Многодетни мами - тема 68

Моите и трите са я изкарали все самостоятелно , та не знам при вас какъв купон е ... С втората имах големи притеснения, но за себе си, а не за нея, защото когато се опъпчи бях бременна с най-малката в 10-та седмица ... Знам, че съм карала шарка, пуснах си кръвен тест и се видя, че имам значително голям брои антитела, та се успокоих
Емел, ще мине и замине. Стискай зъби докато са у дома затворени всички.

Здравейте на всички мами.Радвам се,че открих тази група,смятам,че ще ми е полезна.Ще се опитам да дам инфо за себе си накратко,макар че не съм по кратките изказвания.Имам толкова мн въпроси към вас,но постепенно във времето се надявам да ми отговорите на тях.
 Аз съм от Русе и по-точно живея в едно село на 30 км от Русе.Живея с родителите ми.На 26 г.без малко да се омъжа,но 2 седмици преди събитието си тръгнах,слава богу осъзнах се навреме,като бившия ми бъдещ мъж ми остави подарък-бях бременна във втория месец.Той не пожела да поеме ангажимент към детето,а и аз не съм го натискала,та така 7 години си го гледах сама с помощта на нашите.Преди три години срещнах бъдещият си съпруг.Два месеца познанство и сключихме брак.Три месеца по-късно бях бременна.На 5.01.2016 г.се роди на мама момичето-толкова желано от двама ни/аз винаги съм искала момиче/.Непосредствено след раждането решихме,че искаме още едно,колкото се може по-скоро.Мъжът ми е международен шофьор и не стана толкова скоро колкото си мислехме.Една година след раждането разбрах,че пак съм бременна,за съжаление завърши с мисед във втори месец.Март месец кюретаж,първи цикъл и април месец аз отново бях бременна.Та сега чакаме номер три-момче ,за 4.01 съм определена.Ще имат точно две години разлика с малката кака,живот и здраве.Това съм аз не много накратко.Колкото по-наближава термина ,толкова повече ме е страх.Предните раждания бяха нормални и няма какво да се лъжем,боли си.
Засега трудности не срещам,защото двете имат разлика 9 години и все едно имам само едно дете.Баткото мн помага,не че и по него си нямам главоболия,но поне физически не е зависим от мен.Сега леко почвам да се притеснявам как ще се нагодя на предстоящото ежедневие.А и тази година трябва да се изнесем в Русе,което леко ме стресира,но...няма накъде.Възхищавам ви се как успявате да се справяте,надявам се и аз да бъда като вас.
Извинявам се за дългото представяне.

renidimova, добре дошла! Чудесен новогодишен подарък те очаква! Да са ти живи и здрави
Мен третото раждане най-много ме боля, кофти предлежание..а всички ме уверяваха, че едва ли не ще родя в коридора обаче и най-бързо стана, а и каквото и да се говорим - радостта заличава всяко едно неразположение. Хубаво е, че имаш батко, че с две породени май хич не е лесно
То първото дете май най-много отговорности поема, ама пък това има само положителни резултати след това от опит го казвам

renidimova, добре дошла! Леко раждане! Мен третият път най-малко ме боля. До последно се чудех дали да тръгвам към болницата, мислех да не са фалшиви контракции, защото бяха регулярни, но никак не боляха.

Момичета, с кое бебе ви беше най-трудно? Мислех, че нищо не може да ме събори след две големи деца, но това малкото на моменти не се трае. Както си вървеше чудесно  1м. с кърменето, 2-рия месец се превърна в кошмар. Тя не иска да суче, реве истерично, аз преливам от кърма, а давам от шише. Лъжем я как ли не, храня я, когато не е гладна, пускаме сешоари, друсаме, пъхаме и вадим биби. Не се издържа. Хем искам да продължа да я кърмя, защото мога, хем искам това мъчение да приключва.

Noel като бебе, третото ми беше най-лесни, кротко бебе. Само спеше, кърмех го и гледаше игрите на батковците, който бяха малки на почти 3 и 6г. Но честно казано аз нямам и толкова спомени от първата година, трудно си беше с три малки деца. Бебето обаче ми беше най-лесно .
Колко бяха големи твоите? Може би по малко внимание на бебето и повече с каките/батковците и ще се кротне.

Голямата е на 11, средната е на 7. В момента изпадам в ужасна депресия. Срам ме е да кажа какви чувства бошуват в мен. Направо на моменти се мразя, че си го причиних. Това реване, вече съм без ръце и без мозък. Чувствам се като изпита. Не мога да й се зарадвам, ужасявам се от момента, в който трябва да я храня, или да я приспивам или въобще като се събуди, че ще започна пак да реве пронизително и истерично. А двете деца постоянно искат нещо... това не разбирам, онова не разбирам, купища домашни, непрекъснато въпроси, разкази, дърдорене,...мамо, мамо, мамо. Не знам как се справяте. Мислех, че съм много силна, но се сринах тотално.
Дори не мога да се оплача на мъжа ми, защото знам, че ще срещна неговия поглед, който ще ми казва: "Казах ли ти, че така ще стане? Предупредих ли те? Видя ли? ".

Ноел,мен с номер 2 ми бвше много трудно,понеже тя като се роди, баткото нямаше още две, и си имах две бебета с много претенции всяко.Също много ревливо бебе,но поне нямахме проблеми с кърменето.Което мен ме уапокояваше донякъде...Иначе също съм била много отчаяна от живота, баш в този етап,проато така се случва,нали знаеш,всеки си има спадове...Може да се каже,че до първата,че и втората година на номер две ни беше много трудно,понеже тя ревеше за всичко,а батко й й пригласяше..Цялата махала ни знаеше..

До колкото разбирам,бебенцето е сега на 2месеца,така ли?и отказва да суче?А да нямаш твърде много кърма,с която да се дави и да не й е приятно?Ако е така можеш да изцеждаш малко преди кърмене.Пози други за кърмене пробвате ли?Коликите да не я тормозят,от преяждане също може да я боли коремчето.Или да има рефлукс(номер 2 имаше и я носих всеки път след хранене поне 30мин права)...

А за каките,не може ли мъжът ти да им помага също?Страшно трудно е кърмаче+дом задължения+ученици.

И какво е това "казах ли ти?", ок,казал си,ама сега трябва да се мобилизирате всички,точно сега е най-трудно.След няколко месеца ще ви олекне,но първите два -три,забрави дори да дишаш свободно..

Баби,лели,детегледапки,ако можеш викай на помощ.Аз покрай бебетата оставям свекървата да се навътта наоколо и да изкарва по-голямото имт.н.. Сама не можеш да се справиш а ваичко,а и не трябва..

А ако с кърменето не върви винаги има и други решения..

Привет,renidimova!Лека бременност и здраво бебче на финал!

Зелено човече,за варицелата и на мен ми е странно защо е ходил баткото на училище,като би трябвало да е вкъщи под карантина,но останах с впечетлвнието,че лекаря нищо не е казал.Може и наистина да не ги следят вече в училищата,ако приемат,че са я изкарали децата в градината..

Noel, около 20 дни след като  Н3 се роди, Н1 стана на 4г. От 4-тата до 5-тата година на Н1 нямам много спомени. Имам спомени за крещящо и неядящо Н2. Изтръпвах при мисълта, когато трябваше да се прибираме вкъщи след разходка, защото тя тогава започваше да пищи и да се тръшка. Добре че Н3 беше кротко бебе, но въпреки това при всяка възможност оставях баткото при някоя баба или беше  повече от необходимото на ДГ. Малките са ми с 1г2м разлика и никоя баба не се наемаше да гледа Н2, защото беше още много малка. Докато поотраснат децата нямахме време с ММ дори и да се скараме. Сега вече е по-различно, по-хубаво и по-приятно вкъщи.
Иначе не мога да кажа кое дете ми е създавало най-много трудности. Всяко си имаше различен репертоар, към който трябваше да привикна.

Благодаря на всички за топлото посрещaне.Взех леко да се стресирaм, знам че ще ми е трудно, но все си мисля че някaк бързо ще се нaгодят нещата. Малката ми е мн кроткa, самостоятелна е, зaигрaвa се сaмичкa,не държи постоянно да aнгaжирa вниманието ми. А  с бaткото беше точно обратното, мн трудно бебе,нищо не можех да свършa с него. Нaй-не мога да си представя как ще приспивaм кaкaтa и на обед и вечер, защото е свикнaлa да съм легнaлa до нея на обяд, а вечер си спи в нейното легло, но пак съм легнaлa в стaятa. Който е с породени как се спрaви с този проблем?

На мен най-трудно ми беше с първото бебе - неопитност, ревливост и капризност, изцеждаше ме като за трима. И на това отгоре неистово исках още едно, преди да е навършила 2. Добре че има Господ!

Второто бебче ми беше утеха.

Третото се роди много недоносено (в 27 г.с.) и първата година премина на педал, донейде и втората. После се поуспокоих, особено след като проговори. Но при такива деца, човек винаги си има едно наум.

Доскоро и боледуваше по-тежко, той е с диагноза астма(тичен синдром) поради БПД, но започна и това да минава.

Разбира се, трудностите и предизвикателствата не свършват. За мен най-трудно е да приобщя таткото към семейството, той сякаш е извън, встрани и над тия неща, а това много ме товари.

И много се дразня на майтапи от рода първото, второто и третото дете. Хората, които ги пишат, явно не са многодетни, щото не се сещат, че след раждането на първо и второ и трето, останалите не изчезват са магическа пръчка, особено при малки разлики.

renidimova,при мен приспиването на баткото,в присъствието на породената му сестричка беше изгубена кауза...Карала съм се на номерм1,за да спи...Той разбира се абсурд да заспи с такъв подход..Иначе лежах до него,той от едната,бебето от другата страна,но най-накрая аз спя,той си играе..Зависи от детето може би,ако има нужда от сън,ще спи.Средната е така,обича да спи на обяд,а батко й до ден днешен мрази..той просто има повече енергия.. ама а колко аъм се тормозила ,заради това спане(а и детето)...пак от онзи ..кривия период

Noel първо се успокой; твоята най-важна задача е децата и бебето да са здрави и нахранени. Разбирам че каките имат много домашни и може би извънкласни занимания. Не се разкъсвай за ненужни и време отнемащи домашни. Колкото могат сами толкова, докато бебето се очовечи на 5-6 месеца. Няма да изостанат, много от тези домашни са излишни! Не се напрягай, гледай да са нахранени и спокойни децата.
След 2-3 месеца бебето ще е по-голямо, ти ще успяваш да се наспиваш и деня ще изглежда по- добър.

Много е трудно да се синхронизира спането на обяд, че и не само на обяд, а и вечер. Обичайно у нас надделяват лошите навици и по-малките изоставят обедната дрямка, а вечер се възприема възможно най-късния час за лягане. Това е положението.

Аз също съм постъпвала като Пумпал, за което съжалявам, но си давам сметка, че в състоянието, в което съм била, не съм могла да постъпя друго яче.

Както казва GI, най-важното е ние да запазим спокойствието си и по този начин това на децата, но докато една майчица перфекционист научи този уроооок, минават векове.

Момичета, благодаря Ви за бързите отговори, споделените емоции и подкрепата! В такъв момент е много хубаво да знам, че не съм сама. Баби няма, които да помагат, свеки не иска, майка ми е далече. ММ е по цял ден на работа, децата след училище са вкъщи. С домашните помагам, защото голямата е 5 клас и нахвърля 3-ки и 4-ки в началото на годината. Установи се, че без контрол от наша страна положението е трагично. ММ помага, но само вечер и то късно, защото след работа води децата по уроци, пеене, танци. Средната е много лесно дете, оправна и разбрана. Но малкото направо ни стопи, особено мен. Има дни реве (не просто реве, а се дере) по цял ден. С кърменето е трагедия, предполагам и аз, че е заради рефлукса. Не знам, но на моменти откачам...като днес. Идва ми да потъна в земята. А аз съм силен, оправен и добре организиран човек. Явно не толкова, колкото си мислех. И аз съм с надеждата, че няма да е все така...

Стискaй зъби, ще мине и този период. Аз със бaткото до третата му година не знаех какво е сън. На два часа се събуждaше и рев, носех го из цялата къща, накрая чак се принудихме восък да му леем, а аз не вярвам в такива неща по принцип. Знам, че при теб е по-тежко, защото имаш aнгaжименти и към другите децa, но нещата все ще си дойдaт на мястото.
Аз зaпочвaм с въпросите момичета. Да питам делите ли децата. Моя мъж викa че няма нищо лошо като се роди бебето да оставяме примерно веднъж в месеца малката при баба и дядо. А аз не искам да ги деля. По принцип аз мн рядко я оставям на бaбите,а с преспивaне при свекървaтa само веднъж за две години и сърцето ми се беше свило от мъкa. Мъжа ми казва, че съм лудa и че жени на моятa възраст не трябва да раждат, защото се вмaниaчaвaт в децата. Аз не мисля така. Когато стане на четири, пет сигурно ще ми се иска да я давам, а и тя сaмa ще иска, но сега е толкова слaдичкa и любвеобилнa и интересна. Бaткото не го коментирaм, защото е голям и с него нямaм такива дилеми. Но като цяло навсякъде ходим цялото семейство.