НОВО: Дигитални асистентиВиж

Въпроси за приемното семейство?

  • 37 466
  • 297
# 135 10 ян. 2008, 13:56 ч.
Мариана, не бива да ви плашат срещите с биологичните родители. Това е част от приемната грижа- да се осигури контакт на детето с биолог. родители. Приемната грижа е в помощ на биолог. родители. Ние им помагаме децата да са обгрижени както заслужават, а не захвърлени в домове. Във всеки един момент, в който БР могат да докажат, че са способни и имат необходимите условия за отглеждането на децата си, ние трябва да им ги дадем. Друг  е въпроса, че това е много малко вероятно да се случи бидейки в полза на детето и АЗД се съобразява с това условие.
Аз вчера получих заповедта от АЗД  за Еми, до месец ще излезе и съдебното решение за настаняването и. В заповедта пише, че копия са изпратени и на майката и бащата . Там го има и моя адрес, така че съм подготвена да се появи баща и някой не много далечен ден. Ако обичате детето и мислите за доброто му, това не може да е пречка. Дайте сега защото не искаме главоболия с БР, да ги оставим по домовете да деградират. Не съм съгласна с това! Готова съм да изтърпя много и да се боря, но не и да я оставя в дом. Също така съм готова и да я върна на БР, ако се уверя,че могат да се грижат за нея, дори бих им помагала....само и само да не е в институция.
Виж целия пост
# 136 10 ян. 2008, 14:11 ч.
Монда,бъди сигурна,че ще направя каквото трябва. Но това не означава,че ще съм съгласна. Ти говориш за добрия вариант-когато родителите наистина не могат да се грижат за това дете-болест,инвалидност,смърт на единия родител,тежки психически заболявания и т.н. Тогава нещата са различни. Но какво би казала за една майка ,която е зарязала ЧЕТИРИ деца по домове и изведнъж като вижда,че детето й отива в нормално семейство проявява желание да го вижда? Преди това пет години не се е мяркала изобщо,дъщеричката и няма спомен за майка?
Виж целия пост
# 137 10 ян. 2008, 14:19 ч.
Хм... на мен пък ми казаха, че трябва да поискам съгласие от биологичен родител само ако искам да го заведа в чужбина или му се налага сложно, животоспасяващо лечение. Всички останали решения за детето ги взимам аз. Според закона за закрила на детето, религията на деца до 14 години се избира от родител или настойник. Приемните родители са настойници, а биологичните се водят с "ограничени права". Така и би трябвало да бъде. Примерно, ако пиша българче и го получа, но родителите са от някоя секта? Струва ми се доста по-страшно, отколкото да отгледам мюсюлманче.
Посещенията от биологичен родител се определят от съда, като се определя ден от месеца и час, като посещенията могат да стават и извън дома и при присъствието на социален работник.
За момиченцата попитах, защото аз за пол съм писала "без значение", но все пак леко клоня към момченце и се чудя, да не би аз да съм сбъркана нещо Wink
Марияна, не се притеснявай, вероятността да прояви желание да го вижда е минимална. Ако пет години не се е мяркала изобщо, едва ли ще е във възторг, че я карат всеки месец да го вижда и е възможно да поиска и съдът да реши да няма срещи с биологичните родители.
Монда, ти мина ли обучение?
Виж целия пост
# 138 10 ян. 2008, 14:19 ч.
Говоря за всякакви случаи. Моят е точно такъв. Детето е дадено в ДМСГД на 8м. възраст от бащата. Оттогава майката е в неизвестност, а бащата я е виждал един-единствен път- през юли миналата година. През февруари Еми ще стане на 7 г.
Но аз знам, че най-малкото баща и ще се появи много скоро. И аз съм готова да му кажа- ето...заповядай. Ако мислиш,че можеш да я гледаш, да се грижиш за нея- отидИ и го заявИ в Агенцията, докажИ го и си я вземИ. Тя си знае ,че има баща, макар и да не говори за него. Но той е факт и ако тя има желание да се среща с него, аз съм длъжна да  и осигурявам тези срещи , но не в мое присъствие, а в присъствие на соц. работник.
Виж целия пост
# 139 10 ян. 2008, 14:34 ч.
Монда,така е,права си. Знам всичко това и психически се подготвям за тези моменти. Даже и за това,че може в някой момент в къщи-заради адреса ми в съдебното решение-да се появи някой родител. Аз съм голям човек,мога да преживея тези срещи-страхувам се само как това ще се отрази на детето.
STILLNESS,не мисля,че приемните родители са настойници и могат еднолично да решават всичко свързано с детето. Не е лошо да проучим по-подробно този въпрос. Аз видях договора,който ще подпиша,когато си взема детето и трябва да ти кажа,че той не е особено подробен. Има и нещо друго-смяташ ли,че е морално да възпитаваш едно дете от турски произход в християнска религия? Макар,че има много турци християни и не е задължително религията да се определя от произхода?
Виж целия пост
# 140 10 ян. 2008, 14:40 ч.
Ох, като ви чета ме побиват тръпки.
Монда, ти си по-скоро сигурна, че баща й няма да дойде. Но какво става когато родителя дойде и си вземе детето? Знам, че е малко вероятно, но все пак...?
Виж целия пост
# 141 10 ян. 2008, 14:45 ч.
Момичета, не ме разбирайте криво, уважавам ви заради решението да станете приемни семейства.
Но говорейки за 5 години без никакъв родителски контрол или 7 години, в които детето е посетено само веднъж... трябвало е отдавна да се вземе решение за тези деца и да им се даде шанс за нормален живот!

Естествено, че приемната грижа е в стотици пъти за предпочитане, пред живота, който водят в институциите, но преди всичко тези деца се нуждаят от незабавни мерки и промени в самото законодателство, в наредбите за осиновяване, в структурите наречени "домове", в равностойното третиране на осиновителите като родители, в отпадането на излишно дълги срокове по процедурата за вписването им в Регистъра и т.н., и т.н.

Подкрепям ви в начинанието, което не е никак леко, но ще ви бъда задължена, ако погледнете нещата по-всеобхватно!
Има една закована тема (Гражданска Инициатива Осиновени и Осиновители), не се долюбва много, а чета често за неприятни ситуации било с децата, било с възрастните загрижени за тях. Хубаво е, че всички сме единодушни относно това, че децата не бива да стоят дълго по "домовете", по възможност - изобщо!
Има във въпросната тема едни предложения, които пращахме по разни държавни институции, до медии, до депутати. Защо не хвърлите едно око? Споделете поне, какво мислите, може ли да се добави нещо от вашия опит? И т.н., и т.н....

Успех на вас и на новите членове на семействата ви!
Виж целия пост
# 142 10 ян. 2008, 14:48 ч.
Цитат на: Дуци в чт, 10 яну 2008, 14:40
Ох, като ви чета ме побиват тръпки.
Монда, ти си по-скоро сигурна, че баща й няма да дойде. Но какво става когато родителя дойде и си вземе детето? Знам, че е малко вероятно, но все пак...?
Дуци, абсолютно съм сигурна, че бащата ще дойде. Въпрос на време дали ще е този месец или следващият. Но нв може просто така да си го вземе. Той няма да си го иска от мен, а от Агенцията. На тях трябва да докаже, че е по-добре за детето да е при него и че има условия за отглеждането му. Агенцията за закрила на детето наистина защитават интересите на децата, а не на родителите- независимо приемни или биологични.
За правата..Еми много иска да има обеци. От миналата година все ме питаше кога ще има обеци. Попитах соц. работник, който работи с нас и тя ми каза, че няма проблем да и пробия ушите ,щом тя иска. Био родителят няма касателство в тези неща, а само настойникът. А при трайно неполагане на грижа, мисля,че по новия закон ще може да бъде лишаван изобщо от родителски права.
Виж целия пост
# 143 10 ян. 2008, 14:58 ч.
Дар за мен- в дома, в който беше Еми, повече от половината деца са с отказ. Но желаещи за осиновяване няма. 5 деца миналата година бяха осиновени в чужбина.
За религ. възпитание- аз децата си ги възпитавам в семейните и житейските ценности, но не и  в  христианските. Не мисля,че е проблем да отглеждате мюсюлманче или еврейче.
Виж целия пост
# 144 10 ян. 2008, 15:07 ч.
Премното семейство не е носител на родителски права и задължения, но трябва да осигури на детето най-близка до семейната среда обстановка. Може би не могат да решават всичко, но мисля, че могат да вземат важни решения, които са в интерес на детето. В заявлението нали се посочва на какъв език се говори в семейството и каква е религията. Това мисля, че се изисква, за да предложат подходядящо дете на подходящи родители. Аз бих могла да отгледам и възпитам мюсюлманче, но ако детето ще е дългосрочно при мен, ще предпочета да е от моята религия. Все пак, заради заявлението и доклада си мисля, че едва ли ще ми предложат дете с друго вероизповедание от моето.
За важните неща... убедена съм, че мога да вимам всички по-важни решения. Както вече писах, от закрила на детето ми казаха, че не мога да го водя в чужбина или да предприема животоспасяващо лечение без тяхното съгласие. Ако обаче видя, че детето има музикални заложби, мога да го запиша в музикално училище, независимо, че биологичната майка смята, че музиката е губене на време и предпочита то да стане готвач Simple Smile
Виж целия пост
# 145 10 ян. 2008, 15:33 ч.
Дар за мен, хубава е вашата инициатива, но реално погледнато никой не осиновява деца над 5 годишна възраст или с психически или физически отклонения. Тези деца, дори с отказ, остават почти цял живот по домовете. Тук дома е за деца от 7 до 18 години. Двете най-големи са живяли цял живот по домове, като едната е с отказ, а другата е с починали родители, т.е. и двете е можело да бъдат осиновени, но никой никога не ги е пожелал. Едната е оставена от самото си раждане, но баща и е кубинец и за това е отказвана, а на другата майка и е починала, когато тя е била на 8 години и никой просто не е желаел толкова голямо дете, а с времето тя е ставала все по-голяма.
Виж целия пост
# 146 10 ян. 2008, 15:35 ч.
ДарЗа Мен,ще погледна закованата тема. Макар,че що се отнася до осиновяването ,нищо не разбирам.Със съпруга ми решихме да бъде приемна грижа,по-нататък може и да си го осиновим това дете. Така,че при всички случаи ще ми бъде полезно.
За другите-всеки има право сам да решава какво и как ще го направи. Просто исках да споделя всичко,което ме вълнува по повод детенцето. При условие,че това е все още нова инициатива,ще е хубаво да бъде споделена. Така излизат наяве разни проблеми,които по-нататък в евентуалната нова нормативна база да бъдат изчистени до голяма степен.
Най-важното за мен е детето,да го извадя от дома. После ще направя всичко,което зависи от мен,за да бъде то добре и да отрасне в нормално семейство. Мислих много и задавах много въпроси,просто защото исках да съм наясно какво ме чака и дали ще мога да се справя.Защото това не е стока да я върна на магазина,ако не ми хареса. Това е живо човече,достатъчно изстрадало. Затова исках да съм максимално подготвена.
Пожелавам на всички успех и много здраве! Дано повече деца имат късмет!
Виж целия пост
# 147 10 ян. 2008, 16:17 ч.
Цитат на: Stillness в чт, 10 яну 2008, 15:33
Дар за мен, хубава е вашата инициатива, но реално погледнато никой не осиновява деца над 5 годишна възраст или с психически или физически отклонения. Тези деца, дори с отказ, остават почти цял живот по домовете.

Ами затова говорим там.

Сроковете: ако документите на децата се движат по-бързо и декларациите за осиновяване отпаднат при непроявен интерес, няма да престояват дълго в институциите.

Осиновителите: ако осиновилите деца над две години, получаваха някакъв, какъвто и да отпуск по майчинство, за да могат по-големите деца да се адаптират спокойно, в присъствието на една, незатормозена от финансови проблеми и трепереща дали ще й пазят мястото майка... щяха да се осиновяват повече по-голями деца. Знам за какво говоря. И още повече, след година и малко, разбирам защо хората не смеят да осиновят по-голямо дете. Ангажимента е повече от сериозен и нямаме право на грешки!

Ако осиновителите на деца със специални нужди имаха право на преференции, както в други държави, също осиновяванията щяха да са налице. Да поясня: преференции основно за децата, но и за отглеждащите ги.

И още много ако...

Но приемната грижа и осиновяването се различават само във административната си форма. Останалото няма разлика. Това са едни и същи деца, живяли при едни и същи условия. Грижите и проблемите са едни и същи. Болките им са едни и същи.

Както и да е. Позволих си да пиша, защото казвате, че ви боли за децата, които стоят там. Осиновяване или приемна грижа, това са два различни начина да се изведе детето от там.

Аз не бих станала приемен родител, заради дъщеря ми. Едвам успя да компенсира малко и да се стабилизира, не мога да рискувам да преживее отново раздялата с някой, към когото се е привързала. За болката на другото дете също не ми се ще бъда отговорна. За моята болка, дори не мисля.


Виж целия пост
# 148 10 ян. 2008, 16:30 ч.
Разбира се, Марияна, всички ние искаме да споделим какво ни вълнува и да получим отговори на въпросите, които искаме да зададем. За това и съществува темата.  Аз в момента имам толкова много въпроси, из между които и дори съвсем глупави Simple Smile Но въпросите са точно защото става въпрос за човешко същество. Аз не съм имала собствени деца. Имам сестричка с 13 години по-малка от мен, която аз отгледах, но не мисля, че този опит е достатъчен. Та тепърва ще се уча за майка и ме вълнуват и съвсем обикновени въпроси за възпитание и отглеждане на дете Simple Smile Паралелно с това ме вълнуват и специфични за приемната грижа въпроси и понякога започвам да се съмнявам в силите си. Simple Smile
Моля ви, разкажете ми как протича обучението!
Виж целия пост
# 149 10 ян. 2008, 16:47 ч.
Дар за мен, аз подкрепям инициативата ви, но идея си нямам как да се включа. При мен идеята да стана приемен родител, започна с едно момиченце, чиято майка беше в затвора. Сега момиченцето вече е с майка си и расте щастлива. Сега кандидаствам за 2-3 годишно дете, за краткосрочно отглеждане - до 1 година, защото смятам, че и децата, чиито родители временно не могат да се грижат за тях, заслужават да бъдат отглеждани в семейна среда. Аз няма да нараня никого (освен себе си) при раздялата с детето. Опитът в света е доказал, че децата до 5 години имат най-нисък праг на емоционално обвързване, така че предполагам, че детето накрая ще е щастливо, че се е върнало при мама. За това се страхувам да взема 7-8 годишно дете, защото знам, че после и на него ще му е много трудно да се откъсне от мен. След толкова обмисляне знам, че това е най-правилния за мен вариант. Ако съм се справила, тогава най-вероятно ще стана дългосрочен приемен родител с идеята и да кандидатствам за осиновяване на самото дете.
За мен важни са предимно децата и аз намерих своя път да помагам.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало