Влюбвали ли сте се някога?:)

  • 14 986
  • 107
# 75
Влюбвала съм се няколко пъти досега. Не ми се брои, но във всички случаи са повече от 5 пъти.
Влюбването е едно, сексуалните мераци - друго, поне при мен.
Всеки път е било като по филмите и романите. С много емоции, "пеперуди", самозаблуди, розови илюзии, химия, страст, романтика. Абе екшън  Heart Eyes И сякаш завинаги ... но свършат ли трепетите, характерни за първите месеца от връзката ... нещата преминават в друга плоскост: или следва болезнена раздяла, или прерастване в истинска любов и в сериозно интимно партньорство. Поне при мен среден път не е имало.
Случвало се е да слагам край с хора, в които още съм силно влюбена.
Е няма такава болка! Няма такава мъка като сърдечната! Онова страдание вляво и връхлитащата неканена мисъл отново и отново, за него... докато се преодолее и надживее, разбира се.
След това остават само спомени. Евентуално - снимки, писма, имейли. Сънища. Неочаквани, внезапни срещи, като шега на Съдбата. Изкушение да пробваш пак. Или пък не. И дотам. Плюс натрупан житейски опит. ... И аз благодаря за темата, намирам я за приятна и полезна, и достатъчно нестандартна.
Виж целия пост
# 76
...
Случвало се е да слагам край с хора, в които още съм силно влюбена.
Е няма такава болка! Няма такава мъка като сърдечната! Онова страдание вляво и връхлитащата неканена мисъл отново и отново, за него... докато се преодолее и надживее, разбира се.
След това остават само спомени. Евентуално - снимки, писма, имейли. Сънища. Неочаквани, внезапни срещи, като шега на Съдбата. Изкушение да пробваш пак. Или пък не ...

Мдам и аз съм го извърял този път, макар напоследък да имам усещането че не съм стигнал края.

А съдбата може да е голяма кучка ... преди години попадам на снимка в мрежата на първата ми любов и по нашарените топлоизолации на заден фон, разбрах веднага къде живее. Та се зачудих кой идиот помни шарката на топлоизолации на случаен блок от едно виждане? Така се оказахме почти съседи, като собствената ми жена избра местоживеенето и до ден днешен не ще и да чуе за преместване макар да имаме доста по-голямо жилище отдадено под наем и къща в София.

Сега съм се пуснал по течението, да става квот ще ...
Виж целия пост
# 77
Темата е доста лична ...  Laughing

Аз съм щастлиФтка...      Може би съм си един сладур.   tooth
Благодарна съм, че пътищата ми се пресякоха с достойни Мъже, които ме обича-ха/т с цялото си сърце.  Господ здраве да им дава и вечна младост!!!  Heart Eyes
Нямам Човек с когото да съм в криза във взаимоотношенията.... Дори повече -  ПРИЯТЕЛИ сме!!!
------------
Винаги има пеперуди в една душа...  Загубя ли пеперудите- значи съм умряла....
Емоционална съм,  умея да се контролирам   ooooh!  дори повече отколкото трябва...  #Silly
  
Виж целия пост
# 78
Осъзнавам, че ми звучи леко нелепо въпроса. Предполагам повечето сте се влюбвали.
Изведнъж някак ми хрумна, че аз може и да не съм.
Влюбвали ли сте се така като по книгите и филмите?
Мисълта постоянно да лети при любимия, краката да треперят, стомаха да се свива, пеперуди в стомаха, бръмбари в глава, други буболечки... Да нямате търпение да го видите, да си говорите дълго, цяла нощ и да има какво още да си кажете. По филмите и историите все се гледат в очите влажно и продължително и изглежда това им е приятно.
Дали съм стара вече за такива емоции или не съм се влюбила подобаващо или съм нещо повредена емоционално или са ми грешни представите:)
Някой път се чудя - с оглед нещастния ми първи опит в обичането - дали не трябва да си избера някой свестен, добър мъж и тая история с тръпките да я оставя на другите. Ама това пък дългосрочно дали ще работи... тя пък тръпката викат и тя не била дългосрочна.
Прочитайки се, знам че звучи като тинейджър-идиот. Разбирате ли ме, знам. Simple Smile))
Обаче това са емоции, които дълго ме тормозят и се опитвам да осмисля. И то е така, защото в други отношения съм подреден човек, знам кое ме прави щастлива, удовлетворена съм в повечето житейски аспекти, следвам мечтите си. Т.е. има моменти, в които ми е и много трудно, но съм щастлив човек.
А пиша тук, защото ви чета от едно известно време, понякога. Не пиша и вие не ме знаете, но като четеш някой повтарящо се много пъти, оставаш с усещането, че го познаваш. И мненията на някои от вас са ми особено интересни. И ми се ще да прочета повече. Макар че темата ми е потресаващо скучна и бързо ще изчезне. Simple Smile


Да, влюбвала съм се точно по същият начин, по който описваш влюбването. Накрая историята завърши със съжителство и две прекрасни деца.

Цитат
Не,за мен това е загуба на време и на нерви.Подхлъзнеш ли се обикновено излизаш наранен от цялата ситуация.Нямам такава потребност.Мъжа си го избрах съвсем хладнокръвно на база характер,отговорност и способности.И си го обичам,по мой си начин.Но да ми пърах пеперуди,да бърша сълзи и сополи,няма нужда

Много ми хареса този отговор. Това е рационален избор и мисля, че връзките от такъв тип би трябвало да са най-дълготрайни. Аз така и не можах да се науча да избирам рационално. Радвам се, че поне имах късмет и избора ми макар и чисто емоционален се оказа идеален за мен.
Виж целия пост
# 79
Нооо в живота понякога обстоятелставата пречат на любовта, а познатото дава превес на страстта. И може би е по- добре....
 Peace
Виж целия пост
# 80
Много по-хубаво е отколкото в книгите! И ме /ни/ държи вече 28 г.   Peace
Все още чакаме битовизмите и привикването да ни "залеят".  Laughing
Виж целия пост
# 81
Бях на 21-22 г. влюбих се точно като по книгите и филмите с пеперудите в стомаха и всички останали екстри в най-неподходящият човек. Съзнавах че не сме един за друг, но на чувствата си господар не съм. Така и не му споделих трепетите към него, трудно го преживях и забравих. Продължих напред, пеперудите не се върнаха при мен с никой от следващите хора в живота ми, за тях забравих дори... За да ме връхлетят ей така изведнъж от пръв поглед дето се казва, в моят случай от едно ръкостискане, което продължи твърде дълго. В момента съм влюбена точно по този начин, с тази разлика че е споделено и продължава с пълна сила вече месеци наред.
Виж целия пост
# 82
Влюбвали ли сте се така като по книгите и филмите?
Да... безумно. И сигурно точно, защото смятах, че съм застрахована - също така безумно обичах и бях обвързана с друг.
Озовахме се в (не)подходящото време, на (не)подходящото място, класическо клише от сорта на това, че сексът - който в конкретния момент беше абсолютна гротеска - не е повод за запознанство. Той обаче каза, че иска да ме види пак и не спря да ме търси, докато това не се случи. Не съм допускала, че ще изпитам подобни чувства, същото и от негова страна. А нататък... историята ни се разви почти като в 'Птиците умират сами'.

Не е само до неизживяното. И друго е. Между определени хора има магия, която не се влияе от времето и пространството. Но е рядко и тези хора са късметлии.
Не сме се виждали от много години и смятах, че всичко е мъртво и погребано. Е, явно само така съм си мислела, наскоро вселената реши да размести пластовете и срещата ни предстои. Излишно е да казвам, че почти не стъпвам по земята... за 'свръхбагажите', които сме натрупали междувременно сега не искам да мисля изобщо.

Благодаря ти за темата, авторке  Hug

   Да, точно така и аз се чувствах. Също мисля, че всичко е мъртво и погребано вече. Дано никога не го видя повече.
Виж целия пост
# 83
Скрит текст:
Много благодаря на всички за цялата откровеност:) Красиви истории и тъжни истории
Аз някак имах предвид с въпроса онази истинска любов, но всъщност явно най-силната е онази пагубната.
Имах предвид споделеното влюбване, дето срещаш човека и си казваш 'този е', той също. И заживели щастливо до края на дните си:)
Не си казах точно "ТОЙ е!", но си беше нещо като любов от пръв поглед....видях го и сякаш Вселената ми "прошепна" :"Ето този мъж ще има някакво значение в живота ти."
Някак "усетих", че няма да е само обикновен познат, от типа "Здрасти, как си?".
Просто "знаех,", че между нас нещо ще се случи.....
Е, случи се.И се случва вече почти 30 години....като с годините става все по-силно и хубаво.
Виж целия пост
# 84
да влюбвала съм се и не надявам да ми се случи отново  Confused
Виж целия пост
# 85
...
Случвало се е да слагам край с хора, в които още съм силно влюбена.
Е няма такава болка! Няма такава мъка като сърдечната! Онова страдание вляво и връхлитащата неканена мисъл отново и отново, за него... докато се преодолее и надживее, разбира се.
След това остават само спомени. Евентуално - снимки, писма, имейли. Сънища. Неочаквани, внезапни срещи, като шега на Съдбата. Изкушение да пробваш пак. Или пък не ...

Мдам и аз съм го извърял този път, макар напоследък да имам усещането че не съм стигнал края.
...
Сега съм се пуснал по течението, да става квот ще ...
И аз така искам да е.
Но една мисъл не ме напуска. И се връщам в началото.
Някой беше казал, че влюбването е загуба на време. Да, ама как да си заповядам да бъда хладнокръвна?
Искам. Да не харесвам никой. Да не се привързвам. Е, не мога.

Виж целия пост
# 86
За първи път се влюбих така, когато бях на 15 години, но си остана с платоничната любов.
Милех си, че никога няма да ми се случи, докато не се запознах със съпругът ми.
Пеперуди ... омекване на колена... разговори по цяла нощ, защото не можехме да се наговорим. Много любов, секс и романтични моменти. Заспивахме и се събуждахме гушнати. Аз докато готвех в кухнята и той ме прегръщаше отзад и ме гушкае докато готвя, защото му липсвам. Оженихме се няколко месеца след като се запознахме, две деца. Нищо материално не ни интересуваше, сватбата ни беше в много малък кръг- 6 човека.
Вече години сме заедно и нищо не се е променило, понякога не мога да повярвам, колко бързо летят годините. Като останем насаме пак избухва страстта. Ходим заедно веднъж в месеца на милонга да танцуваме, и двамата обожаваме танго аржентино. Това е нашият свят и се потапям в ръцете на моят Тангуеро.

Виж целия пост
# 87
Интересна тема!  Simple Smile
Аз мога да се "похваля", че се влюбвам с всичките му екстри ( като пеперудите в стомаха, постоянните мисли към обекта на желанията  Flutter и т.н ) и то мнооого често  Crazy
Хубаво е да си влюбен.. чувстваш се добре, щастлив.. абе, хубаво е  Wink
Проблема идва, когато чувството не е споделено, но пък неможе всичко да е наред, нали? Mr. Green
Мисля си, че не винаги е добре да разкриваш чувствата и любовта си към някой, защото хората ( или по-скоро мъжете ) се плашат от откритите и честни разговори!
Май залитнах в разсъжденията, така че спирам!  Mr. Green
Поздрави за интересната тема! Ще чета!  bouquet
Виж целия пост
# 88
Много пъти и винаги е било споделено. Защото имам прекалено ясни критерии.
Виж целия пост
# 89
Да и съжалявам!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия