С какво ви дразнят свекървите- 79

Майка ми ми се разсърди още първата вечер, че не ѝ дадохме да изкъпе бебето. Не знам защо, автоматично беше решила, че трябва тя да го направи. То пък голямото къпане, даже първите дни на чешмата го къпехме, по съвет на педиатърката. Мъжа ми де, аз за първи път сама го изкъпах, като беше на 7 месеца.
Слушахме само докторката и не съжалявам изобщо. Един акъл не съм взела от друг до към третата година на детето. Така и двамата с мъжа ми правим едно и също, няма спорове, няма и претенции да направим еди какво си, защото не знам си кой казал.
Вярно, че изоставаше къщната работа, на не е бил такъв проблем. Нито се строявам пред мъжа ми с ракията и салатата с прибирането му, нито имах по-важно нещо от бебето в началото, нито пък аз съм капризна какво ще вечерям и, че менюто не е пет степенно.
Изписахме го още от болницата с колики и в началото беше малко нанагорно, докато намерим къкво му действа за тях.
Нито съм свръх майка, нито пък свръх жена и ако без помощ нещо куца за известно време, не ми е чак такъв проблем, стига куцащото да не е справянето с бебето. После сами се нареждат нещата.
На майка го оставих за час, като беше на месец, да ходя да подам някакви документи. Нахранен и спящ. После се бъркаше в захранването и изобщо не съм го оставяла. За по-дълго го е гледала вечерно време, като вече е сложен да спи. И броя на тези случаи е по-малко от пръстите на едната ми ръка. След 2 години ѝ го оставах за по-дълго и вече можех да разчитам, че няма да направи нищо през главата ми.
Нито се гордея с това, че не съм искала помощ, нито го натяквам на някого. Просто давам пример как двамата родители има начин да се справят сами. Иска се много дейно участие на таткото, че да успееш. Сама на практика никоя не се е справила

Това, да е неоправено, става, но да е мръсно и да няма нищо сготвено, за мен никога не е било опция.
Все пак, бебето има нужда от чистота, а родителите- от храна......

ма ко, има много жеки, които се справят сами. Съпруги на военни, капитани, самотни майки и т.н.


Юлка, съжалявам да те чуя така!
Ползвай помощ щом ти е необходима и си гледай здравето и сина  

И за мен, но аз скучаех и имах много свободно време. Всичко ми беше по конец, направени пюрета, храна, изгладено, нагласено, но аз си казвам, че с едно дете ми беше като ваканция.

 До 6тия месец на бременността работех с тризнаци и наистина ми беше много лежерно само с щерката. Четях, пишех, учех, тренирах, гледах филми, разхождахме се, ходехме по пикници и имах много време за себе си и за нас двамата като двойка.

 Детето беше в режим и заспиваше към 7.30 всяка вечер и имахме много време за нас, за гости, за филми, за почивка и т.н.

Гузен негонен бяга, стана твоето!
Хем признаваш, че ти е помагала и си ѝ благодарна, хем  " имам да вземам" ако така си мисля!

И целия зор за какво?
Да се гордееш, че сама с мъжа си, взел 7 месеца отпуск по татинство, си се справила?

Не си единствена- виж колко много още са се справили и без да им носят любимата храна, и без мъжете им да си вземат отпуски.

Аз от сега си знам,че ще ползвам помощ и то платена.Няма как иназе така или иначе.Дано ми се падне спящо и спокойно дете,а не ревливо чудовище...

С ЕДНО дете, да отбележа.
Аз пък се справям с две. Ревливи. Е, и?

Ами браво,герой.Аз стискам палци да не е така,защото още помня брат ми какъв кошмар беше.Иначе не знам как ще е,но със сигурност ще търся помощ,платена,роднинска не знам.Сънят ми е много важен и затова и децата са толкова отлагани.

 
Опитвах се да поясня, че няма такова нещо като не-спящо бебе, но щом ви е по-добре да мислите, че е нормално така, ваша воля!

Отлагането не е добър вариант.
Колкото повече напредва възрастта, толкова по-трудно е да се справяш чисто физически, дори и със спокойно дете.

Не съм престаряла,а и не е само съня разбира се.Имаме си и други неща предвид.
Ти като не си виждала,аз съм.Не че не спят,а спят по 30мин-1 час и после пак рев.И така денонощно.И много добре си спомням как нашите го разкарваха из стаите,заспи малко и след час пак се почва.

Ами... добре 

Ако и таткото липсва в картинката, то тогава е повече от нормално да имаш нужда от помощ.
Мъжа ми не е бил плътно вкъщи 2 седмици след изписването, а само 1 ден. Но тогава работеше на 2 км. от вкъщи сам си беше шеф и можеше да се прибере и да зареже всичко по всяко време.
Аз и в това отношение смятам, че няма правилно или грешно, а според ситуацията. Нито едните са героини, че сами са си гледали децата, нито другите са мързеливи или некадърни, ако са поискали помощ.
Но и продължавам да смятам, че бабите трябва де съобразяват с майката от каква помощ има нужда. А не бабата да е решила, че ще гледа бебето, а майката да има нужда от помощ в домакинството и бабата да се запъне, че ако не прави това, което си е наумила, снахата е неблагодарна
Контеса, нали знаеш моя колко спеше? На месец и половина вече спеше 3 пъти на ден по час. На 5 месеца вече спеше веднъж на ден по час. На година и половина окончателно отказа следобедния сън. Педиатърката я бах побъркала с въпроса "защо не спи това дете" през няколко месеца. Нямаше такова друго дете около нас .
Голям зор беше с това неспане, защото на мен през деня единственото ми време беше когато той спи. Използвах го предимно да сготвя и всичко останало като се прибере мъжа ми, двамата. Беше ме страх да се захвана с нещо по времеемко и той да е сам в кошара, въпреки, че бебефона се беше сраснал с мен, носех го на кръста си.
И с това се справихме.
Иначе не беше ревливо бебе с изключение на коликите още в началото. Беше сравнително спокоен, въпреки, че коликите още не бяха минали (но овладяни), като започнаха зъби да го мъчат.

Ще има 15 дена,които не е сигурно с работата му дали ще могат изобщо да бъдат взети,заради естеството на работата му.Бабите работят и ще работят още доста години и живеят много далече за да помагат,а и свекърва ми едва ли ще се натиска да помага в смисъла на това,което имаме предвид тук.
Затова стискам палци за спокойно и спящо бебе.

ма ко, помня, но явно съм се въздържала от съвети.  

Помня, че този разговор съм го водела в няколко други теми и държа да си кажа, че всичко е въпрос на режим и спокойна нагласа, че това е период само. Както ги научиш. Именно. И с това съм съгласна.

Той си сменяше режима сам. Никога не е приспиван на ръце, заспивал си е в леглото винаги. Педиатърката казваше, че значи му стига този сън и все повтаряше, че умните деца не спели.
BeautifulM, аз изобщо нямах предвид теб, поста ми също не е бил насочен към теб.
За помощта от бабите и начини на справяне като липсват ставаше въпрос. А за таткото по-назад Контеса писа, че и жени на пътуващи по работа мъже и самотни майки се справят. Което си е точно така