Име на детето ми и бащинство

Аз не разбрах автора какво смята да прави след ,като се установи,че той е бащата.

Реално за момента няма значение кой какъв е защото делото ще е за установяване кой е бащата.После ,ако има дело за родителски права ще се вадят кирливите ризи кой какъв е.Но по това което чета си мисля,че майката ще направи невъзможното той да не вижда детето.Затова питам дали иска да и докаже ,че той е бащата и да си бие камшика или има намерение да си изкара следващите 18 години по съдилища.

По тези дела съдът служебно се произнася и за правата , и за издръжката , и за режима му на контакти. Така че , бащата си влиза в живота на детето с правата и задълженията. Още като се установи , че е негово.
И ако драмата продължава , ще има много битки. Горкото дете , казвам аз 

Най-много съчуваствам на детето. От раждането си още не знае чие е, и ще бъде обект на спорове. Как се възпитава така дете. То има нужда от ДВАМА родители. От всеки има какво да науча и обич да приеме и да даде. Такива случаи изначално объркват детето. Имам ги пред очите си...Тъжно е.

Моя грешка.Мислех ,че двете дела се обединяват с искова молба,ако няма такава се гледат по отделно.Ако се стигне до второ дело.
И аз това се чудя каква е ползата на автора ,когато няма да е пълноценен баща.Т.е. не е проблема,че е разделен с майката,а че достъпа до детето е невъзможен.И след всичко ,което се случва няма да стане по леко.

Мне, не съм съгласна. Може да си баща без да си съпруг. Тъй като създателя на синът ми ми постави това условие ( като не ме искаш за съпруг няма да бъда и баща ) бих казала, че е супер сбъркано. Двама човека могат да бъдат родители без да имат отношения помежду си, обаче за това си иска акъл и зрялост. Докато си мерят инатите да не кажа простотията са врагове, което се отразява зле на детето им.

За автора нямам мнение, хамелеон ми е малко, но ако това което казва за майката на детето си е вярно дори и само на половина има основания за притеснения. Около мен има случай на неадекватно възпитание давано от хора не съвсем наред и резултатите са много зле.

Абсолютно нямам желание да участвам в драматичния спор на ниво обиди, но това ми стана интересно.
Значи една жена, която го познава от години и на чието сърце лежат интересите на новороденото (дори дан е е света вода ненапита!) не е в състояние да прецени дали е добър баща, нооооо един съдия, който го вижда за 15 минути, в които той естествено ще се държи образцово, е в състояние да го прецени?
Малко нелогично ми се вижда.

Че има закони, има. Ама е малко смешно да се захващате за тях, предвид че:
1. Не са перфектни и имат дупки.
2. Той, ако получи права, ще получи 2 уикенда в месеца - по данни на мамите във форума.
За това ли е цялата борба? За тия 2 уикенда? Това за мен лично не е баща и съм що-годе сигурна, че в една потенциална тема, в която майката обяснява, че е разведена и бащата искал нещо си, веднага някой щеше да писне "че къв баща е тва, само 4 дни в месеца го гледа, ти се грижиш изцяло за него, значи ти имаш право да взимаш решенията" и т.н.

Което ни връща на първа точка. Законът казва, че на един разведен баща му е достатъчно да вижда детето си 4 дни в месеца. И ако майката поиска повече, той преспокойно може да си измие ръцете със закона.
Имаше тема във форума, в която мъжът взимаше детето си всеки уикенд и за да улесни нещата с новата си приятелка, искаше да взима детето си 3 уикенда + 2 работни дни вместо 2 почивни. Майката не разреши измивайки си ръцете със бракоразводното споразумение. Според пишещите в темата, тя просто искала да си запази лайфстайла, според който всеки уикенд е по баровете.
Е, при това положение, хайде да отдаваме на закона по-голямо значение отколкото играе в такава фина материя като човешки отношения. Очевидно не е мяра за морално право.

Нямах предвид интимни отношения. Мислех, че е ясно. Но е невъзможно ако един баща дори и при раздяла или развод да не общува хич с майката, нали? Необходима е някаква комуникация и опит за разбирателство все пак. Така че за мен са свързани.

Моля, да запазите добрия тон в темата.
Обидите и квалификациите не помагат никому.

Аз имам предвид всякакви отношения. Дадох пример със себе си, защото някъде се появи мнение, че тъй като не се бил оженил нямал право да иска каквото и да било или нещо такова беше.
А за отношенията - сложно е, много е сложно. Аз съм била в такива отношения, т.е. не можехме да се гледаме и последните месеци ( преди да изчезне завинаги ) имахме посредници. Няма как да поддържаш каквито и да било отношения с човек, който не щеш да видиш и на снимка. Това обаче не значи, че трябва да забраниш достъп до детето му. Няма начин просто и не е редно, освен ако не го застрашава. Затова казах - търсят се варианти.

 bambinnah - съдията не съди на око. Дело отнасящо се за дете хич не е лесно. Намесва се и АЗД, викат се свидетели. Родителят не може да прецени, защото преценката му е пристрастна и често не липсва желание за отмъшение.

до @: )Деси : ) ако трябва и следващите 30 ще ги изкарам по дела не ме интересува.Но от детето ми няма да ме отделят.

Значи викаш, ако трябва, ще тормозиш майката и детето и 30 години... ! Нищо не каза за идеята,че детето може и да не е твое.Нито отговори на въпроса за религията.Отговаряш само на който ти е удобно, нищо,че и други питат.

Изключително грубо е да задавате въпроса за религията. Също толкова грубо е да обвинявате непознат в тормоз над бившата му приятелка и над детето му. Ако ли пък не е непознат за вас е грубо за се криете зад анонимността, която ви дава форума.

Не съм го задала аз, само питам, защо отговаря само на въпроси, които пожелае.Пуснал е тема, пита, отговарят му, но в същото време той само събира идеи,а  не обяснява нищо.Всичко ми изглежда по-скоро като желание за отмъщение, а не като желание да бъде баща!

И мен да ме бяхте попитали за религията щях да пропусна въпроса.
Не мисля, че желанието да бъдеш баща е еквивалентно с желанието да тормозиш някого. Ако обаче я тормози тя има права и може да противодейства на тормоза по законен път. Криенето на детето и мотането на бащата с надеждта да се откаже, не би трябвало да го спре. А желанието да отделиш едно дете от баща му е престъпление спрямо детето. Бащата кучета го яли. Голям е и трябва да намери начин да се оправи. Детето обаче ще расте с убеждението, че е син на най—лошия човек и че баща му 5 пари не дава за него. И каквито и чупки да прави дядо му, той никога няма да бъде баща и никога няма да запълни липсата от бащина обич.

Защо да е груб въпросът за религията? Въпрос като въпрос. Аз не бих се обидила, ако ме попитат и нямам проблем да отговоря. Явно за вас е по-смислово натоварен.