Лотария "Зелена карта" 2019

И как виждате този вариант? Няколко въпроса за размисъл
- къде ще намери училище за омъжени?
- попада в образователна система различна от българската. В последен клас, тук има тестове...смята ли че езикът и е на такова ниво, че да се справи?
Предполагам иска да учи след това...с непознаване на състемата и материала, какви оценки ще изкара?

februaryxviolet,

За училищата (пиша в отделен пост, че ми се струва важно):

Ако завършиш там средно образование (независимо под каква форма - вечерно, дистанционно, знам ли... ) и после ако искаш да учиш в колеж / университет в същия щат, ще те смятат за местен студент ( а не чуждестранен), което сваля таксите около два пъти. Това никак не е за подценяване!
Иначе ви чака яко бачкане и учене едновременно! Но млади сте и силата е с вас ...

 Има и опция да минеш за местен студент, нищо, че имаш диплома за средно обр. от чужбина - просто ще ти искат 1-2 години да си живяла там... И това е възможно - що е време, все е пред вас!

Най-добрия вариант е незабавно да говори с Директора. Може би, трябва още сега да пусне молба за преминаване в самостоятелна форма на обучение. Не съм наясно как точно стоят нещата, но има шанс да си вземе изпитите по-рано. Това е вариант, ако се наложи да се сключи брак сега, защото сключи ли се граждански брак, няма как да бъде в редовна форма на обучение. Остава въпросът за матурите - предполагам трябва да се яви с останалите ученици от редовна форма на обучение.

Да, спомена варианта, само че не уточни, че не става толкова лесно, още по-малко, бързо, за това се включих с доуточнение. 3-4-5 години са много време.

А на мен най-лесно ми се вижда следното:
Той попълва и праща DS-260 в края на годината, декември примерно. Самата форма трябва да се обработи, което отнема време, няколко месеца. Ще са на интервю примерно април/май/юни 2019та. Ще имат още около 6 месеца време тук, в което момичето да се яви на матури и каквото трябва.

Това при условие, че седнат и си поговорят сериозно какви са им намеренията. Дали им се отива или не. Това, че тя е на 18, не значи, че той не е на 28 примерно...което всъщност няма особено значение, просто той ще има евентуално по-трезва преценка. И това не е задължителн ода е така. Та според мен няма нужда от вечерни училища, дистанционно обучение или каквото и да е. Варианта той да замине, че след това да се женят и да чакат 2-3 години го има, но трябва да си много странен тип, за да го направиш точно това.

На 18-19 хем е супер да тръгнеш, целия живот е пред теб, тук се предполага, че нищо не си си уреждал с години и изведнъж да се окаже, че имаш шанс да заминеш някъде на майната си и да започнеш всичко от начало. Тъкмо си завършил училище, т.е. ти е прясно всичко и си на такава вълна, може спокойно да запишеш там някакъв колеж или университет да си имаш и диплома от там, което струва съответните пари разбира се.
От друга страна - едва ли на тази година имаш кой знае какъв опит, акъла е по друг и лично на мен ми се вижда голямо приключение.

Но първо си изяснете нещата.
Някой от горе писа: Обичаш ли го, ала-бала, за цял живот с него. Хайде по-ведро де, една сватба не значи задължително, че цял живот трябва да си с някой, може да се промени към лошо човек, защо да трябва да го търпиш хаха!?
Успех, каквото и да решите!

Това за целия живот и аз си мислех да го коментирам, но сега само ще добавя:
"Любови много, Америка е една! " Ха-ха! Хора, във всеки смях има и капка истина, нали знаете! ... Това за любовите - животът си е "живо" доказателство.
(Я си признайте колко пъти сте се влюбвали до сега и колко пъти сте печелили в лотарията?)

Коя е пределната възраст, на която бихте заминали за щатите?

Тя и любовта е една. Каца веднъж на рамото, като лотарията за Зелена карта. Останалото за забежки и залагалки, нищо че сме ги наричаме любов. Само да не избяга и любовта и шанса за Зелена карта, че знае ли се после. Дано да заминат децата. Ще се радвам да са решителни и да им се подредят нещата в Америка.
Пределна възраст няма. От 0-100 по всяко време.

Възрастта сама по себе си не е от значение. От значение биха били обстоятелствата, които са ти насреща.
...
Ако, например имам сериозен доход от имоти и не ми се налага да работя - що да не замина за една по-уредена страна на каквато и да е възраст? ... Т.е. всичко зависи от възможностите, не от възрастта.

Малка е вероятността някой да замине при такива обстоятелства. С пари (почти) навсякъде се живее добре и обратното.

Не е така. Колкото и пари да имаш в България, не можеш да смениш манталитета на обществото, сред което живееш. Не става дума да се самоограждаш с подбрани от теб, а да живееш като нормален и свободен човек.
(Те тези, обградените са всичко друго, ама не и свободни, според мен.)

Да бе, ще имам аз пари без да работя и ще отида в САЩ? Да, ще отида, но на екскурзия. Ей къде е Испания, кеф ти Барселона, Валенсия или друго местенце. Нали само ще щракаме с пръсти, хубав климат, весели хора, България ти е на два и половина часа път... ))

Много на философия се отклоняваме...
Ама, като си споменала за  Едната любов -  Една е към Живота, в чийто център са децата, всичко друго е "средство". Къговратът на живота празно на любов не търпи. ... Тъй че при липси  и алтернативи човек изнамира.

Кое е нещото толкова фрапантно в манталитета на обществото, което би те накарало да имигрираш, ако това е основната причина?
Невъзпитани хора има навсякъде, както и злоба, завист, интриги и т.н.

Разликата е огромна, според мен.
Просто е различно, спокойно, ненатрапчиво и пр.