Многодетни мами - тема 68

Noel, подкрепям останалите лятото минах през същото. С тримата почти постоянно, деня безкрайно дълъг..малката на 2, големите - на 9 и 5 🙄 Полудявах! Номер 3 е много дива, инатлива, прави каквото си иска. С нея осъзнах момчетата какви кукли са били. Нямаше момент, в който аз да съм будна, тя да спи 😥 Сутрин от 6:30, вечер до 23 часа... На 01.09 бяхме първи рано сутринта в яслата / детската 😁
След около седмица ходене на ясла - огромна промяна 😄 Сякаш пак си върна реда, бяхме си поомръзнали цяло лято - аз изнервена, тя също.. Сега пак е дива, но и по-голяма - заиграва се, повече стои при братята си
Исках да кажа най-вече, че и аз бях стигнала ръба Просто усещах, че някой ме е стиснал за гърлото и едвам се сдържам вече, но отмина Това ни прави по-силни 😘

*Noel*, дръж се! Понякога началото може да е наистина голямо предизвикателство! Може да е добра идея да провериш за събитие на Ла Лече Лига наоколо ти. Напълно възможно е да намериш не само адекватна информация за кърменето, но и помощ и подкрепа от други майки. Ако не ти е възможно физически (бебетата винаги са добре дошли, но все пак), може да пишеш например в тази група: Кърменето от А до Я: https://www.facebook.com/groups/Karmene/
При рефлукс обикновено добре се повлияват по-изправените пози не само при кърмене, но и някакво време след това. Ако нямаш ергономична раница, може да обмислиш идеята. Нищо чудно да свърши работа, че и ръце освобождава. В Рошаво имат опция за проба, както и за наемане, за да прецениш дали и какво ще ти свърши работа.

Аз си признавам, че някои детайли и трудности вече ми се замъгляват и просто не ги помня. Добре, че във Фб съм се старала да увековечавам хубавите моменти, та ми излизат memories, които ми припомнят.



renidimova, ние започнахме малко да делим децата, то просто няма как. За някои събития просто няма как да помъкнеш едновременно 4, 6 и 9 г. и да се получи. А и нашият НУРС под покрив все още не вирее много добре. Така че понякога грабвам някого и го водя някъде, друг път - друг, също комбинации "малките" или "големите". Отделно с момата си правим периодично "момичешки ден" - зарязваме мъжете, ходим при баба й и се глезим по момичешки.

renidimova, добре дошла! Ще започнете новата 2018 с бебе, колко хубаво! Не виждам защо да не оставяш един път в месеца малката при баба и дядо. Според мен децата в по-големите семейства имат нужда отвреме-навреме да бъдат специално обгрижвани, да им се обръща индивидуално внимание, а не постоянно да са част от "тумбата". Също и за излизането навън не съм привърженик на задължителното колективно придвижване, ако има други варианти. Много зависи от възрастта - обикновено се налага групата да се съобразява с нуждите на по-малките, съответно по-големите скучаят.

Noel, подкрепям съвета на зелено човече да потърсиш помощ от консултанти по кърмене. Явно има някакъв проблем, който е твърде вероятно да бъде разрешен с малки корекции. И не се обвинявай, че ти е по-трудно с №3 в сравнение с другите деца - балансът в грижите много се променя, а и децата са различни и всяко поставя нови предизвикателства.

На мен определено ми беше най-трудно с първото дете - първите месеци бях в постоянна депресия, а и всеки следващ етап на развитие ме побъркваше, че е нещо ново, с което не мога да се справя. За компенсация със Зори беше много лесно - баткото помагаше, а и тя беше много кротко и спокойно дете. С Галя пак имаше малко изправяне на нокти - новото с нея беше кърменето, което не ми се беше отдало при големите, а и тя е съвсем различна като темперамент. Първите два месеца не можех нищо да свърша с нея вкъщи, дори най-лесната манджа не успявах да спретна, затова пък мъжът ми много се усъвършенства в готварството и дори му стана хоби, което продължава да ни ползва и досега.
 

За приспиването на породени - Лягах до голямата и през това време кърмех малката, за да е кротка. Н1 и Н2 са с 2г9м разлика. Н1 също беше свикнал да съм в стаята, докато заспива, но бях започнала да му казвам, че ако съм при него бебето ще реве и ще му пречи да заспи  и той се съгласяваше да отида в другата стая.

Аз също не мисля, че има проблем някое от децата да отиде при баба и дядо, особено ако възрастните се разбират. По този начин после и децата ще имат по-силна връзка с тези хора, ще ги чувстват по-близки, ще имат приятни спомени с тях. В неделя пратих Н2 и Н3 при майка ми. По план ще стоят там две седмици. Алтернативата беше да ги пусна на ДГ и след няколко дни да се върнат пак кашлящи., след като току що са се излекували от второто боледуване от началото на учебната година.

renidimova, добре дошла! Аз съм с породени(разлика 1,3г), така че мога да споделя за приспиването. Докато бях бременна с третото, второто го приспивах гушнато в скута ми, тя си ми е кротка и разбрана като цяло, та в един момент, когато коремът ми порасна и ми беше трудно да ставам с нея в ръце, за да я слагам в леглото й, почнах да я слагам още будна в леглото, галех я, цунках я, давай и плюшени играчки, които да гушка вместо мама. Заспиваше докато я галя. Постепенно галенето ставаше все по-кратко, докато накрая премина в еднократно погалване. Сега вече е голяма(на 4г.), сама се приготвя за лягане, аз само давам вода, завивам и пожелавам "Лека нощ!". Като се роди бебе номер 3, я оставях сама да заспива в леглото си, с биберон в уста и а след време и с една възглавничка, която й стана любима. Тази възглавница се ползва и до ден днешен, не мога да я изхвърля, едвам смогвам тайно да я изпера, защото се търси при всеки рев, за да се гушне, чак след това се сеща да потърси и мама. Като по-малка я ръфаше за успокоение, мислех да я хвърлям и да купувам друга, обаче никъде не открих такава, та се наложи да разваля одеялото, което беше в комплект с нея(от бебешки комплект за изписване от баткото) и да пришия нов плат от него по възглавницата. Но пък си беше едно чудесно решение, защото мама успяваше да обърне внимание на другите деца или да си ошета по нещичко из къщи.  
Децата и аз не обичам да си ги деля, но понякога е голямо облекчение някоя баба да ги занимава вместо мен. Баткото го пращаме лятно време при моите родители, а през годината 1-2 пъти в месеца за половин или един ден отива и при другите. Стараем се да не е често ,че там си имат доста проблеми, които няма сега да коментирам, че много ще се отклоня от темата. Наскоро отидоха там за няколко часа и трите деца. Е, не издържах и си поревах. Момичетата още не мога да ги отделя от себе си така. С баткото(на съм попритръпнала вече, обаче с малките... Трябва да свиквам, обаче, че иначе ще се превърна в кошмарна тъща и свекърва един ден

Noel, вярвам, че ще оцелееш след това "приключение". Дръж се! Аз имах проблеми с кърменето с първото и с третото, но с първото ми беше най-кошмарно откъм емоции. Първия месец що рев изревах! От липса на опит беше всичко и от типичната за мен липса на увереност. Та колко пъти си казвах, че съм лоша майка и, че не мога да се справя с едно бебе и т.н. С третото беше друго - имах рагади и много болеше, та от там кърменето беше най-кошмарното нещо. Изтръпвах всеки път като дойдеше време за кърмене. Препотявах се от напрежение докато се престраша да й дам да захапе, защото знаех, че пак ще боли. Раните зараснаха трудно, а като зараснаха, тя вече беше свикнала да суче за кратко и да заспива, трябваше да я побутвам, да се събужда, да настоявам. В следващите месеци като наддаваше по малко, не спирах да се притеснявам, че не суче достатъчно. Като се очовечи, с лекота се разсейваше и въртеше глава към всеки шум, та едвам изтраях психически до 6тия месец да спра да я кърмя. И в разгара на лятото почнах захранване, въпреки, че ми казаха, че в жегите не е добра идея да бързам. Много малко ядеше до 2г. възраст, все ми се струваше дребна. Обаче беше все енергична и усмихната, та да ми се чуди човек за какво съм се притеснявала.
Та, Ноел, и това ще мине!

Аз да уточня,че като имам предвид,че навсякъде  ходим заедно,имам предвид почивки извън града-море,планина.Иначе когато вечер излизаме в Русе/когато сме там/оставяме децата на свекървата,защото и без друго спим в тях.
И по принцип нямам нищо против да ги оставям,ама на моята майка,незнам дали защото с баткото нямаше свекър и свекърва и сега мн ми е трудно да свикнаБаткото майка го гледаше от две годишен,защото аз тръгнах на работа и сега искам с другите да си наваксам това изпуснато време.Изпитвам някаква ревност,да не би децата ми да се привържат повече към тях,отколкото към мен.А тя милата-свекито,толкова мн иска да ми помага.Но на този етап просто нямам нужда.Ще видим като се роди другото.Предпочитам да разчитам повече на баткото.Абе...и аз съм шантава.Мъжът ми все ми вика,какво лошо има да ги оставяме понякога,примерно един -два пъти в месеца,ами няма...ама.
Сестра ми е моят пример за майка героиня-когато роди третото момиче,второто,пак момиче,беше на 1г и 2 месеца,а баткото на 3 г и 2 месеца.Справяше се сама,мн рядко ги оставяше на някого,мъжът и мн и помагаше след работа,събота и неделя и си имаше жена да и помага за домакинството обаче.И сега,15 години по-късно тези деца са с мн силна връзка помежду си.

Аз няма на кого да ги оставя, така, че не се налага да ги деля, но и да можех, сигурно не бих го направила. Момичетата също имат силна връзка, особено откакто се роди бебето, някак са много сплотени двете и се грижат много една за друга. Даже спят на едно легло, искат да се гушкат и да се топлят. А към бебето са изключително грижовни и непрекъснато искат да я целуват и гушкат. Надявам се да успея да създам силна връзка помежду им, но те са си с голяма разлика.

Не си луда, при мен нещата са  по подобен начин.Големите са с 2,1 г.разлика и са си гледани само от мен. Като бяха малки баща ми поемаше на моменти ако трябва да свърша нещо но иначе на майка ми и свекърва не са оставяни и двете не ставаха да им повериш деца.Сега виждам същия модел в тях като майки.Малката която има по голямо дете за първи път ни го остави да спи при нас след навършване на 3г. / беше си драма първата вечер/, сега често е с мен или свекърва и. Голямата също почти самостоятелно се оправя с две с разлика 2,8 г. А малкия до такава степен съм го свикнала да е лепка за мен че направо ме плаши. Всичко правим заедно ,за момента друг не признава.

За разликата не се притеснявай тя изобщо не пречи за връзката всичко е до самия характер на децата.

Да се успокоя,защото едва ли не излиза,че трябва да се чувствам виновна от това,че искам да си гледам децата.Говоря за свекървата,майка ми винаги е държала аз да си тежа на мястото като майка,дори и да е имала възможност,а аз да съм ангажирана,винаги ме е карала да намирам начин аз да ходя на родителски срещи и всякакви мероприятия на баткото.Та,от нейна страна проблеми няма.Но свекървата я боли от това,че не и оставям малката и е наясно,че и след като родя няма да се променят мн нещата.Но съгласете се,че ако имат възможност децата е хубаво да изградят взаимоотношения с бабите и дядовците.Аз умирах за тях навремето и доскоро.

Моите зайци ходят срвн рядко у баба си, при това по един обикновено, но за тях е висша форма на глезене. Аз там не се меся, спазват ми общите указания и ги оставям да правят каквото на баба им е удобно. Така че там са като принцове и принцеси, глезят ги, позволяват им неща и т.н. И понеже се случва примерно веднъж на месец или два, нямам капка угризение, ама капчица.
Другата баба е в друг град и там е малко по-особено. Там е масова практика децата да се гледат от баби, вкл. малко бебе да се остави за седмица, за да идели родителите на море да си починели (wtf!??). Приказчиците как ще си ги гледали цяло лято бяха потушени сурово още с първата ми бременност преди близо 10 години и едва преди няколко години за пръв път пуснахме батко да остане там сам... каквото повикало - такова се обадило...

Noel, потърси консултант за кърменето, ако е заради рефлукс питай педиатъра за някакъв сироп май има, сгъстява млякото в стомаха, за да не връща. В краен случай има антирефлуксни млека (по принцип съм твърдо ЗА кърменето, имам 5г кърмачески стаж с 3мата, но пък знам и какво е бебе с рефлукс, приемното ни бебе имаше, че и беше много злояда, насила я хранех). Също, да не са силни колики още? Това реване и недоспиване е много изцеждащо, най-малкият ме будеше първата си година по безброй пъти на нощ, засичала съм, ставах на всеки час. На 10-11м започнах да давам АМ, въпреки че беше изцяло кърмен. На нощ сучеше по 2-3 пъти и изпиваше по 2-големи шишета АМ. Постепенно като свикваше с адаптето намаляше буденето, малко след годинката спря.

renidimova, добре дошла! Има тема и за мамите с породени деца. Ние не сме ги делили (2г5м е разликата на батковците), започнахме да ги пращаме двамата заедно при нашите вече като станаха ученици, но с тяхното желание.

За шарката да кажа, средният я прекара на 4г и въпреки че не ограничавах контактите с батко му, а напротив, големият така и не се зарази (а исках да я мине и той преди да е тръгнал на училище). Най-малкият още не беше роден и все още не е карал.

Да ви се похваля, че бях на двудневно гости САМА! Реших да си ползвам безплатния билет по автобуса, като отида на гости на приятелка в Русе. Сега се прибирам към София. Малкият ходи на ясла, аз още си търся работа, та реших, че сега е моментът. Сега и майка е при нас за няколко дни. По принцип ме пускаха и за още ден-два, но утре имаме ангажименти, а и малкият снощи е спал доста неспокойно.

Вече се нормализираха нещата. Не знам какво се случи, но явно ще има и такива дни. Иначе Зара нощем спи прекрасно и досега не сме имали безсънна нощ. Ако се събуди, яде за няколко минути и пак си заспива. Благодарение на това не съм съвсем изтощена.
Благодаря още веднъж за подкрепата! Дойде ми като освежителна инжекция.

За отношенията с бабите отбелязвам за себе си, че в по-младите ми години водех голямо съревнование със свекърва ми по отношение на децата. То беше двустранно, разбира се - тя имаше доста собственическо чувство към внуците и постоянно изтъкваше колко по-добре ( и повече) ги гледа от нас. С мъжа ми често пътувахме в чужбина и дълго време нямахме друга алтернатива за гледане на децата, докато отсъствахме, което усложняваше още повече ситуацията. Имали сме конфликти и периоди, в които сме ограничавали контактите.

След раждането на третото ни дете равновесието на силите някак се промени в наша полза. А и с напредването на възрастта свекърва ми малко отстъпи от позициите. Сега двете с Галя се разбират отлично ( нали са адашки:smirk:). Пращаме я да постои при нея през лятото след края на учебната година, докато излезем в отпуска. Стига да има желание от двете страни и някакво базово зачитане на авторитета на родителите, хубаво е бабите, дядовците и внуците да прекарват известно време заедно.

 

Оф,дано спре да ми е болна тема това.Свекърва ми казва,че сме млади и сега трябва да излизаме понякога само двамата с мъжа ми,защото живота ще мине мн бързо.Но..незнам,ще трябва да намерим някакво равновесно положение със свеки.Проблема е,че племенниците на мъжа ми са почти гледани от свекъра и свекървата-те вече са на 11 и 13 г.Сестрата на мъжа ми се разведе и те останаха при бащата.Имат нужда от майчина грижа и понеже майка им си има друг живот вече,те  търсят нежност от бабата и дядото.Но аз никога не бих оставила децата си и не искам да бъда изместена от баба и дядо.За мен донякъде вина за ситуацията в която са децата имат свеки и свекър.Вместо да насърчават дъщеря си да вижда децата си,те са иззели тези функции и тя си има свободата-има трето дете на месеци в момента.Но за мен не е многодетна майка като нас,съжалявам,че го казвам.Та аз ако кажа ,че ще им оставя малката за един месец примерно,те биха се съгласили на секундата-е,това нормално ли е,аз къде оставам като майка?
 Както и да е,стига по тази тема.Да ви споделя друго-макар,че още не съм родила,мн ми се иска да имам още едно момиченце.Мисля,че бих се навила за четвърто.Баткото след 6-7 г ще е напълно самостоятелен-надявам се ,и все едно ще имам само три.Вие бихте ли се навили за четвърто?