Маринка, да ти е жив и здрав Владимирчо-Немирчо! Да те слуша, да си учи и да не те ядосва, че пети клас не е лесен, и ти си хора.
Само да те радва искам аз, че знам колко е трудно да се гледа палаво дете в предпуберитетна възраст. 
Чета за консервпрома съвсем равнодушно - никаква зимнина няма да правя тази година. Може би само малко царска туршия по-нататък. Купих вчера около два кг консервни домати, колкото за мен само (децата не ги ползват). Взех само два кг, защото реших да се пощадя, да не нося тежко, че имах и други покупки, пък утре, викам си, ще взема още два. И снощи искам да използвам няколко от тях за доматен сос към пържени печени чушки и патладжани. Срязах ги на две с идеята да ги стържа на ренде. Половината откъм дръжката си бяха чисто зелени, даже дървени, изрязах дървеното и взех да стържа остатъка от домата. Ами то все едно ряпа стържа - такива стройни и твърди стърготини падат от рендето. Разбърках ги с малко сол, белким пуснат вода и поомекнат - държат се като талаш. И сега ги чакам да узреят, та да омекнат малко и да си спомнят, че са домати. Добре че реших да се щадя откъм тежко, та не взех повече.
Възхищавам се много на консерВмайсторките - можене си иска тая работа, труд и търпение.



