Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 29

Мдаа-наистина ти е мнооого скучно и търсиш екшън.

Бригадира, здравейте!
Живот с дете с Аутизъм не е никак лек, Вие сами го виждате!
Никой не би желал да има дете с какъвто и да е здравословен проблем, защото това води до отклонения от така наречения нормален живот!
Що е то нормален живот, всеки сам за себе си знае, но за родители с дете с проблем, това е да могат с детето си да ходят на разходка, да разговарят, да споделят мисли и чувства, да празнуват Празници във весела среда, да гледат заедно филми, да ядът заедно сладолед, да се пекат на плажа, без хората наоколо да ги гледат учудено, да посрещат заедно първата любов и разочарования и т. н.!
Всеки живее за тези моменти, но уви, Бог е решил при някои да ги няма!
Незнам по какво Бог преценява, кой какво дете да има, но е жестоко, ако си избран!
Благодаря, че споделяте наблюдението си върху съседите с дете с проблем, но, тук всички са прави! Тези дечица си искат своето- любов, обгрижване, внимавайте, съчувствие, помощ, подкрепа, все неща, които не се дават за един час, а ежесекундно!
Бих Ви посъветвала, да се обърнете към Отдел Закрила на Детето и те да се заемат със семейството!

Бригадира, а ти какво би направил на тяхно място, на мястото на безотговорните родители, и как така си убеден, че ще успееш да се справиш?
Много е лесно отвън - да се оправят, аз имам право на тишина, техен проблем си е, че имат такова дете, да се махат оттук, а къде ще ходят - тяхна работа.
Нали, щото те за кеф живеят така, не за друго... както съседи, които пускат силна музика всяка нощ, нищо по-различно.
В техния случай не знам как стоят нещата, но понякога няма начин за подобряване на положението, опитано е всичко - терапии, медикаменти, ..., без резултат. А отвън едва ли личи кога няма начин и кога не е опитвано.

Не знам работи ли психолог конкретно с това дете, но да не мислиш, че ако работи, и готово - резултатите са гарантирани? Не са. На мен сериозно вече ми писна да водя сина си по специалисти, да хвърча почти всеки ден с колата от и до работата си в друг град и до всеки край на нашия град, защото на различни места са специалистите, без ни-как-ви почти резултати. Не се притеснявай, той не хвърля предмети (надявам се, не само засега, но няма как да бъда сигурна), просто не може да говори, да разбира и да общува и напредък няма, независимо от специалистите.
Ако все пак приемем, че се опитват да вземат някакви мерки, но без успех - тогава къде точно вдън гори тилилейски трябва да отиде да живее едно такова семейство според теб, че да не ви пречат на вас, нормалните с правата? Ако си оставят детето в институция, което не всеки би направил, пак те ще се окажат лошите и жестоките, нали (аз не бих упрекнала никого за такова решение, понякога няма друг изход, защото родителите са хора, не са длъжни да бъдат придатъци и жертви на детето повече, отколкото имат сили; но често правилните и нормалните, хората без подобен проблем, отправят упреци).
Повтарям предложението на Н_Алекс: опитай, да видиш колко е лесно за един човек, който не е "безотговорен" като тези родители, да се справи.
Ама не е твой ангажимент, нали - ти просто имаш право да не ти пречат някакви такива с ненормални деца.
Поне да сложат дебел килим върху плочките на пода би ли им предложил, или не е твоя работа, или не е достатъчно?
Допълвам. Сещам се само за две други неща, които не знам дали работят - затваряне в стая с килим и без тропащи предмети, само дюшек и възглавница, примерно (обаче тогава детето може да вика), и даване на успокояващи, приспиващи и т.н. лекарства през нощта, АКО работят и АКО не са вредни за деца.
А ако няма подходящи медикаменти и нямат отделна стая (не знам колко голямо е жилището)?

Ако аз бях на тяхно място, бих се махнала, наистина бих потърсила къща или звукоизолиран апартамент - ама не защото нарушавам виновно чужди права, а защото не искам да имам контакти и разправии с хора, които реагират като теб.
Не всеки има възможност за подобно нещо обаче.

А, между другото, моят точно сега тропа с нещо по една метална кутия.

Когато "бащата реагира навреме и вземе от детето предмета" най-често настава криза - детето започва да се самонаранява и това, което чувате като тропане, може да е от това, че то си разбива главата в пода. Маршируването и набиването на крак го правят, защото, като набиват крак, добиват по-отчетлива представа за собственото си тяло. Ние се движим, без да се замисляме, при тях не е така. Помага специализиран масаж, с "пресиране" на ставите, ама трябва да се покаже как да се прави и не значи, че детето веднага ще спре да марширува. Значи, че ще замести част от маршируването с масажа. За осъзнаване на крайниците помага и масаж с някакъв масажор, може и от тия, които се предлагат в магазините за левче, а може и четкане с мека четка. Под четка се има предвид едни специални пластмасови, в САЩ ги ползват хирурзите да си мият ръцете,  тук има подобни, но не точно същите, или са по-меки и не работят, или са груби и драскат.
Нашият син също марширува, такава си му е походката, той не се чувства уверен, ако не набива крак. Постилането на килим не помага, защото често разлива храна, и ако разлее мазна супа на килим, доста трудно се чисти, така че седи непостлано.
При него се оказа, че компютърът може да го занимава, в смисъл, гледа детски филми, и на компа му харесва повече, защото си връща един и същ момент по 100 пъти.
И всеки път, когато има някакво объркване на желания, представи и режим на детето, се получват кризи, в които то се самонаранява, което е много травмиращо и за него, и за родителите. Просто това, че храната е сложена не в една купичка, а в друга, може да го обърка толкова, че да си удря главата в стената, което за нас изглежда като много крайна реакция, ама детето така се чувства. "Светът се свърши, слагат ми ядене в друга купа, това сега дали може да се яде, не, няма да го ям, ужасно е, побърква ме... "
Всяко нещо е борба - да се учи да пишка в тоалетна, да се къпе, повечето не дават да бъдат докосвани, а рязането на ноктите и подстригването са като една корида.
Как да Ви обясня - детето тропа с играчка по пода, някой му взема предмета, то се ядосва и започва да си удря главата в пода. И пак ще чувате тропане.
Терапиите са бавни, и ако родителят не стане почти психолог, няма да има особен ефект. Извеждането е трудно, поне при нас е така. Разкопаният град с преместени спирки на тролеи го побърква. В тролея иска да сяда на само на една седалка. Доста време и сръдни ми струваше да го науча, че може да се вози прав или да седне на кое да е свободно място.
Детето е като в свят на извънземни. Не му е много ясно кое и защо е така. Иска да има някакви правила. Когато правилата се променят, то изпада в несигурност и оттам и в криза. И под промяна може да е нещо много тъпо - да сменят опаковката на любима храна, да сложат оградка на тротоара, защото падат керемиди и да се минава на отсрещния, да преместят автобусна спирка, да дойде друг модел автобус, в който любимата седалка не е баш същата, да му се купят нови обувки, ново яке и тн.
Не знам дали има полза от всичко написано, но това е положението, понякога на мен ми иде да вия с глас като вълк на месечина.

Интересна статия от възрастна жена аутист: http://www.pravmir.ru/iris-yuhansson-ya-vse-eshhe-autist/
Ето и линк, откъдето може да се изтегли книгата й: http://predanie.ru/iris-johansson/osoboe-detstvo/chitat/

Поради неразбирането на голяма част от хората на поведението на моето дете ние живеем извън града. Там детето се чувства спокоен, както и ние. Вярно е, че е ограничен от контакти с негови връстници, но пък сме му създали много удобства за игра в двора, а и през почивните дни ходим на площадката, където има и други деца. Хубавото е, че едните ни съседи свикнаха с него и аз съм спокойна да го оставя него и брат му при тя ако ми се налага спешно да ида да пазарувам. Те приемат децата ми като техни внуци.

Никой не го беше дефинирал толкова точно, колкото ти коки1, как се чувстваме родителите, а смятам, че трябва хората да разберат, как и ние съпреживяваме състоянието на децата си.
Ето това твое изречение днес: Незнам по какво Бог преценява, кой какво дете да има, но е жестоко, ако си избран!
Направо ме хвърли отново в бездната /не че съм излизала от нея от 1 год/. Но толкова ясно и просто написано е защото все още почти всеки ден ставам сутрин и си лягам вечер с въпроса "Защо, Господи защо"?

Както и да се чувстваме родителите, това не оправдава псуването и вакането по детето. Тъжно ми е , че повечето писали се втурнаха да оправдават бащата, без да допускат варианта, че отношението към детето може да е наистина неадекватнои и то да страда. Не се коментира това, че бащата псува и вика, сякаш това е нещо нормално. Червените му очи бяха веднага оправдани с преумора, сякаш наистина не е възможно родител да е пие, още повече и че е миришело на алкохол и завалял като говори. Може и да е инцидентно разбира се, или така да му се е сторило на автора, ами ако не е?! Съмнения се изказаха,  че детето стои само с часове...

Не знам какво да посъветвам brigadira (ако все още чете, де, след дружното хокане), защото не познавам системата в Бг.  Но, ако тук, където живея, имам притеснения дали семейство получава нужната помощ, щях да поговоря с родителите, внимателно, без обвиненя и с разбиране за трудностите им и да се информирам доколко са запознати със системата и да ги посъветвам към кого и къде да се обърнат за помощ. Бих предложила и аз да звънна на някои места и да уговоря среща (там където ме познават). Най-вероятно бих поискала и да се запозная с детето, но това не е за всеки. Ако срещна враждебност, ако продължавам да съм свидетел на крясъци и псувни, ако наистина имам съмнения, че детето стои с часове само, а пиенето не е инцидентно, ще се обадя на социалните.

Ако някой от пишещите в Бг знае някаква организация, или място, където семейтва с деца с аутизъм, да се обърнат за помощ, да я напише тука. А бригадира евентуално да сподели тази информация със семейството....

Кое дете на 7 год. било то и с аутизъм ще бъде прието тепърва на градина?Не се поддавайте на провокации....

Този дълъг пост бе провокиран не толкова от бригадира, колкото от единодушието около защитата и оправдаването на бащата при така описаната ситуация. А дори самата тя да не е истинска, всъщност демонстрира един важен проблем, който не за първи път забелязвам (и коментиран): недопускане на възможноста децата аутисти да са жертви на неадекватни родители. И няма как да си мълча. Защото подобна нагласа е опасна... когато човек наистина се сблъска с реални подобни случаи. А такива има. Че и по-страшни.

Здравейте, момичета. Търсих много информация по темата, която ме интересува, но нищо конкретно не намирам на български. Случаят е следният:
Синът на най-добрата ми приятелка (на 2,6 г) има странна обсесия към цифри и букви. Така е от около 7-8 месеца. В общи линии, друго не го вълнува. Залепя се за регистрационните номера на колите, разплита пъзели-килими и подрежда цифрите и буквите, при това съвсем правилно. Вече умее да брои до 20 на български и английски - английският го е запаметил от BabyTv, макар рядко да му разрешават да гледа. Все още не прави изречения и ходи на логопед, иначе запаметява думи и ги артикулира добре. Като цяло, няма някакви очевидни симптоми за неврологично разстройство, но и не е съвсем, като връстниците си. Въпросът ми е, до колко манията към цифри и букви може да се счита за проблем или за сиптом за разстройство от аутистичния спектър? Има ли други майки, които наблюдават същата обсесия в своите деца и как се справят с нея? Приятелката ми е малко притеснена, но всички доктори я успокияват, че детето просто е много умно. Лошо няма, но като че ли тези умения потискат развитието на други социални умения, като например свободното общуване на различни теми и игрите с другите деца. Просто целият му свят са цифри и букви. Благодаря предварително за споделените мнения.

Високо функциониращия аутизъм - Аспергер обикновенно се изразява в това обсебване от цифри, смятане и т.н., но може и въобще да не е такъв случая на детето. Нека вашата приятелка направи консултация с добър детски психиатър. Ако е от София бих и препоръчала д-р Маргарита Станкова.

Магия, а тази докторка знаеш ли дали е привърженичка на Ноотропила. Аз имам предвид една детска психиатърка,но искам да имам и резервен вариант,лятото като сме си в България искам да използвам да взема рецепта за въпросното лекарство...

Без проблем може да ти го изпише педито.

Ами тя е психиатърка и не знам дали може да изписва ноотропил, на нас ни го е изписвал невролог, но за сега не съм посмяла да го давам.
Тази психиатърка ни предписа селен, който наистина се оказа важен и е дефицит на малката и рибно масло препоръча само това. Но консултацията ми беше много полезна с нея, защото много човешки и хубаво обяснява нещата, без обвинения, диагнози и т.н. Защото от лекари, логопеди и психолози на какво ли не се наслушах вече.