Бюджет във връзката/семейството

  • 25 275
  • 236
# 135
Както казвам често на сина си "Ако е нещо умно ще го запомниш ли"  Laughing
Не го помня наизуст цялото, разбира се, но да са живи и здрави търсачките, достатъчен е и първият стих. Тогава се кикотехме, защото 50 наистина изглеждаше края на света
Виж целия пост
# 136
Както казвам често на сина си "Ако е нещо умно ще го запомниш ли"  Laughing
Не го помня наизуст цялото, разбира се, но да са живи и здрави търсачките, достатъчен е и първият стих. Тогава се кикотехме, защото 50 наистина изглеждаше края на света

Сега явно от 40 започват, демокрация  Simple Smile
Виж целия пост
# 137
Може би не се изразих съвсем точно, кариерното ориентиране не ти трябва в 9 клас, или поне не на всички, но аз оттогава питах как така няма такова нещо. Аз чак средата на 10-ти се замислих какво ще правя нататък, примерно, в 11-ти вече ми беше голяма тема за размисъл. Но те и в 10-ти не предлагат, и в 11-ти, и в 12-ти.
Виж целия пост
# 138
Ти така, ама синът ми например, много си говори с мен на тази тема и се вслушва. Така че хич не пречи да има такива съветници, стига да не са проформа, разбира се.
Браво на сина ти, но дори студентите, на които преподавах, повечето хабер си нямаха какво искат да бачкат. А сите идваха от елитни гимназии, отличници, от добри семейства.

Джуди Денч специалисти са я съветвали да зареже киното, нямало да й се получи. Добре, че не ги е послушала  Heart Eyes
Виж целия пост
# 139
Аз и работех вече и пак нямах представа с какво искам да се занимавам в тоя живот, така че напълно те разбирам  Laughing
Но не е лошо пък и да има някой насреща за деца, които реално имат нужда да говорят за това.
Виж целия пост
# 140
Аз пък все си мисля, че към 12-13 човек си открива призванието и вече е ясно какво ще излезе. Каквото подхване с мерак тогава- това ще е. Странно ми е как на 18 решаваш, че ще си лекар тепърва, това се решава по-рано, още в началото на гимназията или преди това.
Виж целия пост
# 141
Аз пък все си мисля, че към 12-13 човек си открива призванието и вече е ясно какво ще излезе. Каквото подхване с мерак тогава- това ще е. Странно ми е как на 18 решаваш, че ще си лекар тепърва, това се решава по-рано, още в началото на гимназията или преди това.
Глупости. Не сме роботи, за да се движим  по зададени критерии. Да не говорим, че светът е голям и шарен, хора всякакви.

Аз все още не знам с какво искам да се занимавам. Била съм асистент, продавач, преводач, университетски преподавател,  project manager (пълен шит), ей ме сега в ИТ сферата. Кефи ме тук, ама докога? Междувременно, откакто се помня, пиша разкази и искам да издам книга - някой ден.

Изобщо не очаквам от дъщеря ми да е наясно още в гимназията какво й се прави. Сега твърди, че иска да е еколог или вет. лекар. Ама е на 6.
Виж целия пост
# 142
Много хора не се чувстват ориентирани и след 18. Просто в много случаи меракът към дадена професия се пресича с финансовите перспективи, които предлага. Трудно е да вземеш правилното решение. Аз лично понякога още се чудя дали не сбърках. Последвах си мерака, интересно ми е, работата ми е много гъвкава и дава поле за всякакви странични занимания, но с нея никога няма да забогатея, например. Много мои съученици имат по-високи доходи към момента - те подходиха по-практично и оставиха някои мераци в името на по-добра заплата. Дали са щастливи или нещастни - не мога да кажа. Вероятно човек свиква и с работа, която не му е първа на сърце, а може би си я заобичва.

Аз преди 7 клас умирах да уча рисуване - мислех си един ден да стана дизайнер или да се занимавам с реклама. После рязко смених в посока химия. По-нататък с биология и физика. Като малка пишех адски много - дори не само разкази, а и цели романи съм завършвала (не съм опитвала да издам нито един) и бях убедена, че един ден ще си изкарвам прехраната с писане. Човек гледа и настрани, понякога му харесва това, което вижда и му се ще да опита. Simple Smile Понякога вземе, че се получи.
Виж целия пост
# 143
Аз пък все си мисля, че към 12-13 човек си открива призванието и вече е ясно какво ще излезе. Каквото подхване с мерак тогава- това ще е. Странно ми е как на 18 решаваш, че ще си лекар тепърва, това се решава по-рано, още в началото на гимназията или преди това.
Ти пък...  Shocked До края на 10и клас не знаех с какво искам да се занимавам. За това родителите ми избраха вместо мен. Завърших го, работя го вече близо 20 години и още не съм 100% сигурна дали пък всъщност не искам нещо друго.  Joy
Виж целия пост
# 144
Аз пък все си мисля, че към 12-13 човек си открива призванието и вече е ясно какво ще излезе. Каквото подхване с мерак тогава- това ще е. Странно ми е как на 18 решаваш, че ще си лекар тепърва, това се решава по-рано, още в началото на гимназията или преди това.
Hands Plus1 Всички лекари, които познавам искаха (или са искали) да станат такива още от съвсем малки. Не се сещам за някой, който да го е решил в късен етап на горен курс.
И като цяло - когато наистина има призвание, то сe проявява доста рано.
Съвсем друг е въпросът, че в повечето случаи се намесват родителските амбиции и напълно нереалистични представи за способностите на детето, и вместо щастлива фризьорка се пръква нещастна счетоводителка. Или обратното.
Виж целия пост
# 145
Да, но светът няма нужда само от лекари. Познавам толкова хора, които са си сменяли професиите, доучвали са, и какво ли още не, че ми е адски смешно да мисля, че едно 12 годишно дете, което на въпроса какъв искаш да станеш, отговаря с Полицай!, наистина има "призвание" да бъде ченге.
Виж целия пост
# 146
Значи го смятам така, ние сме 3-ма.Имаме собствено жилище, нямаме кредити минимума за издръжка на месец да кажем 1500(няма да е лукс,но смятам,че ще се справим) по 12 месеца=18 000 лв. Разумно ли е ?

Да се самоцитирам, тъй като никой не изказа мнение.И да повторя, че доходите ни са средни.
Виж целия пост
# 147
Какво са средни доходи? За Велинград, където имам рода, една заплата от 450 лв е супер. Тук в Сф е смешна.
Виж целия пост
# 148
Средни за Варна,ниски за София Simple Smile.
То всъщност няма значение колко са приходите,въпроса е тази сума дали е прилична да я имам за черни дни или трябва да се целя по-високо.Говорим за разумни суми,защото ако разполагам и с 100000 лв. на месец ще ги наместя, няма да има проблеми.
Виж целия пост
# 149
Значи, вие сте с 1500 тримата, и питаш колко ''трябва'' да отделяте на месец?
Или, успявате да отделяте по 1500 на месец? Изпуснах нишката, извинявай.

Така или иначе, няма ''трябва'', няма ''нормално'', според мен. Ето, аз мога да отделям 300 лв на месец, без нищо да се усети у дома. Мога, и го правя три месеца, ама цяла година, че две и повече..надали. Нямам финансова дисциплина.

С над-средни за София доходи сме - ако средната заплата е 1200-1300 лв. Обаче освен дете, имаме и голямо куче, плюс 2 котки, да не ти обяснявам какви пари отиват за хотел за кучето, разходки за кучето, ваксинации, обезпаразитяване, храна, играчки, т.н.  Tired
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия