Онзи ден бяхме в обедната почивка с колежките навън.И едната (най-приказливата) каза: "Ох днес ми е много тъпо,и само мълча.Като онези,хора,които само мълчат по цял ден.Оле,колко ли им е гадно,то е ужасно да мълчиш цял ден!".И аз й отговорих "Ами и аз обичам да мълча, даже предпочитам.Има различни хора,някои са интровертни,други са екстровертни" и на мига бях посечена ,друга колежка каза " А,да,бе ,правят се.Как може да не обелиш една дума цял ден,това не е нормално.Или да си сложиш слушалки в ушите и да слушаш музика,аз не мога така,ще се побъркам." .И третата колежка заключи " Аз с такива хора трудно се разбирам" . И аз направо се зачудих къде се намирам,какво правя с тези хора? Дори и при намек,че ти си такъв човек,продължават да критикуват.......
Трябваше да им кажеш моят любим израз: "По-добре да мълчиш умно, отколкото да говориш глупаво".
).
. 
