Нова бременност по време на майчинство!

  • 5 486
  • 15
Здравейте момичета!
Имам бебче на 10 месеца и с мъжа ми искаме да си имаме още едно дете. Обмисляме след рожденния ден на малкия през юли , да започнем с опитите. Но вътрешно ми е страшно притеснено, как ще се справяме финансово, ще успея ли да се справя с двете бебета, без никаква помощ, какви коментари ще чуя от работното си място, как ще живеем 4ма в малката квартира.  И двамата с мъжа ми толкова силно искаме още едно детенце, а всичко изглежда толкова сложно. Има ли някой с подобни притеснения или някой, който е минал през това и може да даде полезен съвет? Чак започнахме да се чудим дали да не отложим второто с няколко години, но това би ме смачкало психически. Трябва да си пусна детенцето на ясла, да се върна на работа и да мечтая всеки ден за живота, който ми се иска да живея. Наистина не мога да си представя второто да дойде чак след 3-5 години. Тъжно ми е и притеснено, защото имам няколко месеца да взема решение и да запиша бебчо на ясла.
Виж целия пост
# 1
Двете ми деца са с разлика 2 години и 3 месеца. Разходите за две деца не са много по- големи от това за едно дете. Второто използва почти всичко от първото. Ако са с разлика под две години, първата година майчинството ти ще е в размер на първата година на първото ти дете. Ние не сме плащали наем, което си е голямо облекчение, но мъжа ми беше близо 6 месеца безработен и ни беше трудно. Всичко опира до приоритети. Аз исках децата ми да са с малка разлика, което е за цял живот, а финансовите трудности минават и заминават.
Виж целия пост
# 2
Благодаря ти! И аз това си мислех, всичко съм вдигнала от първото дрешки, люлки, ще си ползвам старата количка, кошче за кола. Не споменах , че съм в чужбина. Наема ни е доста голям  към 600 евро, което наистина ако не трябва да плащаш е облекчение. Определвно семайството ми е приоритета, не градя кариера.
Виж целия пост
# 3
Всичко опира до приоритети.
Точно така  Peace
 Повечето ми познати са с деца с малка разлика. Раждат на 35+ и няма време за мислене. Моите деца са с 12 год. разлика. За мен две едно след друго не е опция. Бременността ми е труден период, като прибавим и липсата на всякаква помощ - не се виждам.
От друга страна - голямото ми дете е абитуриент тази седмица. Т.е. излиза от училище, но малкото тръгва в първи клас септември - та започвам да уча от начало. Почивките ни са съобразени с детето, местата на които ходим трябва да са пригодени за деца, което за нас не е много почивка. Изобщо имаме доста ограничения, които нямаше да съществуват ако децата ни бяха с малка разлика.
Виж целия пост
# 4
Пробвала съм и двата варианта. 5 години е много хубава разлика- няма защо да ти е тъжно. Ще обърнеш много внимание на първото дете, то ще стане наистина независимо и тогава второто. Няма да трябва очите да са на осем за две несъзнателни.

Породени...2 и 3 са ми породени, ако не бързах, нямаше да е така. Но се оцелява- ще имаш една трудна година обаче, може и повече, защото има и бременност. Моите са с година и 5 месеца разлика.

Снижаваш стандартите, ще се оправиш и без помощ. Две са ОК.
Виж целия пост
# 5
Благодаря ви! Аз съм на 26, мъжа ми е на 30. Имах прекрасна първа бременност, единствено умората първия триместър и малко болки в опашната кост, но иначе чудесна бременност. Точно така като ми разкажат майки, че по- голямата разлика е по- добре и започвам да се разобеждавам. Определено сърцето ми иска веднага още едно дете, а разума ме кара да чакам. От дете мечтая да съм майка, колкото и странно да звучи, 10 години съм с мъжа ми и все чакахме да пораснем, да се оженим, че да създадем мечтаното семейство. Ето ни сега порастнали, но пак има някакви пречки. Малко се чувствам в ситуация, всякаш обществото и положението ме кара да изчакам за второ дете. На който и да споделя, че искаме , ме гледа все едно ще се самоубивам 🤣😂 благодаря ви, че ме изслушахте проблема, незнам на кой да споделя и знам, че само от нас зависи така или иначе, но исках да чуя и опита на други жени в подобна ситуация.
Виж целия пост
# 6
Млада си, имаш време да чакаш. Не е много полезно 2 бременности в рамките на 3 години. Може да имаш по-силни болки втория път в костите.

Освен това имай предвид, че това искане на дете веднага може да е от хормоните- още си под влияние на една бременност, цикълът още се настройва. И аз след третото бях така- утре готова за още едно, защото яйчниците се връщат на работа и ме побъркват.

Слушай разума, не хормоните.
Виж целия пост
# 7
Поглеждайки от друг ъгъл, много двойки, които отлагат второто дете, така и не се решават на тази крачка. Явно с времето детето им става по-самостоятелно, те се отпускат и вече нямат желание да се занимават с бебе отново. Понякога, явно, инерцията и рутината ти помагат да се справиш още докато си на вълна "бебета". Децата ще си растат заедно и ще са другарчета за цял живот. Не знам кой ти казва, че едва ли не искаш да се самоубиваш, но на мен, пък, всички ми казват, че сега е времето за второ дете. Повечето от тях са майки на две деца. С мъжа ми сме си говорили, че правенето на деца е повече влагане на сърце, отколкото на разум. Тези, които все мислят ли мислят кога точно е времето за дете, нали знаеш колко отлагат и докъде я докарват. Та в този смисъл, ако го чувствате така и го желаете, не виждам нищо лошо.
Виж целия пост
# 8
Благодаря ви за гледните точки, ще обмисля всяка една. И аз мисля, че като растът заедно в началото е малко по- трудно, но после е по- добре за децата.с голямата разлика тамън си изгледал едното и почва всичко от начало, а така си вървят заедно, ще си помагат в училище, ще бъдат на една вълна. Няма правилно и грешно в случая, за всяко семейство пасват различни варианти. Аз съм продавачка, за мен кажи речи времето прекарано на работа е загубено, времето прекарано с детето ми е ценно. Работя за да се прехранваме.
Виж целия пост
# 9
Да, но пък с голяма разлика второто ще го гледаш с повече кеф- това "от начало" няма да е толкова страшно, а ще е по-скоро приятно, ще си припомниш какво е бебе. С породени няма много да го оцениш, първата годинка ще отлети почти без спомен. Та ако не искаш повече от 2 деца, разлика от 3, 4 или 5 години хич не е голяма, идеална си е.

Няма гаранция, че като са породени, ще са близки.

Имам и от двата вида- и голяма, и малка разлика, силно препоръчвам голямата, ако е само за 2 деца. Иначе ще имаш накуп да издържаш студенти:)
Виж целия пост
# 10
Решението е изцяло във вашите ръце. При мен разликата е около 6 години и половина. Определено изживявам всяка секунда с второто си дете, като за първи път. Не съжалявам, че изчаках. Имаме си и доста трудни моменти защото ми се налага да превключвам от бебешка вълна на вълна първи клас, за секунди, но ако имах две деца на близка възраст щеше да ми е доста по-трудно. Мечтая си и за трето детенце, като вече годинките ме притискат за голяма разлика. Каквото и да решиш, няма да съжаляваш. Успех
Виж целия пост
# 11
Така е , успех и на вас за третото! Понякога се ядосвам, че съм такъв човек, който все много премисля предварително. Някои хора с лекота и без много да му мислят си оправят живота.
Виж целия пост
# 12
Моята сестра роди голямото си дете октомври 2013,малкото-юни 2015-разликата е под две години.Те с мъжа и живеят в чужбина,също плащат наем,а и за детегледачка,т.к.и двамата работят,но и двамата са ми казвали,че начина по който са им се случили нещата е бил най-добрия и въпреки,че е имало моменти,в които са били на ръба не съжаляват за решението да имат две деца с толкова малка разлика.Успех!
Виж целия пост
# 13
Благодаря, че сподели техния опит. Наистина не е лесно, но си заслужава.
Виж целия пост
# 14
Когато децата са факт, никой няма да каже, че съжалява.
Ще се справите, как няма!
Аз целенасочено не бих се вкарала в такъв филм. Не обичам детските спорове в стил "На ти куклите, дай ми парцалите" и да съм вечният арбитър вкъщи. Но хората сме различни ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия