Можем ли да избягаме от семейния модел?

Това е най- лошото, да имаш очаквания каква трябва да бъдеш!
Ами, няма начин да бъдеш като никого, защото си единствена и неповторима, както и всеки друг на тази планета.Ще ти дам елементарен пример- аз обичам шкембе и ненавиждам всякакви манджи със сладко- кисел сос или с мандарини и сладка.
Е, ако при теб е обратното, ти по- добра ли си от мен или по- лоша?
И от какъв зор ще искаш да станеш като мен?
С какво съм повече от теб, че да напираш да заобичаш шкембе, чалга, опера, катерене по кариерна стълбица, математика?
Само защото си решила да си направиш кумир от мен или някой друг?

Всички положителни качества имат и отрицателна страна.
Галантният красавец- манипулативен женкар
Силният мачо- ще те прескочи, когато си слаба

Вземи си лист и пиши- такава съм- онакава искам да стана.
И си представи какво би било да не си себе си, а онази- другата.
Дали ще се чувстваш комфортно в обувките ѝ?

Уейв, противоречие се получава - ако търсиш чувствителен мъж, който те разбира, е трудно в същото време и да е непукист и мачо. Някои качества си вървят в комбинация, трябва да си прецениш кое е по-важно за теб.

Връзка не се гради с очаквания, а с изговаряне на желанията и разбиранията още в началото. И след това с приемане, разбиране и подкрепа.

Просто си романтична мечтателка, която иска да живее в идеален свят С времето и уроците на съдбата ще установяваш, че такъв свят няма. И трябва да коригираш очакванията си като ги направиш по-реалиалистични и съвместими с действителността. Което не значи, че трябва да убиеш мечтателката в себе си 

Уейв, ти много се самообвиняваш и оттам цялата история отива в посока: кой отключва тази тревога

(Google76 това за мен е сигнал, че имаме trigger на първо място, а после това опако поведение  което надявам се отговаря на въпроса ти)

За мен, един зрял човек, в ситуация на нерви и конфликти с половинката отчита грешките и на двамата и ако е сбъркал, се извинява. Той толкова добър и подкрепящ - и ти тооолкова неценяща неговата обич и грижа... ти разпознаваш ли се в тая конфигурация Уейв? Истинските насилници не съжаляват, а търсят вината в другия. За мен ти не си никакъв насилник.

Несиха, той се извинява като сбърка, аз също, просто в повечето моменти аз съм тази, която се оплаква от него, а той ако се оплаква, не е от мен, а е от нещо странично. Идвали са му в повече моите упреци, разбира се, ядосвал се е, наранявала съм го. Търсил е вината в себе си, както и аз. Но разликата е, че аз търся често вина и в него и го нападам ако нещо ме е ядосал. Но предишният ми приятел вечно беше в бяла премяна, докато аз бях чудовището, което постоянно го тормози. Все той безгрешен, все аз съм го накарала да направи това и онова и ме обвиняваше, че съм му развалила живота едва ли не.    Така ни бяха ролите тогава и предполагам е останало в мен това чувство все още, че аз съм насилника. Но то като цяло връзката ни беше безобразна, въпреки че дълго време, след като се разделихме се самообвинявах, че по моя вина сме се разделили, сега виждам, че е било за добро.
Не мога да кажа, че се разпознавам в момента. В предишната ми връзка беше точно така, обаче.

qrye, аз съм доста противоречив човек, в даден момент нещо ми се вижда перфектно, след време искам друго... и постоянно искам хем едно, хем друго... после трето. И така едва ли не искам човека да се променя постоянно, за да ми угоди. Затова бях писала, че съм вечно недоволна.  

Така, като те чета си мисля, че май проблема ти идва от бившия ти приятел 
Ако през цялата ви връзка той е изкарвал все теб виновната и лошата, а той е бил все добрата жертва и е успял да ти настани трайно чувство на вина, то най-вероятно затова сега в тази връзка си склонна да обвиняваш себе си за всичко и отново да се виждаш, като лошата. Има доста такива мъже - манипулатори, които при всяка разправия успяват да изкарат все жената до себе си лоша и виновна. И има жени, които прекарват целия си живот с такива мъже - смачкани с времето и потискани през целия им живот
Замисляла ли си се, дали не е възможно вашата връзка да е била подобна и затова все ти да се чувстваш лошия виновник?

Има и друг момент. След връзка с емоционален насилник и манипулатор т.нар. жертва да се осъзнае и да си каже "Ооо, в новата връзка хич няма да бъда добра, търпяща и всеопроващаваща. Още от началото ще бъда изискваща, строга, ще се налагам (примерно), за да не се повторят нещата от миналото". И без да се усети да литне в другата крайност като влезе в ролята на лошия герой, макар и не на 100%.

Ами, честно казано аз действително се държах кофти с него, но той ми позволяваше. Постоянно ми ходеше след гъза и ми угаждаше и аз бях станала супер разглезена и нервна. Донякъде е бил прав да ме обвинява, наистина съм се държала зле, но той постоянно се изживяваше жертва и не си признаваше вината, даже като се извиняваше не беше искрено, защото пак правеше същото, за което се е извинявал.  Но мисля, че на него си бях изкарала всичкия бяс, адресиран към мъжете, защото по онова време много ме беше страх и имах доста неприятен опит и общо взето всичко си изкарах в/у него и напрао го правих луд. Той също си изкарваше някои неща върху мен. Постоянно ме сравняваше с баща му.  Но както и да е, жив и здрав да е, лошо не си мисля за него, надявам се и той да не ме помни с лошо, бяхме тийнове все пак.

Ей, момичета само ако знаете колко ми помагате.  Поплаках си малко, разбрах някои неща за себе си, донякъде си простих за други... сигурно и съм имала нужда да си излея душата, въпреки, че не ми се е говорило с приятелки по въпроса. Живи и здрави да сте вие и вашето семейство, добри или лоши тук сме благодарение на тях.

П.П. Доста хора се подиграват за бг-мама, бил клюкарски форум. Сигурно е така, но лично аз много помощ съм намерила тук, полезно ми е да чета мнения от по-опитни от мен жени, сигурно защото никоган е съм си говорила с майка ми или баба ми за такива неща. Ако ви бях открила по-рано сигурно доста горчилка щях да си спестя, но уви, явно не му е било времето. 

Здравей Уейв,

Искам само да ти кажа, че си щастливка, че си осъзнала проблема си сега и опитваш да се справиш с него. Аз го осъзнах, чак когато родих сина си, и видях в себе си майка ми. Оттогава изминах дълъг път и наистина момичетата тук и особено Excuse me са ти дали много добри съвети. Приех, простих и се опитвам да постигна мир със себе си и това което съм. Желая ти същото. 

Горното на мен ми говори, че просто не го обичаш. А може би дори и не го харесваш. Той ти е просто удобен и не ти харесва той да излиза извън рамките на това да ти е удобен.

tara2020, поздравления, че си успяла да постигнеш тези неща, сигурно се чувстваш по-удволетворена от живота си, живеейки по този начин.  Продължавай все така.
becky bloomwood, обичам го!  За удобството може би донякъде е така, защото не обичам да си излизам от рамките на комфорта и това е така с всеки човек, просто аз харесвам да ми е комфортно, да ми е сигурно и спокойно, и разни неща, които ме карат да изляза от комфортната си зона почват да ме нервират и недоволствам. Не знам доколко това има общо с всичко, но все пак си казвам.  Ноо, не е защото не го обичам, пак казвам, обичам си го и то много. 

Това, което казваш, че правиш, не е признак на любов. Гаджето ти не ти е домашен любимец.

Няма да седна да ти се обяснявам в момента, не си права за тия неща и толкова. Мисля, че темата се поизчерпа вече.

Мисля, че някой по-нагоре написа, това което и аз си мислех - с дребни неща и дребни цели върви към големите неща и големите цели. Започни от дребните неща, които се улавяш, че правиш и които да променяш в себе си. Поставяй си дребни цели като тези да си позитивна, да не се развикаш при първата неудобна реплика от човека до теб, да не се дразниш от реакциите на майка си. Все още си много млада, според мен, но трябва да работиш над това, при условие, че си осъзнала тези неща. Аз бих се държала с майка си така, както искам тя да се държи с мен. Бих надмогнала обидата и гнева, че не е била такава, каквато съм искала, а самата аз бих се опитала да бъда такава. Опитай се ти да бъдеш голямата вече и в комуникацията ви се дръж като такава - не се засягай, абстрахирай се от нейната незаинтересованост, но бъди ти заинтересована. Защото именно така се превръщаш в нея, като действаш с нейните методи и показваш като в огледало нейната реакция. Това ще стане като си определиш ти каква искаш да бъдеш - внимателна, загрижена, отговорна, зряла, спокойна. Щом осъзнаеш това, ще намериш и начините, по които това да стане. По-нагоре са ти дали доста полезни съвети, които и аз ще ги следвам, защото всеки малко или много осъзнава, че има какво да променя в себе си. Успех!