Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - ТЕМА 7

Е,те ченгетата помнят какви сигнали си подавала,ама работа свършена никаква.

Точно така. Но аз не съм казала, че не пускам детето. Точно обратното - пускам го, а таткото никога не е поискал да вземе детето без мое присъствие. И ако поиска, ще го вземе, но в София докато докаже, че може да полага адекватни грижи и докато детето свикне с него. И това не са безпочвени притеснения, а са в резултат от прояви на бащата, поставящи под заплаха здравето на детето. Ако се стигне до съд, тези неща ще бъдат изложени пред съда, за да може той да отсъди адекватно. Далеч съм от мисълта  да НЕ изпълнявам евентуално съдебно решение.


need_to_vent link, само ползвам цитат от твоя пост. Не влизам в спор. Използвам този цитат, защото ми се стори, че повечето от вас не ме разбраха правилно, въпреки че съм го написала - аз не преча на таткото да вижда детето. Напротив. Надявам се да изградят качествена връзка. Той я вижда винаги когато пожелае, но никога не е изявавал желание да я види насаме. Моите притеснения са относно вземане за по-дълго време и си имат предистория.

Аз и в поста съм казала рова при положение че не протесняваш за здравето и живота на детето докато в с таткото.
Един въпрос , казваш че таткото се вижда рядко и за малко с детето , какво е отношението на малкото ? Липсва ли му тати , пита ли искала ли да прекарват повече време ?колко е голямо детенце ?
Питам защото моят бивш се покри и не д виждал или чувал децата пр месеци . Липсва им , но усещам и че са разочаровани и наранени . Особенно по- голямото дете е се чувства изоставени и нежелани от бнд и трупа отрицателни емоции . Говорим но не съм магьосник и няма как да поправя всички щети от безхаберното му поведение.

При теб положението явно е различно, защото сигурно децата са по-големи . Моето беше бебе при раздялата и не помни периода, в който бяхме заедно. Колкото и да им говориш, ако таткото не вземе нещата в свои ръце, нищо няма да се промени. Децата са много интуитивни и добре усещат ситуацията.  Дори и понякога да не могат да формулират ясна мисъл в главата си за това, което се случва, те получават усещането вътре в себе си. Дано таткото скоро осъзнае какво съкровище има в тяхно лице и да се върне в живота им докато е време, защото после ще е късно.

На въпросите ти: На 4 г. е дъщеря ми. Пита понякога за него, но не мисля, че й липсва. Имаше период, в който той беше извън България. Тогава определено тя се чувстваше зле, защото го виждаше само по скайп, ако той намери интернет връзка, а другите деца си общуваха с техните татковци по площадките. Но той се върна в БГ и макар да е на другия край на страната, се стреми веднъж месечно да я вижда. Така тя почувства, че също си има татко и знае, че тати работи далеч, затова не е с нея често. Сега няма проблем с това, че не го вижда често. Сърди му се понякога, че не може да дойде и тогава отказва да застане пред камерата за срещите в скайп, но по-скоро му се сърди, защото няма да отиде в МОЛ-а ( знае, че аз няма да я заведа, освен ако няма нещо конкретно за пазаруване). Това, че не иска да стои пред камерата пък натъжава него и затова гледам да я убедя поне за малко да му се покаже.
Притеснява ме обаче следното явление. Той се опитва да компенсира редките им срещи с много подаръци. Винаги я води в МОЛ-а - тя обожава да ходи там. Забелязвам, че детето започна да свързва татко си с МОЛ-а и подаръците. Обясних това на таткото, за да редуцира малко броя на подаръците и да се опита да изгради взаимоотношения с детето на друго ниво, а не чисто материално. Но той сякаш не се вълнува от това или не знае как. Оставям ги насаме на някоя площадка. Аз съм наблизо, така, че да мога да се появя до няколко минути ако ми се обадят. Очаквам, че поне час-два ще се забавляват заедно, но той ми звъни още след 15 минути, че ИМ било скучно. Обяснявам му че трябва да играе с нея, а не само да гледа как тя играе. Да говорят. Да я води ако иска и по атракции. Просто да направи така, че да им е забавно, но ми се струва, че на него не му е интересно да прекарва време с нея. Отегчава се бързо. Виждането му за добро изкарване е да й накупи подаръци, да я заведе в Макдоналдс или пицария и толкоз. Обича я, не се съмнявам в това. И тя го обича. Но нещо не се получава с изграждането на връзка помежду им. А аз не знам какво повече мога да направя по въпроса. Затова и си мислех, че ако се върне в София ще му е по-лесно да изгради отношения с детето - ще може да я вижда по-често, да се опознаят и да си намерят техните си неща за забавно изкарване, защото детето ни определено не си изкарва приятно на място за хранене - хапва два залъка и иска да излиза навън да играе. Енергично  дете е.

Много дълго стана. Извинете!

Да по- големи са моите деца . Когато  ги виждаше и бнд ги водеше да хапнат навън , купуваше им неща които аз отказвам ... децата го свързваха точно с пари и получаваме на неща.  Той няма подход към децата за съжаление , а няма и желание явно.

Аз мисля ,че многото подаръци и МОЛ-а не са за подкупване на детето ,а за нещо като натрупване на положителни емоции в детето за краткото време през което е с него.Ако е ежедневно с баща си или за по  5-10 дни в месеца тогава ще се установи връзка не доверие,емоция ,общи спомени и интереси и подаръците постепенно ще намалеят или ще се сведат до нещо новичко и необходимо за детето.Но за един ден ден в месеца това е най-прекия път до сърцето на детето.Не знам дали е правилния,но може би той не се сеща за друг , пък и няма време да изгради други отношения.Колкото повече детето расте отношенията ще се променят.
Децата не могат да бъдат купени така лесно.Те вземат подаръците и бягат при тези които обичат.Бих се притеснила,ако отиде при баща си и не иска да се връща при мен.Нито да ме търси по телефона да ме чуе.А като го остави при мен детето да плаче за баща си и да иска да ходи при него.Но докато взема подаръците и идва при мен си е просто дете.

Аз също го пускам,но БНД не гори от желание да го взема поне засега.
Панди,Неед,аз също не мисля,че това е най-правилният начин с подаръците за детето,но те не го осъзнават това мъжете.

Аз пък изобщо не съм ОК с това с подаръците, защото той пристига с една торба захарни изделия (без да преувеличавам) и детето решава, че трябва да ги яде наведнъж. Аз ставам лошата, че я ограничавам и давам по едно на ден. Тя много обича плодове. Казвала съм му, да купува плодове и 2-3 сладки неща например, но един път дойде с плоове и после отново започва с чувалите със захарни изделия.
Хубавото е, че пита дали има нужда от нещо в момента, нпример дрехи, и като дойде, я водим заедно да изберем дрешка/обувки. В тези случаи си преценява финансите и не се появява с много шоколади. Последно му обясних, че е по-добре като дойде да купи на детето нещо, което то пожелае и да отидат заедно в зоопарка например (където също отиват маса пари), отколкото да дойде с предварително похарчена сума. Мисля, че постигнахме съгласие, но не бързам да се радвам докато не видя резултат, защото и преди сме ги говорили тези неща, но всичко  е ден до пладне, после пак се почва с шоколадите.
И да, няма нищо лошо в подаръците и това да носи нещо сладко (осъзнавам, че това е неговия начин да търси близост), но се превръща в проблем когато донесе огромни количества. Бях научила  детето, че може да й купувам по едно сладко нещо, а той с тези торби развали дисциплината. Получава се така, че тати дава, а мама не дава. Детето не може да разбере защо мама не дава. Оставих я веднъж да изяде 2-3 неща накуп и й стана лошо. Обясних, че е прекалила със сладкото и трябва да яде по-малко. Надявах се така да разбере, но не - на другия ден пак мрънкаше за повече от едно.

Пандичка винаги ще го има това „единия дава ,другия не дава”.Аз по принцип проблем със сладкото и „боклуците” нямам.Детето само не ги иска.От друго естество са проблемите ни в тази посока,но ги има.Като порасне още ще разбира какво и обясняваш.Дали ще реши ,че това е нейното верую в живота не се знае.
Мога да ти кажа ,че моето дете прилича на баща си.Има неговите интереси,неговите хобита и харесвания.И за момента нито едно от моите не му допада.Та това което не ми е допадало в баща му и сме се разминавали ,като характери на детето му харесва и си търси тези неща.Не го спирам .Старая се да го разбирам.Подкрепям го и му помагам.Но е коренно различно от мен и моите разбирания.А живее с мен и аз го възпитавам.Примирих се ,приех го и така.

Панди,това с недаването винаги го има.Аз също не давам много сладки неща,но БНД всеки път носи по един куп.Радвай се,че поне пита има ли нужда от дрехи,защото нашия не попитва,а и не купува.

Момичета , трябва да се научим да подминава е разни дребни неща които дразнят и да се съсредоточим в положителната страна от връзката между децата и баща им .
Панди , кофти това с многото сладко , но пък се опитва човека и се интересува , помага финансово малко или много .
Ние като отглеждащ и възпитаващ родител е нормално да сме често лошото ченге . А бнд се появява ор време на време и го дава "Дисни татко ". Не е идеално , но има и по- кофти ситуации .

Напълно съгласна съм с теб.
В последно време съм много доволна, че таткото се опитва да общува с детето. Не се кефя на тази част с подаръците, но пък е в пъти по-добре от периода, в който той само търсеше начин да се скараме и да ми вгорчи дните. Ситуацията ни е в пъти по-добра от тази, която беше в началотно на раздялата и от тази, в която са много други разделени/разведени двойки. Оценявам този факт по достойнство.
Но пък го познавам и винаги съм нащрек, защото знам колко бързо се променя и колко подъл може да бъде.
Всъщност единственото, което искам е да се разбираме тримата, за да ги няма вечните караници от близкото минало и той да изгради нормални взаимоотношения с детето. Дразня се, че виждането ни за нормални взаимоотношения е толкова различно, но пък хората сме различни. Дано само дъщеря ни не се превърне в такъв материалист какъвто е той. От друга страна на него материализмът му не му пречи да се чувства добре в кожата си, така че може би не е чак толкова зле човек да бъде и материалист.

На днешно време всички сме материалисти.Защото не го караме на пости и молитви.И не е лошо да си материалист,защото в повечето случаи хората без или с ниски финансови и материални възможности се озлобяват и завиждат на имащите.Докато когато си осигурен материално и финансово имаш очи да се радваш на цъфналата рапица.На гладен стомах и без кола (да отидеш до полята )няма как да стане.
Та ако след 20 години дъщеря ти има 15 чифта сандали,20 рокли и 2 коли и продължава да иска още това прави ли я лош човек ?Не.Може да храни бездомни,може да дава за благотворителност,да е възпитана и т.н.
Ако обаче е груба и обижда,държи се пренебрежително с хората ,гледа само собствената си облага и е егост и да го кара само на молитви и хляб не я прави добър човек.
Парите и имането не развалят човека,а показват какъв човек е всъщност.

Деси, съгласна съм, но когато нито аз, нито баща й имаме финансовата възможност да й осигурим 15 чифта сандали, материализмът може да се превърне в проблем. Той например винаги е гледал да си купи скъпи телефони и обувки, маркови дрехи и т.н. . Не го интересуваше, че нямаме пари да изкараме месеца. Докато аз се чудя как да навържа останалите 10-тина лв, за да имаме храна всеки ден до заплата, той зад гърба ми вземаше заем, който после се чудехме как да върнем, как да се нахраним, а междувременно господинът-материалист си купуваше поредната ненужна в момента и твърде скъпа придобивка, за да задоволи потребността си от нови вещи. И после вземаше нов заем. Отново зад гърба ми.
Така че, ако човек няма реалната възможност да е материалист, е по-добре да бъде реалист. Може да обича материалното, но да си прави сметката, че не всичко може да си купи и, че понякога е по-важно да оцени това, че е с любимите си хора, че е здрав, че има любов и т.н. простички и наистина ценни неща.
Поне при мен действа. Откакто спрях да се сдухвам от факта, че не мога нищо да си позволя и взех да гледам от друг ъгъл на малкото, което имам, се чувствам щастлива. Иска ми се да науча и детето да мисли така. Още е рано, едва на 4 г е, но мога да правя първите стъпки в тази посока.
От друга страна пък баща й нека прави своите стъпки в посока на материализма. Дъщеря ни ще порасне и сама ще избере каква да бъде. Само се моля да не е безразсъдна.

Pandachina ....все едно за моят бивш говориш...едно към едно!