Как да реагирам на това поведение?!?

  • 26 456
  • 457
# 330
Така е, Даун, ама пък тя не е длъжна да си изкарва личния живот на показ. Може да е нещо, което й е неудобно да напише. И всъщност тя сто пъти заяви, че не прави фасони, нито вдига скандали, а просто като нормален човек споделя нещо, което не й харесва. Отворена е за диалог, а насреща си има мълчание, инатлъци и фасони.

Всъщност не е точно така. Тя каза, че казва какво не й харесва и МЛЪКВА ПЪРВА! Поясни още, че и тя е инат!


И след като си е изказала вече проблема какво според теб да направи? Предполага се, че със зрял човек насреща това трябва да е достатъчно за да провокира диалог, с който проблемът да се реши. Или може би не трябва да млъкне, а? Трябва да продължи да натяква и да му пили на главата едно и също ли? Млъква и изчаква реакция за да може да види как реагира човека насреща и да му даде възможност за отговор и реакция. Диалогът е диалог, защото е между двама. Иначе става монолог.
Виж целия пост
# 331
Iris04, доста потребителки, в т.ч. и аз изразихме същото мнение по така представените факти.
Но други скочиха с антитезата, че това, което искала авторката било съвсем нормално, тя била жена, трябвало да и се угажда, какъв мъж бил, вместо да преследва любовта си, да прави "фасони" и пр.
Щом млъква, значи не е сериозен и не я обича достатъчно??
И е инат, и темерут...Да го разкарва.
Виж целия пост
# 332
High Speed, на мен по-скоро ми звучи като - "Аз казах каквото имам да казвам и сега се сърдя, и чакам да се извиниш". За дреболия! Когато става въпрос за изключително дребни неща (в което авторката се опитва да ни убеди от самото начало), ми се струва по-уместно просто да кажеш каквото има (Щом толкова не можеш да минеш без да казваш нищо), без да акцентираш твърде много с мълчание и сръдни, и да продължиш комуникацията с нормален приятелски тон. Така хем си казал какво те е подразнило, хем не напрягаш излишно нещата и не го превръщаш в драма. Например нещо от рода на: "Това, което направи снощи (не знаем какво точно е било) малко ме засегна. Моля те друг път...", след което, ако не получиш някакъв ответ "Ами, така стана, защото...", или пък "Права си, извинявай", просто бих сменила темата. Казала съм го, но не съм направила драма. Поставям го там някъде, в главата на човека, като нещо, върху което може да поработим в комуникацията си. Много е вероятно след време - след часове, след дни - той сам да дойде и да каже - "Виж, аз помислих върху това, което каза и...". Когато общуването тече спокойно и проблемите се изговарят леко (а тук дори не говорим за проблеми), когато човекът не се чувства поставен в позиция "без вина виновен", вероятно би бил по-склонен да говори. Просто не е нужно да се правят драми на всеки две седмици, тежко е да се общува така. Друг е въпросът колко от тези дреболии изобщо си струва да се коментират, но явно за авторката е така.
Виж целия пост
# 333
Скрит текст:
Възможно е и твоите дреболии, да ги е изтълкувал като опит от твоя страна да ти дава обяснения за постъпките си. От негова гледна точка не е нужно да ти дава обяснения защо не се е обадил или писал примерно, и ако човъркаш, млъкването е неговият начин да ти покаже границата, до която те е допуснал. Така и няма да разберем какви са тези дреболии, но по моят Козирог съдя, че повечето му млъквания са били за мен дреболии, за него-накърнено его.
Давам ти пример: Първата година, като заживяхме заедно, млъкна за седмица, защото, както ми каза в последствие, в компания съм го прекъснала грубо. Даже и не си спомнях да съм го направила, ама на, явно съм и се нацупи.
С времето се научих да не обръщам вимание, и цупенето се разреди, напълно спря даже.  Laughing
А колко е лесно просто след това, насаме, просто да кажеш:
"Виж, мило, беше груба/нетактична в тази или онази ситуцаия, това ме обижда, може ли да се постараеш да не го правиш, поне не и по този начин?".     Simple Smile
Ама друго е да се цупондриш като инатливо дете....     Laughing

Виж целия пост
# 334
Iris04, доста потребителки, в т.ч. и аз изразихме същото мнение по така представените факти.
Но други скочиха с антитезата, че това, което искала авторката било съвсем нормално, тя била жена, трябвало да и се угажда, какъв мъж бил, вместо да преследва любовта си, да прави "фасони" и пр.
Щом млъква, значи не е сериозен и не я обича достатъчно??
И е инат, и темерут...Да го разкарва.
Ясно, че всеки обича да извърта нещата в негова полза, ама .....     Laughing   това никой не го е казал.    Peace
Аз специално написах, че някак по й отива на жената да прави разни фасони.Което не значи, че е нормално или приемливо.
Ама мъж да се държи като настъпана госпожица?Ами, антимъжко е, откъдето и да го погледнеш.
Що за мъж си, ако на всяка реплика с елемент на критика от жената, се нацупваш, фръцваш и не се обаждаш за наказание няколко дни?

Тя си казва какво не й харесва/какво я е раздразнило и млъква, какво повече да каже?Топката е в неговото поле, да върне отговор.
И вместо да подходи с "Ами, добре, ясно че еди какво си те дразни...ама аз съм такъв, едва ли ще мога да постъпя различно!" или с "Ами, добре, дай да видим какво можем да направим, за да разрешим проблема и да не си пилим нервите повече с това!", той моля ви се, се прави на обиден, че и горд-не можел да прави компромиси.    Shocked
Мооляяя?
Като не можеш да правиш компромиси, писах какво е решението, намираш си една сива мишка да ти търпи мурафетите, или си кукуваш и умираш сам и самотен.....Това е, просто и елементарно.

Виж целия пост
# 335


Ама мнооооого си права. Само дето си пропуснала да добавиш - човек, който обича не се цупи като хлапе седмици наред за да набива канчето на половинката си, а се бори за любовта си.



Тоя номер с борбата, винаги ми е бил смешен!
Или обичаш, или не обичаш.
Ако обичаш, се опитваш да се напаснеш с характера на милото.
Така може да се срещнете посредата на компромисите и да се получи връзка.
Опитваш ли се да промениш другия по твой калъп, се заблуждаваш че се бориш за любовта си- бориш се за надмощие.
Виж целия пост
# 336
Ясно е, че господинът си е чешит, но когато има проблем, добре е първо да видиш дали част от него не е в теб и ако толкова много държиш на човека - да опиташ да я изчистиш. Защо не опита друг подход- "Со кротце, со благо", с памук да му извади душичката, както се казва. Явно при него трябва друго яче. Всичко опира до това доколко тя има желанието нещата да се получат и да остане с този мъж. Това вече само тя си знае. Никой не е идеален, предполагам, че всички бихте могли да посочите някакви недостатъци в характерите на мъжете си? Въпросът е на каква цена, какво получаваш в замяна и в крайна сметка - щастлив ли си?
Виж целия пост
# 337
Ох, добре, че има хора като Amour* дето не ги мързи да пишат. Така е. Подкрепям напълно мнението. Двама възрастни цивилизовани души, предполага се със задоволително ниво на интелигентност, могат да изразят какво мислят. Не е задължително да е с някакви тиради, а кратко, с добро.
Аз преди няколко дни останах със зяпнала уста моя любим като се изтърва в разговор след вече минала случка: ох, стига си повтаряла в магазините "аз ще го платя". направо потъвам от срам, биеш ме по мъжкото самочувствие (това във връзка с някакво лепило за ремонта вкъщи, което много му идеше скъпо, а и по принцип като пазаруваме и се стиска го казвам).
И той тогава нищо не е казал, а аз не съм се усетила, нито пък съм целяла да го неглижирам като мъж. Но ето, че си каза в непринуден разговор.
Виж целия пост
# 338

Тоя номер с борбата, винаги ми е бил смешен!
Или обичаш, или не обичаш.
Ако обичаш, се опитваш да се напаснеш с характера на милото.
Така може да се срещнете посредата на компромисите и да се получи връзка.
Опитваш ли се да промениш другия по твой калъп, се заблуждаваш че се бориш за любовта си- бориш се за надмощие.

Много вярно!
Във втория случай никога няма и да допуснеш дори, че може ти да грешиш, ще си настояваш за своето, пък нищо че може и да не си прав/а/... Ама къде по-лесно е да изкараме другия виновен и черен.
И така, докато му писне на единия. Както и в случая.

А тоя дето се бори за надмощие, и за него ще се намери някоя безлична изтривалка, дето с всичко да е ОК,щом това иска. Simple Smile
Виж целия пост
# 339
Iris04, доста потребителки, в т.ч. и аз изразихме същото мнение по така представените факти.
Но други скочиха с антитезата, че това, което искала авторката било съвсем нормално, тя била жена, трябвало да и се угажда, какъв мъж бил, вместо да преследва любовта си, да прави "фасони" и пр.
Щом млъква, значи не е сериозен и не я обича достатъчно??
И е инат, и темерут...Да го разкарва.
Ясно, че всеки обича да извърта нещата в негова полза, ама .....     Laughing   това никой не го е казал.    Peace
Аз специално написах, че някак по й отива на жената да прави разни фасони.Което не значи, че е нормално или приемливо.
Ама мъж да се държи като настъпана госпожица?Ами, антимъжко е, откъдето и да го погледнеш.
Що за мъж си, ако на всяка реплика с елемент на критика от жената, се нацупваш, фръцваш и не се обаждаш за наказание няколко дни?

Тя си казва какво не й харесва/какво я е раздразнило и млъква, какво повече да каже?Топката е в неговото поле, да върне отговор.
И вместо да подходи с "Ами, добре, ясно че еди какво си те дразни...ама аз съм такъв, едва ли ще мога да постъпя различно!" или с "Ами, добре, дай да видим какво можем да направим, за да разрешим проблема и да не си пилим нервите повече с това!", той моля ви се, се прави на обиден, че и горд-не можел да прави компромиси.    Shocked
Мооляяя?
Като не можеш да правиш компромиси, писах какво е решението, намираш си една сива мишка да ти търпи мурафетите, или си кукуваш и умираш сам и самотен.....Това е, просто и елементарно.



Много правилно! Laughing
Виж целия пост
# 340
Говорим за живи хора, няма никога по подразбиране "или обичаш, или не".
Че ние всеки ден се променяме по мъничко. Чисто физически, чисто емоционално, общувайки с други хора едно даваме, друго взимаме, учим се, грешим, страдаме и т.н. Всичко ни променя малко или много. Днес може да обичаш някого, но утре да се случи нещо с него или нея и вече да не се обичаме.
Всеки ден е борба за живот за всеки от нас. Клишето си е баш вярно.
Да отворим очи, да "влезем" в света, да се грижим за семействата си, за себе си, да работим.
Кой как се справя и колко усилия полага е друга тема.
Съвсем друга пък е, че в любовта насила хубост не става. Но не пречи да се пробва, ако държиш на даден човек. Но и от двете страни, то иначе каква любов ще е.
Виж целия пост
# 341
Тук вече сбърка. Mr. Green
Скрит текст:
Ако има някой, който прекланя глава, то това е този, чиито семеен живот преминава между кухнята, печката и грижата за децата.
Който внимава къде ще стъпи и какво ще каже, защото изцяло зависи от благоволението първо на мъжа си, после на пораслите си деца, защото и време за пенсия се задава.
Мен соца ме научи, че мога да се справя с всичко- да родя на 20, да следвам, да завърша, да спортувам,  да работя, пак да родя и пак да работя, и пак да спортувам, за да съм винаги във форма- без да съм залепена за крачола на мъжа ми, страхувайки се да не ме смени с някоя.
И да изгледам болен мъж, и пак да работя, .
И да не изпадна в депресия нито за миг- независимо от стоварилите ми се загуби- на куп.

Ако на така преминал живот му казваш " прекланяне на глава пред мъжа, който си прави каквото си знае", ще ми е интересно да разкажеш какъв е този- на вечната домакиня, която крачка не мърда без мъжа си и едни гащи не може да
си купи, ако не ѝ даде пари.

Хората са го казали, че "Който плаща, поръчва музиката", но пък може да добием представа за изключението. Peace

Отново с познатия номер- да скриеш какво съм написала, за да отговориш каквото ти дойде на ума, че и да се присмееш. Mr. Green

Ами, поздравления, значи си майка-героиня и "многомашинничка".    Laughing
Не знам.....съветите ти във всички подобни теми са винаги в защита на мъжа, в стил "Жената е виновна по дифолт, трябва да слуша и изпълнява, а мъжът е винаги прав.".
При така изразена позиция от твоя страна, винаги, какво да си мисля?
А и това, че си съвместявала деца, работа, къща, мъж и т.н., какво трябва да ми говори?
Сама четеш по темите тук как и други жени са като теб и са пионки у дома....да не търся и цитирам теми от рода на "Той нищо не пипва, само изисква, а аз не успявам и с къщата, и с детето, и с работата, и на него да угодя, че и секс иска после....!!!".Звучат точно като теб....Това, че ходиш на работа и гледаш деца, не значи, че имаш правото на мнение у дома.
По соц времето всички работеха, а масово жените бяха безгласни букви.Работят там нещо си, носят някакви пари, гледат децата, че и с къщата се оправят...абе, героини, като теб.

А, и не знам защо си мислиш, че всяка жена, която не ходи на работа от 8 до 5, няма никакви доходи и зависи от мъжа си?    newsm78
Пари отдавна не се изкарват само с ежедневно "нормирано работно време".    Peace

Както и да е, темата е за друго.
Аз казах, каквото имах.
Като се надявам повече жени да държат на себе си и личното си "его", а да не мислят, че са длъжни на мъжа, само защото е мъж.



Не съм майка героиня, но и не съм била никога инвентарен номер към апартамента, трупащ килограми и дебнещ да не излезе мъжът ми сам да си купи една бира.
И ако аз съм била безгласна буква, ходейки на тренировки и пътувайки по състезания, излизайки по женски и на срещи със съученици, то колко гласна ли си ти, която не си подаваш носа навън, освен ако не си закърфичена за мъжа си?

Избягвам да коментирам личния живот на съфорумките, защото нито се познаваме, нито сме сигурни дори, че жена стои зад ника, но ти си позволяваш да влизаш с бутонките, само и само да обслужиш някакъв свой дефицит в брака.
Което е глупаво- никой не се интересува, но от друга страна, ако си направи труда да отбележи фактите, които си давала в различните теми, картинката се оформя и освен да те съжали човек, друго не остава.
Виж целия пост
# 342
Искам много да оправим нещата, но не е ли унижение от моя страна след този категоричен давършек аз да се появя с подвита опашка?!
Как ще изглеждам в очите му?
Той незаменим и аз- отчаяната, която недоволна, но пак търсеща- не могеща без него...
Каква тежест ще имам ?!
Виж целия пост
# 343
Искам много да оправим нещата, но не е ли унижение от моя страна след този категоричен давършек аз да се появя с подвита опашка?!
Как ще изглеждам в очите му?
Той незаменим и аз- отчаяната, която недоволна, но пак търсеща- не могеща без него...
Каква тежест ще имам ?!
Ами, ако толкова много го искаш, направи един последен опит.Обади се ти, искай да разговаряте и директно му кажи/обясни, че "неговия" начин да "разрешвате" проблем много те натоварва и обижда.
Предложи му друг вариант, предложи да пробвате да сте искрени един с друг, когато нещо не ви допада да си казвате директно, вместо да е недомлъвки и сърдене.Като това важи и за двама ви....
Пък ако стане, стане.Поне ще знаеш, че си опитала и няма да се чудиш дали и защо....

absurT ,
Скрит текст:
поставянето на цитат в скрит текст не е номер, а правило на форума, за да не се получават километрични постове-чаршафи.    Laughing
Иначе, понякога сама на себе си се чудя що се "хващам" за всеки баламурник....хем си знам, че с радио спор няма как да се води, (и в друга тема хем ти го писах), ама на, не си научавам урока.     Mr. Green
Оформяй си картинки на воля, сглобявай, гадай, фантазирай, съжалявай, завиждай, обиждай, злобей, нагрубявай, абе прави каквото там душата ти иска....животът си е твой, в правото си да го пълниш с каквито си щеш гадости.   Peace   


Жива и здрава! 
Виж целия пост
# 344
Искам много да оправим нещата, но не е ли унижение от моя страна след този категоричен давършек аз да се появя с подвита опашка?!
Как ще изглеждам в очите му?
Той незаменим и аз- отчаяната, която недоволна, но пак търсеща- не могеща без него...
Каква тежест ще имам ?!

Доколкото разбрах, ти си скъсала и е редно ти да подадеш ръка.
Да чакаш той да се обади и да те моли да преосмислиш, е безсмислено- то е все едно да се молиш насила да те обичат.
Ти също не би го направила, си мисля.

Не се притеснявай колко ще тежиш в очите му- обърни жеста в твой плюс- да види, че въпреки всичко, държиш на него, Но и се опитай да прокараш предложение- да не се разделяте скарани и винаги, когато някой се почувства обиден или неразбран, да си казва в прав ред, а да не се затваря в себе си.
Сложи двама ви на една плоскост, дори и да си мислиш, че ти не млъкваш като него и че той го прави за глупости.
Обърни внимание кои са изразите, докарващи му чувство на обида- всеки човек има фрази, които мрази.
Заобикаляй ги и пак си казвай твоето, но с други думи. Peace

Amour

Добре се бяхме разбрали, когато се подвизаваше като Love, да не се опитваш да ме уязвяваш, защото търпя, но като наритам, боли.
Защо толкова късопаметна се яви, след като ти се наложи дори ника да си смениш,не знам.
Знам само, че не обичам да ритам паднали и нещастни люде, но и не понасям да ми се катерят по главата.
Дано вденеш и да се спреш.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия