Страх от бъдещето и депресия

Сами, много хора, изложени на такава тежка житейска ситуация, изпадат в подобни състояния. Преживях нещо подобно миналата година, родих твърде преждевременно две близначета, заченати след тежка и доста сложна инвитро процедура. Причината за преждевременното раждане беше рядка болест по родилките, така нар. "Хелп синдром", който е опасен за живота на бременната и единството спасение е родоразрешението. Слава Богу, лекарите ме спасиха, след 4 дни в болничната реанимация прескочих трапа. Но дечицата останаха още месеци в неонатологията. Отделно съпругът ми упражняваше психически тормоз върху мен. Изпаднах в така нар. постродилна депресия. Първоначално отидох на невролог, тя ми изписа ксанакс, но той наистина помага единствено да заспиш. Освен това, той е от групата на бензодиазепините и води до привикване. Надявам се, този медикамент да ти е изписан от лекар, и то специалист. След няма и две седмици посетих психиатър, тя ми изписа схема на антидепресанти, много лесно махнах ксанакса, за две седмици влязох в кондиция, а след няколко месеца спрях постепенно всички антидепресанти.
Моят съвет е да употребяваш възможно най-ниска доза ксанакс, аз пиех по половинка преди заспиване и незабавно да посетиш психиатър. Той ще ти изпише андидепресанти, които не водят до привикване, ще спреш ксанакса и ще се възстановиш постепенно. Имай в предвид, че антидепресантите разгръщат действието си поне след две седмици прием, пият се няколко месеца и се спират по схема. Всичко това трябва да става под наблюдението на психиатър.
Сигурна съм, че състоянието ти е напълно преодолимо, просто не трябва да се страхуваш и да потърсиш помощ. Личният лекар може да ти издаде направление за психиатър, който работи по здравна каса.
При депресия си освободена даже и от потребителска такса при прегледа при психиатър.
На лични съобщения мога да ти пратя телефон на лекаря, който ми помогна. Работи в София, в Александровска болница и приема с направления веднъж седмично.
Успех и не се страхувай! Радвам се, че съпругът ти се е възстановил. Моите момченца също оцеляха и сега си растат.

Ксанакса ми е предписан от психиатър и то 3 по 1 на ден.Не знам как ще продължи лечението.Страхувам се да пия ксанакса дълго време,защото знам,че има привикване към него,а за сега нямам никакво облекчение.

Доста висока доза, аз имам спомен, че може би пиех половинка сутрин, половинка на обяд и вечер по една цяла таблетка, но това беше схема, дадена от невролог.
После се опитах да я намаля и стигнах до една, дори и до половин таблетка. Ксанаксът обаче не лекува депресията. Моят съвет е да потърсиш друг психиатър, може би известно време ще продължите и с малки дози ксанакс, а после ще спрете да го приемате. Специалистът ще ти изготви схема.
Успех!

Големият проблем при мен идва от естеството на заболяването-удря внезапно,не се знае какви ще са последствията.Мислите ми циркулират постоянно в тази посока.Това ми е трудно да преодолея и да приема.

А и да допълня,че почти всички мои близки не приемат отиването ми  на психиатър и приема на лекарства.Казват ми да гледам положително и да се опитам да се справя сама.Това още повече ме обърква.

Сами, и при мен близките ми мислеха така. Просто хората не са запознати и страдат от предразсъдъци. И при мен го имаше страхът от загубата на децата, понеже и двете бяха в доста тежко състояние, с риск за оцеляване, особено при едното.
Моят съвет е, в името на Вашето добро и на детето и на съпруга Ви, който сега има нужда от Вашата опора и подкрепа, да потърсите специалист. Аз не се колебах, направих го и се излекувах. Само след няколко месеца ще се чувствате и мислите различно.
Успех! 

Натака,благодаря за подкрепата.Дано съм попаднала на добър специалист,за съжаление се съмнявам.Ще видя как ще мине и втория преглед.

Сами, постъпила си много правилно, че си се обърнала към специалист. Според мен, само по няколко поста от форум, не може да се прецени дали специалистът е добър и дали ти е предписал правилната доза. На следващия преглед сподели притесненията си и кажи, че се безпокоиш от привикване и от това, дали дозата ти не е много силна и че ти помага само да спиш, но не и да се справиш с тревожните мисли, от които не можеш да се отървеш. Много важно е да можеш да спиш, всъщност, със сън шансовете да се справиш са много по-големи.

Изобщо нямай угризения, че си се обърнала към специалист и не слушай близките си - който не е преминал през такова нещо, не знае какво е. Отстрани, когато си добре, ти се струва, че всичко можеш да преодолееш с положително мислене, но ако паднеш в дупката прекалено дълбоко, е необходима помощ, за да излезеш. Казвам го от личен опит. Ще се оправиш, но ще трябва може би и ти да положиш усилия. Като чета какво изпитваш, не знам дали това е точно депресия (така сме свикнали да го наричаме, наистина), по-скоро ми прилича на повишена тревожност и от сорта. Поговори с психиатъра и виж дали има възможност за срещи с психолог. Когнитивно-поведенческата терапия, например, е хубав метод да те научи да различаваш тревожните мисли, да знаеш защо се появяват и как да им се противопоставяш. Има и други видове терапии, а някои хора се справят с четене и сами, след лекарствата. При мен беше така. Но професионално съм виждала много терапевтични сесии и много ми хареса това, че психологът учи хората как да се грижат за психичното си здраве, което включва да сме в кондиция и добро настроение. 

Успех  

Благодоря,Мила!Дано да успея да се справя.Вечер под въздействие на хапчетата успявам да заспя,но със събуждането започват тревожните мисли и липсата на желание за каквото и да е.

След втори преглед при психиатър последва увеличение на  дозата на ксанакса от 3по1 на 2 сутрин,едно обед и 2 вечер плюс от 0,25 мг и една таблетка флуонксол от 0,5 мг.След това щяла да включи и антидепресант.Не знам не е ли прекалено висока дозата на ксанакса.

Сами, мисля, че щом сама си имала сили да потърсиш помощ от специалист, ти си на прав път.  Дали не е добре да поискаш и второ мнение все пак?
Аз също съм изпадала в подобно състояние, но някак си успях да се откъсна. Спрях да гледам ТВ, да чета пресата, избягвах дискусиите на "черни новини".
По повод инсулта - огромно браво на съпругът ти на теб, че толкова бързо сте се справили. Мой близък човек също получи лек инсулт преди 25 години и до този момент (слава Богу!) това не се  е повтаряло и си води съвсем нормален начин на живот.  Аз мисля, поне по това, което си писала, че си достатъчно силен човек и лека-полека ще успееш да излезеш от това състояние. Пожелавам здраве на теб и семейството ти и не се давай! 

Благодаря за окуражителните думи.Исками се да можех да се справя без лекарства,но преди да потърся специалист не бях спала пет денонощия.

Съвсем правилно си постъпила, Сами,  но не се притеснявай да поискаш и второ мнение, най-вече, заради привикването към лекарствата.

Точно от привикване ме е страх и всички около мен ми говорят за тази страна на нещата.Знам, че трябва да си променя мисленето,че там е разковничето.Но не мога да открия механизма по който да го направя.