Какви неща ви правят впечатление?

  • 87 220
  • 947
# 450
Тези, които непрекъснато демонстрират ерудиция и начетеност, нямат нито едното, нито другото.

Хемингуей

--------------

Сега е прието да си едно такова, розАвко-приповдигнато положително емоционален и да се усмихваш, усмихваш Party. Ако не си, яка ти душа, направо се титуловай за вреден елелемент, който не разбира поради дистимното си настроение нищо от красотата на живота , вселената и всичко останало Mr. Green



Виж целия пост
# 451


Това ми прави впечатление - че за "позитивност" говорят тези, които могат да си я позволят. Другите просто са себе си.

Така е, но с уговорката, че човек може да има пари и пак да си има проблеми и да е затормозен. Парите помагат, но не са вълшебно хапче за щастие.

А и у нас не е прието човек да ходи с вежлива и щастлива маска, както е на запад, например. Там не са по-щастливи, просто са по-вежливи и затворени.
Виж целия пост
# 452
Между другото май се сещам за един шофьор на автобус, защото редовно пътувам по тази линия и вече по физиономия се познаваме редовните пътници и шофьори. Човекът е винаги приветлив, досега нито веднъж не съм го чула да благославя другите шофьори на пътя, нито пътниците, и когато види, че някой се е затичал към автобуса, изчаква още няколко секунди. Обаче е изключение, предполагам, че или е нов в бранша и поради това не е обръгнал, или скоро няма да е в бранша.
Виж целия пост
# 453
Бояна, всеки вижда в другите - това, което носи в себе си.
Разбира се, че всеки минава през кризи. Аз дори - често ежедневно си имам такива.
И какво - не си ги изтипосвам тук, а изчаквам да свършат по-бързо.
Защото иначе - се фиксирам твърде много в проблема и той вместо да мине, се застояа трайно.
Суеверие ако щеш го наречи.
С големите радости също така постъпвам.

Колкото до вежливи продавачи и тн - да, виждам ги също ежедневно.
Всичките в кварталното "Фантастико" са усмихнати, ведри и услужливи.
Веднъж една не беше - ама си казах, че не й е ден (на всеки може да се случи) - и винаги забравих за случая. Не го приех лично..)
Виж целия пост
# 454
Бояна, всеки вижда в другите - това, което носи в себе си.

Всеки вижда в другите онова, което познава. Не е задължително да си негативен в момента, за да видиш, че на някой му е кофти. Достатъчно е да имаш чувствителност към това. Другото е т. нар. позитивно "мислене", него няма да го коментирам.
А за споделянето е въпрос на възпитание, вероятно и на лично усещане колко да споделиш. Аз споделям проблеми, когато някой може да ми помогне да потърся решение. Иначе си ги решавам или чакам да отмине ако е настроение, но пък има други типове хора, на които олеква ако се оплачат или просто така общуват. Хората сме различни.
Виж целия пост
# 455
Не е до познаване, а до емпатия.
Някои са много емпатични - други съвсем не.
Аз в личен контакт много усещам хората. Дори не е нужно да ми говорят - самото им присъствие вече изменя енергийното поле и веднага усещаш дали е тъжен, весел, искрен и тн.
Да, хората са много различни. Peace
Виж целия пост
# 456
Да си позитивен не значи постоянно да ходиш с гримаса на лицето и да се мъчиш да сияеш, нито да си повтаряш всяка сутрин пред огледалото "Днес ще е хубав ден. Аз съм позитивна личност. Аз управлявам живота си." Това са някакви модерни глупости от книгите за самопомощ.
То е да си уравновесен, да не гледаш вечно мрачно, да се усмихваш тук таме на хората. Всеки си има проблеми - нима трябва да вкисваш настроението и на останалите с тях? Отпускам се да мрънкам при нужда на ММ - това е най-близкия ми човек и имам нужда от неговата подкрепа, ако нещо не е наред. На другите по-скоро би им станало неудобно да ми слушат проблемите и да се чудят какво да ми кажат.
Има хора (аз гледам да се обграждам с такива), които могат да споделят за някаква несполука без отчаян вид и трагично изражение, а с някакво чувство за хумор. Можеш да се оплачеш от нещо и без да си вечното мрънкало.
Виж целия пост
# 457
Прави впечатление как всеки извайва неговата версия за правилния светоглед и усещане. Laughing

Ако някой може да постигне тази цитирана по-горе уравновесеност след 5-минутно повтаряне пред огледалото, че е готин-какво лошо има и защо да е грешно?
Виж целия пост
# 458
Това с мантрата за позитивно, щастливо, цветно и различно е много дразнеща.Все едно хората трябва да се чувстват виновни, когато изпадат в други настроения.
Виж целия пост
# 459
Прави впечатление как всеки извайва неговата версия за правилния светоглед и усещане. Laughing

Ако някой може да постигне тази цитирана по-горе уравновесеност след 5-минутно повтаряне пред огледалото, че е готин-какво лошо има и защо да е грешно?
А, няма лошо.
Аз лично намирам такова насилване за определена настройка по-изморително, но ако някой се чувства добре, колко му е.

Има нюанси между цветно, ухилено и различно, и вечно намусено, сърдито и нещастно.
Виж целия пост
# 460
Хората сме си актьори по подразбиране, така че не бих се наела да правя изводи по външните изяви какво става вътре. Но в общи линии модното течение в момента е $не ме занимавай, твърде съм зает със себе си$.
Виж целия пост
# 461
Разбира се, че няма как винаги да преливаш от щастие и ведро настроение, но е пълна свинщина, когато ти е кофти, да поискаш и на всички други да им стане кофти. Много лошо впечатление ми прави, когато някой киселяк изобщо не се съобразява с общата атмосфера, която се е заформила, например влита в разговор за почивки, покупки и партита, със скръбната вест, че дядо му е умрял и докато е бил на горбището, където духал ужасен вятър, го е ухапал и кърлеж, който се е оказал носител на Лаймска треска и сега три седмици ще пие тубоцин, а с тея алергии не се знае какво ще стане. Въпрос на усет и възпитание е, не на изкуствена нагласа. Като ти е кофти и не ти е до весели разговори, не се намесвай, не е нужно да ги разваляш.
Виж целия пост
# 462
Не знам къде и колко ли се е похвалила Андариел, ама и подобно всеобщо оплюване на работата ѝ ми се вижда грубо. Има накъде да се посмекчи тонът.
Всъщност, повечето постове се отнасяха до простия факт, че няма как да станеш квалифициран специалист с три семестъра, не само в НБУ, но дори и в MIT.
Виж целия пост
# 463
Янечек е права.Въпрос до усет и интелект е да не натрапваш на другите настроенията си.Но има и нарциси, които държат да са винаги в епицентъра, било то с добро или лошо настроение.
Виж целия пост
# 464
Янечек е права.Въпрос до усет и интелект е да не натрапваш на другите настроенията си.Но има и нарциси, които държат да са винаги в епицентъра, било то с добро или лошо настроение.
Много живописно го е обрисувала Янечек, наистина. За мен е въпрос на възпитание, но и на вид култура. Има неща, които свободно се говорят между непознати дори в България, които биха били потрес другаде.
Така една приятелка разказваше, била на родителска среща, учителката се позабавила, а седящата до нея майка и разказала в пълни подробности течащия в момента тежък развод и прочее. Това е много типично, поне от моя гледна точка.

the wishmaster, да, точно затова ставаше въпрос, поне това казвам аз и не лично, а по начало. Цитирах по-назад примерни изисквания за уж простата длъжност на училищен психолог във Франция. Иначе нямам нищо против и не коментирам кой какво е учил преди да рисува, пее, пише и прочее безопасни за обществото дейности. Там е само до харесвам/не харесвам и ако може някой с нещо да ни впечатли, значи работата му е послужила поне за развлечение. Но дори за плочкаджията е важно да умее да поставя плочки и като го извикаш да си наясно, че някой гарантира за това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия