Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 8

Едни от симптомите на АDHD са невъзможността детето да прави причинно-следствена връзка и да не може да си взима поука от грешките. Може да прави една и съща грешка 100 пъти, въпреки, че при всяка предходна си е патил. На тези деца "не им работят спирачките " - така казват чужбинските психиатри. Едно от обясненията, които няма да забравя "Представете си колата на вашите мечти. Нова, голяма, лъскава, с мощен двигател, оборудвана с всички екстри. Това може да е кола, по-добра от всички коли наоколо. Само, че не и работят спирачките. Ние даваме метилфенидат, за да ремонтираме спирачките. С него отстраняваме проблема и колата/човекът стават дори по-добри от съперниците си. Защото това са умни деца. Нямат недостатък в умствените качества, но без медикамент не могат да използват потенциала си  и в нужен момент са неспособни да се спрат, дори да искат "

Аз сложих райбери на всички прозорци вкъщи. Когато беше на 4 се изкатерваше и отваряше прозорците от дръжката готов да се хвърли. Сега специалните райбери не може да ги отвори. Вече е на 6 почти, но пак не мисли, и по същия начин се провисва от первазите на терасите. Не зная дали и на 10 ще е така. Не се оглежда като кара колело и минава през кръстовище и като пресича. Вкъщи има моменти, в които си играе спокойно по 3, 4 ч на ден. Има периоди, в които се катери по мебелите и тича и скача до пълно изпотяване. В градината не се оплакват за сега да разваля дисциплината. Но аз като родител все си твърдя, че липсата на концентрация е по-голяма при нас. И именно тя прави онези странни поведения. Някой преди беше споменал за изпикаването на обществени места. И това ми се е случвало.
Razbran1, пробвахте ли метилфенидат? Концерта и всички останали производни изписвани от специалист съдържат именно този медикамент. Това е най-обещаващото и сигурно лекарство в момента на пазара.

Разбран, мен ли питаш за диагнозата на другото дете?

Имам приятелка, чийто син познавам от яслата, плюс съученик на сина ми. Децата също са на 9г.
Та тези две деца са с Аспергер. На моята приятелка не спи, тича, беснее. Когато беше на 2,5-3г, тя още в 6ч сутринта го водеше в един голям магазин да отваря и затваря едни тежки врати. 🤪
Обаче от много рано започнаха с терапиите, майката е строга, винаги на първо място са нуждите на детето, няма “ама изчакай, какво ще си помисли този/онзи”. Трудно го диагностицираха, защото има зрителен контакт, контактен е, въобще аз все й казвах, че е по-буен.
От известно време детето също взима медикаменти, от нея знам, че лекарството е за деменция. Незнам кое точно, поведението му не се изменяло, просто не изтерясвал толкова бързо.
Тъй като синът ми не иска да се вижда с него, от няколко месеца се виждаме без децата и нямам наблюдение как е с медикамента.
Тя ми казва, че походи из природата го успокояват и няколко пъти в седмицата го води по горите. Вървят по 10-15км.🙈

Съученикът на сина ми и той взима нещо, но при него не действа добре, беше тръгнал да скача от 2я етаж в училище, бие децата, хвърля, чупи. Също е с Аспергер, терапиите започнаха по-късно, майката не е толкова строга.
Там нямам много информация, не съм близка с майката. Детето ми разказва какво се случва в училище.

С това не твърдя, че и детето ти може да има това разстройство, просто ти давам примери, че подобна симптоматика има и при други разстройства.

За скуката: много е възможно детето ти да е визуален тип, тогава повторения и учене на малки порции е контрапродуктивно. Незнам доколко можеш да говориш с учителката и да промениш нещо. Аз не съм в България и тук системата е друга.
Учителите би трябва да са учили за различните типове на възприятие, питай я тя какви наблюдения има.
Детето ти как се справя когнитивно с материала в училище?

За саморегулацията може да пробвате игри тип “напрежение-отпускане”. Напр. Замръзваничка, пуска се музика, всички танцуват, докато едно избрано дете не я спре. Всички трябва да замръзнат. Който не успее навреме -изгаря.
Може и свои такива да измислите.
Подобни игри, в които на къси интервали се редува напрежение и отпускане. Така детето се учи да контролира тялото си, да разпознава кога му трябва разпускане и как да го постигне.
Друго е образно да му обяснявате. Напр. като родител забелязваш, че детето скоро ще “превърти” и му казваш: “ти караш кола по магистралата. Ако продължиш да даваш газ, много ще се увеличи скоростта и може да направиш катастрофа. Имаш възможността да намалиш скоростта и да отбиеш на следващото разклонение (алтернативно занимание). Ти решаваш: удряш се фронтално или отбиваш и спираш за малка почивка.”
Често децата не се усещат, че влизат в една спирала, която ги пренавива, затова е нужно да им се напомня.

Също трябва да отработвате ситуации като тази с козирката. Не да му се карате и да му обяснявате, че така не се прави, а да се вземе насериозно чувството за страх, което изпитва и да му се предложат алтернативи като да потърси помощ от учител напр.
За подобни стратегии е добре да сте при психолог, който да работи и с детето и с вас родителите, защото нещата са навързани.

Мерси за отговорите на всички ако започне да зачестяват проблемите като качване  на Блока ще пробвам медикамента Концерта той сега пак взима медикаменти ама уж по леки от Концерта

Разбран, според мен започваш от грешния край.

Детето има проблем и го решава като се качва на козирката.
Ти като родител трябва да вземеш на сериозно и да разбереш какъв е проблема и да му обясниш защо качването на козирката не е ок. Да му предложиш приемливи решения на проблема, които не са опасни за здравето му.
Т.е поведенческата терапия е на първо място! Тя дава основата, върху която се надгражда.

Лекарството е само съпровождащ фактор, който позволява на детето да използва когнитивния си потенциал, особено в стабилна, предвидима система като училището.

Лекарството няма да му помогне, ако го е страх от другите деца и той не знае как да реагира.

Подобно поведение е отчаян зов за помощ. Потърси психолог. Някой трябва да работи с детето. И с вас, да ви научи как да помагате на детето.

Скоро ще влезне в пубертета и няма да можеш нищо да направиш. Тогава започва невронното преустройство на мозъка, хормоните играят голяма роля и ще е невъзможно да го убедиш да прави терапия.
Не губи време!
Това е твоето дете и ти трябва да си плътно зад гърба му, да му даваш емоционална сигурност, да се бориш за него!
Не трябва да очакваш, че с едно хапче като с магическа пръчка ще се оправи поведението му.

asyalein- Това е така както си го написала.Поведенческа терапия пробваме дълги години но нещата не се оправят с нея затова пребягвам до лекарство.Нямам избор затова в краен случай дригия месец ще го закарам пак на преглед и ако преценят че сме за Концерта ще даваме .Диагнозата ни е  Хиперактивност

Не знам в какво училище е детето, но аз при такова опасно поведение не бих го поверила само на учителите. Те са отговорни, да, ама не е само той на главата им. Отговорността им е за всички деца. Явно е, че не успяват да се справят и детето е в риск. Или осигуряване възрастен до него в училище ежеминутно (родител, баба, нает външен човек като асистент) или го спирайте от присъствено и да учи на индивидуална форма на обучение. Учителите ще идват у вас и ще му преподават същия материал, но часовете ще са 1/3-1/2 от тези в училище. Ако не овладеете ситуацията рискувате детето да пострада. Преди може би 2 години в Русе гимназист скочи от прозореца на 3-4 етаж в елитна езикова гимназия и преди започването на първия за деня час. Не оцеля.
Не знам защо отлагате предписаното лекарство.

детето не е Агресивно лесно се сприателява с другите комуникативен.От учителите нямам оплакване не им създава проблеми само че тази седмица се беше качило на блока ,каза ми че там се чувства в безопасност за да нр го бият другите деца  е но от време на време прави необмислени за него неща.
 Относно тежката форма на хиперактивност едни доктор ни каза за това другия мисли че без Концерта
ще се справим не сме най тежкия случай имало и по тежки случай от нашите .Отлагаме лекарството заради страничните ефекти а те са:загуба на апетит,тремори,сърцебиене и сърдечни удари заради това ползваме по леки лекарства и ще видим как се повлиява от тях те по леките ги ползваме около 25 дни а трябва 2 месеца с натрупване действат

Детето не е нужно да е агресивно. Ако падне от прозореца в училище? Ако се покатери на дърво в час по ФВС или междучасието? Във физкултурния салон също има къде да се покатери и откъде да скочи или падне. Дете, което няма преценка за ситуацията лесно ще се поддаде и на манипулация/ предизвикателство. Освен това, вероятно, обстановката в училище с що допринася за състоянието му - много хора, голямо затворено пространство, шум са все фактори които натоварват сензорните възприятия на детето и превъзбуждат мозъка му.
Опитайте с други неща, които имат успокояващ ефект върху нервната система, но се консултирайте с невролог дали са подходящи и дозировка. Но поне чайове от мента и лайка може да му давате.
Друго, за което се сещам сега. Имат ли машина за топли напитки и достъп учениците до нея?
Аз вчера разбрах, че моята щерка си купува кафе от тяхната машина. Тя твърди, че взема безкофеиново, ама кой я знае. Мислех си, ме няма пари, но ходи на уроци сама, ползва ГТ и тези дни ми каза, ме един от шофьорите на автобуса не й взема пари. Съответно тя си харчи скришом спестените левчета.

По колко пъти в месеца водите децата на поведенческа терапия? И колко дълго във времето продължава тя?
Какъв е този необезопасен блок с козирка, която носи риск от падане? Защо не подадете сигнал за нея?
В чужбина където съм аз във всички училища прозорците имат монтирани  железни мрежи, с изключение на приземен етаж. Не знам как е по другите европейски държави, но България явно и тук изостава. Учителите могат да контролират децата в час, но никой не ги наблюдава в междучасие и извън класните занимания.

Може да пробвате също с автогенен тренинг. Не очаквай чудеса, но в дългосрочен план носи позитиви.

Аз съм в една група, в която има деца със съпътстваща диагноза хиперактивност. Единици са майките, които са против лекарствата. Според тях страничните ефекти се появяват при предозиране, започвало се с ниска доза.
Аз, признавам си, също съм с резерви и те разбирам добре.
На твое място бих опитала преди това всичко друго възможно. Но не толкова на основа медикаменти, а точно когнитивно-поведенчески техники.

Алмира, аз съм в Германия и основното училище не е с мрежа. Тук още от ДГ ги пращат на терапии и в основното училище подобни деца са плътно с асистент.
При сина ми от 16 деца клас, две са с асистент 😐

И при нас е така на втори етаж имат мрежи училищата .Няма опасност да падне дете от втори етаж .
Ние ходим по два пъти в седмицата терапия с Психолог и Логопед +Ресурсен учител като тримата оделят може би около 30мин
В училището също се занимава Ресурсен учител с него почти всеки ден по 1 час.Математическо мислене имаме много добро ако нещо му е интересно се занимава с часове иначе ако не му е интересно просто не го прави.

Не зная за Какъв Сигнал пише Almirra да подадат .Toва е Блок пред училището с отворен вход който не се заключва през деня и се е качило с още едно дете пред козирката .Детето се лекува от дет.Психиатър за Хиперактивността му има Епикриза за това поведение и е написана Хиперактивност с дефицит на вниманието 24 часа има винаги с него човек от семейството АЗ спрях работа и се занимавам с него като личен асистент .Kакъв сигнал да подадете не разбирам Allmira какаво намеква в нейните писания ако може да бъде по Конкретна

Армира Ви казва, Разбран, че можете да подадете сигнал до общината, че срещу училището на детето Ви има достъпна козирка и въобще вход, без контрол на достъпа. Че то по този начин децата могат да се качат не само на козирката над входа, ами и на някой прозорец между етажите и да стане белята.
Не всяко училище, Азиялейн, има на горните етажи решетки. Училището на дъщеря ми, гимназия с около 1400 ученици нямат. И не само тяхното училище. Решетки се слагат като стане проблем.  През междучасието по етажите има дежурни учители, но те не могат да видят какво се случва във всяка стая, две тоалетни на коридор в двата му края и по самия коридор. Решетките пазят от падане, обаче при пожар или земетресение прозорците (поне един ) трябва да е достъпни за пожарникарите.
Аз също съм със специално дете, което и имаше много трудна адаптация в училище и разбирам желанието Ви детето да учи в класната стая с връстниците си, но дали именно размерите , шумът и многото деца на едно място не усложняват състоянието не детето Ви? Аз също много мислих дали да не поискам индивидуален план на обучение за детето ми и да я оставя вкъщи, но не можех да си позволя аз да остана с нея, защото съм единствен родител.
Дано намерите решение и детето да се успокои.

Децата, които описах по-горе, ходят един път в седмицата за час при психолог.
Но моята приятелка "работи" непрекъснато с него.
Един пример: това, за което говори мама Ру, за прекалената сензорна натовареност в училищната среда, моята приятелка поръча на детето специални тапи за уши, които филтрират само определени честоти (фонов шум напр.), но детето чува учителката когато пита или обяснява нещо.
Има много подобни "решения", но първо трябва да се индентифицира проблема, защото подобни Gadgets са и скъпи.

Трудно е от дистанция да се прецени и да се дадат съвети, евентуално трябва нещо в средата да се промени. Понякога малки промени водят до подобрения. Също е важно и как му казваш определени неща, когато му обясняваш. Чети за mirroring, това е накратко, незнам кой език ползваш: https://blog.heartmanity.com/mirror-mirror-on-the-wall-emotional … roring-for-others

Вас като родители съветва ли ви психолог? Добре е, че си му асистент, но имаш ли професионална подкрепа, някой, който да ти дава съвет за ситуации като с козирката - как да реагираш, как да отработиш ситуацията с детето и подобни?

Детето прекарва ли много време пред устройство? Ако играе игри, имате ли представа какви са? Определени популярни игри сред децата на тази възраст изобщо не са детски и безобидни. Моята дъщеря не понася тишината и ако около нея е тиха в един момент започва да произвежда шум - трака, сумти, приказва... А когато играе на телефона държи да е с пуснат звук. Говорим за игри от типа на хоумскейпс и рескю сага, които спокойно могат да се играят и без звук. Мелодиите са много приятни, но определено ако дълго се слушат се повтаря и мен, пък и синът ми започват да ни дразнят. По-лошото е, че дъщеря подсъзнателно реагира на този звук. Не е точно хипнотизиране, но определно й бърка в мозъка и не се отразява добре.
Игри като Грани и Слендриня са абсолютно забранени и няма шанс да ги одоцря, съответно не могат да ги инсталиран на телефоните си, които са с родителски контрол. Игри като Броул Старс и амонгас също могат да въздействат неблагоприятно на един не дотам уравновесен мозък. Съветвам Ви да обърнете внимание и на това.

Имате ли идеи за добър дет.Психиатър в гр.София.От Александровска св.Никола все ни препращат към техни колеги .