Не искам брак, а секс

Но защо? Двете изречения са част от един аргумент - че този тип фактори са различни при всеки и реално няма как да са свързани помежду си... Ако трябва да съм напълно откровен - при различните жени с които съм имал връзки факторите са били в различни положения, което е и определяло и отношението ми към тях. Отношението ми към тях е зависимо от тези фактори - не обратното. Няма как да контролираш колко желаеш една жена - можеш да контролираш колко много и по какъв начин ще го покажеш. Посоката както на няколко пъти всички казваме е от горната глава към долната, но това не означава, че горната "нарежда" на долната - или харесваш жената, или... не я харесваш - точка. Ако си склонен да си легнеш с нея без да я харесваш как по дяволите го правиш - в смисъл при мъжете ерекцията е нещо необходимо за акта, нали?

По същия начин, по който една жена може да се навлажни обилно и да достигне до оргазъм, при секс с мъж, който не я привлича физически. Елементарна физиология + малка доза психологическа настройка.

Какъв ще да е тоя мъж, на когото няма да му стане, 'щото не "харесвал" жената?

Аз например... сори - не мога, ако не харесвам партньорката. Не мисля, че съм нещо особено - повечето мъже са в този лагер - поне по моя преценка - не съм жена.

Ми то си има жени-страстоубийки, при които психиката тотално ще откаже. Примерно ако тежи 150 килограма...

Като казах,че нещата са свързани кой ме чу  
Темата проститутка няма да я коментирам. Обаче ако мъж и жена са свободни, нямат брак и са просто приятелчета за секс, там отново опираме до уважение и разбиране. За мен не е нормално да правиш редовен секс с една жена и в момента в който приключи акта да дигнеш ципа и 'Чао до следващия път". Това са взаимни моменти и емоции.Жената те е допуснала до себе си и се е отдала в секса по нейно желание. Съвсем нормално е през времето да се излиза да се похапва, да и изпратиш цветя на работа ( колежките и да задават въпроси а тя да отминава с усмивка   ) както и някой други жестове. В никаккъв случай действията не са едностранни, даже да няма обвързване. Как ще се реагира в една такава връзка по-продължително време не мога да кажа, защото в един момент почват да избиват други чувства и всичко зависи от хората.
Това, че дадена жена в даден момент иска много да прави секс ( ако не е пияна, дрогирана,... ) то тя си е набелязала преди това човека с който ще го направи. Въпросът да правиш секс с жена, която има съпруг и деца и в даден момент иска да прави секс с друг вече опира до моралната страна.
Обаче това е много просторна тема и не ми се коментира. Там се намесват отношения натрупани във времето, чувства, болежки, обстоятелства и куп други фактори. Всяко нещо си е специфично и без да се знае всичко не може да се коментира.
Та ако става въпрос само за секс без брак, мъжа трябва да се държи като мъж и джентълмен, а не като лигльо тарикат.Тогава не само ще получи секс, а може и палачинки за закуска  
P.S.
   Има мъже които харесват жени с Рубенсови форми, така че за всеки влак си има пътници !

Рубенсовите форми са някъде до 80 кг., при 100+ вече си е страшилище.

Питала съм мъже как става тази работа и отговорът е бил под различна форма:
" Като те тресне хормона, не пробираш".

Ако не беше така, най- древната професия нямаше да съществува.

Тогава обясни обратната ситуацията - крехка мъничка японка си ляга със сумо състезател, който е доста над 130 килограма. Въпрос на вкус. 

Разбирам, но всички подобни случаи имат и много други страни. Защо трябва да се обвързвам с жена, която може да не иска да се занимава с мен през цялото време? Защо трябва да и се налага да ме търпи, когато съм скапан, уморен и вбесен, ако може да има страхотни отношения с мен когато съм в най-добра форма? И "само секс" е нещо различно за всеки. На мен не ми пречи да прекарам приятно с партьорката си "само за секс" и навън. Мога да я заведа на вечеря, мога да си поговоря с нея, мога да я заведа на почивка - всички тези неща, които не изискват брак. Също не ви разбирам хора - не си лягам с жени, които не харесвам достатъчно - вие защо го правите? Като казвам "достатъчно" - поне да мога да си поговоря човешки с жената. Не съм толкова закъсал както искаш го разбирай.

Човек, ти всъщност искаш връзка, но без никакво развитие- само забавление, което реално няма как да стане.
Поне не за дълго.
Всички стареем- ти и "другарката за секс" също.
И страхотните отношения отиват по дяволите, защо нито ти вече си във възрастта и формата на безгрижната младост, нито тя.
Най- забавни са ми били винаги мъже, които и на 30, и на 40, че и на 50, все си мислят че не са мръднали от 25 годишни като визия и темперамент, и все така личния им чар привлича девойките, които са на вълна "връзка, която не изисква брак".

Да, да ти кажа по принцип това искам, но не мисля, че съм най-готиния или нещо друго - просто живота е за да се живее няма значение колко гаден е. Ако това е което мога да си позволя - това ще си позволя.

Тезата, че подобни отношения са пренебрежение към едната или другата страна, или че са нещо низко не ми допада. Също и идеята, че само защото съм се родил мъж съм склонен да огрея всяка също ме дразни - признавам си го. Факта, че нямам достатъчно плюсове, които да предложа на една жена не означава, че съм склонен да остана сам за постояно. Най-нормалното е да искаш секс. Дали можеш да си позволиш брак е съвсем друго нещо, нали?

Разбирам те, но за мен, ако си убеден, че нямаш достатъчно плюсове, които да предложиш, то оставането сам за постоянно, ти е в кърпа вързано с възрастта.
Защото, човек, имащ интернет, може да си позволи брак, стига да порасне, да добие самочувствие на стойностен човек, и да победи страха си от обвързване.
Ако не успее, му остава спорадичния секс- според възможностите- или с отчаяни жени, или с мацета с финикийски знаци в очите, вместо зеници.

Нямам нищо против да остана сам... дори честно казано в определени моменти го предпочитам.
Тук определено не съм съгласен. Или жените, които аз виждам имат повече стойност от тези които ти виждаш, или не си пробвал да потърсиш по-добър вариант.

P.S. понеже двете ми мнения се опровергават (това и предишното) - да обясня - в момента имам някаква нужда от секс и общуване - в един момент ще остане само общуването.

P.P.S финансово мога да си позволя брак - дори минавам за сравнително добре заплатен... просто финансовата страна не изчерпва въпроса.

Всъщност, потвърждаваш и моето мнение- от секс с общуване можеш да преминеш само към общуване при сериозна връзка, а тя може да се случи ако има развитие.
Развитието, в нормалния случай, е брак и евентуално деца- т .е., обвързване, за което си трябва преди всичко готовност и в днешно време- смелост, а не толкова финансова обезпеченост. 

Кой каквото търси това намира

Аз съм омъжена и не мога да се оплача нито от брак нито от секс