Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 29

Здравейте, предполагам, че може би не е тук мястото да пиша за моят проблем, но като хора, които имате проблем свързан с аутизъм реших да ви попитам! Съседите, които живеят над мен имат дете на седем години, което е аутист! Детето ежедневно с часове чука, тропа, блъска, хвърля разни предмети, мести мебели! Бащата на детето, по мои наблюдения, явно е дигнал ръце от детето, защото не прави нищо да предотврати тези шумове, които се случват през цялото денонощие, но най вече вечер и през нощта, както и в обедните часове, посочени и отредени със закон за почивка! В даден момент на бащата вече му идва до гуша и се започва едно викане и псуване! Майката за 3 месеца нито съм я чул, нито съм я виждал. Преди 1 месец ходих да им направя забележка и да предприемат мерки да ограничат това тропане - бащата миришеше на алкохол и говореше завалено (бавно) и беше с кръвясали очи! Думите му бяха - "На мен ми е по-зле отколкото на теб, защото ми тропа на главата"! Каза ми, че детето щяло да започне да ходи на детска градина и през деня ще е на детска градина, вечер щяло да спи! Вече месец от разговорът ни почти няма промяна. Това говори за безотговорни родители и невъзможност да се справят със ситуацията! Вече сериозно обмислям да викам полиция, да се свържа със социалните, да пусна жалба до кмета, да направим събрание на входа и да гласуваме за изхвърлянето им от апартамента поради системния тормоз и нарушаването на Закона за етажната собственост! Искам да уточня, че обитаваното от тях жилище не е тяхно! Вече 3 месеца хората от 8 апартамента патим заради едни безотговорни родители, които не могат да се справят с проблемното си дете. Искам да помоля за съвет от вас, като хора, които имат опит с аутизма, защото наистина сме подлудени тотално! Благодаря и очаквам отговор по въпроса ми.

Точно така, господине. Тук изобщо не му е мястото на този ваш коментар.

Подкрепям!

Има хора на които чувството за такт им е ампутирано. Чак ме досмеша...

    Brigadira, аз имам едно правило: ако искаш да получиш верните отговори, задай правилните въпроси, а за да зададеш правилните въпроси ти е нужен набор от знания. Хубаво си открил тази тема, но щеше да е добре  да прочетеш поне първата ѝ страница. Когато донякъде разберете проблема или поне се опитате да го разберете ще решите как да действате.
    Ще си позволя личен пример от тази седмица. Разбрах, че бебето на съседката ми е болно от епилепсия. Ами оказа се, че имам съвсем бегли знания за това състояние, седнах , попрочетох, малко се ограмотих, защото темата е огромна. Поговорихме си с майката няколко часа, тя си поплака. Че и милинки на таткото изпратих, че той пък изпаднал в депресия и сега си е в болнични у дома. Дано си ме разбрал...

Уважаеми brigadira,
много се радвам, че повдигнахте тази тема тук.
Ето и моето мнение:
Ако Вие се смятате за достатъчно отговорен родител предложете на бащата да гледате детето за 1 час седмично.Сигурно сте достатъчно запознат със състоянието аутизъм, за да твърдите, че родителите са безотговорни.
Повярвайте ми и аз искам послушно дете, което да ходи само на училище, да може да се пази от автомобилите и т.н.
Това, което искате има своите основания и Ви разбирам.Но има един мъничък момент:
Така както не може да изисквате слепите хора да се пазят от автомобилите, защото не могат да ги видят, така и от хората с аутизъм не може да изисквате да пазят тишина, защото не осъзнават правила.Каквото и да прави бащата е безпредметно, защото детето му явно има достатъчно дефицити, за да има резултат.
Ако наистина искате да решите този проблем отидете в някой ДЦДУ и попитайте там специалистите как се преодоляват подобни дефицити.Предполагам бащата е достатъчно огорчен от положението си, за да му чоплите в раната.
Надявам се правилно да бъда разбрана.

+1.
Ако постът на Бригадира не е тролска провокацийка, де.

Това щях да напиша на бригадира, но гледам че регистрацията му е от един ден, така, че не се знае кой стои отсреща:

Фантом! Но, да знае, че не се играе с огън!

Дъ гейм
Встрани от темата но не се ли казва - има епилепсия, а не болно от епилепсия. Ох и аз така говорих с една баба на което внучето в с епилепсия но го разбрали чак като станало на 5. Просто имало моменти когато за минута две го отнасяло а те си мислили че е разсеяно.

В светлината на това дъщеря ми наскоро ми каза че на една от лекциите един студент седящ до нея получава епилептичен припадък. Каза че много се уплашила от факта , че не знае какво да прави а това може да му струва живота. Две деца обаче нейни колеги по група явно са били завършили някакви курсове по първа помощ  и веднага се обадили на линейка, извадили от раниците са гумени ръкавици, сложили го да легне бръкнали в устата да проверят езика и му сложили твърдо в устата да захапе. Линейката дошла след 5 минути ( не говорим за бг) . Щерката каза че ще ги пита къде може да изкара същите курсове. Била много впечатлена макар и притеснена . Разпитва ме какво знам за епилепсията...каза че след няколко дена момчето било на лекция и тя си отдъхнала че е добре. Ние хората , затова сме хора, защото трябва да проявяваме разбиране...

   Re ge , и аз се чудих как да се изразя, дали е болно детенцето, дали има или дали страда от епилепсия. Както казах, имам някакви съвсем общи познания за това състояние. Може би така се изразих, защото самата майка ми каза " Детето ми е болно" . То и те самите още не знаят доколко е сериозно състоянието на детето. Правят изследвания, ходят на физиотерапия, но като че ли майката е най-притеснена за интелектуалното развитие на детето. Тя някак си намери в мен сродна душа, защото аз вечесъвсем спокойно си разказвам за проблемите на синът ми. И двете сме учителки-аз по математика, тя по латински и древногръцки.
  Тя като че ли се отприщи, толкова болка се изля от нея. И цялата тази случка затвърди усещането ми колко еднакви сме хората. Когато заговорим за децата си, за мечтите си, за страховете си всички разлики между националностите изчезват.

Отговорът ми надали ще Ви хареса.
Родителите не са безотговорни. Идея си нямате колко е натоварващо да имате дете с аутизъм. Да, те имат стереотипи, които вдигат шум. Детето отваря и затваря врати или нещо подобно, което чувате като хлопане. Тази дейност го поглъща изцяло и то живее в своя свят.
Ако бащата има зачервени очи, надали е от пиене. Не помислихте ли, че може да не е спал. Много бащи на деца с аутизъм почват работа някъде, където дават нощни смени, за да могат денем да са у дома и да помагат. Помислете си също и как ще се чувствате, ако имате дете с подобна диагноза и лекарите свиват рамене и Ви казват да се опитате да живеете, все едно няма нищо. Да, ама някак си знаете, че животът вече никога няма да е същият.
Моят съвет е да отидете и да е извините на съседите си.
Ако мислите, че можете да се справите по-добре с детето, може да се пробвате. Имайте предвид, че всичко, което знаете за децата, не важи за децата с аутизъм. Имам приятелка, която съвсем добронамерено поиска да занимава моя син, тогава двегодишен, и беше убедена, че като събере с нейните деца (тя е многодетна мама с чудесни деца и уважаван преподавател), моят ще се промени и ще проговори. Не стана.
Ако си мислите, че с наказания или нещо подобно може да се "превъзпита" аутист,  да знаете, че не става.
Ако искате детето да спре да тропа, трябва да да се намери друго занимание, което да го успокоява.
Родителите най-вероятно го водят на терапии, но резултатите идват бавно. Терапиите са скъпи, добрите специалисти са доста ангажирани и нямат  достатъчно часове. Попитайте дали можете да помогнете с нещо.
След като питате, ще Ви кажем - и нашите деца са такива. Не се знае дали не живеете под жилището на някой от нас. Опитайте се да разберете - децата не го правят от лошотия. Нито ние сме си оставили децата безпризорни. Напротив, родителите на децата с аутизъм полагат много повече грижи, отколкото един средностатистически родител.
Ако искате да спите, пробвайте с добро. С лошо няма да стане. Хората имат нужда от подкрепа, а не от скандали.

Не се хабете-поста е фалшив отвсякъде.

Благодаря за адекватния и културен отговор. За тези които си мислят, че съм някакъв хейтър и постът ми е фалшив жестоко се лъжат. Исках да изчакам да видя повече коментари и тогава да отговоря! Очаквах негативни реакции и това е нормално и разбираемо. Всичко, което съм написал е вярно! Не лъжа и не преувеличавам! Мога да ви уверя, че детето не посещава никакви терапии, стои под ключ и изключително рядко го извеждат навън и то за много кратко. Според мен дете в такова състояние трябва да бъде под постоянно наблюдение и грижи, а за тези 3 месеца няколко пъти лично съм се уверявал, че го оставят с часове само и детето в тези случаи винаги е пощурявало. Нека хората, които ме хулят и си развиват всевъзможни теории за това, което съм написал, се замислят ами ако това, което съм написал е вярно! Какво правим в този случай? Затова поисках съвет, но може би не съм се изразил правилно и не сте ме разбрали за частта за социалните например. И за да не съм голословен ще дам и по-подробни примери за шумовете, които детето издава:
1. тропане с крака - тип маршируване и набиване на крак, от което ми дрънчат прозорците, а мебелите вибрират!
2. чукане с метални предмети, наподобяващи шум на удар с чук
3. постоянно хвърляне на предмети, сякаш хвърляне на дървени цепеници
4. издаване на виещи звуци и крещене на моменти - предвид състоянието на детето това го разбирам и знам, че трудно може да се въздейства.
Целият проблем идва от това, че бащата не реагира навреме и да вземе от ръцете на детето предмета, с който детето удря по пода. Оставя го 1-2 часа да си тропа и в последствие се започва едно викане и псуване на майка по детето. Това нормално ли е според вас - питам тези, които ме оплюват?! И това е ежедневие! И докато да приемем, че през деня е нормално и поносимо да има шумове, то вечер и през нощта е непоносимо. Живеем в панелен блок и сами разбирате, че дори да кихнете съседите ви чуват, а какво остава за това тропане сякаш сме на строителна площадка.
Ако не бях разбран човек, щях ли за 3 месеца да направя само една забележка на хората! Нямаше ли по-рано да си потърся правата пред институциите? В предният пост споменах, че 8 апартамента, около 20 човека патим заради 1 или 2-ма! Аз търся решение от името на всички. Ако само на мен ми пречеше щях да търпя. Някои ходят на работа, други на училище или детска градина. Как всички тези хора да не са изнервени и да са адекватни на работа, когато цяла нощ не са спали!? Значи според хората, коментирали по-горе, аз и останалите 20 човека сме длъжни да подходим с разбиране и да търпим? А за нас няма разбиране.
Понеже не съм лош човек и се смятам за достатъчно добре възпитан няма да използвам епитети и да коментирам тези, които по-горе ме хулят и обвиняват без да ме познават и без да се замислят за изложената ситуация, а да гледат само от своята си страна.
Весели празници на всички и успех в начинанията занапред!

П.С. Ето и конкретен пример от момента - часът е 1:30 през нощта. От близо час детето тропа с предмет по плочките на пода - звукът е наподобяващ изпускане на отвертка върху плочките! Никаква реакция от родителите! Какво правим сега? Да изпия 2-3 ракии набързо за да заспя ли? Защото явно в тая държава много хора така си решават проблемите!