Новородено бебе и голямо куче

Относно породата мога да кажа,че това са най-умните кучета,които съм гледала,особено ред нос. Имала съм немски овчарки,пудел,дакел,сега и алабай,баша ми имаше доберман,близки приятели имат хъски...Ами не могат да се сравняват с питбула. Той си е като човек,разбира всичко,слуша и изпълнява. Това ако му е обръщано внимание и човек се е занимавал с него. Само човек,който е гледал и има база за сравнение може да разбере за какво пиша.  Несериозни са постове като "махай го,обсобено щом е питбул" ,и то от хора,които сигурно само на снимки са виждали.

Това, че кучето е изръмжало веднъж на детето не означава, че е щяло да го ухапе, наръфа и глътне.   Означава, че е му е дало знак, да не го закача. Но дори и детето да го закача надали е щяло да го грузне. Куче, което хапе, рядко предупреждава.
Питбулите по порода са точно обратното на истеричното схващане - те са любвеобилни и гушливи кучета. Разбира се трябва да са гледани с любов. Конкретното куче не е ухапало до сега никого - нито свеки, нито друго куче по улицата, което се приема еднозначно, че кучето НЕ Е АГРЕСИВНО.
Дори и ревнивата реакция на кучето показва, че е с добър нрав - бута се между тях. Нищо счупено и скъсано на авторката няма като израз на тази ревност /и да ако бе куче с лош нрав щеше да има/, не и е ръмжало и не се е опитвало да и покаже, че е по-високо в йерархията, не се "заяжда" с детето и за да покаже, че доминира. То си харесва глутницата и обича стопанина си, ще заобича и тях.
 
Някакви догадки - АМА кучето можело да откачи, ама кучето можело да ревнува, ама можело да ги нарани. Реално то може и някой от възрастните да откачи и да ги нарани, всеки може да намрери статии и за това.

Относно "отмятането" от договорката. Ами това не е клетвена декларация, нито сключена сделка. Нормално е да променяме мнението си. И съм убедана, че всеки го прави. Само не разбирам защо не се комуникира, защо не се обяснява кой какво мисли и чувства и да се търси решение.

А да се развали семейство, което се обича и ОЧАКВА ДЕТЕ, приема се добре доведеноето дете и няма сериозни проблеми и то да се разделите ЗАРАДИ КУЧЕ е нелепо. Моля авторката /която много ми допада колко е трезва и не изпада в истерии и не се опитва да заповядва, а търси компромисно решение/ да осъзнае, че ще е ужасно един ден да обсянава на детето си, че сте се разделили и е отгледала сама две деца, защото не сте се разбрали за кучето!  

Някои потребители приравняват дете и куче.Слезте на земята.

Да. И аз съм се замисляла по въпроса със сина ми много пъти. Но дали ако се бяхме събрали в неговия дом и моето дете оставяше кал,мърсотия и косми по леглата и дивана след като се прибере от игра той щеше да го приема? Но като цяло наистина сравнението между дете и куче е абсурдна. Нямам нищо против кучето като цяло. Нямам против да остане ако се спазват елементарни норми когато все пак в къщата има новородено бебе. И искам да обясни в какво се изразяват разходките на кучето като цяло. Не се извежда на да го държиш на каишката,да ходи по улицата или по някоя алея,а се извежда, отива се на една поляна, връзва му се кална автомобилна гума за един клон и той започва да скача,да пада и да ср въргаля долу където е пръст. След което гумата се сваля, той започва да я гризе,прави я цялата в лиги и след като гърба му е вече супер мръсен и гърдите му стават черни от гуматс. Муцуната също. След което се прибира и след много настояване от моя страна евентуално му се пуска малко вода с душа върху лапичките и като излезе от банята няма да обяснявам за мократа кална диря която остава след него. Излиза от банята и директно се качва на дивана, поне да беше кожен че да мога да го избърша, но за съжаление е с тапицерия от плат. Та така. Не ме разбирайте погрешно. Аз съм гледала пинчер който не пусках никога без каишка. След разходка с едно измиване на лапичките блестеше отвсякъде. Сина ми е също във възраст,в която лятото играе навън и се е прибирал чисто черен, но си знае и когато се случи това с прибирането съблича дрехите,слага ги в пералнята и влиза в банята директно. Прави го,защото така съм го научила. Нищо че е момче и бъдещ мъж. Елементарната хигиена е важна за всеки един индивид. По въпроса. Аз също искам и нямам против кучето да живее с нас. Ако тези неща поне малко се бяха променили. Предложих да го отделим в първите месеци поне защото видях че след много опити за разговор от моя страна нищо няма да се промени. Как трябваше да постъпя? За мен е ясно вече че няма да го махнем и за 2 дни даже. Пред мен остава да избирам да се примиря ли или да оставя още нероденото си дете без баща. Да, наистина звучи нелепо да направиш такова нещо заради едно животно. Абсурдно е направо. Както са казали хората по-умния отстъпва и най-вероятно по въпроса с кучето това пак ще съм аз.

Разходките му са ок значи. Питът е силно и енергично животно, да го поразходи по улицата не е достатъчно. Моето директно висеше от клона, гума нямаше. Но трябва хубаво да се измори, за да не го хващат лудите като е вкъщи.
Хигиената е лесно решим проблем ако има желание. Аз не разбрах него мързи ли го да го измие като хората? Не му ли пречи мръсотията?
Почни да слагаш одеала на дивана за да си улесниш живота.

Одеала слагам вече задължително.
Не се мие цялостно всеки ден защото не било хубаво за него.

Постилай шалтета навсякъде. По дивани, столове и т.н. После само переш и сменяш, което е труд но не като да переш тапицерия. Купи мокри кърпички за животни, също го мий ти след разходка, което е по-добрата опция от да чистиш целия апартамент след кучето после.

Учудвам се, че въпросът с кучето не сте го решили още преди бременността. В случая проблемът не е кучето, а стопанинът му. Все пак на битово ниво това е много съществено различие и човек, който не обича животни, няма как да разбере човек, който е привързан към любимеца си. Също се учудвам, че приятелят ти е дал обещание кучето да живее само в апартамента му. Това не е хамстер, който да си стои в аквариума, кучетата са социални животни.
По отношение на самото съжителство на куче и бебе бих казала, че няма проблем. Моят син расте с две кучета, които имаме от преди това. Ако се спазва елементарна хигиена, няма проблем - редовно обезпаразитяване, миене след разходка, грижа за козината, пране на хавлиите и принадлежностите им. Има шампоани за кучета, които стават за честа употреба, ако приятелят ти толкова не знае, ще споделя марката. Изпробвано е от години с моите две, които се мият ежедневно.
Признавам, че след описанието на разходката и липсата на нормално миене и подсушаване и аз няма да съм във възторг. Това е мързел и мърлявщина, но проблемът не е в самото куче и размерите му. А приучаването да не се качва по леглата и диваните е лесно, не изисква и кой знае какви умения, освен ако кучето не е съвсем тъпоумно, а питбулите не са.

Милинка , на колко месеца е нормално вече бебето и кучето да съжителстват в една стая? Кога го пуснахте за първи път да се доближи до бебето, да го подуши и т.н. Моля споделете опит.

Bibeto28, мъжът ти е голям мърляч.
Кажи му, че ако не почне да го изчиства хубаво след всяка разходка, ще го заведеш на евтаназия.

От ден нулев кучетата бяха на свободен режим, не съм ги ограничавала и така вече 4.5 години. В началото не изпитваха особен интерес, дойдоха да подушат кошарата, защото беше нещо ново. Когато започна да пълзи, започнаха да се крият от него. Няколко месеца подред едното куче живееше в гардероба, другото - под леглото, защото синът ми ходеше подире им и ги дърпаше за опашки, уши, будеше ги, докато спят и пр. Когато проходи, съвсем се криеха от него, защото малкият се опитваше да обяздва по-голямото куче и се дърпаха за играчки.
Кучетата, поне моите, са много толерантни към детето и проявяват учудващо търпение. Даже, когато беше бебе и плачеше, те идваха да "сигнализират". И до ден днешен е така.
Естествено, хигиената трябва да се повиши, защото дори аз не си представям да пусна кучето с мръсните лапи при бебе. Но ако се се обезпаразитява и мие редовно, за мен не е проблем.

 

Когато давате пример със собствените си кучета, имате предвид такива, отгледани от вас от малки, или доведени като възрастни и вие не сте собственика им?
Защото според мен има огромна разлика.
И с уточнението, че кучето е от порода, която изисква задължително обучение, а такова не е проведено.

Запознаването с новия член на семейството трябва да стане още с прибирането от болницата, но при описаната хигиена дали е ок? Все пак това животно стъпва и се въргаля на места, където серат и отделят лиги сума ти други кучета, а като чета, че това е обезпаразитено по инициатива на друг чак на 3 г., хич няма да се учудя да има и други така "грижовни" стопани. Да не забравяме и бездомните кучета. В този случай няма значение бебето дали е на 0 или няколко месеца, риск все има, щом кучето не се къпе, а всичко донесено се разнася из дома.

Имам предвид кучето ще водиш на евтаназия, не мъжа. Въпреки че и той си го проси.
Ама сериозно, стресни го малко, кажи му, че ще се прибере някой ден и куче няма да намери, ако продължава  по -този начин.

Що кучето то няма вина