Психолози, психотерапевти, психиатри

Искам да споделя моя опит с психотерапията. След много силен стрес на 35 години отключих психотичен епизод. Разбирайте - безсъние и тежка параноя. Започнах медикаментозно лечение с помощта на психиатър, който овладя най- тежките симптоми за 2-3 седмици. Медикаментът въпреки това го пих година. Но той ме посъветва да се обърна към психотерапевт. Доверих се на Орлин Баев. За около година терапии веднъж седмично- мога да кажа, че се случиха чудеса с мен. Изгради вярвания и защитни механизми, за да се справям в критични ситуации. А те не липсват след терапията. Но! През тази една година е имало сеанси, които са ми се стрували напълно излишни, даже обмислях да се откажа по едно време. Добре, че не го направих.

Психотичните състояния вече са съвсем друг въпрос. Тук терапията може да продължи с години, дори цял живот. То си е вечер заболяване, а не просто състояние.
Но за тревожност, паника атаки, депресии (повлияни от външен фактор) - повече от 3-4 месеца вече означава, че нещо не работи и трябва смяна на терапевта или напротив - изграждане на доверие в него (защото много пациенти оказват съпротива на терапията, за което терапевтът реално няма какво да направи. Човек сам трябва да реши, че иска да се оправиъ терапевтът само дава методите).

Искам да ви споделя още от опита ми. Наистина е много важно да намерите своя човек. Опитните психотерапевти успяват да изградят връзка и да накарат клиента да се почувства по- добре още след първата терапия. Първият ми опит беше катастрофален. Не помня името на психолога, но ми даде един лист да попълвам, зададе ми 5 въпроса и ми записа следващия час. Беше преди много години. Естествено не стъпих повече там. Понеже чета какво сте написали. Да, психолога ни води по пътя, от нас зависи всичко останало. Но! Има моменти, в които е полезно да имаш усещането, че той е лечителят, че той ще реши всичките ти проблеми. За период от време ставаш зависим от него. Минава време и след успешна работа сам започваш да осъзнаваш, че всъщност вече не си толкова зависим и сам поставяш границите. Няма нищо лошо в това да приемеш психотерапевта като приятел, като сродна душа. Даже мисля, че помага. Също силно вярвам, че добрите са преживели също тежки житейски уроци, за да знаят как да ти помогнат. Аз имах и много силен страх от смъртта. Работихме много над това и определено мога да кажа, че в момента гледам много по- спокойно на този естествен край на всеки живот. Основната ми идея да напиша този пост е, че ако сте тръгнали по пътя е много полезно да се доверите изцяло на терапията, да повярвате силно, че тя ще ви помогне.

Ами, не е точно така.
Хубаво е, че сте се оправили за толкова кратко време, но това си е вашия личен опит с ОКР. При други хора въобще не става за толкова кратко време, а някои не могат да се справят с това цял живот.
Много хора примерно развиват ОКР в тийнейджърска възраст, страх ги е да признаят и минават дълги години, преди изобщо да стигнат до терапевт. През това време разстойството се е влошило, затвърдило и станало още по-трудно за лечение.
А това със съпротивите.....всеки има съпротиви на някакво ниво. Добрият терапевт обаче знае как да процедира с тези съпротиви. Лошият, обратно, обвинява клиента, че има съпротиви и затова терапията не върви.
И ролята на терапевта изобщо не е само да "дава методите". Ако беше така, един лист с принтиран на него списък с "методите" ще е достатъчен, за да лекува ОКР. ))

Не е моят опит, а е златен стандарт и добрите терапевти го знаят. Ако не работи, значи нещо с терапията не е ок

Не се увличайте по идеята за ""златни стандарти""-терапевтичния процес е строго индивидуален,защото няма 2ма еднакви човека на света.

Това изобщо не е вярно. И самият факт, че толкова усърдно твърдите нещо подобно и не приемате друго мнение на хора също минали през терапия показва, че имате още много вътрешна работа да вършите. Не налагайте вашия опит върху другия. Няма такъв златен стандарт. Това е само във вашата глава.

Ама моля Ви се, не ми дръжте някакъв наставнически и поучителен тон...не може да се очаква, че клиента е много зрял или осъзнат, когато тръгва на терапия, или че има граници, или че си усеща интуицията...това трябва да го знаете!! Ако това беше така, нямаше да има нужда от терапия. Това, че има недотерапевтирани терапевти, които само и това чакат, за да си измия некомпетентните ръце с "неосъзнатите" клиенти, да има ги, и напълно подкрепям коментара на Иван по-долу..просто даваш шанс след като някой ти е представен като експерт. Това е..няма какво да търсите под вола теле!! И не, нямам роля в това, че терпевта не е добре терапевтиран и се включва в инфантилна комуникация и изисквания спрямо клиента!! Трябва да се получават и ОТНЕМАТ лицензи и в БГ за некомпетентност в тази област!!!

Съжалявам, че виждате наставнически тон в думите ми, lilique.
Исках да ви подкрепя.

Абсолютно подкрепям този отговор!!

Освен това, като си "нов" в терапията си абсолютно зайче, което може да бъде много добре манипулирано от някой си терапевт, както е и много лесно да ти се вменява вина и т.н...особено, ако тези динамики са ти познати и отпреди и нямаш адекватни защити или граници! Затова се казва, че в терапевтичната връзка има "power disbalance"  и затова е толкова деликатна тази професия, и трябва да има лицензи и закони за нея и в БГ!!

lilique, бих искала да уточня нещо.
Като говоря за ролята и силата на пострадалия, не стоя в измеренията на виновност, а в тези на любовта и уважението към себе си. Има един хубав афоризъм на Далай Лама: "When you lose, don't lose the lesson" .
Сигурно, не е лесно да се мисли в тази посока, докато раните още болят. Но, може би, по-нататък. 

Да добавя към дискусията като цяло, че според моя опит, квалификацията и излекуваността на терапевта не гарантират един безупречен или хайде ... достатъчно продуктивен процес. Понякога подходът на специалиста и очакванията на клиента просто не съвпадат, нужната химия не се случва.
И това ще е така и със евентуален закон за психотерапията, и с по-строгата регулация; като, разбира се, не отричам важността на последните.

Вие познавате ли някой наистина терапевтиран докрай терапевт-здрав психически ама във всяко едно възможно отношение?

Akademik, приемам въпроса ви като риторичен. Това е илюзия, че можеш да срещнеш напълно терапевтиран специалист или въобще човек.
Но все пак има по-терапевтирани.

Няма терапевтиран докрай терапевт/човек. Човек се учи цял живот, няма начало, няма край. И на 90 имаш какво да учиш.

Съжалявам, но като също потърпевш от "недотерапевтирани" терапевти трябва да взема отношение по темата.

"Като говоря за ролята и силата на пострадалия, не стоя в измеренията на виновност, а в тези на любовта и уважението към себе си."

Какво общо имат тук "измерения на виновност" и "любов и уважение към себе си"??? Нареждате психотерапевтични клишета (psychobabble), които в случая са абсолютно не на място. Целият ви тон е поучително - назидателен, с деликатни (и не толкова) опити за прехвърляне на отговорността на терапевта върху клиента. Съжалявам, но няма как да мине номера.
Става дума за терапевти, които първо самите те трябва да отидат на терапия, или такива, които изобщо не стават за работата си. Лесно е човек да се заблуди в преценката си за терапевта, а и някои от тях са се научили добре да се прикриват. Минава много време, преди да лъсне истината, и то обикновено когато е късно - травмата е вече нанесена.
Целта не е да гледаме как да утешаваме пострадалия, целта е да няма пострадал на първо място!

"И това ще е така и със евентуален закон за психотерапията, и с по-строгата регулация; като, разбира се, не отричам важността на последните."

"Не отричам важността", ама в същото време няма да помогнат. Тогава какво не отричате всъщност?
И това, разбира се, изобщо не е вярно. Например, едно въвеждане на личностни тестове още в университета, за преценка дали човекът е достатъчно емпатичен (както се прави доколкото знам в Скандинавия) ще отсее веднага неподходящите за тази професия; (според мен, голяма част от "терапевтите" в България няма да го издържат изобщо). По този начин ще им се покаже, че не стават за тази работа; те ще се насочат към друго поприще, където биха били по-полезни; и няма да им се даде възможност по-късно да вредят с токсичните си личности на нищо неподозиращи клиенти.
Това е само един вид "сито" - има и много други.

"квалификацията и излекуваността на терапевта не гарантират един безупречен или хайде ... достатъчно продуктивен процес"

Гаранциии в живота няма за нищо. Никой не говори за гаранции и не очаква такива, но вие явно се правите, че не разбирате. Става въпрос за процес на отсяване на качеството от боклука - както става в много други области - инженерство, медицина, и т. н., какъвто процес за психотерапевти *липсва*, и това води до създаване на нови травми, които човек не е имал преди посещението си при "терапевта".
Психотерапията (истинската психотерапия, не пародията на такава, каквато се практикува широко в България) е изключително сложен и деликатен процес, за да бъде поверен в ръцете на крайно неподходящи хора. Резултатът от това е като от слон в стъкларски магазин.



P.S. А защо трябваше да си изтриете половината вчерашен пост, не знам. Добре поне, че сте се отказали от изискването си "мнението ми да не се цитира".... меко казано неадекватно изискване в публичен интернет форум.