Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 13

Зизу, не мисля че има хора, които тръгват с лоша умисъл. Аз съм зле днес и може да съм реагирала по-прочувствено. Но истината е, че всеки си има подход. Алина не иска да търси оправдания в нищо, освен в собствената си воля и желание, което е чудесен пример. А Андариел до някаква степен е права и аз съм пример за това, т.е. книгата само затвърждава решението, което сме взели, но реално с прочит няма да забравим за цигарите - нито с един, нито с два, нито с много Да сме здрави, всеки ще реши кога е настъпил моментът сам за себе си и вярвам, че ще се справи по неговия собствен начин. А дотогава можем само да предлагаме варианти и да окуражаваме хората, които решават да предприемат тази стъпка.

Кое ти е грубо, че не приказвам глупости ли? Пушачът е зависим, а зависимите имат нужда от разтрисане, а не от галене с перце. Досега зависим с подклаждане на позицията му на жертва не се е оправил.

Не разтрисане, а осъзнаване.Насила нищо не става.Когато има зависимост, човек докато сам не пожелае, независимо по какви причини, няма да има успех.

Да, може и без помощни средства, но какъв е проблема да е с помощ, било таблетки, лепинки и подобни-важен е крайния резултат.Книгите помагат да се промени мисленето и да се осъзнае зависимостта.Понякога изисква време.На мен ми отне около 5-6 години докато се реша.Всички, които сме били пушачи, знаем какво е-докато не осъзнаеш, че си зависим няма и да помислиш за отказване. Мислили сме, че без цигари няма да можем.

Познавам много хора-с воля спират и не след дълго пак почват, затова смея да твърдя, че волята трябва, но не за да спреш, а за да не посегнеш отново.

Щом се правят фасони колко било грубо отношението ми, значи въпросният потребител още си пази със зъби и нокти цигарите и не е готов да приключи с тях. Да, и именно защото зная за какво става въпрос, и на мен ми е било грубо, когато са ми казвали направо.

Това, че са ти казвли направо, едва ли ти е накарало да спреш.Забележките даже напротив,карат пушача да пуши още повече.Аз затова обяснявам на всеки колко лесно е всъщност, не е това, което си мислиш, че ще е докато пушиш.Много по-лесно е.Единственото условие е да го поискаш осъзнато.След това успеха е гарантиран.

Съжалявам, не съм искала да обидя никого.

Определено вашия подход е доста разтрисащ, може и да е действащ при някои - не знам.
На мен лично не ми харесва и преди не ми е действал, дори ми беше обидно и пушех още повече.

Спомням си, че само бегла сянка на спиране на цигарите ме изправяше на нокти и... увеличавах дажбата. Бях готова да ги браня със зъби и нокти. Нямам логична причина защо, нито преди, нито сега.
Истината е, че съчувствам на сегашните пушачи и се моля един ден да се отърват по един или друг начин. Да не се заблуждават колко им е приятно пушенето и че те сами били избрали да си пафкат и т.н. А да осъзнаят другата истина - обратната страна, за която не искат да си отворят очите. Знаем си ги - зависимост, болести, задух, жълтеникави зъби, нокти, главоболие и т.н.

Не знам дали няма да пропуша пак, но съм благодарна на всеки един свободен ден.
И Андриел "Нямам цигарки около себе си, не изпитвам нужда".
Именно, защото си спомням в каква позиция бях, се постарах да ви обясня как може би действате да един желаещ да спре.
Нека има мир и по-малко дим. Може би ще има от малко пиратки днес

Чакай малко, не изкарвай мен виновна за това, че ти е трудно или ти е било трудно да се справиш с пушаческите си демони!

Галдучо, това е лакмус за готовност. Алкохолиците, комарджиите и всички реагират по един и същ начин, когато някой им каже нещата по-0грубо. Дори уж вече да не са мависими. Писват до небесата като бебета без биберон. Ах, моля, колко сте  груби, не ми помагате така..., и прочие фасони на ролята на жертва!

Така е, но по този начин не помагаш.Малко хора обичат да ги разтърсват, повечето предпочитат галенето с перце

Друг голям плюс при отказването, освен физическите подобрения, е вярата в себе си, чувството, че ти контролираш живота си.

Андриел, идеята ми не е да търся виновен, нито искам да нападам когото и да било и не става въпрос за мен (Слава Богу). Но от своя опит се опитвам да ви кажа, че грубото отношение среща отпор и така не се постига желания резултат, а нали искаме да помогнем.
Андриел, звучиш ми като човек, който никога не е пушил и се кара .
Това е интересен подход, който както вече споделих не ми харесва, но пък ако е действаш и помага на хората да се отърват от цигарите - защо пък не?
И накрая: Любовта ще спаси света!

С галене с перце ти измъкват пари - я за книга, я за лепенки, я за терапия с хипноза, я нещо друго.
Пушех, сигурно петнайсет години.  От десет не пуша.

Книгата я започнах след като ги бях спряла, но толкова мразя подобни клишета, че по-скоро ме карат да правя обратното, затова не я и дочетох.

Относно намаляването на броя, на мен ми помогна много.
Когато бях бременна ги спрях и ми беше много трудно. Тогава пушех по кутия и повече на ден, всяко действие ми беше свързано с цигара - събуждането сутрин, после с кафето, преди всяко действие (стандартното "ей сега, само да изпуша една цигара", "пуша и почвам" и т.н., наясно сте ), после след прибиране от работа, преди вечеря, след вечеря, и т.н., и т.н. Съответно като ги спрях всяка крача ми беше свързана с криза. След като родих пак продължих да пуша, но по наполовина, постепенно свалих до 6-7 дневно и когато взех решение да ги спра окончателно реално имат само 6 ситуации дневно, които да преодолея. Нищо общо с мъката първия път, когато се борех с 20+ ежедневни неща, които ми напомняха за цигарите.

Относно едната цигара след отказването, това е най-доброто ми решение след онова за отказването на цигарите. Тази 1 цигара ме направи непушач. Но и тук всичко е относително. При някой ще помогне, при друг ще навреди.   

Аз. Т.е. не можах да го осъзная. В смисъл болестите са си болести, дядо ми си отиде от проблеми със сърцето без да е палил цигара, не пиеше алкохол, живееше здравословно, беше слаб, имаше спокоен живот, сутрин до последно правеше лека гимнастика и т.н. Много хора като него си отиват от сочените болести, а пушачи живеят до 80-90+ г. Или, както се казва, може да ми падне една тухла на главата.
За миризмата, пушех само навън и според околните не съм миришела на цигари.
Кожата - генът е решаващ според моите наблюдения.
За парите - вица за хотела и богаташа с пурата казва всичко
Затова разбирам защо има и други хора, за които посочените неща не са аргумент.

Моето решение беше продиктувано от това, че ми тежаха вече. 18 г. бях пушач, усещах си тежест в гърдите, боцкания, физически ме затрудняваха.

Да не пропусна и датата. По принцип когато се каня много за нещо, в крайна сметка ми става по-трудно и повишава риска да се откажа. Ако бях казала - ще ги спирам другата седмица или другия месец, нищо чудно да не бях успяла. Реших го буквално за секунда, докато пушех. Още имах от цигарата, реших и я угасих беше преди 5 г., малко преди Коледа. Идваха празници, веселби, беше ме страх, че това ще ме провали, но една приятелка ми каза "Това е най-хубавия подарък, който можеш да си направиш за Коледа" и нагласата ми тръгна в тази посока, не че ми предстои нещо трудно и неприятно, а обратното - хубав подарък и по-хубави дни
Днес е хубав ден, който иска може да започне начисто, не от утре, още сега

С всичко това исках да кажа, че човек трябва да намери своята причина и своя начин, тогава отказването е лесно. Но ако го направи по мотив, посочен от друг и по начин, избран само защото е помогнал на друг, тогава е много вероятно да падне нечовешка борба.


П.П. Нито като пушач, нито след това съм разбирала набиването на канчета от страна на вече отказалите го, абсолютно необяснимо ми е. Нито пък ги имам за кой знае какъв грях и не само не помага по никакъв случай, по-скоро може да откаже човек.

След седмица става една година откакто не пуша. Книгата беше моят първоначален и много, много важен тласък - не знам дали щях да се справя без нея, но това не значи, че тя е магическа. Трябва да има желание, а мотивацията се намира чрез книги, форуми, статии и разбира се, хората около теб. Книгата е семпла, а всъщност гениална. Почти всичко, което пише вече го знаем, обаче като го видим написано и сякаш го осъзнаваме. Но трябва да искаме да го видим и да отворим цялото си същество за това, да искаме да се случи.
Цялата работа е в главата, поне след първите няколко дни. А физическото отказване е сравнително леко и няма нужда от хапчета, лепенки и подобни.
Всъщност тайната е да успее човек да изманипулира себе си за нещо, което всъщност е истина и точно заради това, не е толкова трудно. Само трябва човек да намери най-подходящия начин за себе си.

Да, дълго време изпитвах това усещане, че "ей сега, една цигара нищо няма да промени, какво толкова, пак ще съм непушач", обаче си знаех, че с една цигара е все едно да се окъкаш на метеното и язък за хубавата работа. В моменти на ужасни житейски трусове така ми се е искало да  запаля, дори съм си мислела, че най-малкият ми проблем в момента е една цигара, но после си казвах, че съвсем ще скапя ситуацията, няма да мога да удържа поне едно нещо, което съм постигнала - да приключа с цигарите.

Различни хора, различни методи. Важното е всеки да намери своя. На мен книга, лепенки и постепенно спиране не ми помагаха. Иначе отчитането тук добре ми се отразяваше.
А темата е за взаимопомощ, не за набиване на канчета! Точно тук добрият тон е много важен.

Какво сега, всяко нещо, което не е "ох, ах, горките, колко е трудно" е набиване на канчета?  Тонът ми си е много добър, просто не съм лигава.