Темата е свързана с една моя много близка приятелка, която в момента е изпаднала в дълбока депресия. Искам да й помогна и да намери смисъл да живее. Искам да продължи живота си и да стане пак силна, усмихната, жизнерадостна и обичаща живота жена! Много държа на нея и я обичам! Страдам заедно с нея и ми се стяга сърцето и душата, знаейки каква болка преживява в момента.
Тя е ходила няколко пъти на психолог, но не й е помогнал и се отказа да посещава психолог!
Преди три месеца катастрофира с приятеля си, с когото имаха сериозни взаимоотношения. Тя го обичаше повече от себе си и планираха сватба и бебе. Тя оцеля със счупване на крака, ребра, външни травми и наранявания и операция на дебелото черво. За съжаление приятелят й загина. Приятелят й е шофирал колата. В болницата е разбрала, че приятелят й е загинал. Изпадна в дълбока депресия. Научих съвсем скоро за тази трагедия. Не знаех изобщо, че беше катастрофирала. Лошото е, че живеем в различни градове и не мога да бъда до нея, а ми се иска да бъда до нея в този тежък момент! Живее с родителите си, но майка й преди два месеца се наложи да се върне в Испания отново на работа да гледа възрастна жена. Говорят си всеки ден по скайпа. Опитвам се да я подкрепя по всякакъв начин и да й кажа и докажа, че животът продължава въпреки всичко. Толкова пъти й повторих, че има задължение да се съвземе заради себе си, родителите си и приятелите й, които я обичат много. Казах й, че по този начин ще се погуби и физически, ако продължава тази агония, и това ще доведе до нейното разболяване. Да, разбирам я какво е да обичаш някого повече от живота си, защото съм изпитала тази любов, и знам колко много боли от нея и колко бавно и мъчително се съвзема човек след такава изпепеляваща любов. Казах й, че с времето тази болка ще се притъпи и ще стане много по-силна. Тя все ми повтаряше, че не знае как ще намери сили да продължи напред и адски много я боли, знаейки че този човек го няма вече на този свят и няма да се върне никога повече. Искаше й се да умре заедно с приятеля си, плачейки по телефона. А аз също се разплаках и я попитах, че как може да мисли подобни неща. Пита ли се какво щяха да правят родителите й и аз без нея. Казах й, че щях да се съсипя, ако беше загинала. Плаши ме наистина и се боя много за нея. Затова пиша на специалист, за да ми даде съвет какво да правя и как да й помогна. Спомена дори за самоубийство. Помолих я, никога повече да не й минава подобна мисъл за самоубийство и самоубийството не е решение на проблемите. Много ме боли за нея. Изолирала се е и се е затворила в себе си. Говори само с родителите си и мене. Не излиза изобщо. За нея животът е спрял. Не вижда бъдеще и няма вече мечти.
Моля Ви се, дайте съвет как да й помогна! Какво да направя за нея? Ако трябва ще се свържа и с майка й, за да поговорим двете, за да намерим решение. Знам, че трябва да я оставя да преживее сама болката си и да премине през този ад сама, но пак Ви казвам - плаша се за нея, че ще затъне още повече в тази "черна дупка", в която е изпаднала. Не й се обаждам всеки ден. Не искам да я притеснявам. Смятам, че трябва да остане сама за момента и да намери сили сама да си помогне. Много добре знам, че човек трябва сам да си помогне пръв, за да му помогнат и другите! Ако не си помогне сам, няма сила и човек, които да му помогнат! Но трябва да я накарам да осъзнае, че животът продължава и тя е останала жива - дори й повторих, че за нея това е едно от многобройните изпитания, които животът или Бог й праща. Надявам се, че разбирате ситуацията добре и знаете, че при такъв човек трябва да се действа бързо и да се помогне на този човек по най-бързия начин! Благодаря Ви предварително за помощта! Весели празници.