Здравейте
Ще започна от тук,че съм на 16 години.Сега може да си кажете,че на тези години е малоумно да пускаш теми за такова нещо,защото тепърва живота е пред нас.Но това вече достатъчно съм го чувала от майка ми,достатъчно ми е и пилено на главата,че това не е края на света и ще си намеря нов пирятел,но не..
Не знам как да го обясня,от къде да започна...Ходихме година и половина,всичко започна уж на шега и никой от нас двамата,не е мислел,че може да е сериозно,но ето че беше.Разделихме се преди седмица,но самия край се усещаше много от преди това,причината по негови думи е че съм му омръзнала,че сме изпитали всичко,дали сме си всичко и няма с какво повече да се изненадаме.Казва,че иска почивка и време за да осмисли нещата.Само че аз не мога да живия без него,знам че звучи клиширано,но наистина не мога,през тази година и половина ежедневието ми беше свързано изцяло с него,всичко правихме заедно и сега него като го няма не знам как да продължа,нищо не ми се прави.Не ми се излиза от нас,не ми се яде,просто ми се лежи и ми се плаче.За тази седмица,в която сме разделени отслабнах с 4 кг,родителите ми много почнаха да се притесняват и да ми се карат,че само плача.За това и последно време пред тях се опитвам да се държа нормално,но когато остана сама особено вечер,не спирам да плача.Много ми тежи,че до някъде сама допринесох да се разделим,като го разочаровах последно време.Искам да върна времето назад с едно 2-3 месеца и да мога да оправя нещата.Моля ви,помогнете ми.Знам,че всеки е имал поне едно любовно разочарование в живота си,кажете ми как се преживява и времето наистина ли лекува
Виж целия пост
Ще започна от тук,че съм на 16 години.Сега може да си кажете,че на тези години е малоумно да пускаш теми за такова нещо,защото тепърва живота е пред нас.Но това вече достатъчно съм го чувала от майка ми,достатъчно ми е и пилено на главата,че това не е края на света и ще си намеря нов пирятел,но не..
Не знам как да го обясня,от къде да започна...Ходихме година и половина,всичко започна уж на шега и никой от нас двамата,не е мислел,че може да е сериозно,но ето че беше.Разделихме се преди седмица,но самия край се усещаше много от преди това,причината по негови думи е че съм му омръзнала,че сме изпитали всичко,дали сме си всичко и няма с какво повече да се изненадаме.Казва,че иска почивка и време за да осмисли нещата.Само че аз не мога да живия без него,знам че звучи клиширано,но наистина не мога,през тази година и половина ежедневието ми беше свързано изцяло с него,всичко правихме заедно и сега него като го няма не знам как да продължа,нищо не ми се прави.Не ми се излиза от нас,не ми се яде,просто ми се лежи и ми се плаче.За тази седмица,в която сме разделени отслабнах с 4 кг,родителите ми много почнаха да се притесняват и да ми се карат,че само плача.За това и последно време пред тях се опитвам да се държа нормално,но когато остана сама особено вечер,не спирам да плача.Много ми тежи,че до някъде сама допринесох да се разделим,като го разочаровах последно време.Искам да върна времето назад с едно 2-3 месеца и да мога да оправя нещата.Моля ви,помогнете ми.Знам,че всеки е имал поне едно любовно разочарование в живота си,кажете ми как се преживява и времето наистина ли лекува
После ще се чудиш на себе си защо си страдала толкова.
