Преживях спонтанен аборт, да поговорим

  • 168 280
  • 847
# 600
 Миличка F200, силно те прегръщам! Знам колко е трудно...Знам, че все си мислим, че сме преодолели травмата, но винаги се намира нещо, което отново да ни разтърси-било то новината за бременна колежка, или посещение при новородено...или просто усещането за загуба изведнъж ни връхлита с пълна сила...Но трябва да вярваме и да не спираме да се надяваме! Сигурна съм, че много скоро ще се срещнем в отчетни. И знам, че ще бъдем много по-обичащи, разбиращи и прекрасни майки, отколкото бихме били ако не бяхме преминали през този кошмар. Сигурна съм, че всяка от нас ще прегръща своето дете и ще го дари с цялата обич, на която е способна. Нали, момичета? Нали и вие вярвате?  bouquet
Виж целия пост
# 601
Мила F200, изпращам ти много целувки! Дори не бих могла да ти кажа "бъди силна!"....защото самата аз усещам, че ми е все по трудно да бъда такава...След абразиото съветът на лекаря ми беше - "най-важно е да забравиш и продължиш напред!"- сега знам, че "да забравим" е невъзможно, но задължително трябва да продължим напред!!!
Днес е 19ти ден след загубата на моето бебче, физически се чувствам добре, но това,което описва Melodiq се повтаря всеки ден...Вида на бременна жена или детенце, тичащо из парка ме карат да се усмихна  и да заплача веднага след това... ДА трябва да вярваме, че един ден всяка от нас ще прегръща своето дете, нали за това живеем.....
Имам един въпрос мили момичета- Татковците как се чувстват след загубата?
Моят съпруг го преживява много тежко-не показва чувства, не говори за случилото се...отстрани изглежда, че всичко е наред...Обаче няколко пъти, когато останем сами показва мъката си....виждам скрити сълзи в очите му....Страх ме е дали ще го преодолее някога, дали няма да стане по-лошо, когато се прави на силен и крие болката дълбоко в себе си....При вас как е момичета?
Виж целия пост
# 602
Оххх тежко е когато отброяваме месеците и годините и какво щеше да е ако ...... И аз минавам през всички тези изчисления и дати Sad Ще е по-лесно ако забравим, ама това не знам как ще стане Sad
Виж целия пост
# 603
Благодаря ви мили момичета за подкрепата.Вие ми помагате много.Не ви познавам а ви чувствам толкова близки.Днес ми беше първият работен ден след отпуска а аз работя като мед. сестра в Д.ясла а при нас идват дечица от 1-3г.По цял ден трябва да играя да пея с тия малки сладури а като се прибера вечер нахлуват тъжни мисли в главата ми.Можеби отново се изплаших от срещата с децата можеби и за това отново последните дни ми е тежко.  А на въпроса за таткото и на него му е тежко особедно след втория аборт и той страда но не го показва но виждам в очите му тъгата когато погледне малко бебенце.При мен незнам      какво ще стане но на вас ви желая от цялото си сърце и душа в най скоро време прекрасни бебоци и само прекрасни нища в бъдеще.Вие го заслужавате.Много целувки за всички от цялото ми семейство.Успех.                 
Виж целия пост
# 604
Съпругът ми избягва да говори за аборта може би, защото не иска да се натъжавам. На няколко пъти е плакал  с мен , но в по-вечето случаи  гледа да ме подкрепя и да ми дава сили като ми повтаря че един ден,рано или късно ще имаме дете.
Виж целия пост
# 605
Моят мъж съЩо не покаzва чувствата си, обаче ми каzа, че няма да иzдържи, ако не дай си Боже се случи пак. Иначе и на мен ми беШе много zле няколко месеца след аборта. Работя в магаzин и имаме клиентки, които бяха бременни и родиха. Винаги, когато идваха с бебетата си се раzплаквах. Благодаря на колежките си, които не се сърдеха, че не желая да обсулжвам въпросните клиентки и ме праЩаха да си вzема почивка. Сега вече съм по добре, но ме е страх от следваЩата седмица. Терминът ми беШе на 07.08 и напоследък все си мисля далин вече Щях да съм родила, какво ЩеШе да е бебчето.............. Cry Cry Cry
Добре че сте вие и се утеШавам някак си. Стискайте ми палци утре. Имам час zа имунолог, с който Ще повторим иzследванията направини досега и оЩе няколко други и Ще обсъдим терапията при следваЩа бременност. Влагам много надежда и се моля да чуя само положителни неЩа.  Praynig

ПрегръЩам ви.  Hug  bouquet
Виж целия пост
# 606
Здравейте момичета  Hug
Много ми е мъчно да виждам как този списък се увеличава  Cry . Дано следващия път имаме повече късмет и всичко да е наред  Praynig Peace. Аз след 2 седмици рев реших да опитам да се успокоя. Много ми е мъчно за малкото ангелче което не можа никога да порастне  Cry . Нямам търпение да опитам пак, но усещам дълбоко в себе си много страх. При вас как е? От една страна искам пак да забременея, от друга ме обхваща страха че нещо може пак да се случи.   
Желая на всички много щастие и късмет!
  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 607
Здравей мила Viel.Нормално е да те е страх следващият път след като вече си минала през този ад.И мен ме беше много страх мислех само за това да не се случи отново.Като видях двете чертички на теста колкото се радвах толкова ме беше и страх.Сега от опит мога само да ти кажа не се поддавай на страха радвайсе на бремеността си.В теб започва нов живот който заслужава да му дадеш щастливо начало,а не моменти на страх.Имам приятелки и познати които след аборт карат лека бременност и си имат страхотни бебета.Повтаряй си само този път всичко ще бъде нарет.Успех.Пожелавам ти и на теб прекрасно бебенце.
Виж целия пост
# 608
milepetrova, ходи ли при имунолога? Какво ти каза? А тестовете?
Виж целия пост
# 609
ох, бях вчера. Вzеха ми кръв и сега Ще чакам около седмица. Ама това, което ме притеснява е, че аz имам едно генетично иzменение, което съЩо води до тромбофилия. Само че тоzи лекар никога не е чувал zа тоzи ген. Днес му zанесох малко информация от интернет. Сега Ще чакам да видим какво Ще каже и дали иzибЩо се правят генетични при него. Гинеколожката ми каzа да ида при него и на направлението пиШеШе, че ме праЩа zа диагностиране на тромбофилия. Ама той май Ще направи само антитела. Аz съм в Германия и тук не ми приzнават бг иzследванията. Няма немско потвърждение, няма лечение.  smile3515 smile3511 Мраzя немските лекари, обичам немската zдравна каса, че поема всички иzследвания.

 благодаря, че попита.   bouquet Стискай палци оЩе малко. Пак Ще пиШа.  Hug

Viel , zнам как се чувстваШ. Всеки месец като съм в овулация ми иде да zамина на далече, zа да не правим опити zа бебе. Знам какво ми е и zнам как се процедира по време на бременност. Само моята гинеколожка не го zнае и чака потвърждение. Убива ме това чакане, понякога такива черни мисли ме обzемат, добре че сте вие да ми давате кураж. Винаги, когато чета постинг на някоя мама, която е успяла, много, ама много се радвам. Знам, че и на наШата улица Ще иzгрее слънцето.   bouquet
Виж целия пост
# 610
Здравейте на всички. Днес реших да разкажа и моята история. Причината е да вдъхна увереност на всички, които са преживели кошмара на спонтанния аборт. С мъжа ми правихме опити цели 6 месеца докато забременея. Бяхме много радостни, всичко о.к. до 12 г.с. когато получих кръвоизлив - резултат кухо яйце. Лекарят беше много добър, успя да го извади по-най бързият начин с вакум, спаси ме от кюртаж. Много болка, много ревове изобщо ужас. Не искам да си спомням. Исках веднага пак да забременея, не исках да чакам, но нямаше как. Естествено се пазихме, докторът ни беше казъл поне 2 месеца. На следващият месец ми дойде, всичко беше наред.  С пазене на следващия месец се оказах щастливо бременна, т. е беше минал само 1 месец от аборта. Доктърът ме бе предопредил да го потърся дори да ми закъснее само с 3-4 дни. Бях бременна, но имах проблеми в началото, пих дуфастон, бях на инжекции но запазихме нашето бебче. Благодаря на моя доктор без неговите усилия сигурно щяхме да изгубим дъщеричката ни. Вече е на 3 години и сигурно скоро ще мислим за братче или сестричка.
Никога не се отказвайте и не отлагайте много след аборт при мен беше 1 месец. Сигурно е вярно, че след аборт се забременява лесно.
Виж целия пост
# 611
Каран, аз също преживях същото като теб - кухо яйце и кюртаж в 12 седмица. Това беше януари тази година. Но при мен следващата бременност така и не иска да идва. Съпругът ми винаги е до мен - от кошмарните часове в болницата, до ревовете ми всеки месец, когато ми дойде. И той плака с мен, когато загубихме бебето, но поне се мъчи да бъде силен, за да може да ме подкрепя. Пожелавам на всички вас, които са минали през ада на спонтанния аборт да се похвалите скоро с нормална и прекрасна бременност!  Hug
Виж целия пост
# 612
Радвам се за теб, Каран:о) Дай боже на всяка от нас да се случи подобно нещо. На мен днес ми е 25 ят ден след кюретажа, а отново започва да ме обзема паника..Искам  да ми дойде по-скоро...сякаш, за да докажа на себе си, че съм здрава... И ако всичко е наред....след месец-два,когато със съпруга ми сме готови да започнем отново с опитите...ДАЙ БОЖЕ!!!
Виж целия пост
# 613
   За момента ако не е сина ми,да съм рухнала напълно  Cry От време на време се затварям в спалнята да си поплача,но като си гледкам синчето и някак- по ми е леко  Heart Eyes Тази седмица съм по лекари,да си направя всякакви изследвания,защото ме е страх да не се повтори.Имам приятелка с два миседа,но на нея и откриха кисти в матката.А аз бях със спирала близо 2г. ,махнах я септември миналата година и 7 месеца бебеправене ,и накрая проблеми.ООффф ,тежко е ,но гледам да не оставам сама,че ще полудея.Детската стая е почти завършена,а като знам,че беше и за бебо,а той няма да я види  Cry
   Видях,че цитонамазката ми е 2-ра група,а знам,че за да е всичко нормално трябва да е първа, а и тъпите гъбички Candida  ooooh! Мисля да сменя АГ или да ида при двама  Thinking
Виж целия пост
# 614
Mama Tony,
ще имаш пак бебче  Hug

Момичета, благодаря ви за топлите думи.
Дано да гушкаме скоро здрави бебчета  Praynig  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия