преди да отправя въпроса си, предоставям нужната информация.
Синът ми Юлиан се роди на 14.07.2017г. - в момента е на 8 дни.
Теглото му при раждане бе 2850 грама, още в болницата спадна. По време на първата ни консултация с педиатър на 19.07. теглото му бе 2820 грама. Аз го измерих сама снощи (21.07), макар и на кухненска везна, и вече е над 2900 грама. Най-ниското му тегло вероятно е към 2700 и нещо, но с точност не мога да кажа.
Как е организирано кърменето... Всъщност, точно това е големият ми проблем, но ще се опитам да отговоря последователно на въпросите:
- за 24 часа бебето има около 8 хранения
- опитвам се да следвам установен от педиатърката режим, но после ще обясня защо не работи
- на хранене предлагам една гърда. Преди да се появи "истинското мляко", в болницата, кърмех и от двете на хранене
- бебето суче средно на 2-3 часа, включително нощем
- не давам на бебето биберон
- в болницата давах на бебето около 5-6 пъти адаптирано мляко, в допълнение към коластрата по препоръка на докторите. Адаптираното мляко се даваше със спринцовка, от която той сам си сучеше (с допълнителна симулация на рефлекса с кутре)
- бебето пишка и ака много често. Нямам точна статистика, но изпражнения има горе-долу през кърмене, а пишкане - във всеки памперс, така че може би около 10 на ден, ако не и повече.
Проблеми с бременността не е имало. Родих естествено, без медикаменти, с изключение на малка доза окситоцин в началото на фазата на напъването.
И така, какъв ми е проблемът. Тъй като Юлиан е с малко за възрастта си тегло - роди се 10 дни преносен! - ми препоръчаха да го храня на всеки 2 часа, максимум 2 часа и половина, от КРАЯ на предишното кърмене. В Чехия, където живея, официалната препоръка е максимум 3 часа от НАЧАЛОТО на предишното кърмене. Така че горе-долу моята препоръка е официалната. Проблемът обаче е, че Юлиан не се нахранва за 30 минути! През по-голямата част от кърменията ми, докато си задоволи глада и заспи, минават средно около 2 часа, понякога и повече. Суче около 10 минути максимум, после се изморява и престава, сменям и памперси в паузите, опитвам се да го приспя, но обикновено 1 час след началото на кърменето започва да иска отново да суче. В крайна сметка, докато задоволи глада си и заспи (често на гърдата, от което ме е страх, защото не мога да го оригна без да го събудя, но засега не е повръщал в тази ситуация) минават наистина 2 часа. Често и 2 часа и половина.
Въпросът ми е: как да спазвам препоръката от 3 часа от НАЧАЛОТО на храненето (в един клип на Ла Лече Лига чух, че вие препоръчвате дори 2 часа от НАЧАЛОТО на предишното хранене), като на мен храненето ми отнема 2 часа и половина? Това оставя Юлиан с половин час за сън! Сън, който толкова търпеливо се опитвам да постигна. Това, което правя аз, защото да спи само половин час е лудост, това са около 4 часа на денонощие при 8 хранения, е да смятам около 2 часа и половина максимум след КРАЯ на храненето. Тогава го събуждам и се повтаря същата история.
Понякога е по-добре. Струва ми се, че първото сутрешно хранене е по-бързо. Веднъж също така бяхме навън и ходихме по институции. Два пъти се храни на различни обществени места и беше доста по-бързо, отколкото вкъщи. Цялата работа приключи за около 40 минути. Не знам на какво се дължи това.
Все още понасям това добре, но не мисля, че спя повече от 4 часа на ден. Очаквам, че последствията от безсънието скоро ще започнат да се появяват.
Какво бихте ме посъветвали? Да си спазвам сегашния режим - 2 часа и половина след КРАЯ на предишното кърмене и да гледам да спя винаги, когато спи той (тоест да хапвам набързо и да не домакинствам)? Или да направя нещо друго?
Притеснява ме и това, че вероятно не получава достатъчно време за сън с това постоянно събуждане за хранене. Мога ли да си позволя, предвид конкретната си ситуация, да го оставям сам да се събужда от глад? И да не следвам никакъв режим, а просто да се водя по неговия глад?
Вероятно проблемът е в това, че е малък и че храненето го изморява. Затова е толкова продължително. Мога ли да се надявам, че това ще се промени, когато наддаде и горе-долу се изравни с другите бебета на неговата възраст? Ако опитът ви показва, че това се получава, това ще ми даде сили да продължавам да се боря, защото то наистина си е борба. Опитвам се да подхождам спокойно към ситуацията, но е факт вече, че началото на всяко кърмене вече е нещо неприятно за мен, защото знам колко дълго ще продължи и колко ще ми е трудно да го накарам да заспи накрая, за да си почина и аз. Но бих продължила ако знам, че ще се оправи. Вярвам в кърменето, мисълта за адаптирано мляко ме ужасява и от финансова и от здравословна гледна точка. Знам, че ще ми е по-лесно с него, но аз не искам да ми е по-лесно. Искам най-доброто за сина си, а това е майчиното мляко.
Относно начина, по който суче, склонна съм да ви изпратя и видео, за да видите дали там няма някакъв проблем. Той засука буквално минути след раждането, тъй като бе положен върху мен и стоя там 2 часа. После яде адаптираното мляко от спринцовка. Освен това от 8 дена кърмене зърната не ме болят изобщо. Устата му вероятно не е толкова голяма и не обхваща абсолютно цялата част на гърдата, която трябва, но се отваря, според мен, достатъчно широко.
Текстът стана твърде дълъг. Ако имате нужда от още някаква информация, ще ви я изпратя.
В града, в който живея, при педиатърката ми, има специалист по лактация, но е в отпуск, а ми се струва, че докато се върне моето физическо и душевно състояние доста ще се влоши. Разчитам на вашия съвет и препоръки!
С уважение,
Антония Иванова-Завржелова