Влюбвали ли сте се някога?:)

  • 14 996
  • 107
# 45
Джени, а промени ли се след нея?

   Промених се напълно след тази любов. Дълго време траеше болката ми и виждах във всяко мъжко лице неговото лице. Разочаровах се и нямам вяра на мъжете. В този мъж аз му вярвах почти на 100%. Изгубих се себе си. Да, бяхме заедно 6 години, но той не чувстваше тази любов, която аз чувствах към него. Бях готова на всичко за него. Затова се изгубих и себе си, тъй като винаги поставях себе си на последно място и правих всичко възможно той да бъде щастлив. Той беше просто влюбен и се появи другата жена и ме заряза, въпреки че правихме планове за сватба и дете.
Виж целия пост
# 46
Разбирам те.
И аз бях така.
Но те попита за промяната - защото ако тя е положителна за теб, би трябвало да изчезне горчивия спомен и да се превърне в благодарност.
Виж целия пост
# 47
Забележете тенденцията в тази тема, при която тези луди любови нямат хепиенд или пък са почти несподелени и ми кажете не е е ли именно неизживяното, това което ги кара да изглеждат толкова големи и силни? Особено през перспективата на времето...

Не е само до неизживяното. И друго е. Между определени хора има магия, която не се влияе от времето и пространството. Но е рядко и тези хора са късметлии.
Виж целия пост
# 48
   Моята приятелка също изпита такава любов като моята. И тя дълго не можа да се отърси от тази любов и ми казваше, че не може да живее без него и болката е просто неописуема. Казах й, че напълно я разбирам и с времето ще свикне с тази болка. Не вярвам, че времето лекува. Просто времето дава време да свикнеш, че даден човек вече не е в живота ти и да притъпи тази болка, за да можеш да продължиш напред. Чела съм и други истории по интернет и статии - пишат, че когато човек срещне тази изпепеляваща любов и винаги се стига до раздяла - никога не остават заедно. При такава любов страстта е огромна и няма баланс. Тя идва за кратко, за да покаже, че има такава любов. Няма начин да не те промени такава любов. Но винаги помним тази изпепеляваща любов и трябва да сме щастливци, че в този кратък живот сме успели да я срещнем и да я изживеем пълноценно, колкото и за кратко да е било!
Виж целия пост
# 49
Ти не питай дали сме се влюбвали, а при колко от нас остана пламенна любов след дългата връзка Simple Smile
Колкото и да си влюбен, един ден всичко се превръща в дъълга монотонна права линия. Иска ми се да вярвам, че е другояче, но аз жив човек да ме опровергае, така и не срещнах!
Е, не сме се срещали лично,     Laughing   но 2-3 поста по-нагоре те опровергах.
Скрит текст:
След почти 30 години заедно дългата монотонна линия все още е мираж....Е, не се носим на розовия облак на влюбването от първите 2-3 месеца, но с годините чувствата, любовта, обичта, нежността, всеотдайността стават все по-силни....Чуваме се по няколко пъти на ден, ако той не е зает в момента с клиенти, можем да откараме половин час на телефона-винаги имаме какво ОЩЕ да си кажем   Laughing  , уикендите сме винаги заедно....
Честно казано, започвам да се плаша какво би станало с този, който преживее другия.Аз лично сигурно бих се поболяла от мъка и не бих живяла кой знае колко след него, ако той ме изпревари.
Последните няколко години, ходейки на църква, усещам че започвам да се моля аз да си ида първа, защото няма да понеса подобна мъка.
Ох, отплеснах се....     Simple Smile   , сигурно и гадното облачно време ми действа депресиращо. 
Виж целия пост
# 50
Краси, би ме опровергал човек, над чието ежедневие имам пряк поглед Simple Smile
Отдавна не вярвам на любовите на хората, особено семейните!
Виж целия пост
# 51
Краси, би ме опровергал човек, над чието ежедневие имам пряк поглед Simple Smile
Отдавна не вярвам на любовите на хората, особено семейните!

Дали ще вярваш или не, твое право е, разбира се.
Аз пък не те познавам и идея си нямам защо бих лъгала....знам как живея, как обичам, как ме обичат, какво семейство имам и това ми стига.
Има тема, споделих.Дали някой ще вярва или не, не е мой проблем.    Grinning
Виж целия пост
# 52
И аз съм си задавала въпросът - защо наистина точно тези луди, страстни и изпепеляващи любови са толкова кратки и в почти всички случаи завършват зле, а по- прагматичните и земни такива са с хепиенд? Какъв е този баланс?
Виж целия пост
# 53
Ами, Краси, например защото от самото начало ти си избрала образа на вечно влюбената в този форум и твое задължение е да си го развиваш и браниш Simple Smile Ти си знаеш, може пък и да си от малкото щастливци...

А за земните любови аз искам да кажа, че веднъж нещо твое ли е , порадваш ли му се, то няма същото значение за теб! Лудите любови са такива, защото има неяснота, надежди, динамика, опасности и още много други източници на адреналин!
Виж целия пост
# 54
И аз съм си задавала въпросът - защо наистина точно тези луди, страстни и изпепеляващи любови са толкова кратки и в почти всички случаи завършват зле, а по- прагматичните и земни такива са с хепиенд? Какъв е този баланс?

Защото на "любовта очите са слепи" и обикновено се влюбваш в най-големия боклук,да ме извиняват изключенията.
Виж целия пост
# 55
Според мен - защото по-голямата част от любовите въобще не завършват с "хепиенд", а с раздяла по една или друга причина. И когато са малки, се забравят, а когато са големи, се помнят и измъчват.

Има и нещо друго, разбира се - при по-малко страстните връзки се смята, че преценката за отсрещния е по-трезва и затова разочарованията са по-малко, а "хепиендите" - повече. Когато виждаш някакви дребни "недостатъци" у човека и нямаш голяма страст към него, изобщо не започваш връзка, започваш я в такива случаи, когато си преценил, че си допадате.

И мъжете се влюбват. Моят конкретно обича да казва, че влюбването при мъж на възраст над 20 години било инфантилност, но дори и той се е влюбвал преди тази възраст. Wink
Виж целия пост
# 56
Забележете тенденцията в тази тема, при която тези луди любови нямат хепиенд или пък са почти несподелени и ми кажете не е е ли именно неизживяното, това което ги кара да изглеждат толкова големи и силни? Особено през перспективата на времето...

След години,като си размишлявах за точно тази любов,съм си мислела ,че това е причината ,недоизживяната тръпка...но сега мисля,че за всичко е "виновна" Simple Smileхимията.С друг човек не съм изпитала подобно нещо.На химията сме неподвластни,или се случва нещо с някого или не,а случи ли се тогава вече идват и чувства и т.н.

А за мъжете,влюбват се по-рядко от нас,но понякога по-дълбоко.....
Виж целия пост
# 57
И аз си имам една такава изпепеляваща любов от миналото ... понякога се чудя дали да му се обадя, но само при мисълта за онова състояние в което трепериш по цял ден, не ти се яде, не ти се спи не ти се живее без него се отказвам. А минаха доста години от тогава Simple Smile
Виж целия пост
# 58
И аз си имам една такава изпепеляваща любов от миналото ... понякога се чудя дали да му се обадя, но само при мисълта за онова състояние в което трепериш по цял ден, не ти се яде, не ти се спи не ти се живее без него се отказвам. А минаха доста години от тогава Simple Smile

   Не си заслужава. Този мъж не Ви е оценил. Ако видя мъжът, към когото изпитах тази изпепеляваща любов, на улицата, ще го подмина. Причини ми огромна болка.
Виж целия пост
# 59
И аз съм си задавала въпросът - защо наистина точно тези луди, страстни и изпепеляващи любови са толкова кратки и в почти всички случаи завършват зле, а по- прагматичните и земни такива са с хепиенд? Какъв е този баланс?

Защото на "любовта очите са слепи" и обикновено се влюбваш в най-големия боклук,да ме извиняват изключенията.

   Точно така. Правилно сте написали. Но можеш ли да нареждаш на сърцето си в кого да се влюбиш? Случва се изведнъж.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия