Крещи ми се

  • 19 292
  • 145
# 15
Тя жената никъде не е написала, че се кани да зареже всичко. Споделя, че се е взривило забравено чувство в нея.

Авторке, имаш незатворена страница с този човек. Не избързвай с вземането на решения. Често емоциите ни хвърлят горе на черешата и изпадаме в еуфория. Чувстваш се така, защото за теб това е останало като имагинерен епизод, нещо романтично, като сън, приказка. Въвлечеш ли се в него, бързо ще се стигне до реалност и приземяване.
Отдалечи се малко и остави силните преживявания да "преспят". После ще виждаш по-трезво ситуацията.
Опитвам се да се отдалеча, не знам как да го направя обаче Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Авторката много се е вживяла в ролята на героиня от турска боза. Един улегнал индивид с добър брак и деца не си позволява подобно поведение. Другите мисли ще си ги спестя.
Виж целия пост
# 17
Авторката много се е вживяла в ролята на героиня от турска боза. Един улегнал индивид с добър брак и деца не си позволява подобно поведение. Другите мисли ще си ги спестя.
Авторката турски сериали не гледа, гледа си нейният филм.
Авторката много се е вживяла в ролята на героиня от турска боза. Един улегнал индивид с добър брак и деца не си позволява подобно поведение. Другите мисли ще си ги спестя.
Виж целия пост
# 18
Много просто е да се отдалечиш. Изтриваш го отвсякъде, блокираш всички онлайн контакти, избягваш случайни срещи на живо и НЕ организираш нарочни такива. Да разкараш някой е даже по-лесно, отколкото да се сближиш, стига да имаш желание. Защото когато няма желание, започват да се измислят някакви оправдания. Гледай си семейството. Идеализираш тази любов, защото е останала неизживяна, после рутината те е грабнал и си сложила розовите очила. Мисля, че прекалено много го мислиш, а не си струва.
Виж целия пост
# 19
По принцип вярвам в такава любов, защото и след 20 г. под един покрив чувствам същото и нито гащите, нито чорапите ни са променили нещо, но във вашия случай ми се струва, че просто си се сетила за младите ви години и те е налегнала носталгия. Сигурна ли си, че от негова страна е същото? Каза ли ти го директно с думи?

Каквото и да правиш мисли много, защото връщане назад няма.

Виж целия пост
# 20
Ако мога да помогна, бих била щастлива. Обичала съм доста за възрастта си, но останаха най-незабравими две любови- първата и последната (надявам се). До последно сънувах първата, защото не знаех (не бях убедена) дали ще е последната. Имаше дуели и какво ли още не. Към момента съм с последната. Защото тя ме разви като човек, обогати ме и ми показа всичкото. Първата ми любов ме научи да обичам. И  на двете съм благодарна. Но последната ми показа съвършенството такова, каквото съм си го преставяла. Първата само ми загатна за него Simple Smile
Виж целия пост
# 21
https://www.youtube.com/watch?v=oAjQ711PD7s
Виж целия пост
# 22
Пуснала си темата на най-неподходящото място. Тук си има седящи на "пусия". И не защото са моралисти или пазители на ценности.... Някои за спорта, други, щото са озлобени и нямат/не смеят реално кого да сръфат. Поста на НСЧ е много смислен. Има и др момичета, които са даши ценни съвети. А любовта е чувство, което някои хора не са опитвали, за това им е такава реакцията. Споко, не им се връзвай.
Виж целия пост
# 23

...Какво ни липсва в животите ни, че не спираме да се обичаме и искаме с теб......


Отговарям пряко на въпроса - битовизмите липсват.

Виж авторке, мислиш си, че е любов. Любов е, когато половинката ти оказва подкрепа, грижи се за теб, с теб е, когато се чувстваш зле. Човекът, който е до теб и не те изоставя и в добри, и в лоши моменти - това е любов. Онзи другия е далеч, той няма да дойде при теб, няма да зареже жена и деца и да долети отдалеч,ако си болна /не дай Боже/, примерно. До теб обаче ще е човекът, с който си създала деца и семейство.

Поговори с психолог, за да ти се проясни ситуацията.
Виж целия пост
# 24
Ако наистина обичаш мъжа си и искаш да останеш с него стисни зъби и прекрати отношенията с другия. Нямате бъдеще. Даже ще ти е много лесно щом живеете в различни държави - няма да го виждаш. Остава да го блокираш отвсякъде. Всеки път щом поискаш да го търсиш си набивай в главата, че имаш семейство,  което можеш да разбиеш. Не си заслужава риска, наистина.  Стисни зъби и го направи. Известно време ще ти е чоглаво, но ще ти мине. Стига си възвеличавала любовта ви - сама си го правиш трудно като се самонавиваш така. Самонавивай се, ама в друга посока - да се вземеш в ръце най-накрая, голяма жена си, не се връзвай на такива глупости.
Виж целия пост
# 25
Скрит текст:
За истинската любов, онази, която не е убита от време, разстояние, хора и предразсъдъци. Онази, която въпреки всичко е оцеляла. Детска, наивна, после израстнала и превърнала се в някакъв ужасен хаос и нещо безкрайно...Обичах те тогава. От първия миг, видях те и очите ми останаха в теб. После някак разбих връзката, оставих илюзията да поизбледнее, просто не исках да правя любов с някой, който беше копие на мен. Пътищата ни се разделиха, аз намерих своето място под слънцето, ти твоето. Минаха години, незнайно как интернет ни кръстоса.Едно съобщение и сякаш тази сутрин сме пили кафе заедно. Едномислие, стихия, бедствие.Аз на единия край на света, ти на другия. Събрахме се след 8г., още преди да правим любов, правихме любов с очи. Аз обвързана, ти женен...И нищо не ни попречи да се слеем в едно. Защо по дяволите сме изгубили толкова време, гледайки в чужди очи и създавайки чужди надежди...Тръгнахме си - всеки за своята чужбина, обещахме си да не пишем, да не звъним, да не си объркваме животите. Нито ти, нито аз, спазихме обещанията си...Обичаме се, но не искаме да нараним тези до нас, защото по някакъв странен начин, обичаме и тях. А вече сме и с дечица. Боготворим ги, пазим хората до нас....но не можем да се отречем един от друг...И всъщност каква е тази история и тази безумна 20г.любов...Какво ни липсва в животите ни, че не спираме да се обичаме и искаме с теб....Не знам, аз съм отчаяно виновна, с гризеща ме постоянно съвест и сънуваща те през ден...А ти ? Защо се връщаш винаги, защо аз ?
Вярвате ли, че има такава любов ?
Скрит текст:
Аз изгарям между него и другия, не съм човек, не знам на къде да поема....
Не, не вярвам.Не и в такава любов....
Ако толкова сте се обичали и сте били "един за друг", раздяла нямаше да има и все още щяхте да сте си заедно.
Ако сега разбиете живота на хората около вас и се съберете, само след 1-2 години вече няма да се понасяте, ще видиш, че и "неговите "чорапи миришат" като на половинката ти, че не е нищо особено....Явно в миналото е останало нещо недоизживяно, което сега идеализираш.
А иначе, обикновена, скучна, банална история за изневяра..........    Wink
Е, поднесена с апломб, но все пак-банално кръшкане.От скуката, от битовизмите, от досадата.....



Виж целия пост
# 26
И аз съм на мнение, че трябва да изтриеш този човек отвсякъде - Фейсбук, Вайбър, Скайп... Ако успееш да си го наложиш, до няколко седмици ще си го забравила.

Какво беше положението преди това първо писане след тази дълга пауза в отношенията? Добре ли ти беше с мъжа ти? Била ли си щастлива? Мислила ли си за другия? Ако всичко е било добре и само този контакт е преобърнал колата, най-добре спри да се виждаш и чуваш с този човек. Сега е моментът да сложиш край. И успееш ли, най-вероятно ще намериш вътрешен мир.
Виж целия пост
# 27
Съдете ме, обиждайте ме...

Ще ти се.

На никой от четящите не му пука за теб и за драмата ти, нали разбираш. Хората си имат животи, добри или лоши, и ако се вълнуват от чуждите терзания, то е само, за да валидират своите избори, да плюят в пазва, че не се случва на тях, да се посмеят или поядосват малко - за разнообразие - и да продължат напред.
Ако щеш вярвай, но никой не се е просълзил от умиление от писанията ти. Блудкаво е, и жалко.

Порасни. Нищо от това, което описваш, не е Любов.
Но докато продължаваш с фантазмите си, може да пропуснеш да разбереш какво Е всъщност Любовта.
И да си останеш с пуберските въжделения и усещането за пропилян живот.
Виж целия пост
# 28
И аз смятам, че големи глупости пише авторката.Мъж, който те иска, ще се събере с теб.Подобни извънбрачни отношения с години- под път и над път!
Мъжа ми е ясен, но ти как може да се раздвояваш така, че пишеш и че обичаш настоящия си и с години да си двулична.Предполагам си глупава преди всичко, съжалявам.
 Не е любов- секс е!
Виж целия пост
# 29
Обичам бащата на детето ми, никога не бих го изоставила. Другият е някаква част от мен, няма откъсване. Изпитвам вина, срам и всичко онова, което ще откриете у невярната жена. Вкъщи отношенията ни с половинката са перфектни, изобщо не се съмнява в мен. Отвратена съм от себе си и чувствата, които изпитвам.

При това положение решението е просто: проявяваш воля, и от определен момент нататък преустановяваш абс. всякакви контакти с другия.
Облекчение на съвестта едва ли ще получиш, но поне ще си направила крачка напред към спасяването на 2 семейства и съдбата на няколко деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия