омаловажиш някои неща, търсейки вината в себе си.
Само че, никой не е виновен за държанието на другия, в противен случай, щеше да важи и обратното- като се държиш добре, да ти отговарят със същото.

Трябва ти професионална помощ, щом не можеш да получиш подкрепа от майка си и то- бързо. Hug
Виж целия пост
# 44

Странно, но аз съм точно обратният тип - винаги съм права и никога не съм виновна, всичкото го правя чудесно и съм най-великата. Много изгодна позиция, да ти кажа!

То и нейният е като теб- все е прав и велик, а тя- крива. Mr. Green
Само по хазарта се различавате. Joy

Мен лично, винаги ме е втрисало от безгрешни и велики.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия