Не напълно, но за частта с не-искането да си сама те разбирам на 100%. Но зависи с какъв човек си насреща.
Аз съм била домакиня 3 години и след това се върнах на работа за по 3 дни за почти 3 години, но това, че не изкарвах колкото мм никога не би ме карало да се чувствам зле. Бих защитила тази позиция винаги.
Зле ще се чувствам ако той не изкарва добри пари и аз трябва да се трепя с малко бебе и дете да се връщам на работа и да треперя за насъщния. Не че щях да имам дете тогава, но принципно ако се наложи.
Просто имам много голяма здравословна доза самочувствие и знам, че струвам и не бих се притеснявала за това. Затова и не се притеснявам да изисквам, да очаквам да се съобразяват с мен, да отказвам секс/ повече деца/ повече работа/ спирачка на недообмислени идея, но пък да съм разбираща и да насърчавам по-лежерен и спокоен живот и за двамата.
Не разбирам амбицията за сметка на всичко останало. Особено ако няма кой знае каква нужда от доказване.