След двугодишно майчинство се връщам на работа. Предлагат ми много по добра позиция, но която включва пътувания за по 3-4 дни няколко пъти годишно (4-5 пъти) в Европа, през останалото време работа е в офис от 9 до 5. Съпружеското тяло е против - нямал проблем да поеме грижата за децата докато отсъствам (на 2 и 10 години), но по-добре било да си се върна на старата позиция и да цитирам ''търся нещо друго'. Въпросът е струва ли си да дам поредната жертва за семейството и да се откажа от възможността да напредна в кариерата? Зная, че това е лично решение, но ми е любопитно да чуя и други мнения извън това на съпругът ми. Вече съм правила жертви с работата ми в името на децата и на неговото спокойствие, но напоследък дълго размишлявам струва ли си това? Децата растат, съпруга ми напредва в бизнеса си, а аз правя жертвите... и да - работи ми се, пътува ми се и лично не мисля, че ще ощетя децата с тези 2 седмици сумарно отстъствие. Също така пътуваме често семейно и си говорихме, че на част от моите пътувания могат да се присъединяват и те. Но сега когато стана факт и трябва да започна след 2 седмици нещата се промениха.
Виж целия пост
Кариерата или спокойствието?
- Публикувана: 16 май 2017, 15:27 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2017, 00:07 ч.
# 1
16 май 2017, 15:32 ч.
За по 3-4 дни няма какво да го мислиш. Не е като да си зарежеш децата за по 3-4 месеца.
На твое място изобщо не бих се колебала (не че и мъжът ми би ме спрял). Въпросът е доколко имаш право на личен избор и дали това няма да се отрази на семейните ви отношения.
Но и да се отрази, това ще е само повод. Ако не това, то друго.
Виж целия пост
На твое място изобщо не бих се колебала (не че и мъжът ми би ме спрял). Въпросът е доколко имаш право на личен избор и дали това няма да се отрази на семейните ви отношения.
Но и да се отрази, това ще е само повод. Ако не това, то друго.
# 2
16 май 2017, 15:39 ч.
Отсъствие от 4-5 дни не трябва да бъде проблем в никое семейство.Работата от 9 до 5 е нормално офис работно време т. е. не е нещо изключително.Децата не са бебета,голямото също може да помага.Аз бих приела работата.Личностното развитие на майката е много важно,не допускайте да станете удобната слугиня.
Бащата също е отговорен за отглеждането на децата и домакинството.След няколко години децата ще отрастнат,а Вие може да нямате друга такава възможност.
Виж целия пост
Бащата също е отговорен за отглеждането на децата и домакинството.След няколко години децата ще отрастнат,а Вие може да нямате друга такава възможност.
# 3
16 май 2017, 15:43 ч.
Нямам все още семейство и деца, но съм имала дълги връзки. Не знам колко бих могла да помогна със съвет, затова няма да дам такъв, но ще кажа следното, върху което може да помислиш :
Струва ли си да пренебрегнеш нещо,което те прави щастлива заради желанието на някой друг да не си нарушава "пашалъка" ? Говоря за мъжа ти, който едва ли не "отказва" да се грижи за децата си за 2 седмици сумарно през годината. Днес мъжа ти е тук, утре може да е другаде - в друга фирма, да поеме по друг път. Днес децата са в къщата, утре отлитат към свои гнезда. Ами ти?
Накрая оставаш с жертвите, които си направила - в повечето случаи недооценени. 
Става въпрос за пътувания, на които можеш да взимаш и членове на семейството си. Ами какво по-хубаво? А ако не можеш, това ще е твоята лична почивка. Нима майките и съпругите нямат право на такава? Напротив. Бих дала всичко да може майка ми да се върне 30 години назад,когато бях бебе и да има такъв избор, бих я насърчила! Намери баланса,но дай да се разбере, че ти имаш право на личен избор за своята лична кариера и развитие, който само ти и единствено ти ще вземеш. 
Успех!
Виж целия пост
Струва ли си да пренебрегнеш нещо,което те прави щастлива заради желанието на някой друг да не си нарушава "пашалъка" ? Говоря за мъжа ти, който едва ли не "отказва" да се грижи за децата си за 2 седмици сумарно през годината. Днес мъжа ти е тук, утре може да е другаде - в друга фирма, да поеме по друг път. Днес децата са в къщата, утре отлитат към свои гнезда. Ами ти?
Накрая оставаш с жертвите, които си направила - в повечето случаи недооценени. Става въпрос за пътувания, на които можеш да взимаш и членове на семейството си. Ами какво по-хубаво? А ако не можеш, това ще е твоята лична почивка. Нима майките и съпругите нямат право на такава? Напротив. Бих дала всичко да може майка ми да се върне 30 години назад,когато бях бебе и да има такъв избор, бих я насърчила! Намери баланса,но дай да се разбере, че ти имаш право на личен избор за своята лична кариера и развитие, който само ти и единствено ти ще вземеш. Успех! 
# 4
16 май 2017, 15:43 ч.
До болка позната история- поддадеш ли сега, губиш тотално.
Не кариерата, а уважението и респекта на мъжа ти.
Сега се е почувствал застрашен- ще не ще, ще си премерва постигнатото с твоето постигнато.
За мен, не бива да отстъпваш.
Ако беше просто да се върнеш на работа, бих те посъветвала да си останеш още поне година вкъщи при детето, но при тази възможност, ще е жалко да му клекнеш и да " търсиш нещо друго".
Виж целия пост
След двугодишно майчинство се връщам на работа. Предлагат ми много по добра позиция, но която включва пътувания за по 3-4 дни няколко пъти годишно (4-5 пъти) в Европа, през останалото време работа е в офис от 9 до 5. Съпружеското тяло е против - нямал проблем да поеме грижата за децата докато отсъствам (на 2 и 10 години), но по-добре било да си се върна на старата позиция и да цитирам ''търся нещо друго'. Въпросът е струва ли си да дам поредната жертва за семейството и да се откажа от възможността да напредна в кариерата? Зная, че това е лично решение, но ми е любопитно да чуя и други мнения извън това на съпругът ми. Вече съм правила жертви с работата ми в името на децата и на неговото спокойствие, но напоследък дълго размишлявам струва ли си това? Децата растат, съпруга ми напредва в бизнеса си, а аз правя жертвите... и да - работи ми се, пътува ми се и лично не мисля, че ще ощетя децата с тези 2 седмици сумарно отстъствие. Също така пътуваме често семейно и си говорихме, че на част от моите пътувания могат да се присъединяват и те. Но сега когато стана факт и трябва да започна след 2 седмици нещата се промениха.
До болка позната история- поддадеш ли сега, губиш тотално.
Не кариерата, а уважението и респекта на мъжа ти.
Сега се е почувствал застрашен- ще не ще, ще си премерва постигнатото с твоето постигнато.
За мен, не бива да отстъпваш.
Ако беше просто да се върнеш на работа, бих те посъветвала да си останеш още поне година вкъщи при детето, но при тази възможност, ще е жалко да му клекнеш и да " търсиш нещо друго".
# 5
16 май 2017, 15:48 ч.
"Любимата" ми война в семейството..
Не, за нищо на света, няма да пренебрегна себе си, за да угодя на нечие его.
Виж целия пост
Не, за нищо на света, няма да пренебрегна себе си, за да угодя на нечие его.
# 6
16 май 2017, 15:50 ч.
Единственото, което ме притеснява е да не би отсъствията да се увеличат.Сега са ти казали няколко пъти по няколко дни, но опита ми показва, че не е точно така.Приемеш ли веднъж да пътуваш и се почва.Чисто във финансово изражение струва ли си?Пишеш че мъжа ти е ок с работата, ти също, нужно ли е да се дават жертви?Едва ли грижата по децата е проблем.Може принципно да не е съгласен да пътуваш.Това трябва да си го уточните.Аз лично , пред работата поставям семейството си.Няма незаменими хора,а работа ще има и след нас- това ми е любим лаф.За справка , майка ми и баща ми цял живот са пътували и заедно и по отделно, имаха прекрасен брак .Затова казвам, че трябва вие да си решите.Като компромис виждам да приемеш и да видите внася ли промяната напрежение между вас и ако да,да търсиш нещо ново както ти е казал.Не му знам доводите, но се постави и на негово място при вземането на решение.
Виж целия пост
# 7
16 май 2017, 15:53 ч.
Точно !
Авторке , направи това , което е добро за теб. Дори нямаш дилема.
Но си поставила доста сложен въпрос "кариерата или спокойствието ". За какво спокойствие става дума , всъщност
Виж целия пост
"Любимата" ми война в семейството..
Не, за нищо на света, няма да пренебрегна себе си, за да угодя на нечие его.
Не, за нищо на света, няма да пренебрегна себе си, за да угодя на нечие его.
Авторке , направи това , което е добро за теб. Дори нямаш дилема.
Но си поставила доста сложен въпрос "кариерата или спокойствието ". За какво спокойствие става дума , всъщност
# 8
16 май 2017, 15:56 ч.
Абсолютно бих избрала работата в твоя случай. Не бих поддала на желанията да сменям работа, професия и т.н Още повече, че е рядко срещано след връщане от майчинство работодателя ей така да предлага по - добра позиция. Децата (особено първото) са големи, е с малкото и тръгването на градина може и да се налага да отсъстваш, но според мен (аз със сигурност бих) трябва да опиташ. Виж как ще ти се отрази, как ще се отрази на отношенията ви. Не бих поддала на подобна манипулация, защото човека не иска да гледа децата по двайсетина дни годишно, но пък да има развиваща кариерата си и доволна от себе си съпруга и майка на децата му. 
Виж целия пост
# 10
16 май 2017, 16:02 ч.
Благодаря за отговорите. По принцип той не е control freak - нама да прави драми ако приема. Той също пътува често - по скоро в бг, но се случва да има работа и извън страната и ми се струва, че просто е свикнал аз да поемам основната грижа и логистика на децата. Тази седмица също отсъства.
Основният му довод за разколебаването беше, че сравнено със заплата на предишната ми позиция няма съществена разлика , но перспективите за развитие, обучение и израстване са много добри - по добри са условията, но явно той е очаквал заплатата ми да се увеличи поне двойно.
За сега съм приела, но все още не съм подписала договора и съм в процес на преговори...
Виж целия пост
Основният му довод за разколебаването беше, че сравнено със заплата на предишната ми позиция няма съществена разлика , но перспективите за развитие, обучение и израстване са много добри - по добри са условията, но явно той е очаквал заплатата ми да се увеличи поне двойно.
За сега съм приела, но все още не съм подписала договора и съм в процес на преговори...
# 11
16 май 2017, 16:07 ч.
Е, да, ще му се нарушат, както и на теб, комфортът и спокойствието, но при много хора е така. Тичат, бързат да водят, да прибират децата... Ние разчитаме основно на приятели, които с тяхното прибират и нашето дете от градината, да са живи и здрави! Ще се нагаждате според ситуацията. Ще свикне.
Виж целия пост
# 12
16 май 2017, 16:09 ч.
Щом сте двойка, която приема командировките, няма какво да го мислиш. Подписвай
Това е причината, но ще свикне.
Виж целия пост
Той също пътува често...
...просто е свикнал аз да поемам основната грижа и логистика на децата...
# 13
16 май 2017, 16:11 ч.
При тези условия бих приела новата работа. Достатъчно време си стояла в къщи напълно отдадена на дом, деца и съпруг. Сега е време да помислиш за себе си и кариерата. Тази работа вероятно е по-добре платена, което не е за пренебрегване и е "коз" за теб. Според мен е добре преди да приемеш да поговорите много сериозно с мъжа ти, да успееш да го убедиш в правото си да заемеш новата позиция. Все пак на него ще му се наложи при твоите отсъствия сам да се справя с деца и дом. Дано за него грижите за децата да не са новост. С търпение, такт, убеждаване и без инат смятам, че обичащ и държащ на съпругата се мъж ще се съгласи с теб. От мен успех!
Редактирам се - сега видях какво си писала за заплатата.
Виж целия пост
Редактирам се - сега видях какво си писала за заплатата.
# 14
16 май 2017, 16:31 ч.
Т.е., казусът ти е Твоята кариера срещу Неговото спокойствие? 
Дааа, поредния булгарише мачо, който иска само да си ходи на работа, а жената да "загърби" себе си и да се занимава с всичко останало.
Не бих се съгласила с мъж за каквото и да е, ако той няма сериозни доводи и аргументи "за" и "против".
Виж целия пост
Дааа, поредния булгарише мачо, който иска само да си ходи на работа, а жената да "загърби" себе си и да се занимава с всичко останало.
Не бих се съгласила с мъж за каквото и да е, ако той няма сериозни доводи и аргументи "за" и "против".
Препоръчани теми