Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 13

Аз пропуших като студентка, от чиста простотия=подражателство.
Да не съм различна от масата.
Моите родители са непушачи, нямам личен пример.

И да, набиването на канчета от непушачи е защото наистина са осъзнали какво зло са цигарите. Непушачите не са толкова обективни. Те може да знаят, че е лошо пушенето, но нямат база за сравнение.

Зизу, писала съм, но пак да кажа, наистина дълбоко съжалявам, че съм пушила. Нито един плюс нямам от това нещо.

ако приемем, че аз набивам канчета и от мен се оплакват, вече писах, че пушех около 15 години, което си е сериозен стаж. А набиваам канчета, защото зная всички оправдания, извинения, самосъжаления и прочие неща, които казва един пушач. И човек не трябва дълго да премила тези оправдания и извинения, защото започва да си ги обича и му стават навик.

С което и ти се включи в редиците на набиващите канчета!


И при мен беше така. Всеки път, когато ги спирах, ме беше страх, че в случай на голям стрес, заради нервите ще започна пак да пуша.
Докато не прочетох в книгата, че цигарата не решава проблема, а създава нов такъв.
Голяма заблуда е, когато си мислим, че цигарата ни успокоява и ни помага в стресова ситуация.
Точно обратното става и Алан Кар, лека му пръст, го е обяснил прекрасно.
Книгата намерих първоначално в нета, на български, в ужасно неудобен за четене формат, но въпреки това, тя ми помогна. След това я купих на немски, понеже имах ваучер за една книжарница и това ми се стори добра инвестиция. Исках да си я имам под ръка за всеки случай.

Детското в нас явно е живо цял живот - при кофти състояние, при тревожност и т.н. търсим нещо за успокоение, както го търсят и бебетата и малките деца- кой си смуче одеалцето, кой палеца. Алън Кар нищо не е измислил, а е преписал и украсил.

Именно.
И няма нужда да четем нещо, което сме разбрали сами, от опит.

Мирела, включих се, защото знам как ми действаше на мен подобно отношение, точно когато исках да вярвам в себе си. Натиска може и да помага понякога, но в повечето случаи инстинктивно води до точно обратния ефект. Всички са в темата именно защото сами са осъзнали, че имат избор, не са дрогирани, търсещи си оправдания зомбита. Извинявам се за силното определение! Понякога човек има нужда от малко подкрепа, не всички са със желязна воля за съжаление.
Аз съм една от тях, иначе нямаше да съм ги спирала няколко пъти, дори нямаше изобщо да съм ги започвала.
Моят стимул не беше волята ми, книга или други подобни, а синът ми, който тогава на 3г възраст един ден щастлив започна да ме имитира как пуша. Направо ми се дорева като си дадох сметка какъв пример съм за децата си.
Понякога един жест, една дума е достатъчна за да добиеш увереност.  Стискам палци на момичетата, които все още се борят, част от тях ще успеят и ще разберат колко всъщност е освобождаващо и чудесно без този вреден навик, този доброволен данък на портфейла, времето и здравето си, през който всички тук сме минали.

7 месеца от както не пуша не съм запалвала никаква цигара преди това ги бях отказвала за малко и пак пропушвала сега издържам толкова защото тук във форума Кайсия ми каза за книгата и може би ме насочи към тази тема и освен това чувствам подкрепата на ММ
Честита нова година на всички в този чудесен форум
Пожелавам ви през новата година да се отървете от всички зависимости независимо дали са физически или психически Много е хубаво да не си зависим от цигари или други опиати чувстваш се окрилен и, че можеш да контролираш живота си

НСЧ, тънки намеци правиш като за чудесен форум

Е, да, душата на зависимия е нежна и крехка! Това си е чиста злоупотреба с отношението - вижте ме, колко съм слаб, нежен, много искам да спра да пуша, обаче ако ще ми помагате, правете го така, че да ми е приятно, ни ми обяснявайте нищо, което може да ми е неприятно, аз съм толкова малко, сладко зайче, вие сте длъжни да сте много внимателни с мен, защото иначе сте лоши и заради вас няма да ми стигне волята да спра да пуша или да продължа да съм непушач! Много печеливша поза, емоционално изнудване на всеки, който си позволи да не гали с перце. Баси, да не сте деца на по 3 години!

Да си дърво, а не човек! Ето това се казва новогодишен комунистически лозунг, нали Андариел

Аха, ти си жертвата, а аз съм палачът, нали така! Докато един зависим играе ролята на жертва, винаги е на крачка от зависимостта, защото това е начин на мислене, бягане от отговорност - ето, тя (Андариел) е дървото, а аз колко съм бяла и добра. Чиста манипулация. В момента като ви чета, все едно насреща си имам деца на по 3 години. Обаче 3-годишните са си деца. А тук пишат хора с претенции да са възрастни. Ми, дръжте се като възрастни, стегнете се, всичко зависи само и единствено от вас, и ако ще охкате и ахкате като безпомощни деца, ще има  да си киснете в темата десет години след десетото спиране и пропушване! Това е положението, а дори да не ви харесва, това пак няма да промени нещата. Който се върти и суче как не му е по сгодата, очевидно така си му е добре, да се прави на жертва и да иска останалите да му играят по свирката. Като наркомани, дето искат да приключат с дрогата, ама ако може в скъп спа-рехабилитационен център, където да им угаждат за всичко и да им пазят нежните души.

Всеки се справя по-различен начин, нека да уважаваме всички мнения, и все пак смятам, че понякога когато нещата са на кантар, една добра дума помага повече, отколкото хокане. Когато обмислях отказването, по ми харесваше да чета положителните страни на отказването, как ще дишам по-леко, как ще ми се изчисти кожата и т.н. Имаше моменти в които четенето на мнения за това колко е трудно, как няма да можеш да си намериш място от нерви, качването на килограми, унинието, ми действаха депресиращо и предпочитах да ги прескачам. Може би има и други хора, които се чувстват така и имат нужда от кураж, за да се изстрелят напред. Честита нова година и успех на всички решили да се откажат от този безсмислен навик.

Ами, сори, ама не е така, както го пишеш! Физическата зависимост е няколко десетки часа след спирането. Нататък е психическа такава, барабар с ритуалите. А с това четене само на положителни интории се превръща на свой ред в замяна на една зависимост с друга - а ако изведнъж тези положителни примери спрат, какво правиш? Самото четене на такива се превръща в ритуал и съответно в начин на мислене - аз не мога без тях, но и не понасям да ми казват други неща, които не възприемам като положителни. И нито има странични ефекти, нито нищо - голямото ядене започва, защото вкусовите рецептори се възстановяват и човек започва да усеща вкуса на храната, а и често от зависимост от цигарите минава в зависимост от храната, което е пак същото успокояване от стреса. Получава се омагьосан кръг, който обаче пак е много изгоден за вече бившия пушач  - намира си нови причини и нови зависимости. А когато се върти едно и също жално, ужким подкрепящо и окуражаващо приказване на едни и същи захаросани приказки, човек свиква с тях и се задържа в същото състояние. Ако на рационално ниво човек знае какво се случва, включително в какви мисловни схеми попада, и започне да ги разпознава за себе си, то той вече има избор дали да ги контролира или не. Обаче дали му стиска? Или иска да чува как има една камара странични ефекти, за справянето с които има нужда от помощ. И колелото отново се завърта, само сменяме обекта. Хленчите, защото можете да си го позволите. Едно спиране на цигарите не е кой знае какво. Вие си го превръщате едва ли не в битката на живота, голямата работа.

icey, какво е НСЧ?

Andariel, ти пушиш ли или не пушиш в момента? Да не би да си пропушила и затова да те яд на нас?

Разбира се, че не е голяма работа, просто навик. И аз не говорех  изобщо за справянето с проблема, а за първите дни, когато се луташ из себе си, някой имат нужда от ритник, а други от кураж. Нека уважаваме това.
 На мен четенето много ми помогна, въпреки че знаех всичко. Тук в темата има чудесни истории, които си ги чета с удоволствие понякога. Книгата на Кар също ми помогна. Това не ме прави по-малко силна или неуспяла. Радвам се на хора като вас, успели от раз да скъсат и да не поглеждат назад, вие сте железни /казвам го с истинско възхищение/, при мен нещата се разтеглиха доста във времето, защото много го мислех, но все пак успях.