И после, Темпи... 
Виж целия пост
♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58
- Публикувана: 23 авг. 2017, 17:58 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2017, 12:27 ч.
# 616
18 септ. 2017, 00:15 ч.
После сега го мисля
Като го измисля ще кажа 
Виж целия пост
И после, Темпи...
После сега го мисля
Като го измисля ще кажа 
# 618
18 септ. 2017, 11:05 ч.
Добро утро и от мен 
Начало на седмицата никога не е лесно
Виж целия пост
Начало на седмицата никога не е лесно
# 619
18 септ. 2017, 11:34 ч.
За мен не, точно в началото на седмицата знам какво ще правя и после... си е после...хаос
Жабааааааааааааа
Виж целия пост
Добро утро и от мен
Начало на седмицата никога не е лесно
Начало на седмицата никога не е лесно
Скрит текст: 
За мен не, точно в началото на седмицата знам какво ще правя и после... си е после...хаос
Жабааааааааааааа
# 620
18 септ. 2017, 11:41 ч.
Глава 71
Темпиджим
кога ще е глава поредна 
, все по-засукано става 
Виж целия пост
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 71
Темпиджим
кога ще е глава поредна , все по-засукано става
# 621
18 септ. 2017, 13:11 ч.
Глава 71
Темпиджим кога ще е глава поредна , все по-засукано става
Ако успея - довечера след работа ще я допиша и пусна, джанъм
Хич не е засукано действието, много си е лежерно даже
Виж целия пост
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 71
Темпиджим
кога ще е глава поредна , все по-засукано става Ако успея - довечера след работа ще я допиша и пусна, джанъм
Хич не е засукано действието, много си е лежерно даже
# 622
18 септ. 2017, 14:25 ч.
Привет!
Насъбра ми се много за четене, но реала много ме натисна, но ви изчетох!
Темпи, приказката е чудесна! Но ни оставяш на най интересното място!
Славе, Карото направо е супер! Толкова щура е!
Габи пак ги е хванала!
Хубав ден!
Виж целия пост
Насъбра ми се много за четене, но реала много ме натисна, но ви изчетох!
Темпи, приказката е чудесна! Но ни оставяш на най интересното място!
Славе, Карото направо е супер! Толкова щура е!
Габи пак ги е хванала!
Хубав ден!
# 623
18 септ. 2017, 18:27 ч.
Глава 72
Дефне изтри сълзата, търкулнала се по бузата ѝ. Остави писмото на масата и прегърна седналия Йомер, опитвайки се поне малко да го успокои. Сама знаеше какво е да те изостави любим човек- нали майка ѝ си бе тръгнала по същия начин. Тя дори и писмо не се бе постарала да им остави. Представяше си какво мисли и чувства Йомер и единственото ѝ желание бе да има силата да изтрие всичко.
- Съжалявам! Не очаквах да се случи нещо такова!- Потърка бузата си в неговата, докато той покриваше ръцете ѝ с длани.
- Мислех, че всичко вече е наред. Опитвах се да съм спокоен с него…
- Ти не си направил нищо, любов моя. Не си!- Дефне виждаше детето, което все още живееше в съпруга ѝ. И знаеше колко наранено е то.- Г-н Неджми не успя да преодолее собствената си вина, затова има нужда да помисли. Опитвайки се да получи прошката и любовта ти, не помисли какво изпитва самия той. Сега е негов ред да се пребори с демоните си. Нека го оставим да го направи по собствен начин.- Ръцете ѝ се плъзнаха по напрегнатите му рамене, опитвайки да го накара да се отпусне поне малко.
- Но защо не поговори с нас? Защо си тръгна така изведнъж?!- Недоволството и гнева в гласа му разсмяха Дефне.
- Точно ти ли ме питаш?!- Наведе се и го целуна по бузата.- Сега разбрах от къде си наследил тази си черта- да бягаш и да се криеш, опитвайки да решиш всеки проблем сам.
- Точка за теб!- Уморено изрече Йомер.
- Когато е готов, г-н Неджми ще се върне при нас. Повярвай ми!
Дефне наблюдаваше Йомер през остатъка от деня, опитвайки се да прецени положението. Видя как работата го погълна и бавно, но сигурно, сеньор Ипликчи, винаги дисциплинирания и сериозен шеф на Пасионис, отново се появи. И само тя виждаше тъгата и разочарованието в очите му, когато той си мислеше, че никой не го гледа. Само тя усещаше как всичко това го измъчва и колко трудно му е всъщност.
Седмицата се изтърколи неусетно. Дефне избягваше темата за разширението на Пасионис както дявола тамян, заобикаляйки Синан и Ясемин и отказвайки дори да разговаря с тях насаме. А най- лошото бе, че те имаха за сътрудник и Корай. Фотографът я побъркваше, следвайки я по петите винаги, когато останеше някъде без Йомер, което я принуди да се залепи за любимия си, когато са във фирмата, или за Дерия, когато той е навън. Самият Йомер нямаше оплаквания от това, но му изглеждаше странно, че Дефне настоява да е с него почти всяка минута.
- Скъпа, случило ли се е нещо?!- Попита той в събота следобед, затваряйки лаптопа си. Току що бе приключил поредния разговор с чужбина, но вече бе забравил за какво е бил той.
- Не, защо?- Учуди се Дефне, вдигайки глава от скицника си.
- От няколко дни се държиш странно. Не ме разбирай погрешно, но ти не се отделяш от мен.- Йомер седна пред нея и взе рисунките от ръцете ѝ.- Какво има? Криеш ли нещо от мен?
- Не е нищо важно. Не искам…
- Значи има нещо! Слушам те!- Сериозното му лице бе на сантиметри от нейното.- Какво те притеснява?
- Аз… Всъщност…- През има ѝ преминаха няколко идеи, с които можеше да го разсее. Но си бяха обещали истината.- Поискаха от мен да те убедя да се съгласиш с разширението, което г-н Синан планира.
- Поискаха? Той и Ясемин?- Нямаше нужда да е гадател, за да се сети.
- И Корай! Привлекли са го на своя страна и той използва всеки момент, за да ми го напомня, освен когато съм с теб! Не исках да те притеснявам и да се меся, затова им отказах, но те не приеха отказа ми! Настояваха, че само аз мога да те убедя и че трябва да го направя! Аз наистина мога, но това е твое решение, и дори да съм съгласна с тях и да виждам колко им е трудно на всички, не искам да те принуждавам за нищо и ще те подкрепя, каквото и да решиш! Моля те, не им се сърди, те са прави за себе си!- Дефне говореше толкова бързо, че Йомер не схвана половината от казаното.
- Успокой се! Поеми си дъх!- Хвана дланите ѝ между своите, разтривайки ги леко.- Така, дишай, издишай! Защо не ми каза?
- Не исках да те ядосвам, а и наистина не е нещо важно. С времето те ще разберат, че няма да го направя и ще ме оставят на мира. А и може наистина ти да си правият и да не е необходимо да се разширяваме, въпреки че и аз смятам, че имаме нужда от още хора и нови помещения. И със сигурност поне още едно ателие. Но не знам, може би прибързваме, или… Ядосан ли си? Моля те, не се гневи! Исках само..
- Дефне, спри за малко!- Йомер опитваше да не се разсмее, виждайки колко притеснена е тя.- Не съм ядосан.- Целуна я по бузата, след което се изправи и се върна зад бюрото си.- Наистина ли смяташ, че трябва да се разширим?
- Това е ваше решение, твое и на г-н Синан. Вие сте шефовете! Аз нямам право да се меся в тези неща.- Започна да събира нещата си, докато говореше.
- Ти си ми съпруга, разбира се, че ще ме интересува мнението ти! А и ако те нямаше теб Пасионис нямаше да е това, което е сега.- Йомер наистина се изнервяше, когато видеше Дефне толкова несигурна в себе си.- Ти изведе фирмата ни на международния пазар, скъпа, така че питам те: Имаме ли нужда от разширение според теб?!
- Да!- Бе свела очи, несмеейки да го погледне.- Момичетата вече изнемогват с получаването на поръчките, производството е забавено, вървим със закъснение от два дни за всяка поръчка. Знам, че не обичаш бързите промени, Йомер, но този път се налага. Надявам се, че не грешим, когато искаме това от теб, но засега това изглежда единственият правилен изход.
- Значи е дошло време да се разраснем!- Замислено изрече той.
- Наистина ли?!- Дефне подскочи, невярваща на ушите си.- Ще се съгласиш ли?
- Нима имам друг избор?!- Йомер разтриваше врата си.- Сам виждам колко натоварени са всички. Опитвах се сам да се убедя, че това ще премине и всичко ще се върне в нормалните темпове, но това няма да стане. Пасионис расте и ние сме длъжни да направим най- доброто за нея. Надявам се, че това ще е правилното решение.
- Дано наистина е така!- Дефне въздъхна, сякаш свалила товар от раменете си.
- Еее, г-жо Дефне, по един или друг начин отново постигнахте своето.- Смееше се Йомер, докато приближаваше отново към нея.- Превърнали сте ме във ваш роб, изпълняващ всяко ваше желание.
- Оплакваш ли се?!- Засмя се тя, докато го прегръщаше.
- Ни най- малко!
Устните им се срещнаха секунди, преди вратата на кабинета да се отвори.
- Йоооомееер!- Корай нахлу в стаята като ураган, почти блъсвайки се в двойката.- Аааа, Кльощавелке, точно теб търсех! Какво правите? Целувахте ли се? Това е работно място, безсрамници! Можеше да влезе някой и да ви види! Тук се работи, целувки милувки ще си разменяте във вкъщи! После защо фирмата затъвала, заради такива като вас!
- Корай, какво искаш?! - Йомер задържа Дефне, опитваща да се измъкне от ръцете му.
- Аз ли? Дойдох да търся Кльощавелката, трябва да обсъдя нещо с нея. Ще ми я дадеш ли за малко?- Корай се протегна към ръката на Дефне, но Йомер я дръпна зад себе си.
- За какво ти е Дефне?!- Присви очи, гледайки изпитателно фотографа.
- Трябва да поговоря за нещо с нея, скъпи! Обещавам, ще ти я върна след 10 мин.- Корай се опитваше да заобиколи Йомер, за да хване Дефне.
- Аз да не съм ви някаква стока?!- Възмути се тя, но се скри отново зад гърба на съпруга си, когато Корай приближи.
- Можеш да не си правиш труда, Корай. Отиди и кажи на Синан, че всичко е наред. Задачата на Дефне е изпълнена!
- Какво?! Убедила те е?! Знаех, казах им, аз им казах! Само Кльощавелката може да те накара да направиш нещо! Толкова съм щастлив!- Корай заподскача на едно място като дете.- Охх, искам да ви целуна. Ай!- Отдръпна се, когато видя лицето на Йомер пред себе си.- Добре, теб няма. Кльощавелке, моя любима приятелко, благодаря ти!- Изпращайки ѝ въздушна целувка, Корай най- после напусна кабинета.
- Разбра ли сега защо се криех при теб!- Въздъхна Дефне, докато вземаше чантата си.- Направо е непоносим.
- Аз нямам оплаквания- цяла седмица с теб бе прекрасно. Ако искаш…- Тъкмо щеше отново да я целуне, когато телефонът иззвъня.- По дяволите!
- Щом вече няма опасност за мен, отивам да работя в своя кабинет!- Засмя се Дефне, докато той посягаше към телефона.- Обичам те!
- Обичам те!- Изрече само с устни той, докато слушаше обясненията на Дерия.
Виж целия пост
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 72
Дефне изтри сълзата, търкулнала се по бузата ѝ. Остави писмото на масата и прегърна седналия Йомер, опитвайки се поне малко да го успокои. Сама знаеше какво е да те изостави любим човек- нали майка ѝ си бе тръгнала по същия начин. Тя дори и писмо не се бе постарала да им остави. Представяше си какво мисли и чувства Йомер и единственото ѝ желание бе да има силата да изтрие всичко.
- Съжалявам! Не очаквах да се случи нещо такова!- Потърка бузата си в неговата, докато той покриваше ръцете ѝ с длани.
- Мислех, че всичко вече е наред. Опитвах се да съм спокоен с него…
- Ти не си направил нищо, любов моя. Не си!- Дефне виждаше детето, което все още живееше в съпруга ѝ. И знаеше колко наранено е то.- Г-н Неджми не успя да преодолее собствената си вина, затова има нужда да помисли. Опитвайки се да получи прошката и любовта ти, не помисли какво изпитва самия той. Сега е негов ред да се пребори с демоните си. Нека го оставим да го направи по собствен начин.- Ръцете ѝ се плъзнаха по напрегнатите му рамене, опитвайки да го накара да се отпусне поне малко.
- Но защо не поговори с нас? Защо си тръгна така изведнъж?!- Недоволството и гнева в гласа му разсмяха Дефне.
- Точно ти ли ме питаш?!- Наведе се и го целуна по бузата.- Сега разбрах от къде си наследил тази си черта- да бягаш и да се криеш, опитвайки да решиш всеки проблем сам.
- Точка за теб!- Уморено изрече Йомер.
- Когато е готов, г-н Неджми ще се върне при нас. Повярвай ми!
Дефне наблюдаваше Йомер през остатъка от деня, опитвайки се да прецени положението. Видя как работата го погълна и бавно, но сигурно, сеньор Ипликчи, винаги дисциплинирания и сериозен шеф на Пасионис, отново се появи. И само тя виждаше тъгата и разочарованието в очите му, когато той си мислеше, че никой не го гледа. Само тя усещаше как всичко това го измъчва и колко трудно му е всъщност.
Седмицата се изтърколи неусетно. Дефне избягваше темата за разширението на Пасионис както дявола тамян, заобикаляйки Синан и Ясемин и отказвайки дори да разговаря с тях насаме. А най- лошото бе, че те имаха за сътрудник и Корай. Фотографът я побъркваше, следвайки я по петите винаги, когато останеше някъде без Йомер, което я принуди да се залепи за любимия си, когато са във фирмата, или за Дерия, когато той е навън. Самият Йомер нямаше оплаквания от това, но му изглеждаше странно, че Дефне настоява да е с него почти всяка минута.
- Скъпа, случило ли се е нещо?!- Попита той в събота следобед, затваряйки лаптопа си. Току що бе приключил поредния разговор с чужбина, но вече бе забравил за какво е бил той.
- Не, защо?- Учуди се Дефне, вдигайки глава от скицника си.
- От няколко дни се държиш странно. Не ме разбирай погрешно, но ти не се отделяш от мен.- Йомер седна пред нея и взе рисунките от ръцете ѝ.- Какво има? Криеш ли нещо от мен?
- Не е нищо важно. Не искам…
- Значи има нещо! Слушам те!- Сериозното му лице бе на сантиметри от нейното.- Какво те притеснява?
- Аз… Всъщност…- През има ѝ преминаха няколко идеи, с които можеше да го разсее. Но си бяха обещали истината.- Поискаха от мен да те убедя да се съгласиш с разширението, което г-н Синан планира.
- Поискаха? Той и Ясемин?- Нямаше нужда да е гадател, за да се сети.
- И Корай! Привлекли са го на своя страна и той използва всеки момент, за да ми го напомня, освен когато съм с теб! Не исках да те притеснявам и да се меся, затова им отказах, но те не приеха отказа ми! Настояваха, че само аз мога да те убедя и че трябва да го направя! Аз наистина мога, но това е твое решение, и дори да съм съгласна с тях и да виждам колко им е трудно на всички, не искам да те принуждавам за нищо и ще те подкрепя, каквото и да решиш! Моля те, не им се сърди, те са прави за себе си!- Дефне говореше толкова бързо, че Йомер не схвана половината от казаното.
- Успокой се! Поеми си дъх!- Хвана дланите ѝ между своите, разтривайки ги леко.- Така, дишай, издишай! Защо не ми каза?
- Не исках да те ядосвам, а и наистина не е нещо важно. С времето те ще разберат, че няма да го направя и ще ме оставят на мира. А и може наистина ти да си правият и да не е необходимо да се разширяваме, въпреки че и аз смятам, че имаме нужда от още хора и нови помещения. И със сигурност поне още едно ателие. Но не знам, може би прибързваме, или… Ядосан ли си? Моля те, не се гневи! Исках само..
- Дефне, спри за малко!- Йомер опитваше да не се разсмее, виждайки колко притеснена е тя.- Не съм ядосан.- Целуна я по бузата, след което се изправи и се върна зад бюрото си.- Наистина ли смяташ, че трябва да се разширим?
- Това е ваше решение, твое и на г-н Синан. Вие сте шефовете! Аз нямам право да се меся в тези неща.- Започна да събира нещата си, докато говореше.
- Ти си ми съпруга, разбира се, че ще ме интересува мнението ти! А и ако те нямаше теб Пасионис нямаше да е това, което е сега.- Йомер наистина се изнервяше, когато видеше Дефне толкова несигурна в себе си.- Ти изведе фирмата ни на международния пазар, скъпа, така че питам те: Имаме ли нужда от разширение според теб?!
- Да!- Бе свела очи, несмеейки да го погледне.- Момичетата вече изнемогват с получаването на поръчките, производството е забавено, вървим със закъснение от два дни за всяка поръчка. Знам, че не обичаш бързите промени, Йомер, но този път се налага. Надявам се, че не грешим, когато искаме това от теб, но засега това изглежда единственият правилен изход.
- Значи е дошло време да се разраснем!- Замислено изрече той.
- Наистина ли?!- Дефне подскочи, невярваща на ушите си.- Ще се съгласиш ли?
- Нима имам друг избор?!- Йомер разтриваше врата си.- Сам виждам колко натоварени са всички. Опитвах се сам да се убедя, че това ще премине и всичко ще се върне в нормалните темпове, но това няма да стане. Пасионис расте и ние сме длъжни да направим най- доброто за нея. Надявам се, че това ще е правилното решение.
- Дано наистина е така!- Дефне въздъхна, сякаш свалила товар от раменете си.
- Еее, г-жо Дефне, по един или друг начин отново постигнахте своето.- Смееше се Йомер, докато приближаваше отново към нея.- Превърнали сте ме във ваш роб, изпълняващ всяко ваше желание.
- Оплакваш ли се?!- Засмя се тя, докато го прегръщаше.
- Ни най- малко!
Устните им се срещнаха секунди, преди вратата на кабинета да се отвори.
- Йоооомееер!- Корай нахлу в стаята като ураган, почти блъсвайки се в двойката.- Аааа, Кльощавелке, точно теб търсех! Какво правите? Целувахте ли се? Това е работно място, безсрамници! Можеше да влезе някой и да ви види! Тук се работи, целувки милувки ще си разменяте във вкъщи! После защо фирмата затъвала, заради такива като вас!
- Корай, какво искаш?! - Йомер задържа Дефне, опитваща да се измъкне от ръцете му.
- Аз ли? Дойдох да търся Кльощавелката, трябва да обсъдя нещо с нея. Ще ми я дадеш ли за малко?- Корай се протегна към ръката на Дефне, но Йомер я дръпна зад себе си.
- За какво ти е Дефне?!- Присви очи, гледайки изпитателно фотографа.
- Трябва да поговоря за нещо с нея, скъпи! Обещавам, ще ти я върна след 10 мин.- Корай се опитваше да заобиколи Йомер, за да хване Дефне.
- Аз да не съм ви някаква стока?!- Възмути се тя, но се скри отново зад гърба на съпруга си, когато Корай приближи.
- Можеш да не си правиш труда, Корай. Отиди и кажи на Синан, че всичко е наред. Задачата на Дефне е изпълнена!
- Какво?! Убедила те е?! Знаех, казах им, аз им казах! Само Кльощавелката може да те накара да направиш нещо! Толкова съм щастлив!- Корай заподскача на едно място като дете.- Охх, искам да ви целуна. Ай!- Отдръпна се, когато видя лицето на Йомер пред себе си.- Добре, теб няма. Кльощавелке, моя любима приятелко, благодаря ти!- Изпращайки ѝ въздушна целувка, Корай най- после напусна кабинета.
- Разбра ли сега защо се криех при теб!- Въздъхна Дефне, докато вземаше чантата си.- Направо е непоносим.
- Аз нямам оплаквания- цяла седмица с теб бе прекрасно. Ако искаш…- Тъкмо щеше отново да я целуне, когато телефонът иззвъня.- По дяволите!
- Щом вече няма опасност за мен, отивам да работя в своя кабинет!- Засмя се Дефне, докато той посягаше към телефона.- Обичам те!
- Обичам те!- Изрече само с устни той, докато слушаше обясненията на Дерия.
# 624
18 септ. 2017, 19:50 ч.
Добър вечер, момичета!
Славена,
Много се смях на купона , който спретна малката сладуранка, калпазанка!
Разтреби цялата къща и омаломощи тотално Шукрю!
Глава 72
Темпи много ми хареса решението на Неджми да си събере куфарите и да изчезне за известно време - мъжка постъпка. 
Не , че ще компенсира вредите , които с бездействието си навлече на Дефне и Йомер, но поне пое вината си.
Колкото до сета на нашите , то какви ли не превозни средства се показаха...
То не бяха джипове, яхти , въртолети... Вече чакам да видим Борко и в подводница!
Виж целия пост
Скрит текст:
Ден като ден
Обещах да ви разкажа за моя първи рожден ден, който ...
Всичко започна с моят вой за добро утро с първите лъчи на Слънцето и разрошената и сънена мама надвесена над мен. Говори ми толкова мило, че ме приспива отново, само да не ми тежеше памперса толкова много, но ще си трая, защото сега предстои най добрата част да ме сложи между нея и тати на голямата спалня. Ама той тати е легнал на моето място, грешкаа баща ми. Така мама ме пусна, сега да се наместя хубаво до главата на родителя... Не ми е удобно, нещо ме убива...Мама вече спи, но на мен ми е скучноо...Мамо...Мамо...Не реагира мадам Дафне...Тате...Тате...Той пък даже и хърка... А аз няма да си говоря сама като последното глупаче... Тате, ето ти един ароматизиран папмперс под носа, а пък мама да си поспи още малко.
- Дефне? - тати тихо вика на мама, но тя не го отразява- Какво става тук? На какво мирише? Май се е спукала тръба някъде.- Ауч, тате каква обида. Ето ти жокер, смях на глас- Каро?- Хай, баща ми, най после ме фокусира след като ме усети- И защо пак си си сложила дупето под носа ми? Голям си дявол, да знаеш. Мама те е донесла тук и ти е скучно май. Ела да те измием и да сменим пелената. Знаеш ли миличка, че днес ставаш на една цяла годинка. Недей се въртя така, за да може мама да поспи, че днес май ще има много работа- Тц, не знаех и кво ще правим сега? А сетих се, Исо имаше едно шарено нещо наречено торта и аз искам такова, но да няма нищо розово, органически не понасям този цвят да знаеш. А гости ще има ли? Как само се размислих и не разбрах, кога тати ме тоалира, срамувай се Каро, толкова кротка не си била скоро. Айде от мен да мине, тате. И пак пиеш кафе, ами аз искам мляко пък и така, като баща и дъщеря да си поговорим. Айде сядай там на твоя стол и ми дай шишето.
- Тати...Ам, ам...тати...- чудо, май казах нещо смислено.
- Миличка, ти говориш на тати, Искаш мляко?- Аха, и не казвай на мама, че отиде още един час от това да ме хвалите и лигавите от щастие.- Кимаш ми? - Да бе, чудо голямо, нали съм вече на една година.
След около час и мама се появи във своя дивашки вид, рошава до неузнаваемост, с подпухнали очи и мърмореща си нещо под носа. Усмивка мамо...Мамо...Еми няма да ти говоря като не ми обръщаш внимание. Само на тати, цък. А и ти ме докара на фокус...Най после...
- Миличка, честит рожден ден. - Мерси, маман. - Моето момиче - и на тати- вече е станало голямо- това намек за остаряване ли е?- Следобед кой ще има парти- Ти, мам. За мен само овациите и всичко друго. И пак мляс, мляс, стига толкова бе мамо, бузките ми се зачервиха вече и не ме щипкай по дебеличкото на крачетата защото имам гъдел. Ей сега ще избягам, само ме махни от столчето. - Скъпи, закуска кафе? За мен? - Не мамо, кафето за мен, а яйцата за уличните котки. Не разбирам възрастните, защо така се чудят на всяко нещо. Ааа, това било за най любящата и добра майка на света, приготвено с много
любов от съпруга и и малката и дъщеря. Вярно, че помагах, успях да бутна със шишето си чашата с вода на тати, тя пък незнайно как се търкулна и бутна едно от яйцата, ама само едно,не всичките пет, то падна на пода...и май си още там... я да видя- Каро, ще паднеш! Йомер, не знам , но дъщеря ни има толкова много енергия, че започвам да се плаша. Сега едва я удържаме, а само пълзи...Кой звъни толкова рано?
- Шукрю? Ела да закусиш с нас.
- Благодаря г-н Йомер, но вече съм закусил. Ако нямате нищо против нося подарък на малката госпожица- Ко каза? Това за мен ли се отнася?- Жена ми уши рокля и я избродира с мотиви от нашия край за Каролин.- Нали няма розова на нея?Ууу..
- Г-н Шукрю, ама тя е много красива! Йомер, погледни каква прелест. Благодаря ви!
- Тя е направо приказна Шукрю, златни ръце има жена ти. Дефне, роклята май е за Каро, не за теб. Виж я как се усмихва. Ела, ела палавнице. Дай целувка на чичо Шукрю. Точно така, с ръчичка. Но не я ближи- Как няма, като има малко мед на нея, бе тате. И пак този телефон.
................
- Дефне, трябва спешно да отидем във фирмата. С ден по рано са дошли клиентите от Лондон, а Синан не е в града.
- Ти не може ли сам да отидеш? Партито, а и Каро на кого ще оставим?- А сега де, на кого?
- Скъпа, няма да се бавим много. Не повече от два часа. Обади се на Нихан...
- Г-не, аз мога да гледам Каро за няколко часа.
- Шукрю, сигурен ли си? Все пак това е Каролин Ипликчи, знаеш какво имам в предвид.
- Няма да е проблем за мен, както знаете с жена ми отгледахме близнаци и децата на брат ми, така че спокойно. - Не бъди сигурен, чичо.
- Дефне?- Мамо?
- Е, добре. Йомер виж я как гледа само. Жал ми е бате Шукрю от сега...- Що бе мамо?
Два часа по късно...
- Шукрю!?- в един глас мама и тати. - А г-н Йомер , Дефне, само си затворих очите за минута. Май да гледам малко дете вече не е за мен. - Защо бе, чичо Шукр, я какъв купон си беше, най доброто за рождения ми ден.
- Каро беше ли послушна?
- Много...Ох!!
- Шукрю, какво е станало? Защо куцаш с единия крак? Старата травма ли се обажда? И май този спортен екип е мой? Какво е ставало тук? Май, май се досещам...Каро!
- Тати! ....- И защо така си дойдохте рано. Аз само малко поисках да си почина и ако знаеш, колко много работи показах на чичо Шукрю, само не можах да се кача по стъпалата, че бяха много...Няма ли вече да ме изкарате от тук, стоя мирна повече от 15 мин, започва да ми доскучава и това в глямата кутия, което мама занесе в кухнята за мен ли е. Нали не сте купили подарък на Шукрю задето ме гледа.... Ааааааа, изкарайте ме вече от тук...Само да си взема парцаливото Гюпсе под мишничка и чашата и...
- Ела миличка, ела,стига си нареждала от там. Не, че нещо ти се разбира от целия поток който се излива от теб. Добре, добре ще те пусна, стига си се въртяла. Ама ти си много чиста днес... Къде отиваш? Шукрю май идва при теб... Дефне, донеси и другата чаша с вода, защото сигурно е жадна, носи си чашката със себе си...- не искам вода, а сок бе тате. Пий си ти водата... А, Шукрю май ще си тръгва.
- Шукрю, остани с нас за обяд.
- Не благодаря г-не. По добре да се прибирам, ако може до края на седмицата ще си взема отпуск. Йомер, до сега не съм си позволявал да ви давам съвет, но ако смятате Каро да има братче или сестричка по добре изчакайте поне десет години. Довиждане.Ох...
- Целувка ли даваш на Шукрю миличка- Аха, поне това заслужава. А няма ли вече да ядем бе тате, че трябва и да поспя за да съм свежа за партито. А докато мама приготви масата аз ще ти разкажа какво точно стана, не че е кой знае какво.
След като излязохте с мама дарих Шукрю с най чаровната си усмивка и започнах да си мляска, нали не бях закусвала, с една дума изядох си кашата и сварените моркови и изпих си сока и май това беше, но после ме засърбя нослето, защото парченце морков имаше там,хич не знам как се е озовало там, защото моркови имаше навсякъде, даже на бялата риза на моя бавач и на пода и ауу яйцето което бе паднало сутринта беше все още на пода, каква мърлявщина от ваша страна. Шукрю реши, че ми се е доспало и за да му е по лесно ме сложи на дивана в хола, а пък както знаете май забавните неща са тук. И аз реших малко да си полежа кротки със затворени очи, не че ми се спеше, те само бебетата спят по това време. И така както си лежах, го чух как се опитва да почисти това, което беше в кухнята. Тате, като ти казвам, че тази преграда там е излишна, ти не искаш да ме разбереш, така нямам визуален достъп до помещението и не знам какво става. Реших, че мога да кажа на Шукрю " бау" и да се скрия, защото сега на мен ми е време за игра. И нали се научих скоро да слизам от дивана сама не бе никакъв проблем. Но по пътя видях, че единия шкаф беше леко отворен и реших да видя какво ново сте сложили там и като дръпнах всичките работи паднаха на пода. Защо с мама не си подреждате нещата? Уж, щях да върна всичко, но пък ако са документи нещо, ще ги объркам и затова само ги разпръснах наоколо да ги видиш по лесно като ги събираш, да не се объркаш. Обаче, кой ги е събрал не разбрах. Но не знам защо пък твоите чехли не бяха на мястото си и отидох да ги подредя и мама пак беше разхвърлила разни неща. Аз само и помогнах с другите обувки и с чадърите, а и да не забравя в поставката им съм скрила обаче не помня коя играчка... После се върнах да си взема зайчето Гюпсе, че ми беше домъчняло за него, а пък то не се виждаше никъде. И аз така поотворих където можах да стигна и всичко което не бе на мястото си го сложих на пода пък после щях да подреждам. Но къде е Шукрю, защо ме остави сама? Сама? Значи сега е времето да проверя какво е онова кафяво нещо в саксиите с големите цветя до прозореца. Опс, май настъпих нещо. Какво е това, а на тати духовната музика...Май съм настъпила дистанционното на уредбата, обаче аз отивам да проверя онова става ли за ядене... Защо Шукрю охка... На къде сега? Първо да опитам кафявото нещо...Пфу гадост...Пфу, пфу...Да отида да видя какво е станало в кухнята. Шукрю какво ти има? Защо си на пода? Ауу, това яйце на пода е опасно и защо го забърсваш с панталона си? Да ти покажа ли къде стоят кърпите за почистване? Не , няма мама не дава да пипам там защото има разни неща, които не са деца. Значи следващия път може и да му хвърля едно око, да си запиша в главата. Айде ставай бе бате, че ми е скучно. Хвани меееееее....Тук съм, зад дивана...Искаш ли малко от кафявото нещо, на мен не ми хареса на теб може и да ти допадне...Малко пръсна от него на пода, ама то само него го няма там...Полека бе бате, да не настъпиш нещо, че тати и мама ще ти се карат. Искаш ли да видиш колекцията на тати от стари фотоапарати, те са в кабинета му... Няма да мога да отворя вратата, голяма е... Ама защо охкаш бе и подскачаш така смешно...Ще ме гониш още, че май взе да ми доскучава. Добре, хвана ме. Питаш ме с какво съм омазана, с онова там и му показвам саксията. А ти оправи ли в кухнята ? Сега пък ще ме измиеш. Не искаам, искам да си ходя омазана. То май трябва и ти да се преоблечеш, че капи нещо от дупето ти, май е от яйцето, не знам...Тати има там дрехи, май малко ще са ти тесни, но по добре с тях. Сега ме преоблечи и мен, че така не ми е добре. Само да ти кажа, че памперса ми е сух, да не пипаш там. Така е по добре, аз съм чиста и ти със сухи дрехи, но тук цари голям безпорядък да вземеш малко да подредиш ли? Ако искаш мога да ти помогна? Не! Защооооооооооооо? Сега ще ме носиш и ще ме успокояваш. Айде стига толкова, че не ми се реве повече. И ме сложи в кошарката за игра, а пък той пооправи колкото можа и седна на дивана. На мен не ми беше никак скучно, за него не знам. Но щом иска отпуск значи се е поуморил нещо. Да знаеш тате хич не обичам безпорядъка, в това отношение приличам на теб, а по бърборенето на мама...А тя и мама била тук!
- Миличка, каква беше тази реч? - Нали обяснявах до сега бе мамо, пак ли не разбра...
- Май се опитва да разкаже как са си играли със Шукрю, макар мен да питаш тук е било като бойно поле, съдейки по това-онова....-Ей,ама умен си баща ми. А мама само въздъхна, на нея всичко и е познато и е свикнала...Нали съм най сладкото дете на света...
Да се върнем на рождения ден...
Така нареченото парти започна малко след като станах, но бях толкова кисела, че през цялото време гледан сърдита и намусена цялата тълпа от роднини, която се маймунеше около мен и не исках да сляза от ръцете на тати и да отида при никой от тях. Имаше разни неща за ядене по масата, а у дома беше такава грозна шарения и тези розови балони...Мразя розово, още един повод да ми се развали настроението, а уж имам празник. После разбрах, че Кориша е донесъл цял камион с балони и двайсетина кашона с подаръци. Нека да кажа, че имах най шантавата торта, която дизайнерския ум на мама е успяла да измисли- синя поляна, с лилави, зелени и жълти зайци, които берат червени цветя с оранжеви и бели точки. Не че не натопих крачето си обуто в дизайнерското творение на тати, което си остана в тортата, така за повече разкош, пък той го облиза и каза, че лимоновата глазура била много вкусна, но крачето ми било най сладко. Ох, бе тате много си романтичен...Другото краче искаш ли го? И защо всички ми се смяха? Това беше нещо лични между баща и дъщеря. И какво беше това " Това го може само Каро", ами мога вие като не можете...Цък...
А относно подаръците. След като поометоха масата и си изядоха тортата всички си заминаха, защото "малката е много неспокойна и има нужда от почивка''. Глупости, просто исках да си ходят и да си остана само с мама и тати, а и пък да си видя подаръците, които заемаха половината хол и тези гадни балони, но щом е за една вечер ще ги изтрая стига да не ги виждам. Тъй като имаше много играчки, които аз нямаше как да използвам родителите решиха заедно с балоните утре да ги занесат в детски дом, където други деца щяха да им се радват и да играят с тях. Колко са трогателни само! И аз им ги давам, щом ще се радват. Само някои подаръци оставиха.
Баба Неро ми беше подарила едни малки обечки, които са били на баба не знам коя си и Суде / тази коя беше/ ги е носила като била като мен, с една дума семейна ценност/. А защо дядо Неджми не ми даде да му дръпна мустака? Дядо Хулюси пък ми подари една книжка с картинки, която била много ценна защото била първо издание и любима на тати, като малък. Ти пък как помниш бе деде, като си на годините на един динозавър? Баба Туркян ми бе изплела много шик баретка и жилетка, просто с тях ще предизвикам завист в парка като ме изведат на разходка. Леля ми Ниханче и чичо Сердар пък ми подариха малка гривна за ръка със синьо мънисто, която била нейна и после на Исо. Ами мерси, лелче, но с това синьото ми прилича малко на кич, но става ще си я нося, ако не я скъсам без да иска...Шега , бе... Но най ми хареса подаръка на Исо малкия, като добър батко ми подари любимото си камионче за да бръмча с него из дома. Така е мен това ме интересува, а не разни бебета икрачки. А Исо старши ми донесе цяла кутия с дървени кубчета, които сам е изработил и бяха толкова шарени, за да уча цветовете. Че кой е казал , че не ги знам? Ама те щом са дървени и са твърди, дали да не пробвам колко е твърд и екрана на телевизора или на тати лаптопа... Ще се карат ли на Каро?...Най цветния подарък бе на Кориша, албуми няколко, с моите снимки на куп и неговите, които се оказаха, че неговите са повече от моите но затова пък бяха много смешни и весели. Мама и тати се смяха много, особено една на която той приличал на Карлсон който живее на покрива ? и аз гледайги го на Дребосъчето... Тати много трогна мен и мама като ни изведе в градината ни показа магнолията, която бе засял в моя чест. А мама бе освен партито бе направила картина от моите длани и стъпала, значи затова бяхме се мацали скоро и бе такъв кеф...И тати не пропусна да ми даде картината която бе нарисувал, едно красиво малко момиченце, което се оказа че съм била аз... Вай бе тате, не знае че съм толкова красива и хрисима...Но беше толкова дълъг ден и сега искам само да поспя...Чувам..
- Скъпа, тя вече е на една година. Да не повярваш нали? Всъщност Шукрю ме посъветва , ако имаме намерения за братче или сестриче на Каролин да изчакаме около 10 години. Ти на какво мнение си?
- Май е прав, скъпи. Особено ако е като Каро... Виж я как се усмихва...Ако пък не сънува следващата си дяволия... Не позна,мам....Всъщност днес си беше ден като ден...Утре...
Ден като ден
Обещах да ви разкажа за моя първи рожден ден, който ...
Всичко започна с моят вой за добро утро с първите лъчи на Слънцето и разрошената и сънена мама надвесена над мен. Говори ми толкова мило, че ме приспива отново, само да не ми тежеше памперса толкова много, но ще си трая, защото сега предстои най добрата част да ме сложи между нея и тати на голямата спалня. Ама той тати е легнал на моето място, грешкаа баща ми. Така мама ме пусна, сега да се наместя хубаво до главата на родителя... Не ми е удобно, нещо ме убива...Мама вече спи, но на мен ми е скучноо...Мамо...Мамо...Не реагира мадам Дафне...Тате...Тате...Той пък даже и хърка... А аз няма да си говоря сама като последното глупаче... Тате, ето ти един ароматизиран папмперс под носа, а пък мама да си поспи още малко.
- Дефне? - тати тихо вика на мама, но тя не го отразява- Какво става тук? На какво мирише? Май се е спукала тръба някъде.- Ауч, тате каква обида. Ето ти жокер, смях на глас- Каро?- Хай, баща ми, най после ме фокусира след като ме усети- И защо пак си си сложила дупето под носа ми? Голям си дявол, да знаеш. Мама те е донесла тук и ти е скучно май. Ела да те измием и да сменим пелената. Знаеш ли миличка, че днес ставаш на една цяла годинка. Недей се въртя така, за да може мама да поспи, че днес май ще има много работа- Тц, не знаех и кво ще правим сега? А сетих се, Исо имаше едно шарено нещо наречено торта и аз искам такова, но да няма нищо розово, органически не понасям този цвят да знаеш. А гости ще има ли? Как само се размислих и не разбрах, кога тати ме тоалира, срамувай се Каро, толкова кротка не си била скоро. Айде от мен да мине, тате. И пак пиеш кафе, ами аз искам мляко пък и така, като баща и дъщеря да си поговорим. Айде сядай там на твоя стол и ми дай шишето.
- Тати...Ам, ам...тати...- чудо, май казах нещо смислено.
- Миличка, ти говориш на тати, Искаш мляко?- Аха, и не казвай на мама, че отиде още един час от това да ме хвалите и лигавите от щастие.- Кимаш ми? - Да бе, чудо голямо, нали съм вече на една година.
След около час и мама се появи във своя дивашки вид, рошава до неузнаваемост, с подпухнали очи и мърмореща си нещо под носа. Усмивка мамо...Мамо...Еми няма да ти говоря като не ми обръщаш внимание. Само на тати, цък. А и ти ме докара на фокус...Най после...
- Миличка, честит рожден ден. - Мерси, маман. - Моето момиче - и на тати- вече е станало голямо- това намек за остаряване ли е?- Следобед кой ще има парти- Ти, мам. За мен само овациите и всичко друго. И пак мляс, мляс, стига толкова бе мамо, бузките ми се зачервиха вече и не ме щипкай по дебеличкото на крачетата защото имам гъдел. Ей сега ще избягам, само ме махни от столчето. - Скъпи, закуска кафе? За мен? - Не мамо, кафето за мен, а яйцата за уличните котки. Не разбирам възрастните, защо така се чудят на всяко нещо. Ааа, това било за най любящата и добра майка на света, приготвено с много
любов от съпруга и и малката и дъщеря. Вярно, че помагах, успях да бутна със шишето си чашата с вода на тати, тя пък незнайно как се търкулна и бутна едно от яйцата, ама само едно,не всичките пет, то падна на пода...и май си още там... я да видя- Каро, ще паднеш! Йомер, не знам , но дъщеря ни има толкова много енергия, че започвам да се плаша. Сега едва я удържаме, а само пълзи...Кой звъни толкова рано?
- Шукрю? Ела да закусиш с нас.
- Благодаря г-н Йомер, но вече съм закусил. Ако нямате нищо против нося подарък на малката госпожица- Ко каза? Това за мен ли се отнася?- Жена ми уши рокля и я избродира с мотиви от нашия край за Каролин.- Нали няма розова на нея?Ууу..
- Г-н Шукрю, ама тя е много красива! Йомер, погледни каква прелест. Благодаря ви!
- Тя е направо приказна Шукрю, златни ръце има жена ти. Дефне, роклята май е за Каро, не за теб. Виж я как се усмихва. Ела, ела палавнице. Дай целувка на чичо Шукрю. Точно така, с ръчичка. Но не я ближи- Как няма, като има малко мед на нея, бе тате. И пак този телефон.
................
- Дефне, трябва спешно да отидем във фирмата. С ден по рано са дошли клиентите от Лондон, а Синан не е в града.
- Ти не може ли сам да отидеш? Партито, а и Каро на кого ще оставим?- А сега де, на кого?
- Скъпа, няма да се бавим много. Не повече от два часа. Обади се на Нихан...
- Г-не, аз мога да гледам Каро за няколко часа.
- Шукрю, сигурен ли си? Все пак това е Каролин Ипликчи, знаеш какво имам в предвид.
- Няма да е проблем за мен, както знаете с жена ми отгледахме близнаци и децата на брат ми, така че спокойно. - Не бъди сигурен, чичо.
- Дефне?- Мамо?
- Е, добре. Йомер виж я как гледа само. Жал ми е бате Шукрю от сега...- Що бе мамо?
Два часа по късно...
- Шукрю!?- в един глас мама и тати. - А г-н Йомер , Дефне, само си затворих очите за минута. Май да гледам малко дете вече не е за мен. - Защо бе, чичо Шукр, я какъв купон си беше, най доброто за рождения ми ден.
- Каро беше ли послушна?
- Много...Ох!!
- Шукрю, какво е станало? Защо куцаш с единия крак? Старата травма ли се обажда? И май този спортен екип е мой? Какво е ставало тук? Май, май се досещам...Каро!
- Тати! ....- И защо така си дойдохте рано. Аз само малко поисках да си почина и ако знаеш, колко много работи показах на чичо Шукрю, само не можах да се кача по стъпалата, че бяха много...Няма ли вече да ме изкарате от тук, стоя мирна повече от 15 мин, започва да ми доскучава и това в глямата кутия, което мама занесе в кухнята за мен ли е. Нали не сте купили подарък на Шукрю задето ме гледа.... Ааааааа, изкарайте ме вече от тук...Само да си взема парцаливото Гюпсе под мишничка и чашата и...
- Ела миличка, ела,стига си нареждала от там. Не, че нещо ти се разбира от целия поток който се излива от теб. Добре, добре ще те пусна, стига си се въртяла. Ама ти си много чиста днес... Къде отиваш? Шукрю май идва при теб... Дефне, донеси и другата чаша с вода, защото сигурно е жадна, носи си чашката със себе си...- не искам вода, а сок бе тате. Пий си ти водата... А, Шукрю май ще си тръгва.
- Шукрю, остани с нас за обяд.
- Не благодаря г-не. По добре да се прибирам, ако може до края на седмицата ще си взема отпуск. Йомер, до сега не съм си позволявал да ви давам съвет, но ако смятате Каро да има братче или сестричка по добре изчакайте поне десет години. Довиждане.Ох...
- Целувка ли даваш на Шукрю миличка- Аха, поне това заслужава. А няма ли вече да ядем бе тате, че трябва и да поспя за да съм свежа за партито. А докато мама приготви масата аз ще ти разкажа какво точно стана, не че е кой знае какво.
След като излязохте с мама дарих Шукрю с най чаровната си усмивка и започнах да си мляска, нали не бях закусвала, с една дума изядох си кашата и сварените моркови и изпих си сока и май това беше, но после ме засърбя нослето, защото парченце морков имаше там,хич не знам как се е озовало там, защото моркови имаше навсякъде, даже на бялата риза на моя бавач и на пода и ауу яйцето което бе паднало сутринта беше все още на пода, каква мърлявщина от ваша страна. Шукрю реши, че ми се е доспало и за да му е по лесно ме сложи на дивана в хола, а пък както знаете май забавните неща са тук. И аз реших малко да си полежа кротки със затворени очи, не че ми се спеше, те само бебетата спят по това време. И така както си лежах, го чух как се опитва да почисти това, което беше в кухнята. Тате, като ти казвам, че тази преграда там е излишна, ти не искаш да ме разбереш, така нямам визуален достъп до помещението и не знам какво става. Реших, че мога да кажа на Шукрю " бау" и да се скрия, защото сега на мен ми е време за игра. И нали се научих скоро да слизам от дивана сама не бе никакъв проблем. Но по пътя видях, че единия шкаф беше леко отворен и реших да видя какво ново сте сложили там и като дръпнах всичките работи паднаха на пода. Защо с мама не си подреждате нещата? Уж, щях да върна всичко, но пък ако са документи нещо, ще ги объркам и затова само ги разпръснах наоколо да ги видиш по лесно като ги събираш, да не се объркаш. Обаче, кой ги е събрал не разбрах. Но не знам защо пък твоите чехли не бяха на мястото си и отидох да ги подредя и мама пак беше разхвърлила разни неща. Аз само и помогнах с другите обувки и с чадърите, а и да не забравя в поставката им съм скрила обаче не помня коя играчка... После се върнах да си взема зайчето Гюпсе, че ми беше домъчняло за него, а пък то не се виждаше никъде. И аз така поотворих където можах да стигна и всичко което не бе на мястото си го сложих на пода пък после щях да подреждам. Но къде е Шукрю, защо ме остави сама? Сама? Значи сега е времето да проверя какво е онова кафяво нещо в саксиите с големите цветя до прозореца. Опс, май настъпих нещо. Какво е това, а на тати духовната музика...Май съм настъпила дистанционното на уредбата, обаче аз отивам да проверя онова става ли за ядене... Защо Шукрю охка... На къде сега? Първо да опитам кафявото нещо...Пфу гадост...Пфу, пфу...Да отида да видя какво е станало в кухнята. Шукрю какво ти има? Защо си на пода? Ауу, това яйце на пода е опасно и защо го забърсваш с панталона си? Да ти покажа ли къде стоят кърпите за почистване? Не , няма мама не дава да пипам там защото има разни неща, които не са деца. Значи следващия път може и да му хвърля едно око, да си запиша в главата. Айде ставай бе бате, че ми е скучно. Хвани меееееее....Тук съм, зад дивана...Искаш ли малко от кафявото нещо, на мен не ми хареса на теб може и да ти допадне...Малко пръсна от него на пода, ама то само него го няма там...Полека бе бате, да не настъпиш нещо, че тати и мама ще ти се карат. Искаш ли да видиш колекцията на тати от стари фотоапарати, те са в кабинета му... Няма да мога да отворя вратата, голяма е... Ама защо охкаш бе и подскачаш така смешно...Ще ме гониш още, че май взе да ми доскучава. Добре, хвана ме. Питаш ме с какво съм омазана, с онова там и му показвам саксията. А ти оправи ли в кухнята ? Сега пък ще ме измиеш. Не искаам, искам да си ходя омазана. То май трябва и ти да се преоблечеш, че капи нещо от дупето ти, май е от яйцето, не знам...Тати има там дрехи, май малко ще са ти тесни, но по добре с тях. Сега ме преоблечи и мен, че така не ми е добре. Само да ти кажа, че памперса ми е сух, да не пипаш там. Така е по добре, аз съм чиста и ти със сухи дрехи, но тук цари голям безпорядък да вземеш малко да подредиш ли? Ако искаш мога да ти помогна? Не! Защооооооооооооо? Сега ще ме носиш и ще ме успокояваш. Айде стига толкова, че не ми се реве повече. И ме сложи в кошарката за игра, а пък той пооправи колкото можа и седна на дивана. На мен не ми беше никак скучно, за него не знам. Но щом иска отпуск значи се е поуморил нещо. Да знаеш тате хич не обичам безпорядъка, в това отношение приличам на теб, а по бърборенето на мама...А тя и мама била тук!
- Миличка, каква беше тази реч? - Нали обяснявах до сега бе мамо, пак ли не разбра...
- Май се опитва да разкаже как са си играли със Шукрю, макар мен да питаш тук е било като бойно поле, съдейки по това-онова....-Ей,ама умен си баща ми. А мама само въздъхна, на нея всичко и е познато и е свикнала...Нали съм най сладкото дете на света...
Да се върнем на рождения ден...
Така нареченото парти започна малко след като станах, но бях толкова кисела, че през цялото време гледан сърдита и намусена цялата тълпа от роднини, която се маймунеше около мен и не исках да сляза от ръцете на тати и да отида при никой от тях. Имаше разни неща за ядене по масата, а у дома беше такава грозна шарения и тези розови балони...Мразя розово, още един повод да ми се развали настроението, а уж имам празник. После разбрах, че Кориша е донесъл цял камион с балони и двайсетина кашона с подаръци. Нека да кажа, че имах най шантавата торта, която дизайнерския ум на мама е успяла да измисли- синя поляна, с лилави, зелени и жълти зайци, които берат червени цветя с оранжеви и бели точки. Не че не натопих крачето си обуто в дизайнерското творение на тати, което си остана в тортата, така за повече разкош, пък той го облиза и каза, че лимоновата глазура била много вкусна, но крачето ми било най сладко. Ох, бе тате много си романтичен...Другото краче искаш ли го? И защо всички ми се смяха? Това беше нещо лични между баща и дъщеря. И какво беше това " Това го може само Каро", ами мога вие като не можете...Цък...
А относно подаръците. След като поометоха масата и си изядоха тортата всички си заминаха, защото "малката е много неспокойна и има нужда от почивка''. Глупости, просто исках да си ходят и да си остана само с мама и тати, а и пък да си видя подаръците, които заемаха половината хол и тези гадни балони, но щом е за една вечер ще ги изтрая стига да не ги виждам. Тъй като имаше много играчки, които аз нямаше как да използвам родителите решиха заедно с балоните утре да ги занесат в детски дом, където други деца щяха да им се радват и да играят с тях. Колко са трогателни само! И аз им ги давам, щом ще се радват. Само някои подаръци оставиха.
Баба Неро ми беше подарила едни малки обечки, които са били на баба не знам коя си и Суде / тази коя беше/ ги е носила като била като мен, с една дума семейна ценност/. А защо дядо Неджми не ми даде да му дръпна мустака? Дядо Хулюси пък ми подари една книжка с картинки, която била много ценна защото била първо издание и любима на тати, като малък. Ти пък как помниш бе деде, като си на годините на един динозавър? Баба Туркян ми бе изплела много шик баретка и жилетка, просто с тях ще предизвикам завист в парка като ме изведат на разходка. Леля ми Ниханче и чичо Сердар пък ми подариха малка гривна за ръка със синьо мънисто, която била нейна и после на Исо. Ами мерси, лелче, но с това синьото ми прилича малко на кич, но става ще си я нося, ако не я скъсам без да иска...Шега , бе... Но най ми хареса подаръка на Исо малкия, като добър батко ми подари любимото си камионче за да бръмча с него из дома. Така е мен това ме интересува, а не разни бебета икрачки. А Исо старши ми донесе цяла кутия с дървени кубчета, които сам е изработил и бяха толкова шарени, за да уча цветовете. Че кой е казал , че не ги знам? Ама те щом са дървени и са твърди, дали да не пробвам колко е твърд и екрана на телевизора или на тати лаптопа... Ще се карат ли на Каро?...Най цветния подарък бе на Кориша, албуми няколко, с моите снимки на куп и неговите, които се оказаха, че неговите са повече от моите но затова пък бяха много смешни и весели. Мама и тати се смяха много, особено една на която той приличал на Карлсон който живее на покрива ? и аз гледайги го на Дребосъчето... Тати много трогна мен и мама като ни изведе в градината ни показа магнолията, която бе засял в моя чест. А мама бе освен партито бе направила картина от моите длани и стъпала, значи затова бяхме се мацали скоро и бе такъв кеф...И тати не пропусна да ми даде картината която бе нарисувал, едно красиво малко момиченце, което се оказа че съм била аз... Вай бе тате, не знае че съм толкова красива и хрисима...Но беше толкова дълъг ден и сега искам само да поспя...Чувам..
- Скъпа, тя вече е на една година. Да не повярваш нали? Всъщност Шукрю ме посъветва , ако имаме намерения за братче или сестриче на Каролин да изчакаме около 10 години. Ти на какво мнение си?
- Май е прав, скъпи. Особено ако е като Каро... Виж я как се усмихва...Ако пък не сънува следващата си дяволия... Не позна,мам....Всъщност днес си беше ден като ден...Утре...
Славена,
Много се смях на купона , който спретна малката сладуранка, калпазанка!
Разтреби цялата къща и омаломощи тотално Шукрю!
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 72
Скрит текст:
Дефне изтри сълзата, търкулнала се по бузата ѝ. Остави писмото на масата и прегърна седналия Йомер, опитвайки се поне малко да го успокои. Сама знаеше какво е да те изостави любим човек- нали майка ѝ си бе тръгнала по същия начин. Тя дори и писмо не се бе постарала да им остави. Представяше си какво мисли и чувства Йомер и единственото ѝ желание бе да има силата да изтрие всичко.
- Съжалявам! Не очаквах да се случи нещо такова!- Потърка бузата си в неговата, докато той покриваше ръцете ѝ с длани.
- Мислех, че всичко вече е наред. Опитвах се да съм спокоен с него…
- Ти не си направил нищо, любов моя. Не си!- Дефне виждаше детето, което все още живееше в съпруга ѝ. И знаеше колко наранено е то.- Г-н Неджми не успя да преодолее собствената си вина, затова има нужда да помисли. Опитвайки се да получи прошката и любовта ти, не помисли какво изпитва самия той. Сега е негов ред да се пребори с демоните си. Нека го оставим да го направи по собствен начин.- Ръцете ѝ се плъзнаха по напрегнатите му рамене, опитвайки да го накара да се отпусне поне малко.
- Но защо не поговори с нас? Защо си тръгна така изведнъж?!- Недоволството и гнева в гласа му разсмяха Дефне.
- Точно ти ли ме питаш?!- Наведе се и го целуна по бузата.- Сега разбрах от къде си наследил тази си черта- да бягаш и да се криеш, опитвайки да решиш всеки проблем сам.
- Точка за теб!- Уморено изрече Йомер.
- Когато е готов, г-н Неджми ще се върне при нас. Повярвай ми!
Дефне наблюдаваше Йомер през остатъка от деня, опитвайки се да прецени положението. Видя как работата го погълна и бавно, но сигурно, сеньор Ипликчи, винаги дисциплинирания и сериозен шеф на Пасионис, отново се появи. И само тя виждаше тъгата и разочарованието в очите му, когато той си мислеше, че никой не го гледа. Само тя усещаше как всичко това го измъчва и колко трудно му е всъщност.
Седмицата се изтърколи неусетно. Дефне избягваше темата за разширението на Пасионис както дявола тамян, заобикаляйки Синан и Ясемин и отказвайки дори да разговаря с тях насаме. А най- лошото бе, че те имаха за сътрудник и Корай. Фотографът я побъркваше, следвайки я по петите винаги, когато останеше някъде без Йомер, което я принуди да се залепи за любимия си, когато са във фирмата, или за Дерия, когато той е навън. Самият Йомер нямаше оплаквания от това, но му изглеждаше странно, че Дефне настоява да е с него почти всяка минута.
- Скъпа, случило ли се е нещо?!- Попита той в събота следобед, затваряйки лаптопа си. Току що бе приключил поредния разговор с чужбина, но вече бе забравил за какво е бил той.
- Не, защо?- Учуди се Дефне, вдигайки глава от скицника си.
- От няколко дни се държиш странно. Не ме разбирай погрешно, но ти не се отделяш от мен.- Йомер седна пред нея и взе рисунките от ръцете ѝ.- Какво има? Криеш ли нещо от мен?
- Не е нищо важно. Не искам…
- Значи има нещо! Слушам те!- Сериозното му лице бе на сантиметри от нейното.- Какво те притеснява?
- Аз… Всъщност…- През има ѝ преминаха няколко идеи, с които можеше да го разсее. Но си бяха обещали истината.- Поискаха от мен да те убедя да се съгласиш с разширението, което г-н Синан планира.
- Поискаха? Той и Ясемин?- Нямаше нужда да е гадател, за да се сети.
- И Корай! Привлекли са го на своя страна и той използва всеки момент, за да ми го напомня, освен когато съм с теб! Не исках да те притеснявам и да се меся, затова им отказах, но те не приеха отказа ми! Настояваха, че само аз мога да те убедя и че трябва да го направя! Аз наистина мога, но това е твое решение, и дори да съм съгласна с тях и да виждам колко им е трудно на всички, не искам да те принуждавам за нищо и ще те подкрепя, каквото и да решиш! Моля те, не им се сърди, те са прави за себе си!- Дефне говореше толкова бързо, че Йомер не схвана половината от казаното.
- Успокой се! Поеми си дъх!- Хвана дланите ѝ между своите, разтривайки ги леко.- Така, дишай, издишай! Защо не ми каза?
- Не исках да те ядосвам, а и наистина не е нещо важно. С времето те ще разберат, че няма да го направя и ще ме оставят на мира. А и може наистина ти да си правият и да не е необходимо да се разширяваме, въпреки че и аз смятам, че имаме нужда от още хора и нови помещения. И със сигурност поне още едно ателие. Но не знам, може би прибързваме, или… Ядосан ли си? Моля те, не се гневи! Исках само..
- Дефне, спри за малко!- Йомер опитваше да не се разсмее, виждайки колко притеснена е тя.- Не съм ядосан.- Целуна я по бузата, след което се изправи и се върна зад бюрото си.- Наистина ли смяташ, че трябва да се разширим?
- Това е ваше решение, твое и на г-н Синан. Вие сте шефовете! Аз нямам право да се меся в тези неща.- Започна да събира нещата си, докато говореше.
- Ти си ми съпруга, разбира се, че ще ме интересува мнението ти! А и ако те нямаше теб Пасионис нямаше да е това, което е сега.- Йомер наистина се изнервяше, когато видеше Дефне толкова несигурна в себе си.- Ти изведе фирмата ни на международния пазар, скъпа, така че питам те: Имаме ли нужда от разширение според теб?!
- Да!- Бе свела очи, несмеейки да го погледне.- Момичетата вече изнемогват с получаването на поръчките, производството е забавено, вървим със закъснение от два дни за всяка поръчка. Знам, че не обичаш бързите промени, Йомер, но този път се налага. Надявам се, че не грешим, когато искаме това от теб, но засега това изглежда единственият правилен изход.
- Значи е дошло време да се разраснем!- Замислено изрече той.
- Наистина ли?!- Дефне подскочи, невярваща на ушите си.- Ще се съгласиш ли?
- Нима имам друг избор?!- Йомер разтриваше врата си.- Сам виждам колко натоварени са всички. Опитвах се сам да се убедя, че това ще премине и всичко ще се върне в нормалните темпове, но това няма да стане. Пасионис расте и ние сме длъжни да направим най- доброто за нея. Надявам се, че това ще е правилното решение.
- Дано наистина е така!- Дефне въздъхна, сякаш свалила товар от раменете си.
- Еее, г-жо Дефне, по един или друг начин отново постигнахте своето.- Смееше се Йомер, докато приближаваше отново към нея.- Превърнали сте ме във ваш роб, изпълняващ всяко ваше желание.
- Оплакваш ли се?!- Засмя се тя, докато го прегръщаше.
- Ни най- малко!
Устните им се срещнаха секунди, преди вратата на кабинета да се отвори.
- Йоооомееер!- Корай нахлу в стаята като ураган, почти блъсвайки се в двойката.- Аааа, Кльощавелке, точно теб търсех! Какво правите? Целувахте ли се? Това е работно място, безсрамници! Можеше да влезе някой и да ви види! Тук се работи, целувки милувки ще си разменяте във вкъщи! После защо фирмата затъвала, заради такива като вас!
- Корай, какво искаш?! - Йомер задържа Дефне, опитваща да се измъкне от ръцете му.
- Аз ли? Дойдох да търся Кльощавелката, трябва да обсъдя нещо с нея. Ще ми я дадеш ли за малко?- Корай се протегна към ръката на Дефне, но Йомер я дръпна зад себе си.
- За какво ти е Дефне?!- Присви очи, гледайки изпитателно фотографа.
- Трябва да поговоря за нещо с нея, скъпи! Обещавам, ще ти я върна след 10 мин.- Корай се опитваше да заобиколи Йомер, за да хване Дефне.
- Аз да не съм ви някаква стока?!- Възмути се тя, но се скри отново зад гърба на съпруга си, когато Корай приближи.
- Можеш да не си правиш труда, Корай. Отиди и кажи на Синан, че всичко е наред. Задачата на Дефне е изпълнена!
- Какво?! Убедила те е?! Знаех, казах им, аз им казах! Само Кльощавелката може да те накара да направиш нещо! Толкова съм щастлив!- Корай заподскача на едно място като дете.- Охх, искам да ви целуна. Ай!- Отдръпна се, когато видя лицето на Йомер пред себе си.- Добре, теб няма. Кльощавелке, моя любима приятелко, благодаря ти!- Изпращайки ѝ въздушна целувка, Корай най- после напусна кабинета.
- Разбра ли сега защо се криех при теб!- Въздъхна Дефне, докато вземаше чантата си.- Направо е непоносим.
- Аз нямам оплаквания- цяла седмица с теб бе прекрасно. Ако искаш…- Тъкмо щеше отново да я целуне, когато телефонът иззвъня.- По дяволите!
- Щом вече няма опасност за мен, отивам да работя в своя кабинет!- Засмя се Дефне, докато той посягаше към телефона.- Обичам те!
- Обичам те!- Изрече само с устни той, докато слушаше обясненията на Дерия.
- Съжалявам! Не очаквах да се случи нещо такова!- Потърка бузата си в неговата, докато той покриваше ръцете ѝ с длани.
- Мислех, че всичко вече е наред. Опитвах се да съм спокоен с него…
- Ти не си направил нищо, любов моя. Не си!- Дефне виждаше детето, което все още живееше в съпруга ѝ. И знаеше колко наранено е то.- Г-н Неджми не успя да преодолее собствената си вина, затова има нужда да помисли. Опитвайки се да получи прошката и любовта ти, не помисли какво изпитва самия той. Сега е негов ред да се пребори с демоните си. Нека го оставим да го направи по собствен начин.- Ръцете ѝ се плъзнаха по напрегнатите му рамене, опитвайки да го накара да се отпусне поне малко.
- Но защо не поговори с нас? Защо си тръгна така изведнъж?!- Недоволството и гнева в гласа му разсмяха Дефне.
- Точно ти ли ме питаш?!- Наведе се и го целуна по бузата.- Сега разбрах от къде си наследил тази си черта- да бягаш и да се криеш, опитвайки да решиш всеки проблем сам.
- Точка за теб!- Уморено изрече Йомер.
- Когато е готов, г-н Неджми ще се върне при нас. Повярвай ми!
Дефне наблюдаваше Йомер през остатъка от деня, опитвайки се да прецени положението. Видя как работата го погълна и бавно, но сигурно, сеньор Ипликчи, винаги дисциплинирания и сериозен шеф на Пасионис, отново се появи. И само тя виждаше тъгата и разочарованието в очите му, когато той си мислеше, че никой не го гледа. Само тя усещаше как всичко това го измъчва и колко трудно му е всъщност.
Седмицата се изтърколи неусетно. Дефне избягваше темата за разширението на Пасионис както дявола тамян, заобикаляйки Синан и Ясемин и отказвайки дори да разговаря с тях насаме. А най- лошото бе, че те имаха за сътрудник и Корай. Фотографът я побъркваше, следвайки я по петите винаги, когато останеше някъде без Йомер, което я принуди да се залепи за любимия си, когато са във фирмата, или за Дерия, когато той е навън. Самият Йомер нямаше оплаквания от това, но му изглеждаше странно, че Дефне настоява да е с него почти всяка минута.
- Скъпа, случило ли се е нещо?!- Попита той в събота следобед, затваряйки лаптопа си. Току що бе приключил поредния разговор с чужбина, но вече бе забравил за какво е бил той.
- Не, защо?- Учуди се Дефне, вдигайки глава от скицника си.
- От няколко дни се държиш странно. Не ме разбирай погрешно, но ти не се отделяш от мен.- Йомер седна пред нея и взе рисунките от ръцете ѝ.- Какво има? Криеш ли нещо от мен?
- Не е нищо важно. Не искам…
- Значи има нещо! Слушам те!- Сериозното му лице бе на сантиметри от нейното.- Какво те притеснява?
- Аз… Всъщност…- През има ѝ преминаха няколко идеи, с които можеше да го разсее. Но си бяха обещали истината.- Поискаха от мен да те убедя да се съгласиш с разширението, което г-н Синан планира.
- Поискаха? Той и Ясемин?- Нямаше нужда да е гадател, за да се сети.
- И Корай! Привлекли са го на своя страна и той използва всеки момент, за да ми го напомня, освен когато съм с теб! Не исках да те притеснявам и да се меся, затова им отказах, но те не приеха отказа ми! Настояваха, че само аз мога да те убедя и че трябва да го направя! Аз наистина мога, но това е твое решение, и дори да съм съгласна с тях и да виждам колко им е трудно на всички, не искам да те принуждавам за нищо и ще те подкрепя, каквото и да решиш! Моля те, не им се сърди, те са прави за себе си!- Дефне говореше толкова бързо, че Йомер не схвана половината от казаното.
- Успокой се! Поеми си дъх!- Хвана дланите ѝ между своите, разтривайки ги леко.- Така, дишай, издишай! Защо не ми каза?
- Не исках да те ядосвам, а и наистина не е нещо важно. С времето те ще разберат, че няма да го направя и ще ме оставят на мира. А и може наистина ти да си правият и да не е необходимо да се разширяваме, въпреки че и аз смятам, че имаме нужда от още хора и нови помещения. И със сигурност поне още едно ателие. Но не знам, може би прибързваме, или… Ядосан ли си? Моля те, не се гневи! Исках само..
- Дефне, спри за малко!- Йомер опитваше да не се разсмее, виждайки колко притеснена е тя.- Не съм ядосан.- Целуна я по бузата, след което се изправи и се върна зад бюрото си.- Наистина ли смяташ, че трябва да се разширим?
- Това е ваше решение, твое и на г-н Синан. Вие сте шефовете! Аз нямам право да се меся в тези неща.- Започна да събира нещата си, докато говореше.
- Ти си ми съпруга, разбира се, че ще ме интересува мнението ти! А и ако те нямаше теб Пасионис нямаше да е това, което е сега.- Йомер наистина се изнервяше, когато видеше Дефне толкова несигурна в себе си.- Ти изведе фирмата ни на международния пазар, скъпа, така че питам те: Имаме ли нужда от разширение според теб?!
- Да!- Бе свела очи, несмеейки да го погледне.- Момичетата вече изнемогват с получаването на поръчките, производството е забавено, вървим със закъснение от два дни за всяка поръчка. Знам, че не обичаш бързите промени, Йомер, но този път се налага. Надявам се, че не грешим, когато искаме това от теб, но засега това изглежда единственият правилен изход.
- Значи е дошло време да се разраснем!- Замислено изрече той.
- Наистина ли?!- Дефне подскочи, невярваща на ушите си.- Ще се съгласиш ли?
- Нима имам друг избор?!- Йомер разтриваше врата си.- Сам виждам колко натоварени са всички. Опитвах се сам да се убедя, че това ще премине и всичко ще се върне в нормалните темпове, но това няма да стане. Пасионис расте и ние сме длъжни да направим най- доброто за нея. Надявам се, че това ще е правилното решение.
- Дано наистина е така!- Дефне въздъхна, сякаш свалила товар от раменете си.
- Еее, г-жо Дефне, по един или друг начин отново постигнахте своето.- Смееше се Йомер, докато приближаваше отново към нея.- Превърнали сте ме във ваш роб, изпълняващ всяко ваше желание.
- Оплакваш ли се?!- Засмя се тя, докато го прегръщаше.
- Ни най- малко!
Устните им се срещнаха секунди, преди вратата на кабинета да се отвори.
- Йоооомееер!- Корай нахлу в стаята като ураган, почти блъсвайки се в двойката.- Аааа, Кльощавелке, точно теб търсех! Какво правите? Целувахте ли се? Това е работно място, безсрамници! Можеше да влезе някой и да ви види! Тук се работи, целувки милувки ще си разменяте във вкъщи! После защо фирмата затъвала, заради такива като вас!
- Корай, какво искаш?! - Йомер задържа Дефне, опитваща да се измъкне от ръцете му.
- Аз ли? Дойдох да търся Кльощавелката, трябва да обсъдя нещо с нея. Ще ми я дадеш ли за малко?- Корай се протегна към ръката на Дефне, но Йомер я дръпна зад себе си.
- За какво ти е Дефне?!- Присви очи, гледайки изпитателно фотографа.
- Трябва да поговоря за нещо с нея, скъпи! Обещавам, ще ти я върна след 10 мин.- Корай се опитваше да заобиколи Йомер, за да хване Дефне.
- Аз да не съм ви някаква стока?!- Възмути се тя, но се скри отново зад гърба на съпруга си, когато Корай приближи.
- Можеш да не си правиш труда, Корай. Отиди и кажи на Синан, че всичко е наред. Задачата на Дефне е изпълнена!
- Какво?! Убедила те е?! Знаех, казах им, аз им казах! Само Кльощавелката може да те накара да направиш нещо! Толкова съм щастлив!- Корай заподскача на едно място като дете.- Охх, искам да ви целуна. Ай!- Отдръпна се, когато видя лицето на Йомер пред себе си.- Добре, теб няма. Кльощавелке, моя любима приятелко, благодаря ти!- Изпращайки ѝ въздушна целувка, Корай най- после напусна кабинета.
- Разбра ли сега защо се криех при теб!- Въздъхна Дефне, докато вземаше чантата си.- Направо е непоносим.
- Аз нямам оплаквания- цяла седмица с теб бе прекрасно. Ако искаш…- Тъкмо щеше отново да я целуне, когато телефонът иззвъня.- По дяволите!
- Щом вече няма опасност за мен, отивам да работя в своя кабинет!- Засмя се Дефне, докато той посягаше към телефона.- Обичам те!
- Обичам те!- Изрече само с устни той, докато слушаше обясненията на Дерия.
много ми хареса решението на Неджми да си събере куфарите и да изчезне за известно време - мъжка постъпка. Не , че ще компенсира вредите , които с бездействието си навлече на Дефне и Йомер, но поне пое вината си. Колкото до сета на нашите , то какви ли не превозни средства се показаха...
То не бяха джипове, яхти , въртолети... Вече чакам да видим Борко и в подводница!
# 626
18 септ. 2017, 20:05 ч.
Сега пък нова изненада Буура нямало да играе с Елка в Гюлизар 
. Вече не знам кое е истина
Виж целия пост
"Гюлизар" започва снимки на 1 ноември 
Алекс
Алекс
Буура нямало да играе с Елка в Гюлизар . Вече не знам кое е истина
# 627
18 септ. 2017, 20:09 ч.
Сега пък нова изненада Буура нямало да играе с Елка в Гюлизар . Вече не знам кое е истина
Фенска му работа!
И пръстена за сватбата на Еда и Мерт намериха!
Виж целия пост
"Гюлизар" започва снимки на 1 ноември
Алекс
Алекс
Буура нямало да играе с Елка в Гюлизар . Вече не знам кое е истина Фенска му работа!
И пръстена за сватбата на Еда и Мерт намериха!
# 628
18 септ. 2017, 20:18 ч.
Темпи, добре развиваш сюжета. Но нали уж бяха младоженси, а те само работят и родата оправят...
Виж целия пост
# 629
18 септ. 2017, 20:53 ч.
Три дни меден месец им стигат засега на тия работохолици По- нататък повече
Виж целия пост
Темпи, добре развиваш сюжета. Но нали уж бяха младоженси, а те само работят и родата оправят...
Три дни меден месец им стигат засега на тия работохолици
По- нататък повече Препоръчани теми