Бюджет във връзката/семейството

Моето хоби е да ям, идвам у вас да ми готвиш 

Сумата за заделяне е според възможностите...Препоръката от финансовите съветници е 20% от дохода да се заделя и да живееш с останалите 80%(някой го-нагоре беше споменал да живееш с 90-те,но явно е малко).

В БГ си остава проблема,че цените на стоките са европейски(услугите са по-евтини),а заплатите......особено в провинцията малки.

Ние със съпруга ми сме от семейства с различно отношение към парите и как трябва да се разпределят и харчат.Това е едно от нещата за които често имаме разногласия докато стигнем до консенсус...Той е с по-широки пръсти,а аз съм "по-обраната" да кажем...И като му кажех преди,че е добре и нещо да се заделя,за да има ако се наложи той ми задаваше почти по детски гледащ с недоумение въпроса..."Ама защо ТРЯБВА да се спестява"....

Ние имаме една обща сметка,която е за всичко от каквото има нужда семейството...А отделно аз си имам и моя лична.

Кредит по жилище с разумна лихва е добра инвестиция,но кредит за всяко по-голямо нещо включително абитуриентски вечери,сватби и други ,не.Освен ако не е вложение за бизнес с бърза възвръщаемост...Простирай се според чергата си-аз спазвам това и ми е много по-спокойно дори и с по-малко.Не одобрявам хората,които трупат кредит върху кредит и влизат в дългова спирала.....А иначе няма спор,че дългосрочно акцента трябва да се постави на това как да се печели повече,а не как да се пести повече.

Ние винаги сме успявали да пестим всеки месец. Отчитам факта, че нямаме деца още, но мисля, че дори с тях, пак бихме успявали да пестим. Имаме среден доход - нито сме богаташи, нито сме от най-бедните. Имаме ипотечен кредит от скоро и в момента вместо пестене парите отиват за ремонт, но това е нещо временно и веднага след като приключим с ремонта, ще минем в предишния режим и ще събираме пари, за да погасим предсрочно ипотеката. Преди, когато плащахме наем, положението беше по-зле, защото от една страна наема ни беше по-висок от вноската сега, а от друга - това все пак не са пари, които отиват за нещо наше, а директно в джоба на наемодателя. Сега чувствам, че парите, заминаващи за кредита са още един вид спестяване (като извадя лихвата, разбира се).

Ходим насам натам много - почивки над 4-5 дни правим 2-3 пъти годишно като само тази година ще пропуснем морето, за да привършим с ремонта по-бързо. Ние сме планинари и бегачи, и през седмица сме някъде я на състезание, я на друго организирано събитие, където разхода е хижата/хотела. Не бих се отказала от тези почивки за нищо на света, защото все пак сега сме млади, сега ни се живее и не бих чакала да се замогнем те първа.

Храним се вкъщи най-често. По заведения ходим много рядко. Обичам да готвя, но понякога ме хваща мързела и си взимаме готови неща или врътваме нещо от най-бързите манджи тип спагети с различни сосове, супи, броколи и тн. Пазаруваме си редовно, аз не мога да направя план за две седмици напред - не съм толкова организирана.

Глезя се рядко с нови дрехи, макар че ако ми трябва нещо си го купувам. Основно купуваме екипировка за спорт. Козметиката ми е простичка, но медицинска и ми върши работа.

Сега като се замисля справяме се с пестенето предимно, защото не се изхвърляме в нищо и си следим разходите (приятеля ми си има таблица в ексел и си въвежда всичко). Искахме собствен дом двамата - намерихме такъв, който ни е по джоба и отговаря на изискванията ни така, че месечната лихва да ни е по-малка от наема. Искаме да си купим екипировка за планинско състезание или маратонки - оглеждаме се за някоя промоция в добрите магазини или намираме по-евтини, но достатъчно добри алтернативи на скъпарските марки. Аз съм забелязала, че често разлика няма никаква. Например, аз се екипирам редовно от Декатлон. По разни състезания съм печелила екипировка от магазини с 10 пъти по-скъпи аналози и не намирам разлика нито в качеството, нито в трайността. Искаме да катерим из Пирин - в Банско намираме хотел с приемлива цена и не залитаме по 5-звездни с непотребни екстри, които така или иначе няма да ползваме. Телефонът ми въобще не е последен модел - върши ми идеална работа и за снимки, и за интернет, и за всичко - това, че някъде там има някакви мега мощни модели с куп екстри, не значи нищо за мен, защото аз ползвам телефона за разговори, понякога за тракване на тренировки, снимки, музика и четене на книжки, и толкова.

Бюджет не водим, но в началото на всеки месец се знае за какво трябват пари. Мъжът ми плаща всички сметки онлайн, в т.ч. моя телефон. Храна пазарува само той.

Аз плащам от заплата моите си разходи - транспорт, храна в бачкането, както и айкидото и ездата на щерката. Купувам и дреболии разни, които съм видяла и ми е скимнало да взема. Спестявам за фериботни билети     Ето сега, последните 3 месеца съм спестила в картата 800 лв, които ще отидат за билети през юли. Мразя да спестявам, но не мога да го товаря с хотели, тол такси, храна, забавления, плюс билети за корабите.

Кредит взехме за първи път сега, за кола. За щастие, живеем в собствен дом, и за наем не даваме пари.

chrissy, разбирам те   Аз бях в другата категория, презадоволена като дете и тийн.

Ми то ако една двойка без деца не може да заделя нещо настрани значи просто не могат да си позволят дете Това, което пишеш за вас, е именно "добрата практика"

Двойка без деца би трябвало да може да заделя 30-50% от дохода си, особено ако са с високи заплати. Разбира се, от едно ниво на заплащане надолу проблемът вече не е в спестовността, а в малкото пари за разпределяне.

От днешна гледна точка дори и не бих използвала думата "презадоволен". Има възможност - купува, ползва, харчи. Желанието и аз да купувам, ползвам или харча, което като дете е малко по-неосъзнато или неконтролируемо, ме накара да мисля какво да направя и как точно да продължа след училище, че да мога да си го позволя. Чудесни са такива примери в обкръжението, могат само да те карат да вървиш нагоре. Така че, хубаво е, че има хора с възможности, от тях може много да се научи, дори и да са само подтик да даваш най-доброто от себе си и да планираш някои неща.  

От 9 клас започнах да мрънкам наляво и надясно как в Бг гимназиите няма кариерни съветници... Считам, че правилното кариерно планиране играе голяма роля за това как ще отговори човек след години на първия въпрос от темата. И да, не бих насърчила никого да следва история или антропология. Може да му е супер интересно, ама сиренето е с пари. И аз имах интерес към психология - книгите и учебниците не са избягали, пак мога да си ги чета, ако искам.

Глухарче, заповядай, точно някой с твоето хоби ми трябва, че да си готвя на воля.  

И аз така си мисля. Ние не можем да заделяме чак 50%, защото в момента моя доход не е достатъчно висок, но като цяло се въртим около 30-40% според сезона.

О, друго, което се сетих:
Мисля, че пестим доста и от лекарства и лечения. Стараем се да се грижим за себе си - спорт на открито, прилично хранене, витамини, много билкови чайове през цялата година, хубав сън в тъмно помещение и така нататък. Имам усещането, че голяма част от познатите ми изхарчват направо крупни суми за лечение, а не правят почти нищо, за да са здрави в ежедневието си. 

Google76 чукай душичко на дърво.До към 40 год. нямах почти никакви проблеми,сополи и кашлици от време на време и на крак.Не знаех какво е болничен.И наскоро 4 месеца бях в болнични и си наваксах и със болници и с операции и с всичко.
А пари за лекарства основно заминават след децата.

Аз съм съгласна с теб и не се изкарвам абонирана за здраве, такова нещо няма.
Това не пречи, обаче, в ежедневния си живот да вкараш превенции, за да предотвратиш някои потенциални проблеми. Здрав организъм не означава непременно такъв, който никога не боледува, а такъв, който има в себе си силата да пребори болестта и да се възстанови по-бързо след нея.

Нещо, което помня още от соцвреме по лексиконите:

За какво са кариерни съветници на деветокласници? В 9-ти клас исках да ставам археолог, после мислех да напусна гимназия и да обикалям света. Ако някой възрастен беше тръгнал да ме ''съветва'', щях да му тегля една звучна и да отмина.

Ти така, ама синът ми например, много си говори с мен на тази тема и се вслушва. Така че хич не пречи да има такива съветници, стига да не са проформа, разбира се.

А истината е, че ако всеки наистина си хване детската мечта и то сериозно, накрая може да се окаже, че ще има успех с нея. В смисъл- няма да е лесно да печели пари като археолог, но няма и да прави пари като унил счетоводител или с друга професия, подхваната само заради високото заплащане. Та наистина в 9 клас е малко рано да те разпределят да се трудиш в полза на обществото. Доколкото си спомням, Ан Райс е била съветвана да не рискува да става романист, ами да учи за детска учителка. Така де, при всички случаи щеше да се занимава с вампири, но в единия случай- недорасли.

Иначе при Гугъл няма лошо, че нямат здравни разходи- идеално си е, всеки има години, в които нещата се случват по-лесно финансово, докато още няма деца и задължаващи разходи.

 

Както казвам често на сина си "Ако е нещо умно ще го запомниш ли"