Православието като начин на живот-7

Не схващам идеята на споделеното в скрития текст. Има доста безумни писаници в Прославни сайтове. Не мисля, че нормален човек, би толерирал домашно насилие. Смирение и търпение не са еднозначни с примирение, страх, безизходица.

Позната получи разрешение от духовния си наставник, за да се разведе - мъжът имаше проблем с хазарта.
Когато си вътре в семейния проблем е много трудно да определиш кога трябва да сложиш край, особено когато има и деца:
- от една страна не е добре децата да живеят в стрес и каранции,
- от друга страна при развод много често бащата се развежда и с децата, забравя за задълженията си по тях.
И в двата случая децата са жертва на чужди грешки -лош избор, на грешни решения...
Това е от моя горчив опит.

Аз я  схванах...и тя е да претърпим докрай...заради Христа. Писаниците бяха в сериозно четиво.
Когато свекърът на света Томаида я заплашил с меча, тя била съгласна да пролее кръвта си и да умре, за да се спаси.
Много примери има, на хора, които са умирали в Христа, които са били съгласни на мъчения и брутални страдания,  които не са ценяли ( православната дума е друга, но не се сещам в момента коя е)този живот, заради бъдещия такъв.
Писала съм и преди, че като малка не гледах екшъни, точно заради бруталностите.
Ако знаех, че в Православието има толкова много бруталност, че житията са изпълнени с толкова много страдания....не знам дали нямаше да ми е по- лесно да ги чета сега. Та нали те са ни за пример, за утеха, за упование?

Каква е връзката на Св.Томаида с домашното насилие! Един похотлив мъж убива жена, която отказва да му се отдаде, защото ще предаде собствената си чистота и вяра.

Другото беше, 10 години мъжът бие жена си, а тя се моли той да се вразуми. Той не се вразумява, жената умира, но аромата от костите й трябва да бъде индикация, че Бог е доволен и страданието, което е понесла я е спасило.

Първото е ясно, второто обаче е безумно. Не мога да се съглася, че Бог ще бъде доволен, от факта, че една жена страда, защото е решила да се моли, но не и да предприеме някакво действие, показващо нейното несъгласие /предполага се, че има такова/ с поведението на съпруга. Съжалявам, но бездействието на тази жена клони към мазохизъм, което не е добродетел, напротив.


Ако се сетиш, къде си чела историята дай връзка.

Mama_Nana, благодаря за коментара, много често и аз имам подобни реакции на твоите....питам каква е връзката, слагам удивителни в мислите си, бунтувам се дори.
Задавам безброй въпроси.
А иначе, връзка може да се намери. Примерите на страданията в Христа са различни, връзката е вярата.
В случая, примерът със света Томаида беше почти случаен, напосоки. Давах пример от житие на канонизирана  жена, за която има свидетелства и след смъртта й.
 Ставаше дума за жертвеност, която е до смърт.
Ако все пак задълбаем, дори при нея, също би могло да се нарече домашно насилие, защото т.н. " един похотлив мъж" е свекърът й, в дома на който тя живее и той дълго време я е целувал и " ухажвал".... докато се стигне до бруталността. Реално жената е била насилвана по един много гнусен начин  в дома й дори без да се усеща в началото, пред очите на съпруга й.
Кое клони към мазохизъм , кое към безумие, аз не мога да определя, тук трябва много сериозен духовник, който притежава не само чистота на вярата, а и прозорливост. Много светии в очите на хората са изглеждали или луди, или мазохисти и пр.
Едва ли има смисъл да споменавам за юродивите заради Христа.

Според мен инстинктът за самосъхранение е доста силен и когато жертвите остават при насилника си те в повечето случаси са принудени от обстоятелствата: страх, финансова зависимост, обществени нагласи, психични метаморфози. Та нека не ги обвиняваме в мазохизъм.
Жертвоготовността има смисъл ако е обвързана с възможност да се помогне на насилника да се промени. Но доколкото Бог прави чудеса би могло, да се очаква той наистина да се промени по молитвите на жертвата. Не е ли така на теория? Говоря чисто теоритично и дефакто не бих посъветвала никоя жена да търпи, защото има редица примери (вкл. от св. писание) че смирението не е равносилно на примирение.
Интересно ми е мнението ви, ако жертвата все пак се освободи от съпугът-насилник, вкл. с развод, редно ли е да има интимна връзка с друг мъж след това?
А ако излезем от рамката "съпруг-съпруга" се сещам за много описани случаи, в които старец се държи лошо и грубо с млад монах, за да му помогне да се спаси, за се пречупи егото и гордостта му. Поне така се твърди, че било с тази цел В други книги се чете, че някой си бил попаднал на "свадлив и лош" старец и в този случай изобщо не се подлага на съмнение лошотията и че би могла да е с някакъв добър замисъл Признавам си, аз чета с известна доза съмнение житията.
А ако родител е тормозил детето си емоционално и психически (а защо не и физически) и на старини този родител продължава да е все така груб към детето, но същевременно се нуждае от неговата помощ? Трябва ли чедото да помага, въпреки че бива овиквано, обиждано и психически обременявано с комплекси за вина и т.н.?

Миа, с последният абзац бъркаш в моята рана. Аз съм от семейство, за каквото си говорим, баща агресивен физ. и псих към майка ни, към нас със сестра ми стана недоволно, заядлив, агресивен след 20-та ни година. Та и аз си задавам въпроси какво ни чака и как е редно да постъпвам.

Момичета, чета ви, чета ви... и разбирам защо не харесвам религията. И колко много може тя да обърка мислите на младите жени. Дори да ги накара да се чувстват виновни, длъжни и едва ли не, че са си заслужили насилието. Ами това е отвратително! Колко много религията сковава мислите на хората и ги кара да живеят в рамка, да изпитват страх от самия живот...
Те насилниците се привличат именно от хора, които имат мислене на жертва.


Защо изобщо говорим за смъртни случаи, сякаш трябва да си на ръба на смъртта, за да е оправдано не просто напускането, а съдебен процес срещу насилниците! Насилието не е някой да те пребива само. Няма такова нещо като бие ме малко, удря ми шамари, ама все пак не ме пребива до смърт! Никой няма право да те бие и да проявява каквото и да е насилие срещу теб, още повече собствения ти съпруг, с когото си се събрал да бъдеш едно цяло.


Пожелавам ви да сте независими и силни жени, и винаги да знаете, че заслужавате най-добрият мъж. Вие знаете колко много всичко белязва психиката на децата завинаги.

Уау
А на мене ми е интересно как след като те набие ще имаш желание за интимност с него след това.

Не говоря за него, питам за друг?
Според теб, без религия, насилите в този свят би ли било по-малко?

И аз си помислих същото, но предвид времената, когато са живели, това, че тя го е приемала като родител, отхвърлих тази възможност.
Възникна въпросът, за другата жена, кога се развива действието? Това не беше отчетено, а не е маловажно.


Мазохизъм е да се търпи години наред физически тормоз, а безумие самозалъгването, че се прави в името на вярата, още по малко в името на спасението.
Не знам какво би ми казал сериозен духовник, но обикновено отговорите са такива, че крайното решение пак трябва да е лично.

Аз твърдо подкрепям това:

Аз разбрах какво питаш. За мен е излишен въпрос, затова не съм отговорила.
Просто зададох нов въпрос.

За мен основата, върху която трябва да се гради едно общество е образованието, а не религията. Но не е това темата. Аз нямам нищо против всеки да търси своята истина за себе си - религия, астрология, йога, тантра, всякакви духовни практики, които карат човек да чувства, че има смисъл. Аз също имам нужда от такива и разграничавам религията, догмата от вярата.

Но сега виждам нещо много опасно, а именно мислите на жертва, убеждаването, че щом нещо ти се е случило го заслужаваш (и то е така, защото както казах с мислите човек сам привлича съответния човек.)
Но ти имаш отговорността  към себе си,  да се изправиш на крака и поставиш живота си в ред колкото можеш оттук нататък. Но да стоиш и да се молиш за съпруга си? Наистина ли това ще посъветвате вашата дъщеря?

Жертвите на насилие имат нужда от помощ, физическа и психическа (най-вече)!  Насилниците заслужават наказание. Те и затворите са за това, да се поправи човек.
 

Благодаря, Mama_Nana, щом жена, която е православна християнка има разумни убеждения...това ми връща малко вярата. 

Трудно ми е да взема позиция по такъв тежък казус, но започвам да усещам нападателно и осъждащо отношение на участниците и ми е много неприятно. Моля ви да запазите добрия тон и да уважите разбиранията и на другите, било то и не като вашите!
Освен това тук никой не е казал, че трябва да се оставяме да ни бият, това беше един разказ, който и на Катерица й е трудно да осмисли.
Аз имам друго питане. Някой знае ли дали в православието е позволено органите ни да бъдат дарени след смъртта ни? Мислите ли, че това би било богоугодно?

Според мен е по-опасно да се самоубеждаваме, че заслужаваме най-доброто (примерно жена/мъж), а когато ни се случи нещо лошо - да вярваме, че не сме го заслужили...
Подобен модел на мислене неизбежно ще пробуди гордостта ни...

Разбира се, трябва да мислим и какво можем да предложим в замяна на най-добрия мъж. Цитирал си само част, но съм написала, че ние привличаме съответния човек според нашата енергия, един вид сме си привлекли това сами.

Твоето мнение като мъж ми е много интересно, какво предлагаш за насилието в семействата, което е много разпространено в нашата страна? Как да реагира една жена, ако е подложена на това?

Едно от най-трудните и предполагам най-извисяващите ни неща е да се молим искрено за някой, който ни е причинил страдание.
За мен това е християнския подход в подобна ситуация. Без значение дали ще остане с него или не...