Православието като начин на живот-7

  • 57 619
  • 739
# 480
Дойде времето на тиквите и "Хелоуин" и се замислих отново за този абсурд да обличат децата в черни дрехи.. Какво ви е отношението към тези неща? По-точно какво, според вас, трябва да ни бъде отношението като християни към всички тези езически практики, които са навсякъде около нас. Трябва ли да позволяваме на децата си да се обличат с тези ужасни маски, само за да не се чувстват отхвърлени от другите деца. Знаете, те децата искат всичко, което имат връстниците им. Но как да подходим към детето за да не предизвикаме негативна реакция, но в същото време да запазим позицията си като родители?
Виж целия пост
# 481
Не съм наясно какво точно се празнува на Хелоин.
Тук има празник "вси светии" утре, и е неработен ден....
По принцип все се опитвам да възпитавам детето си по православно му. Но тук нямам православна среда.
Чета и общувам чрез интернет с православни.
Аз например, много се чудя как да кажа на детето си, че трябва да се подготвя и да мисли за смъртта, че трябва да е готов всеки момент за смъртта... че по- добре да седи цял живот в стая с червеи....
Ами не мога.
Аз не съм възпитавана така.
Ако бях така възпитавана, сигурно нямаше и да се задомя...
Виж целия пост
# 482
Катерица, колко голямо е детето ти?
Иначе към Хелоуин съм безразлична, даже са ми ужасни, грозни и неприятни. Мисля, че родителите може да контролират детето докато е малко и да го убедят против този маскарад. От друга страна има много хора дето си търсят повече поводи за веселие без да влагат смисъла на празника. Бизнесът естествено печели и също стимулира пазара с разнообразие. Като цяло мисля, че все по усиленото изучаване на английски език при все по-малки деца разпространява идеята все повече.
Виж целия пост
# 483
Но как да подходим към детето за да не предизвикаме негативна реакция, но в същото време да запазим позицията си като родители?
Ясно, просто и категорично. Когато бяха малки обясних, че това не е наш празник, не желая да го празнуваме и няма да ги облека в костюми. Когато пораснат да правят както те преценят. Вече са големи, не ги влече, нито впечатлява.
Имаше един период в училището, когато се опитаха да ми обяснят, че трябват костюми. И на тях просто и ясно отказах, без обяснения.
Не съм против езическите празници, които по един или друг начин са станали част от фолклора ни. Против съм пред това преклонение и възхищение на чуждите, при това изкривени и комерсиализирани.

Аз например, много се чудя как да кажа на детето си, че трябва да се подготвя и да мисли за смъртта, че трябва да е готов всеки момент за смъртта..
А защо трябва да му го казваш?
Виж целия пост
# 484
Аз например, много се чудя как да кажа на детето си, че трябва да се подготвя и да мисли за смъртта, че трябва да е готов всеки момент за смъртта... че по- добре да седи цял живот в стая с червеи....
Ами не мога.
Аз не съм възпитавана така.
Ако бях така възпитавана, сигурно нямаше и да се задомя...
Аз не мисля, че е необходимо да се говорят такива неща на едно дете. Всичко трябва да се поднася с подбрани думи, деликатно и в подходящ момент. И какво значи това, че трябва постоянно да си подготвен за смъртта?! Ти самата мислиш ли се за подготвена? Не знам дали човек може да бъде готов за това изобщо. Словото ни казва, че смъртта не е била в плановете на Бог за нас, затова и тя е толкова неестествена и ни е трудно да я приемем. Ние сме създадени за вечен живот и това, че с непослушанието си сме отворили врати на смъртта не значи, че това е нещо, за което можем да бъдем готови. Аз не съм мислила много за смъртта, нямам и намерение да се фокусирам върху нея. По-скоро фактът, че се очаква да се случи и с мен някога, ме кара да съм благодарна за всеки ден, който ми се дава и ме изпълва с надежда, че има още какво Бог да иска да направя в този свят. С Негова помощ ще успея!
Виж целия пост
# 485
Не съм против езическите празници, които по един или друг начин са станали част от фолклора ни. Против съм пред това преклонение и възхищение на чуждите, при това изкривени и комерсиализирани.
Мен ме притесняват и многото наши езически традиции - кукерите, мартениците, нестинарството. Някак си вече като знам с каква цел се е правило това, не мога да го приема и да бъда част от него. Така ме води съвестта, но искам да знам и другите как виждат нещата.. Ти искаш да кажеш, че приемаш и участваш в нашите традиционни български езически обреди, така ли?
Виж целия пост
# 486
Аз например, много се чудя как да кажа на детето си, че трябва да се подготвя и да мисли за смъртта, че трябва да е готов всеки момент за смъртта... че по- добре да седи цял живот в стая с червеи....
Ами не мога.
Аз не съм възпитавана така.
Ако бях така възпитавана, сигурно нямаше и да се задомя...
Аз не мисля, че е необходимо да се говорят такива неща на едно дете. Всичко трябва да се поднася с подбрани думи, деликатно и в подходящ момент. И какво значи това, че трябва постоянно да си подготвен за смъртта?! Ти самата мислиш ли се за подготвена? Не знам дали човек може да бъде готов за това изобщо. Словото ни казва, че смъртта не е била в плановете на Бог за нас, затова и тя е толкова неестествена и ни е трудно да я приемем. Ние сме създадени за вечен живот и това, че с непослушанието си сме отворили врати на смъртта не значи, че това е нещо, за което можем да бъдем готови. Аз не съм мислила много за смъртта, нямам и намерение да се фокусирам върху нея. По-скоро фактът, че се очаква да се случи и с мен някога, ме кара да съм благодарна за всеки ден, който ми се дава и ме изпълва с надежда, че има още какво Бог да иска да направя в този свят. С Негова помощ ще успея!
Ами така се казва постоянно.....
има го в беседите, в молитвите, навсякъде. Все трябва за смъртта да мислим, да се подготвяме за нея, в покаяние.. Постоянно се обяснява за задгробните мъки на хората..
Даже мислех да пускам тема тук, в бг мама.. "как да се подготвим за задгробния си живот, така че да не се мъчим и как да минем през онова страшно пространство на поднебесните сили на злото, дето ни дебнат всякакви монстри и ще ни обвниняват дори в несвършени грехове"..

Ако му втълпя на детето си от сега да се покае, още без да е осъзнал греха,  как ще живее ? А покаянието обикновено идва след като човек съгреши с нещо и се съкруши от това...
Малцина са родени със знанието за покаяние без да са падали в грях... .
Не знам, много съм объркана.
Виж целия пост
# 487
Катерица, не отговори колко е голямо детето.
Въпросите ти са трудни за осмисляне и за възрастни, камо ли за подрастващи. Те, даже мисля идват при по-дълбоко посвещаване на Бог.
Мисля, не е здравословно направо да го хвърляш в дълбокото. Ако не го шокират, тези крайности може да го отблъснат. Както ти писах и по-рано, неговото разбиране и стремеж към Бог може да не са тъй силни, както при теб но това е процес за цял живот.
Ти вероятно искаш да го предпазиш от грешки но няма как да стане. Опитът е ценен. На база на правилното възпитание и развиването на способностите да мисли ще му помогне да взема верни решения и в живота и по отношение на вярата.
Във всеки случай, действай на принципа най-напред да не вредиш. Ако детето не е психически зряло да обсъждате тези въпроси, със сигурност ще му навредиш.
Виж целия пост
# 488
NOVA NADEJDA, благодаря.
Уповавам на Бог.
Колкото и както.
То и аз с гайдите....толкова психично здрава бях.....като се втурнах да се спасявам....
Всеки по пътя си.
Виж целия пост
# 489
Не съм против езическите празници, които по един или друг начин са станали част от фолклора ни. Против съм пред това преклонение и възхищение на чуждите, при това изкривени и комерсиализирани.
Мен ме притесняват и многото наши езически традиции - кукерите, мартениците, нестинарството. Някак си вече като знам с каква цел се е правило това, не мога да го приема и да бъда част от него. Така ме води съвестта, но искам да знам и другите как виждат нещата.. Ти искаш да кажеш, че приемаш и участваш в нашите традиционни български езически обреди, така ли?
Зависи какво влагаш в тези традиции. Например какъв е човекът, който е поставил мартеница на иконата в църквата.  Дали Бог ще го осъди за това!
Виж целия пост
# 490
Ясно, просто и категорично. Когато бяха малки обясних, че това не е наш празник, не желая да го празнуваме и няма да ги облека в костюми. Когато пораснат да правят както те преценят. Вече са големи, не ги влече, нито впечатлява.
Имаше един период в училището, когато се опитаха да ми обяснят, че трябват костюми. И на тях просто и ясно отказах, без обяснения.
Не съм против езическите празници, които по един или друг начин са станали част от фолклора ни. Против съм пред това преклонение и възхищение на чуждите, при това изкривени и комерсиализирани.
Абсолютно същата е ситуацията и при нас. Постъпвам по идентичен начин и мисля, че вече свикнаха с това положение.
Виж целия пост
# 491
А как постъпвате с децата, които ви звънят на вратите за лакомства?
Виж целия пост
# 492
Само 2 пъти са ми звънели, първия път дадох пакет пуканки, защото не бях подготвена, втория пак не бях и дадох ябълки. Те, децата не са виновни и не е моя работа да възпитавам чужди деца. По много причини. Ако "не съм на кеф" вероятно няма да отворя.
Виж целия пост
# 493
А как постъпвате с децата, които ви звънят на вратите за лакомства?
не отварям вратата
Виж целия пост
# 494
Относно хелоуин:

http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/cyrkoven-afish/item/1 … ilski-i-halloween
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия