Непрекъснати обиди от родители

Здравейте! Не е нормално това, което пиша, но аз живея в тази ненормалност. На 46 години съм, омъжих се късно и имам две деца - на 4 години и на 1 год- и 4 мес. По стечение на обстоятелствата се налага да живеем с моите родители. Откакто имам семейство майка ми непрекъснато ме обижда, непрекъснато се стреми да провокира някакви скандали без да има повод и причина. Когато разбра, че ще имам второ дете ме нарече плодовита крава. Непрекъснато натяква, че не мога да си гледам децата. Казва, че съм родила второ дете, за да изхвърля първото. Под изхвърляне се има предвид, че детето ходи на детска градина. Опитвала съм какво ли не - от разговор до игнориране. За съжаление успява да ме въвлече в скандала. Последния път стигнахме до бой. Просто не издържам да ме нарича крава, клошарка, гърбава, некадърна (при положение, че почти сама си гледам децата, цялото домакинство и т.н.)....Според баща ми вероятно приемам или някога съм приемала наркотици, поради което реагирам така ненормално (по негови думи) на обидите на майка ми, която си е такава. Тя обижда и него, нарича го нещастник стотици пъти е крещяла колко съжалява, че няма пистолет да го застреля. Той ми е казвал, че пред него е казвала, че ако има възможност ще застреля и него, и кравата (т.е. мен). И все пак според него определено аз имам проблеми, щом реагирам така на обидите и. Всичко това се случва пред децата ми. Лошото е, че когато се е налагало да отсъствам (например бяхме в болница с малкото дете), те гледат голямата, Пенсионери са и двамата. Съпругът ми работи по 12 часа и реално те прекарват доста време с децата. Баща ми е бивш военен, полковник от Строителни войски, майка ми - медицинска сестра, която е работила цял живот в детски ясли, дори се  пенсионира като завеждащ ясла. Тя винаги е била обгрижвана от нейната майка, т.е. баба ми, която почина преди пет години. В последните години майка ми по същия начин се нахвърляше на баба ми, правеше скандали без причини, обиждаше я, баба само казваше, че майка ми хич не е добре с нервите. А аз си мислех, че имат обикновен конфликт майка-дъщеря. От мига, в който почина баба, аз заех мястото и на отдушник на моята майка. Никога не съм била близка с майка ми и баща ми. Отгледана съм от баба ми. Но също така никога не съм си мислила, че мога да попадна в този ад, в който живея. И то в мига, когато, най-сетне създадох семейство и родих не едно, две деца (на 41 години родих първото, на 44 второто си дете), имам добро образование (две магистратури), работя на едно престижно място (в момента съм по майчинство защото не искам да оставям второто дете да го гледат родителите ми, а в ясла още не е прието). Мисля, че създадох добро семейство, но вместо да съм щастлива и спокойна, в любов и съгласие да гледам децата си, аз живея в някакъв ад. Страхувам се, че това положение ще се отрази и на децата ми. Освен, че стават свидетели на скандали (не между майка си и баща си, а между майка си и баба си?!), авторитетът ми като майка се атакува по всякакъв начин. Пример: Каката не дава на малката играчки. Опитвам се да я убедя да си ги поделят (ставаше въпрос за няколко малки куклички от яйце). Каката не иска да дели. В крайна сметка казах, че щом не могат да си ги поделят, никоя няма да играе с тях и ги прибрах в шкафа. Каката писна (тук трябва да вметна, че същите тези мои родители, в частност майка ми, която ме обижда толква много, страшно много глези голямото ми дете, поради което то е доста разглезено, капризно, тръшкащо се дете). Та, каката пищи, влизат баба и и дядо и и тя им се оплаква, че мама и е прибрала играчките. На което баба и ( моята майка) отговоря: "Ами, бабче, не плачи, никой не си избира родителите!" Последния конфликт между мен и майка ми започна от това, че в отговор на поредни нейни намеци, че детето ми е капризно и тръшкащо се, съм виновна аз, защото не умея да гледам деца, аз и казах, че ако вижда нещо неправилно в моето поведение, да ми го каже на четири очи, за да не ме компрометира пред децата. Тогава тя се изсмя и каза "Ами ти си си компрометирана!" Не издържах и я ударих по рамото! Да, аз я ударих, от отчаяние, от безпомощност, от тотална пълна липса на желание и възможност за нормален диалог. Тя се обърна и започнахме да се бием. Тя ме душеше и крещеше "ще умреш, ще умреш, ще умреш!" Всичко това стана пред очите на голямото ми дете!!! Според баща ми съм наркоманка щом не мога да приемам нормално поведението на майка ми. Обидно ми става и от това, защото само човек, който не ме познава, може да допусне такова нещо. Аз дори не пия и не пуша. Животът ми винаги е бил толкова аскетичен по отношение на "отпускащите" вещества.... Цялата тази лудост, която се случва, рефлектира върху децата ми. Бабата (майка ми) твърди, че тях ги обича, влиза, прегръща ги, радва им се (на голямата повече),  а аз се чудя как може да обичаш децата, а да искаш майка им да умре. Ами това е, опитах се да бъда максимално кратка, може би на места звучи несвързано, но то си има дълга и подробна петгодишна история на обиди и с нищо непровокирани конфликти.... Психарско е, ненормално е, невъзможно е. Но е факт. Реалността, в която живея....