Страх от бъдещето и депресия

Намирането на верния път изисква време и търпение. Аз, освен гореизброените неща, ангажирах мозъка си и с друго: записах се на курс по език, който много исках да науча, започнах отново да плувам, ограничих конкактите си с хора, които знаеха за проблема ми, като им казах защо го правя и ги помолих за извинение. Опитвах се всеки момент, когато мога да се измъкна сред природата, да слушам звуците й.....и някакси след около  2 месеца, започнах да се чувствам по-добре и може би след около 6-8 месеца успях да се отскубна напълно от 'това чудовище'. Аз в края на краищата съм майка на 2 деца и те са по-важни от всичко и всички.

Благодаря,petiaivanov!Радвам се,че си успяла да се справиш с този много сериозен проблем.И аз в момента съм на кръстопът.Дали да започна по пътя на лекарствата или да се опитам да се измъкна от това състояние без тях.Но от положението,в което се намирам в момента-не мога да спя,да ям,нищо не ме радва,дори елементарна дейност изисква от моя страна много усилия и дори и тогава не си свършвам работата както трябва,та въобще не знам дали бих успяла.

При мен нещата не се подобряват.Ксанакса го спрях,защото не се чувствах добре от него,но все пак успявах да поспя малко.Съпругът ми и всички около мен се противопоставиха на ходенето ми по-психиатри и лечение.От това се чувствам още по-различна и уязвима.А най-много съжалявам,че натоварвам мъжът ми,който трябва да е спокоен и да се възстановява,а и синът ни.Мъчи ме безсънието,знае ли някои лек за него?

Сами, отиди на лекар, не ги слушай. Той ще ти даде лекарства, които да ти помогнат да заспиваш и да превъзмогнеш депресията.Тук никой не може да ти даде съвет, а и няма право. Потърси второ мнение от друг специалист, кажи му, че от ксанакса не си се чувствала добре.

Ето това много ме ядосва! Защо да не ходиш при психиатър? На гастроентеролог ли да отидеш с тоя проблем? Не осъзнават ли всички, които са против, че и за тях ще бъде по-добре така? Моят мъж пък първото, което направи, когато аз изпаднах в депресия, беше да ме заведе на психиатър. Слава Богу, че никога не е бил против. Мисля, че трябва да ходиш - това си е здравословен проблем като всеки друг и си има доктори и за него. Позитивното мислене има своята роля, но само с него не става, трябва и да се надстрои - дали с лекарства, дали с психотерапия - докторът ще прецени, както и ти, разбира се. И аз имах безсъние, наистина ти разказва играта - опитах с лекарства, но е малко гадно - спиш тежко, събуждаш се уморен и някак не точно отпочинал. Пробвах после с комбинация от билки и хранителни добавки, както и увеличих спортните занимания: колело, разходки, тичане или каквото там те влече. И спрях да се тревожа колко съм спала - бях благодарна за всеки час сън и гледах да дремна, когато ми се приспи /ако има възможност, разбира се, например в почивните дни/, понякога съм си лягала в 18
часа вечер, много важно, че е рано. И с надежда гледай напред - оправяне има, винаги има! Ето това е ролята на позитивното мислене, да се надяваш, че нещата ще станат по-добри, не по-лоши. Успех в намирането на читав доктор, защото е много важно да му имаш доверие. Не сте приятели, но трябва да сте в подобни отношения: доверие, изслушване и пак доверие. И накрая - търпение, не е лесно да се намери точната комбинация от лекарства, всичко е индивидуално и понякога се минава през доста медикаменти, докато си намериш твоя.

Благодаря,Цвете от Луната!Днес бях на психолог.Исках да видя и другата страна на нещата-някой да те изслуша и на база на това да си каже мнението.Трябва да променя начина си на мислене ,но  засега не успявам да се справя сама.Явно ми трябва помощ отвън.

Сами, не е нужно да огласяваш на всички близки, че ще посетиш психиатър. Не знам защо хората имат тооолкова предразсъдъци от вземането на антидепресанти, а в същото време приемат обезболяващи и антибиотици със и без повод.  Познато ми е това чувство: когато има проблем, човек се стяга да го посрещне и когато нещата се успокоят, тогава рухва. Бих те посъветвала да се запишеш на курс по йога, но и при йогата промяната  в мисленето, в нагласата на ума не идва бързо, а постепенно. Иначе йогата предлага полезни техники на дишане и за релаксация.
Абсолютно, с две ръцем подкрепям мнението на Цвете от луната. Аз също съм безкрайно доволна от това, че се престраших да се доверя на психиатър. Това ми помогна да преодолея тежък период от живота ми и знам, че ако в бъдеще имам нужда, има някой, който може да ми помогне.

Сами, само който е преминал през нещо такова, може да те разбере. Другите си мислят, че са много силни, че на тях не може да се случи, че е лигавщина да не можеш сам да си помогнеш и когато на тях се случи, става интересно. Не че няма наистина силни хора, но според мен те са по-скоро изключение. Успех ти желая и стискам палци!

Благодаря за подкрепата!Имам чувството,че нещо се пречупи в мен и никога няма да бъде както преди.Страхувам се за бъдещето ни-за здравето на съпруга ми и за издръжката на семейството ни,а и за мен самата.Понякога толкова много ме боли,че живота ни така се преобърна.Нямам сили да предприема нищо.Когато имах се поддадох на внушението на другите,че мога и сама.А може би са вярвали в мен.

Само второто ти изречение е нещо реално, което тормози - страхът след нещо лошо случило се, дали няма пак да се повтори. Всички други изброени неща "че нещо се пречупи, нямам сили..." са илюзии породени от стреса, но също така са обясними в момента.

Съветвам те да се довериш на лекарите които се занимават с душевното здраве - психиатрите, но потърси няколко мнения. Лекува не ксанаксът, а антидепресантите. Ксанаксът е само патерица, която се маха като почне да действа същинското лечение.

Здравей, Сами.
Сега ще споделя моя опит след загубата на най-близкия си човек. За около 6-7 години загубих баща си и двамата си дядовци.Баба ми е на 77 години с два инсулта. Движи се и говори. Имам един неуспешен брак, деца нямам за сега. Сегашната ми връзка се срутва пред очите ми. Минал съм пътя от мисъл за самоубиство до психиатри и психолози.Доста безсънни нощи и разговори с приятели.Имам собствен бизнес и работя като катър, което до някъде ме спасява от лошите мисли. И аз изпадам понякога в психо-дупки но за няколко часа ми минава. Спасиха ме няколко книги, вярата в Бог и положителна самонагласа.
Първата книга която прочетох е "Подсъзнанито може всичко" . Прочетох я на един дъх. Отрази ми се много добре въпреки, че на последната страница беше написано с главни букви " за деца и юноши от 8-14години "  
Прави физически упражнения или само
дишане. Всяка сутрин и вечер. Може да ми драсниш л.с. ще гледам да помогна с каквото мога.  👯