Математически турнири - 46

Ето за това говорех предната страница. Не ми казвайте, че е нямало и друг път коментари (от други хора) защо деца с често слаби резултати се бутат на трудни състезания

Относно попълването на отговорите-в зависимост от състезанието казвам да попълва всичко, дори да не е сигурна или да остави празно. Състезанията са и стратегия. Не се знае на какъв изпит ще се явява след време и е по-добре отсега да свикне, отколкото тепърва в седми клас да обяснявам какво е блиц състезание и как се минава бързо по задачите, които може да реши, а останалите се попълват накрая.

Мария, не си ме разбрала, или аз не съм се изразила добре. Има разлика между състезания и турнири.
Състезанията са предвидени за всички деца от набора, идеята им е че със знанията в училище децата би следвало да се справят със задачите, давани там.
Математическите турнири и олимпиади от друга страна, са предвидени като материал, време и формат  за деца, които се готвят на допълнително  и на друг материал, който не се преподава в училище, нито пък на всяка мат.школа. Неподготвено дете няма особен смисъл да се явява на такива, тъй като предварително ще е ясно, че не е на равни начала с другите ученици. Разбира се, на родителят не е забранено да си пусне детето, въпросът е каква е идеята на този родител, пращайки неподготвено дете, което може дори да не знае добре регламента и да "отнесе" 15 наказателни точки.  Това за мен си е жестокост към детето и аз не разбирам подобни родители. Има и състезания по худ.гимнастика или програмиране, но не съм си пуснала детето "да се пробва". Да, никой не е забранил и сигурно ще го допуснат, но как би се чувствал той в небрано лозе там? Детската психика трябва да се щади и освен ако не става дума за изключително самозабравило се дете, на което някой иска "да му даде урок", което пак не е оправдано, няма смисъл да се правят проби с децата, отнемайки им малкото почивните дни за "проба" .
Отделно, си имам мнение и по въпроса с форматите. Дори силно подготвени деца не ходят на всяко изпречило  се състезание. Подобно нещо би било изтощително и ще доведе до демотивация и ниски резултати у детето. Освен това, различните формати са подходящи за различни деца. Ако дете решава бавно, трябва да търси формати с повече време, не да ходи на "блиц турнир" като ХП, където дори най-силните състезатели се задъхват от липса на време.
Има толкова хубави формати за децата-СМТ,КМС,ВМС,МБГ,че дори и ЕК, Таралеж,Аз и числата и какво ли още не. Само желаещи да има-там и повече награди дават, и децата са по-равно поставени.
Хитър Петър,Роман Хайнацки и т..н. са за деца, които им е скучно на по-леките формати и искат да разнообразят, да се помъчат и не ги е страх от неуспеха. А колко разревани деца излязоха от 125 СУ след Хитър Петър-аз бях там и беше стряскащо. Все едно от погребение излизаха. Имаше и коментари тук от родители, че било "подигравка" с децата, понеже с подготовката им нямали шанс да се справят. Но всъщност детската психика е наша отговорност
Никой никого насила не е карал да се явява на ХП. Навсякъде за турнира пише, че е труден, предизвикателен и с твърде малко време за решаване. Ако детето преживява загубата така драматично, поука трябва да си вземе родителят, не детето.
Иначе за декларациите, ако организаторите са излъгали, не е редно. Не им прави чест.

И само да уточня, че визирам как се чувства детето и ползи от пробването, а не медали и награди. Писала съм и друг път-има състезания, на които медали не дават. Има такива, на които и грамота е супер постижение. Има такива, на които постижение е да си в първите десет позиции (повечето турнири са така) и училищата би следвало сами да преценят как да наградят тези свои ученици допълнително. За мен всяко дете, успяло в поне две явявания да постигне 50 и повече процента от максимално постигнатият резултат на състезанието, се е справило и заслужава особена похвала. Съвсем не считам, че на състезания трябва да ходят само пет деца. Това би ги обезсмисло.
Но ми е много, много тягостно (понеже съм майка на две) да виждам разстроени и разплакани деца. Да си призная, чак на мен ми се ревеле от вида им и ако не ме беше срам, щях да си порева с тях:(

Ей тук спрях да чета поста ти!
Как така да няма смисъл? Вие си се явявате за медал и това си е вашият смисъл. 80% от децата не се явяват за медал, а за да свикнат с: напрежение, изпитна форма, по-различни задачи, среща с квестори... или просто да видят какво е. Освен това на състезание се ходи само ако детето иска. Как така родителят го записва без да го пита?!? И как детето ще приеме резултата си зависи само от родителя. И точно подобно нещо ти писа във фб.
И да, съгласявам се с Пролетен дъждец, че такива думи са обидни. Ще запиша дъщеря си на ЧХ (след разговор вчера тя се съгласи да ходи, за да бори притесненията си) с ясното съзнание, че няма да спечели медал. И двете го знаем и не мисля, че ще се чувства "в небрано лозе", нито, че ще ѝ нараня психиката като остане на 170-то място, нито, че някой ще ѝ се подиграва на резултата, нито пък ако има такъв то тя би се впечатлила.

И моето е излизало разревано в малките класове .Не го считам за нещо фатално ..освен ако не е продиктуван рева от родителските действия евентуални. Моето ревеше от яд на трудните задачи и на себе си . ..Това го смятам за добра закалка ..
Но децата са различни и в ранна възраст родителя трябва да прецени повече му вредят или повече му помагат състезанията.
Другото за кой трябвало да ходи и грамоти и медали ...ще го пропусна покрай погледа си ! 

Еми ние винаги сме супер подготвени за състезание.Решаваме доста задачи и извън учебния материал, но като отидем на състезание и сякаш попадат в някаква черна дупка- грешки,невнимание,разсейване,непрочетено условие и то колкото и да си решавал на самото състезание е важно да се съсредоточиш....

И на нашият младеж му става малко тъпо като види колко по-високи резултати има от неговия, но това е част от живота - да види къде се намира. Знае, че с упорит труд се постигат доста неща и ако си полага целенасочени усилия и има желание, във времето резултатите му ще се повишат.
Иначе те другите деца може да са жестоки във всяко едно отношение - не само за резултат от състезание, а за какво ли не. Но човек не може да си крие главата в пясъка, а трябва да се научи как да не му влияе чуждото мнение до такава степен, че да не се чувства добре. Но ние явно сме случили на съученици - поне в предното училище де - никой на никого не се е подигравал, тук тепърва ще трупаме впечатления.

Съвсем нормално за деца на 7 г. Към 3ти клас някои от тези неща изчезват .  А някои си остават..като недопрочитането на условието например .  (говоря за моичкия )
Пример от скоро .Чете въпрос ,после отговорите отдолу ,прочита до ИНД и отсича -няма верен отговор ,щото било индийци ...а то видиш ли е индианци . ( това по бел ,а по мат.редовно не се връща да види какво точно се търси в задачата и много често намира нещо ,което не му търсят ) Извинете за отклонението!

Ей, разплакано дете след състезание не съм виждала!!!! Стигне ли се дотам, трябва да се спре, независимо дали плачът е, защото няма да си първи, а втори или защото нищо не си решил.

Редактирам се - да не се спира, но родителите да започнат да работят колкото върху решаването на задачите, толкова и върху това детето да приема това, което му се случва по състезанията.

Според мен дори и на ВМС и КМС, с подготовка просто от домашните в училище, не бива да се ходи. Попрехвърлянето на теми от предишни години е задължително и всеки преценявайки си детето трябва да реши (лошо, ако няма родителя точна преценка) какво е реалистично да очаква и как ще се отрази на детето (плюс явно фактора има ли около него деца/учители, които коментират).

Много се впечатлявах като видя разплакано дете след състезание по математика. Докато не започнах да водя малката щерка на шах - там винаги има толкова разревани деца, излизат едни 7, 8, 9 годишни и реват ли реват, момчета са в повечето случаи. Трудно е да се научиш да губиш, май колкото и да се научиш да печелиш

Просто децата са различни. Някои са по-емоционални. Аз например хем не съм дете, като ми дойдат в повече вълненията, удрям по един рев, за да изкарам всички емоции навън. Та вероятно и при децата е така .

И аз съм напълно съгласна, че родителят е този, който трябва да прецени в малките класове-какво желание има детето за състезания, на колко да ходи, как да го подготви психически, държание след състезанието и т.н.
Виждала съм разплакано дете в края на КМС и не беше стресирано от родителите, защото доста време го успокояваха, докато чаках моята да излезе. Обаче детето повтаряше, че еди кой си от училище щял да му се подиграва. Значи ли това, че следващия път не трябва да ходи на състезание, дори да има желание, или по-скоро родителите трябва да го научат да се справя с такива недоброжелатели?
В някои ситуации пък децата изливат моментната си емоция и после бързо забравят за разлика от нас, стига разбира се родителят да не дълбае и повтаря многократно пред детето, че например е имало несправедливост в оценяването, че е пренесло грешно отговорите на бланката и т.н. Достатъчно е да се отбележи веднъж и после да се напомни преди следващото състезание да внимава в пренасянето, в проверката и т.н.
Много против съм да се ходи на всяко възможно състезание, защото това изтощава, а децата имат нужда от свободно време за шляене и игри. Но дори да отиде само на 3 състезания за година, дете, което не е изявен математик, може да не вземе медал, но пък може да извлече други позитиви като свикване с формата, работа под напрежение, работа на ново място, решаване на нестандартни задачи, приемане на загубата и т.н.

не знам как се научава разсеяно дете да бъде концентрирано
моят син е пример за това
решава и знае как да реши 80 и повече  процента от задачите
обаче винаги прави грешки при пресмятане или нещо друго, и съответно резултата не му е от най-добрите
след всяко състезание повтарям едно и също , да внимава, да чете -обаче ефект няма
е може би има малко подобрение, но не колкото ми се иска
и се чудя как да работим върху концентрацията
даже мислех да му направя един етикет с някакви стъпки-прочети внимателно, провери и т.н. но според него щели да го счетат за "пищов" 

Мария, дъщеря ти решава и съвсем не е неподготвено дете. Неподготвено дете е дете, което не е решило нищо извън учебника в училище, не е решавало предни теми, и никога не се е явявало на този формат и/или не знае въобще какъв е регламента. И пак не е проблем да се яви, стига да не се разстройва и психиката му да не страда.

 А 170-а позиция от хиляди явили се на ЧХ, при всички случаи е много добра позиция, както и да го погледнеш. Черноризец Храбър си е масов формат (явяват се около 3000 деца общо в страната), което си показва ясно, че явно е подходящо, щом толкова деца го избират.
 
Не знам защо смяташ за обидно,че съм изразила мнение, че родителите трябва да подбират подходящ формат според знанията и талантите на детето си-смятам,че това е очевидно. Децата също сами си имат интереси и предпочитания към задачи. Никога тук във форума не съм казвала това, което Пролетен дъждец ми приписва-че деца "се бутат" на състезание. Децата са прекрасни малки индивиди и те не се бутат, а се водят от родители до състезанията.
 Не съм казала и някой да не пуска децата си, нито че тренировката е лошо нещо, а че е хубаво форматът да се съобрази спрямо знания, умения, психика, за да може и самото дете да се чувства доволно от себе си ...За мен лично да пускам  детето си на нещо, с което знам предварително, че няма да се справи и ще се разстрои и ще реве, е безсмислено, но това си е моето мнение.

Иначе, моето дете не се "явява за медал" (това не знам как го реши???то никога не се е явявало заради наградата, дори ако спечели, често не знае на кое място е и не се вълнува!!!).  Иначе нямаше да го пусна на Хитър Петър, защото там беше ясно предварително,че няма да спечели призово място, понеже е бавно.

Как са се сторили задачите от МБГ на вашите второкласници? Моята девойка, каза, че имало само една трудна, но я е решила вярно. Но не мога все още много да й вярвам, защото това го чувах след всяко състезание миналата година, а резултатите й не бяха особено впечатляващи. Просто са ми интересни впечатленията на децата.