Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Това е прелюдията към пекс. Навремето ние работихме с такива знаци. Бях изумена как с такива знаци на невербални деца се обяснява  как като.чуят сирена за пожар трябва да излязат навън от помещението. Много е логичен езика. Просто трябва да се запомнят определените знаци, които не ти изглеждат логически. В случая use/used  и was. Приеми го като смес от пекс и език на глухонемите. Добър е и при деца от спектъра, които имат проблеми с разбирането на прочетеното.

Помага и когато с речта  имаш проблеми с процесинга.....моя например чрез такива карти умее да отговаря на въпроси. Тоест зрително разсъждава и отговаря логично, ако са просто думи има някакъв проблем .....очевидно в самия му мозък. Вкъщи така и не успяхме да ги въведем. Много са ми дразнещи на мен.🤣😅

За тези които се по чудят обяснявам че процесинг е логическа обработка на получената информация и синтезиране на отговор. Всичко това е поредното потвърждение че има хора които обработват зрителна информация ( или слухова подкрепена със зрителна) по-добре отколкото само слуховата.

Даже разликата между скоростта на обработка на информацията и “работната” памет, т.е за колко време се задържа новата информация в краткосрочната памет, е маркер за ADHD. Забравих колко точки трябва да е разликата.

Иначе при всеки човек, един канал от възприятията е по-“силен” от другите.
Мозъкът няма как да обработва възприятията от околния свят, ако всички постъпват с еднаква важност.

mmm75, ти получаваш ли от някъде професионална подкрепа? За теб?
Понякога помага много, когато отделиш време за себе си и поговориш с психолог или терапевт как се чувстваш като майка в такава ситуация. Защото от твоето емоционално състояние зависи и това на детето, те усещат всичко...

Здравейте
От известно време следя темата, защото имам някои притеснения за сина ми. Той е на 1год и 4 месеца. Все още не говори, по скоро издава нечленоразделни звуци и писъци, единствените срички са та-та-та и тук там нещо което звучи като дума, но не е насочено към нищо. Не посочва с пръст, не маха с ръка. Само пляска понякога сам или когато ние го правим. Дава пет ако е на кеф. В четвъртък запазих час за логопед. Като цяло имаше забавяне с месец със сядането и изправянето. Ходихме на физиотерапия и с нея проходи нормално на 1 год и 2+ месеца. Пропълзя активно месец преди да проходи. Сега е много физически активен, изправя се без опора, върви дълго, иска да качва стъпала, все още с помощ, изкачва и наклони, катери се. Не се спира за повече от минута-две на едно място.
Притесненията ми са относно игрите - любимата му игра е да бута колички напред назад, направо е погълнат от тази игра, като се занимава около 10-15-макс 20 мин, след което рочва да обикаля напред назад из стаите, носейки количките. Понякога ъъъка или вика и маха с ръце. Преди време всеки предмет или играчка буташе напред назад. Прави ми впечатление, че не ни търси за игри, сам се забавлява. Идва при нас когато иска да е гушнат или има нужда от помощ. Например да му пусна клипче на телефона. Телевизията винаги е била ограничена, но и той като цяло не се заглежда много, не повече от 5 мин. Като го викам по име понякога се обръща от първия път, друг път от 3-тия, понякога ако се е заиграл, въобще не обръща внимание. Все по често се мушка под масата или в някой ъгъл и започва да върти длани и стъпала, като също прави "чупещи" движения с пръстите.
Дърче и яде всякакви храни или поне горе долу, понеже пак е в период на трудно хранене и първата реакция като поднесеш лъжичката е да блъска. Няма интерес да се храни сам, хвърля лъжицата на земята. Държи си шишето с вода, но не се сеща да го надигне за да пие. Спи добре, рядко се буди и то само за биба. Доста се върти през нощта, понякога се надига и се измества в просъница. Има очен контакт понякога просто ни поглежда, друг път си ни гледа, реагира със смях, когато се смеем. Ходи при други деца и ги наблюдава.
Според вас има ли нещо притеснително или аз съм се филмирала. Благодаря.

При моето дете нямаше нищо притеснително до първи клас. Така, че целият път на родителството е съпроводен с притеснения и изненади.

Според мен си се филмирала...

Здравейте
Моето момче е на 2 г.и 3 месеца. Има периоди, в които всеки ден казва по някоя нова дума. Чува я от мен и сам я повтаря. Аз започвам да се радвам, но за кратко, защото след това не я казва отново. След това има периоди, в които не повтаря така нови думи.
Въпросът ми е, това хубав или лош знак е?
Според вас рано ли му е за логопед или е добре да се почне от сега?
Момчето ми има добър, но не редовен очен контакт и аутичното му поведение се изразява най-вече в повтарящи се действия, най-често мания по врати всякакви.

От една седмица чакам някой да пише в темата, за да пусна една много важна статия!
Незнам от къде е дошло това безумно правило да не могат да се пускат два поста един след друг!!!

Статията е от жена-аутист, която се "бори" за равноправието на neurodivergent-ните хора.
Пускам я в оригинал, гугъл транслейт я превежда добре, в случай, че някой има затруднения с английския.
Мисля, че статията е ключова, когато става въпрос за разбирането на що е това аутизъм, както и за промяната на погледа към такива деца (а и възрастни). Няма да е зле да се сложи на първа страница:
Аутистичния спектър не означава това, което си мислиш...

Сорая, мисля, че е важно цялостното поведение на детето, не само две отделни неща...
Моята дъщеря не говори много, даже в яслата въобще не говореше, но въобще не й липсват говорни и социални умения... Детето как общува с другите хора? По същия начин ли?
Когато не повтаря думата, разбира ли значението й като му я казваш?
Защото не всяко дете желае да повтаря като папагал! На някои им е достатъчно да "покажат" на мама, че са научили нова дума, което не означава автоматично, че ще я казват, когато мама реши... Не бъркай пасивен и активен речник и не спирай да му говориш.

Благодаря ти, Asyalein.
Той рядко общува с други хора. Основно бабите и дядовците и с тях също казва нова дума веднъж, може да я каже на следващия ден пак, но след това не я казва. Мисля, че разбира значението. Обаче още ми е трудно да му обясня, че ако някой му каже Здрасти или Чао и той трябва да отвърне със същото. Като го подканя да каже Чао изпълнява веднъж на 10 и повече случая на подканване. Само веднъж сам каза Чао на една продавачка и това беше. Повече не е казвал Чао по своя воля. Моето питане беше дали това е нормално и дали означава, че ще проговори или че ще е проблемно проговарянето.

Благодаря ти много за отговора и за линка! Сега ще го отворя.

За проговарянето не мога да ти кажа, но не го карай да казва “здравей” и “чао” щом не иска.
Казвай ти, той да види как е удачно да се държи в точно тази ситуация.
Децата копират всичко.

Ако някой ти направи забележка, измисли си отговор, който да е любезен, дипломатичен и с който ти да можеш да живееш и им кажи, че не е тяхна работа да се бъркат.

В момента, в който осъзнах, че да следвам нуждите на детето, а не очакванията на сульо и пульо, ме прави добра майка, а не лоша и която не успява да си възпита детето, тогава и детето се успокои, защото разбра, че при мен е в сигурност и винаги ще получи подкрепа. Това променя коренно ситуацията и поведението на детето.

Благодаря ти ❤

Здравейте дами, как сте как минават дните ви? Не пиша отдавна, но няма как да не споделя!
Малкия забелязах напоследък, че доста ме ревнува! Не иска да разговарям с други хора, които не са от семейството ни или с децата като сме някъде в парка да играе. С баба си излезли и си играел с децата съвсем спокойно, но ако е с мен истински бунт и марморене, някой да не пипне майка му или аз да не поздравя някой 😂 любов голяма е нашата ❤️.
Да имам ли повод за притеснение или?

Търся работещи съвети за рязане на ноктите и косата. Отчаяна съм. Не дава да се пипат изобщо.

Колко е голямо детето?
Докато беше бебе и преди Реге да ми даде съвет (в темите от 2013-2015г) чаках детето да заспи и тогава режех ноктите, но горе долу един по един т. е. пръстче по пръстче с паузи, защото и на сън реагираше. Дърпаше ръчичките и риташе с крачета.
Съветът на Реге беше да масажирам пръстчетата с мека четка за зъби преди рязането, но при нас по-добра стимулация се оказа да милвам и целувам пръстчетата. Едната ръчичка, почивка, другата ръчичка, почивка, краче, почивка, краче. Не мога да кажа кога се случи, защото възникнаха здравословни проблеми, които ангажираха вниманието ми, но в някакъв момент започнах да режа ноктите без милване и целувки, а само с мрънкане и кандардисване. Но като хвана пръста прекарвам моя пръст по нокътя и тогава режа. Не знам дали все още е нужно, но съм свикнала и го правя.
С косата също имахме проблем и като малък се гонехме из стаята с ножицата и гребено, който той си беше избрал в магазина. Стигна го, хвана го, клъцна малко и пак хукваше, така че продължаваше с часове подстригването в ранна възраст. Някъде към 8та година го заведох за пръв път на фризьор за рождения му ден. Не помня какво съм обещавала, но със сигурност е имало обещание. Той знае, че изпълнявам всяко дадено лично от мен обещание и това беше голям стимул за него. Фризьорът беше млад мъж, беше много  по-бърз от мен и накрая детето беше доволно. За втори път го заведох на фризьор за 9ия рожден ден. Беше вече част от празника, а и фризьорът беше същия задължително и на същото място. По това време вече седеше на стол и в къщи и позволяваше да постригвам, но пак беше трудно. Мрънкаше много, дърпаше дрехите и 8чаршафа и се е случвало да довършвам подстрижката в банята, под душа. От няколко години подстригвам в легнало положение по обективни причини, което е по-трудно за мен, но на практика успявам да минимизирам количеството косми, които падат по лицето и тялото и съответно детето е по-търпеливо и спокойно. Но има и една специфика. Преди 4г правихме процедура с ток и игли заради физически проблеми и забелязах, че след нея изчезнаха почти всички дефицити в спектъра.