Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 13

Ами, да, лигла си, защото това е много удобна роля. Да те уговарят, да ти пляскат, все едно си бебе на две години, което сега се учи на гърне! Ти бебе на 2 с гърнето ли си или възрастен човек? Нито си бебе, нито си болна, нито си някаквъв изключителен случай. И колкото повече влизаш в ролята на принцесата и лиглата, за да  те хвалят как не си запалила цигара, едва ли не да ти благодарят за това и да те награждават, така ще си останеш на границата до следващата цигара, защото самолюбието ти бива галено. Пушачите, и го казвам именно като бивш пушач, нито са нежни души, нито разколебани, нито уплашени, нито някой им набива канчетата. Дори бих казала, че като всеки зависим са достатъчно добри манипулатори, които си отстояват правото да пушат, а ако запеят песента за спирането, пак искат да имат някаква облага с галене на самолюбието колко велика постъпка ще направят като спрат цигарите. Ми, сори, ама спирането на цигарите нито е нещо велико, нито пушачът с намерения да отказва цигарите трябва да бъде дундуркан като злоядо бебе - хайде, още една лъжичка за мама, а бебето само сочи настрани и показва как иска играчката и тогава ще си отвори устата, а като си отвори устата трябва светът да се врътне да му се радва. Възрастни хора сте - решавате, мобилизирате всичките си рационални сили, въоръжавате се с малко воля и действате! Не е нищо сложно. И го правите самостоятелно, без някой да ви ръкопляска или да ви гали за всяка неизпушена цигара. Външното одобрение като спре какво правите, пак започвате да пушите, или някой като ви набие канчето се измъквате с "той е негативен, ядоса ме, и аз съм му сърдита, ей сега ми се иска да си запаля". Всичките номера, дето тук се въртят, са си жива манипулация. Азбучна истина е, че един зависим приключва със зависимостта си сам и по свое решение. Със или без външна подкрепа. Всеки решава дали в него говори бебето или възрастния човек. Тук виждам бебета. Обаче бебетата и малките деца са такива съвсем обективно.

Andariel, щом не пушиш от 10 години какво търсиш в тази тема която е за отказващи се? Не си права за хората с висок стандарт на живот, че пушат защото те имат много пари но здравето е безценно и затова спортуват и дават пари за запазване на здравето

И аз съм с впечатления, че пушат ниско културните хора, даже един особен контингент на търкащите билети и слушащи чалга.
Изключвам неориентираните тийнове.

Изобщо не съм съгласна с обобщението, че пушат нискоинтелигентните чалгари. Вие добре ли сте - баща ми не е изслушал една чалга през живота си, да не говорим, че го смятам за най-интелигентния човек, който познавам. Имам приятелка, която работи в ЦЕРН и също пуши. Пушенето е скапан навик, който пристрастява и не те пита ква музика слушаш и колко си възпитан.

Изключенията само потвърждават правилото.

Около мен има само изключения и около тези изключения пак има само изключения, ама нищо де

Не съм аз единственият непушач-ветеран в тази тема. Първо писах, за да споделя как много бързо и лесно може човек от пушач да стане непушач, при това без да се бръкне и един лев за всякакви патерици от сорта на глупави книги, лепенки и всякакви щуротии. После се зачетох във всичкото ахкане и охкане какво велико събитие и мъки е отказването на цигарите, също и една камара заблуди, митове и легенди, които се въртят в, бих се изразила, субкултурата на мераклиите за непушачество. Ако аз съм пушач  и искам да мина в режим непушач или съм новак-непушач, ще ми е единствено важно да намеря работещ начин, да разбера кои са капаните и как да ги избягна. А то се оказа, че не било важно отказването, а това някой да те обикаля, да ти приказва розови приказки, аман-заман, недей да пушиш, горката ти нежна пушаческа душа, как трябва да бъде "правилно" мотивирана. Ми, знаеш ли, всъщност на никого не му дреме дали някой пуши или не пуши, камоли да го награждава и да го уговаря да не пушел! Сега ти се опитваш да ме изгониш от темата, защото, както подозирах, не ти харесва това, което написах, отричаш, че се лигавиш и се държиш като бебе. А реакцията ти е точно накава - ти си лоша, отивай си, казваш ми неща, които не искам  да чувам. Обикалят се и се уговарят бебетата, а ако един възрастен се държи като бебе и изисква околните да се държат с него като към бебе, значи не е никакъв възрастен и му е по-изгодно да е бебе. Дори да е група за подкрепа, това не означава да се подклажда ролята на мъченик. А тук гледам, поне две-три мъченици се наредихте да ми обяснявате колко съм лоша.

Никъде не съм написала нещо за парите. И определено не пушат само ниските слоеве.

Писала съм го и друг път, но ще се повторя. На мен най-много ми помогна търпението. При всеки предишен мой провален опит някак бързах да спре да ми се пуши и когато това не ставаше, се предавах и пропушвах. При последния опит си казах, че ще бъда търпелива и ще си дам време. Първо си дадох срок от месец - един месец няма да пуша колкото и да ми се пуши и когато този месец мине, ако чак толкова не мога да живея без цигари, ще запаля. Естествено месецът си мина, а на мен далеч не ми се пушеше неистово. Просто с всеки следващ ден става по-лесно. Имаше един път след около 6 месеца, когато ми се припуши за кратко и ми стана малко разочароващо, но моментът отмина толкова бързо и освен това желанието за цигара вече беше доста слабо. Но ако бях запалила тогава, най-вероятно сега още щях да пуша. Поне си бях извадила някои изводи от десетките ми неуспешни опити. Отказването на цигарите е билет към свободата. Сега имам свободата да си стоя в хола на топло, вместо да терасата с цигара в ръка, зъзнеща, зависима и ненавиждаща се заради слабостта си. Така че дайте си време, проявете търпение и не бъдете твърде строги към себе си! Успех на всички!

Andariel, за едни хора едно е лесно, за други трудно. Темата е за взаимопомощ от типа на клубовете за АА и т.н. Ако на един човек му помага да излее мислите си, да сподели, да помрънка и да го стимулират хората, минали по този път с едно "браво" или нещо от сорта, тук е мястото.
Който е достатъчно силен си ги отказва и даже не влиза в темата или минава и си заминава.
Място има за всички под слънцето.

Взаимопомощ не означава поощряване на оставането в състоянието "вижте ме колко ми е зле, а ако ще ми помагате, казвайте само това, което искам да чуя". А и като изключим последните два поста, не съм се държала остро с никого. Просто написах нещата от друг ъгъл, ама не, не им звучало позитивно на някои, било им лоша енергия! В крайна сметка пушенето не е някаква мъченическо състояние, нито някаква кой знае каква житейска ситуация, когато човек решава на живот и смърт, нито е някакъв невероятен стрес, че да се гледа като голямото мъчение спирането на цигарите. Най-неприятна е физическата абститенция, обаче тя е кратко време, няколко десетки часа. Нататък е поведение, а поведението подлежи на контрол и това е първото нещо, което човек трябва да осъзнае. И това е едно от нещата, на които учат всички програми по зависимостите - самият зависим да си стъпи на самолюбието и да приключи с ролята на жертва и как всички са му длъжни. И в момента, в който го осъзнае и спре с манипулациите, започва късането със зависимостта. Не прочете ли, че някои си намериха друго оправдание - какъв стрес било напълняването от спирането на цигарите и какво беше още? Това какво е? А не се напълнява от непушене, а от замяна на смукането на палеца със смукането на биберон.

Това, че ти си ги спряла лесно не значи, че за друг не е стрес.
И не се отнася само за пушенето, а за който и да е навик.
Мисълта ми е, че ако нещо помага на човек да постигне дадена цел, не виждам защо трябва да му се вика и кара друг, че си е избрал този начин.

Именно защото нещата са индивидуални. Ето - на те ти е била неприятна физическата абстиненция,  аз и още хиляди други хора въобще не сме имали такива. Да ти се развикаме, че си лигла, защото си минала през нея ли?

Виждам, че те дразни начина на писане в темата, кажи си го веднъж, ок, разбирам, но не виждам с какво помагаш като продължаваш. По-скоро би отказала някой от спирането, отколкото да помогнеш. Ако това ти е целта, давай...

Не са чак толкова индивидуални, колкото се има напъни да се изкарат. Няма как да не си била в абстиненция, защото химията все още никой не я е отменил. Абстиненцията е времето, през  което физически и химически тялото не си получава количеството вещество и реагира и страда. Просто на човек му е чоглаво, пуши му се, раздразнителен е, може да го боли глава и прочие физически прояви, които са доста леки, не е като при хероиновите наркомани, промерно, и както сме виждали по филмите наркоманска абстиненция. И го казвам, защото тази реална фаза е няколко десетки часа. След нея организмът вече свиква. Нататък е психическата зависимост - от ритуала, начинът на мислене и т.н. Обаче много често човек се оправдава с това, че видиш ли, след седмица, още физически има нужда от никотин. Не, няма, и е добре да го знае, за да може на рационално ниво да е наясно, че не тялото, а умът му играе номера. А когато на рационално ниво го знае, и има желание, той може да включи допълнителни ресурси да си изконтролира поведението, т.е. да си намери някакво занимание, за да отклони мисълта, че му се пуши.

Определено не бих могла да помогна на някого, който не иска да чуе и да разбере. Щом не иска да чуе и да разбере, значи си е много добре с това мислене, че всичко е индивидуално, и видиш ли, той е такъв уникален индивид, че има право да страда наутешимо за една цигара, за да му обърнат внимание. Много често човек се смята за уникален дори в това - ах, другите лесно спират цигарите, ама аз съм толкова индивидуален, че на мен ми е трудно. Няма такова нещо като толкова индивидуален, че му е трудно, а на другите им е лесно! На всеки му е трудно, но не го превръща в извинение и вдетиняване.

На мен не ми е било трудно Аз затова го казвам , защото винаги съм мислела, че ще е голяма мъка да се откажат цигарите, дали изобщо някога ще опитам дори, а се оказа толкова просто и лесно.Трудно е когато ги отказваш с воля.Не на всеки волята му е толкова непоколебима.

Всичко е в главата, затова първата крачка е мисълта, че някога ще откажеш цигарите, което всеки, който е пушил знае, че е доста трудно дори само да допуснеш. От там извървяваш един път  да не се понасяш, че пушиш, да ти е неудобно сред непушачи.Чак тогава си готов за отказване.Докато не ти пука кой тровиш и държиш хората да ти дишат дима, не си готов.

Но наистина от един пушач ще чуеш хиляди оправдания, защото мозъка е замъглен от зависимостта и то точно е психологическа, а не толкова физическа.Лесно е когато осъзнаеш, че всичко е плод на мозъка.

Не съм. Или поне не съм разбрала че съм. Първите 2 седмици (в които влиза и въпросния период) не ги усетих. Чувствах се чудесно, в еуфория, с много енергия и т.н.
Най-трудно ми беше в края на 2-ри месец.

Дори, когато пушех много и не съм имала намерение да ги отказвам ми е пукало. Не си позволявах да запаля вътре без значение дали е -20 или +40 градуса. Повечето пушачи, които познавам също им пука. Не виждам връзка.

Връзката е, че когато започне да ти пука  ти си направил крачка към осъзнаването.Пушачите, които започват да се съобразяват имат най-малкото идеята, че цигарите са вредни.Това е стъпка едно към отказването.