Паническо разстройство - 29

Здравейте,вече всеки ден съм с ужасно главоболие, не ми помагат и обезболяващи.Дали ако почна да взимам деанксит ще ми тушира това гадно главоболие?

Как да няма странични действия този Неолексан? Напрежение, стяга ме корема, гърдите, лошо ми е адски, все едно странични действия на антидепресант, същото усещам. Като надрусана съм. Ходя не си усещам краката, вие ми се всичко 

Ох, Нелка ужасно може комбинация напрежението плюс хапчето. Ако мислиш, че е от него не го пий.
Ива, може и да те отпусне Деанксита. Пила ли си го преди ? Но май и той е с натрупване.

Не знам, никъде не пише странични неща, освен гадене.

Да, но организма на всеки е различен, може съставката да не ти понася, но по-скоро е от пренапрежението. Адреналина в момента ти е плъзнал по цялото тяло и не можеш да го контролираш. Пийни капки валериан ? Вкъщи ли си ? Какво правиш ?

Преди години пих деанксит заради тревожност,но нямаше голям ефект,сега се чудя с това главоболие какво да правя.

Сега четох в други сайтове за 5htp, гадене, стомашни болки, замаяност, сънливост, инфаркт дори, много ободряващо, дали отминават? Никоя ли мама не го е приемала?

Neli_20 пил съм какво ли не изпробвах всичко върху организма си 4 държави в европа на психиатри различни АД  плюс психиатрите в бг други АД и само ми ги сменят сякаш бонбонки а това ест се отразява на бъбреци,черен дроб, стомах и мн др. органи. Пил съм Ривотрил, Ксанакс, дори пиех течен ксанах които в бг го няма и си е чиста дрога направо те тушира от раз ривотрила и обикновения ксанакс пасти да ядат, изписаха ми го от американската болница в Рим, в германия ми изписаха Амитриптилин, а в Белгия ми изписаха в бг се казва Пропранолол за блокиране на надбъбречните жлези да не произвеждат толкова адрелин. Но уви всичко всичко без резултат цели 10 години мога да изпиша цяла тетрадка с АД които съм взимал и резултат няма смисъл да потушават симптоматиката но проблема стои. Сега съм почти спрял Ривотрила и съм на Ланвексин които мисля ще спра защото нямам апетит, гади ми се, ходя да уринирам по 10 12 пъти на ден и маса странични ефекти, да не говорим че ми се завишиха чернодробните ензими, и мисля да спра всичко и незнам каквото ще да става защото без черен дроб.... Не искам да ви плаша ни най малко но такива химии съм изпробвал че очаквах рано или късно подобен сценарии, ще пречистя дроба си и незнам какво ще има да става откъм АД и антиконвулсантите.

Darsey. Пил съм 2 години и нещо Золофт 50мг заедно с ривотрил и флуанксол без прекъсване подобрения има но не и решение, незнам къде е решението. За черния дроб се прави детоксикация с други препарати и надявам се вс да е ок и друго аз имах перфектни зъби с 2 пломби от дете след АД вече съм с 7 8 заради сухотата в устата защото АД намалява слюнката която защитава зъбите от кариеси.
Искам да кажа на всичко от собствения си опит всеки Психиатър и Невролог и Кардиолог и т.н. е длъжен при продължително лечение да следи пациента си за всички показатели в кръвната му картина да следи как се чувства пациента и дали съотв. АД му понасят, а не както при 99% от случайте при мен ето схема ето рецепта ела след 2 месеца, не поглеждат дали това лекарство е съвместимо с твоя организъм как се отразява и на другите органи не само дали помага или не. В чужбина за жалост нямах възможност да остана мн дълго време на едно място но там голяма част от докторите ме следяха,изследваха, дори и в германия бях за 7 дни в клиника и то клиника от хора с такива проблеми, имаше масажи,психолози, психиатри, лаборатория и т.н. а не смесица от шизофреници и всякакви луди от които самия ти да откачиш, защото в бг няколко пъти в сф ми предложиха да ме приемат отказах от страх.
Споделям Опита си които е трагичен и без резултат но искам и да ви информирам защото тук практиката е плашеща. Всички ми вдигат рамене и аз още повече се прит. и травмирам така, особено като ми забият клишета "не го мисли" "пии една ракия" и т.н.
Защото това което ние изпитваме в момент на ГТ ПР ПА се равнява да ти бият ампула адреналин или сутрин вместо 1 да изпиеш 20 кафета, нека тогава да ми кажат "не го мисли"
Определено в момента ви пиша доста притеснен защото трябва да ги спра а незнам какво следва. А за качеството на живота си не искам да говоря....

И да добавя симптоматиката ми за да сравним и при вас ли е така?
Сутрин докато лежа в леглото вс е ок стана ли задвижа ли се и след около час ме напада държи ме час два разтревожен притеснен, изпотяване често студена пот, накъсано дишане, в главата ми цари негативизъм към всичко, понякога треперене, обезателно мускулите от кръста до главата ми се вдървяват, понякога имам разни пулсации на ралични места по тялото, чувствителност към студено, като го няма слънцето сякаш деня не е ден. А когато не съм наспан от предната вечер става страшно вс тези симптоми се усилват стомаха ми понякога е раздразнен имам газове или по често ми се ходи до тоалетна с диария, също така и често уриниране. Главата ми е стегната като с менгеме незнам къде се намирам понякога пулсира, разконцентрация пълна, в лицето подпухнал сякаш имам махмурлук и още др. картинката е шарена. След като кризата отмине ставам като пъстърма сякаш съм вдигал щанги, искам само да легна и към края на деня почти привечер всичко изчезва сякаш никога не е имало нищо такова и съм си супер, и на следващия ден същата програма. При вас как е ?

При мен сутрин е следното: Първо, че вече почти година нямам нормален сън, будя се непрекъснато и вече към 5.30 съм окончателно будна. След като стана към 6.30 разхождам кучето, но с притеснена и трепереща душа. Страх ме е да излизам на вън, мисля си че ще ми падне кръвната захар или кръвното, защото не съм яла, мисля си че всеки момент ще припадна.Гледам да се прибера по- бързо. Горе- долу към 10-10.30ч. започвам да се поуспокоявам, но това е в най- добрият вариант, най-вероятно тогава започват да ми действат деанксита и ксанакса. По някога се случва и след обяд сърцето да ми се разтупти и да вдигна кръвно, слагам валидол, по 2-3 в устата и гледам да се оправям по някакъв начин. Тръгвала съм си и често от работа.В къщи ми е добре....за сега. Така съм вече 10 год.Също така , забравих да кажа , че и мен ме хваща разтройството, веднага.

Прав си, въобще не са безвредни. Споделяла съм на момичетата от един трицикличен за 8 месеца да не казвам какви ми бяха ензимите и вида на ч.дроб, ревала съм да го оправя с времето и двв години пиех бял трън и други хепатопротектори за да му върна размера и стойностите. От това ме е страх много. Да ги пием за да сме добре и какво следва след години? Затова ги бях спряла преди месеци, но с времето всичко се върна, а си мислих, че щом съм добре, така ще си остана, че съм по силна, но уви

Leni_Rad това което описваш същото го изживях смисъл опитах се да отделя ГТ ОТ ПР и Депресия, при мен е така първо най вече зимата ме удря ГТ след което идваше ПР с ПА и от безизходица и страх и депресииката ме връхлиташе и направо си бях нокаут. С годините почнах да слушам и себе си смисъл ГТ е налице от него тръгва всичко разбрах че не ми е проблема ПР и Депресията. Минаха няколко години в тълкуване на игрите на собств. ми мозък. Тренирах Ушу гимнастика която и сега тренирам и ми доста добре с нея но стигнах до извода че колкото и зле да ми е си казвах " не е истина" не съм болен мамка  му всичко ми е в главата няма да припадна и няма да спра да излизам, и неща от сорта майната му и да падна ще падна и ще се свърши, все тая не ми пука и от това преповтаряне "не ми пука" взех че го преодолях, и осъзнах че когато няма ГТ няма и какво да ме прати в депресия. И накрая остана само Генерализираната Тревожност. Боря се и аз като вас опитвам се да се опознавам да разбирам да анализирам, но поне от ПР и ПА  се оттървах, само това ми е постижението.

Neli_20 казваш "мислих, че щом съм добре, така ще си остана, че съм по силна,но уви."  Ако ние тук всички които имаме тези проблеми не сме силни незнам кои са силните, точно защото сме били силни винаги през животите си затова сега сме така, мое мнение.
И искам само да добавя, бях свидетел на няколко мои приятели които страдаха от епилепсия с гърчове, припадъци и т.н. пиеха мн по тежки лекарства множество прегледи, гълтаха си езиците качваха кг абе кошмар на кошмарите и тези приятели единия момче на моите год. вече излекуван не помни дори за това и си живее живота, другия момиче сега на 25 излекувана без помен от това заболяване с малко момиченце на 3 год.. Не ми дава мира как тези хора с по тежка диагноза стигнаха до пълно излекуване а ние НЕМОЖЕМ, възхищавам им се ,но честно ума ми не го побира"

Аз да опиша как се чувствам. Чувствам се добре. Сутрин няма време да мисля и да следя как съм, бързаме за  работа и училище. Но преди ми беше много напрегнато сутрин, повтяряне на детето по 100 пъти да се облече и измие, после 100 пъти да си яде закуската, после бързане да отидем на време. Сега се пооправиха нещата. Когато усетя, че стресирам, гледам да се корегирам. Преди правех по няколко неща на веднъж. И мислех за други няколко в същото време. Сега ги правя едно по едно. Пия золофт(сертралин)  и ми помага да се чувствам нормално. Знам в общи линии от къде ми идват проблемите. Обаче не смея да ги спра. И аз съм доста чувствителна и бързо ще се срина сигурно. Бях веднъж на психотерапия, защото ми бе препоръчана от личната. Тук е безплатна, но след като попълних въпросника и си поговорихме ми казаха, че нямам нужда. Та сега се замислям дали трябва да си направя иследнания за ч. Дроб? И до кога ще съм на ад...

Да, преди да почна Сероксат бях на легло два месеца, ставах за вода, до тоалетна и с ММ до близкия магазин трепереща, така ми беше ежедневието. Започнах Сероксат, намерих си работа и забравих за всичко:) Живеех си горе долу добре, пак съм имала кризи, но ги овладявах. Работих даже в повече, имах сили, замествах колеги, просто бях добре:) Сега 8 месеца след спирането едвам отивам до работата. Ето как минава и един ден, примерно онзи ден.
Станах в 9 и 30 със страшни мъки, спя по много, сутрин ми е кисело, тялото ми трепери, гади ми се, ставам до тоалетна, да си направя кафе и залягам в леглото и преглеждам какво става в разни сайтове, фейсбук.... след около час майка идва да закусим, като носи каквото е направила, ставам към 12, взимам душ на отворена врата, обличам се, изпраща ме до работа понеже е с кола, по време на работа пистоянни атаки, кризи, нося си апарат за кръвно, термометър, ксанакс и като не се почувствам добре, започвам да меря. Докато пиех Сероксат изшузах с колеги, пуших си, пиех кафе или чай, ходих по магазини, сега нито пуша, нито излизам, хапвам в склада през 2 часа ако не хапна си мисля че ми пада захарта и изпадам в паника и не мърдам от магазина, наливам се с вода и гледам да избутам деня. Вечерта ММ идва и си ме прибира, като се приберем ми е лошо и даже и любов правим рядко. Влизам в банята, оправям се и си лягаме. Така почти всеки ден. Като почивам даже никъде не ходя почти. В магазините ми става лошо и бързам да излезна. Много депресиращо звучи, нали? И на мен ми става гадно като виждам как живея, като съм добре и ходим с мм насам натам, но в повечето случаи е така, както съм го написала. Извинявам се за правописа, но през тейефона и емоционално в момента:)