Панди аз съм „за” това да отидете с детето при баща му.Аз също съм го правила ,когато се разделихме.На мен ми беше скучно ,защото не участвах в техните занимания,не излизах с тях...но е било за 2-3 дни (една-две нощи).После спрях защото детето започна да остава при баща си без мен.Но за не повече от 4 дни.Пък и аз не съм склонна да го оставям ,защото баща му е на работа и ще трябва да го гледат знайни и незнайни лелки,баби,чинки и т.н.Баща му също е оставал да преспи за една нощ,но обикновенно свързва пътя от Варна през нас да види детето и после до село.Или обратното.Свикнала съм.Не си говорим почити.Оставям ги двамата.Дори излизам по магазините.И да си тръгне детето си ме чака в къщи .
Така,че опитай.
Аз в първия град в който живяхме имах много познати ,приятели и една дузина комшии баби ,дядовци и каки,които гледаха малкия.Т.е. имаше къде да го оставя.Една вечер детето го ухапа кучето.Ама късно беше.Изхвърчахме ние с колата към болницата.В 21ч се връщаме и на пейката пред къщи седнали баббите и дядовците и чакат да се върнем.Усетили се ,че е нещо с детето.И всеки носи по нещо за ядене.Че да не си легнем гладни.
Искам да кажа,че такива хора ,които са добронамерени към детето не се оставят.Те могат само да са ни в полза.За съжаление после живях на други две места и когато се разделихме не можах да се върна там.