Изпускали ли сте си нервите?

Не, не крещя на служители, защото "клиентът винаги има право" и това се ползва за вратичка да карат служителите си да понасят истериите на всякакви девианти. Обикновено рибата мирише от главата и крещейки на някакъв служител, няма да оправя нещата. Само ще навикам някоя бедна душа.

Досега не съм чула някой да е завел дело за телефонен разговор. На ММ всеки път му предлагат оферти от А1, които той не желае, ама те си звънят отново. В един момент му кипва и ги насолява подобаващо. Никой не е завел дело все още. 🙃

Е те тези си го търсят. И как нагло лъжат някои от тях...

Поне при мен - не достатъчно добре , но пък използвах плюса с работното време.
The Catcher in the Rye  е права , в повечето случаи проблемите се получават от някой идиот , който е на по - високо ниво .

Не,не си изпускам нервите.Не крещя,не обиждам.
При проблем се обръщам към по-висшестоящ служител и говоря възпитано,без да повишавам тон.
Последната случка
Касиерка в магазина ми вдигна скандал,защото за сметка 65лв и дадох банкнота 100лв.Тя нямала да ми върне,била съм длъжна да имам.
Въобще не съм спорила.
Просто извиках управителя и проблема се разреши.

Няма да заведат дело. Разговорите се записват, за да контролират служителите си, не клиентите. За съжаление, клиентът има право да си изпуска нервите, служителят има право да му затвори след второто предупреждение и толкоз, не повече.

Не, никога! Имам таланта да навра някого, там където слънцето не огрява, мило и възпитано. И като тръгне на там дори да ми благодари, че съм показала посоката.

Като по-млада с близки си ги изпусках редовно, а с обслужващ персонал не. Сега с близки не си ги изпускам, но на обслужващия персонал обяснявам кратко какво не е наред.
А може би просто скоро никой не ме е ядосвал дотам, че да загубя контрол.
С телефонни оператори гледам да не се карам, защото те реално нищичко не могат да направят, освен да прочетат два реда клиентска история, ролята им нерядко е на вид боксови круши. Жал ми е за тях, личи си, че са някакви деца на по 25 макс.

За съдене - няма да те осъдят, споко.

Аз съм си ги изпускала само с близки, които вече не са ми такива по тази причина. Чужди хора не са способни да ме ядосат, просто защото нищо не ми зависи от тях.

Изпускам ги и още как... Не знам какво се случва с прекия ми началник откакто зае поста, но не отиват на добре нещата. Харесваше ми тази работа по ред причини, но май дойде краят. Не се търпи вече - тормоз, тормоз, но всичко има граници. Ти се отнасяш приятелски, внимателно, търпиш, мълчиш - отсреща злоба. Е, не е само към мен, но това не ме "топли". А не беше такава преди. Имах един период - сядам в отлично настроение пред компютъра (хоум офис съм) и... започвам да се треса от нерви заради тази жена. Плачех по спирките само като се сетя за светлата ѝ личност.

 ММ е по-краен - сама жена с котка, без намек за мъж на определена възраст му е недок...тена работа, прекалено ми е, но започвам да се замислям.. И аз много изстрадах, но не се отнасям така към хората, те не са виновни, все пак...

Вече 4-ма напуснаха екипа и тя вместо да направи нужното, за да ни запази, крещи и се държи като даскал към ученици. Лошото е, че май тези над нея я толерират и дори да се подаде оплакване, ползата ще е никаква.

И изобщо цял живот е било така - хващат се за моите грешки, а на други им се разминава. Играят си с търпението ми, докато не избухна и после трябва да се разделяме. Да, разсеяна съм, не виждам добре, но идвам навреме, старая се, на никого не съм отказала помощ, имам такова желание за работа. И всичко отива по дяволите заради интриганти и истерици. Да не говорим, че масово за смешни пари искат разбота като за трима.

А сега е и криза, разходи ни чакат... Не знам какво да правя... Страх ме е да не се разболея от нещо тежко.

Как няма да подадеш сигнал срещу тази? Напротив. Събирате се от екипа и пишете подробно кога къде и какво е станало. Един, два, три пъти.. Не може един човек да е по-ценен от екипа. Съберете се като група, една птичка пролет не прави.

По-големия шеф не го интересува какви ги върши по-малкият, стига вторият да му се подмазва ефективно и да му върши мръсната работа. Но екипът е напълно в състояние да използва подхода на саботажа. Какво ще им направи, ще ги уволни до един? Лошото е, че винаги има шпиони в екипа, подмазвачи на шефа и затова другите се демотивират и не смеят нищо да направят. Ако екипът игнорира прекия си началник и прислугата му, тогава той няма да има друг избор, освен да се кротне. Но хората са доста страхливи и затова  в някаква степен си заслужават съдбата.

Това не го разбрах .
Защо аз да подавам сигнал?
Или те да подадат

Към desenchantee се обърнах - постинга преди моя.

По твоя казус вече са написали хората - няма да пуснат оплакване, човек може да си изтърве нервите, естествено. Все пак едва ли си ги заплашвала. Ако пък да, на всяка цена се обади, да се извиниш. Едно е да повишиш тон, друго е да има изнудване и/или закани. Второто не съм сигурна колко се неглижира.

Да, изпускала съм ги в държавните учреждения- бюро по труда, а най-любимите са ми Социално подпомагане, когато подавам молба за детски надбавки, всяка година е това. След скандал всичко се оправя.