Как не трябва да храним детето

Уф, де да имаше навремето някой да даде подобни съвети на бабите ми (които ме отглеждаха), сега вероятно нямаше да имам такива проблеми с килограмите!
Ще добавя още един съвет към майки, които оставят децата си за дълго време на отглеждане при баби: имайте предвид, че последиците от неспазване на горните съвети могат да имат трайни последствия върху начина на хранене и теглото на децата ви!

Много, много, много благодаря!

Страхотна статия! Благодаря ти, че я сподели с нас

Статията е супер Принтирах я, за да я оставя на бябите за четене и размисли

И аз харесах много статията. Вкара ме в размисъл. Точно така съм отглеждана и аз - но по по-особени причини. Родителите ми все бяха заети, все на работа или изморени и ми слагаха хрната на една масичка - филийки, манджичка, сиренце, компот, плодове, кексче... И аз цял ден си минавах покрай масичката като съм гладна и си взимах каквото ми се дояде. Резултатът е такъв, че сега ям за да живея и храната не е първото нещо, за което ще помисля. И така си закрепих прилични килограми и при бременността и не смених номера дрехи.

И аз така, и добре, че и татито ни е така...

Огромно БЛАГОДАРЯ на My Moonka   

А някъде не пише ли как се оправят последствията от омазани захранвания: например моят син яде САМО на определени музикални клипове

My_Moonka, благодарности за превода на статията   
Дано да накара повече мами да се замислят относно храненето на децата.
Искам да кажа, че аз четох стаията преди да започна захранването и спазвам абсолютно всички съвети. Като я прочетох май някак ми просветна как точно да храня детето си и окончателно се убедих колко са грешни повечето представи за хранене на бебето и детето. Никога не настоявам .. хайде и тази лъжица, като откаже да яде прибирам и толкова. Друго интересно, което мисля, че е добър успех при нас е, че аз никога не слагам Алекс да яде, а сядам на масата и започвам да ям с апетит, при което той веднага е залепен за крака ми и протяга ръце нагоре Понякога не идва, тогава продължавам да се храня и не го карам да яде. От 6 месеца опит мога да кажа, че моето дете, което никога не е насилвано да яде има прекрасен апетит и като види ядене не пропуска да си поиска (включително и от непознати )Друг е въпросът, че понякога изяжда по 1-2 лъжици и слиза на земята да си играе, но колкото .. толкова. Естествено има и периоди, в които отказва всякаква твърда храна, но както пише в статията тогава е важно да не се храни детето насилствено.. всичко е на моменти, след няколко дена до седмица апетитът му се връща, а през това време целодневно кърма

Благодаря ти My Moonka! Статията е много полезна. Не намерих отговор обаче как се храни много злоядо дете, което яде само на реклами и понякога на клипове. Храната може да стои и цял ден на масата без да я погледне и потърси да яде. Ако няма залъгване няма и ядене. Значи изобщо да не яде 

Благодаря за статията  Мисля, че във всяко отношение не бива да насилваме децата си...

Хубава статия. Благодаря!

petiospety, доста ви е раничко за захранване. Има признаци за готовност на детето, за които трябва да следиш. Има писано в библиотеката доста по впъроса.

Пише консултанти по педагогическо захранване съветват: Неправилно приучено дете не хранете няколко дни изобщо. През това време детето се взима на масата с мама 4-6 пъти на ден, нищо не му се предлага и се яде с апетит в негово присъствие.

Вижте статии за педагогическото захранване:
Педагогическо захранване - руската схема на захранване
Захранване на кърмачето - педагогическо захранване
Естествено въвеждане на твърди храни
Може да ви бъдат полезни и да намерите някои отговори в тях. Скоро ще преведа и статия за мерки при нарушен хранителен интерес при малки деца.

А тук е темичката на майките, практикуващи педагогическо захранване.

     Благодаря и аз за превода 

И аз благодаря! Имах нужда от озаптяване, голямото ми кърмаче пак си има собствен концепт за храненето, който хич не ми се нрави. Ще спра да го ръчкам, та дано и той се вразуми

Много полезна статия. Колкото и да са естетвени и очевидни, хубаво е да си припомняме тези прости правила. Благодаря за положения труд да я преведеш! 

Благодаря за статията!
Всичко е толкова вярно, но толкова трудно да се спази като имаш злоядо дете. Все се изкушавам да му мушна някоя лъжица насила, да го залисам с играчка или телевизия и вечно се притеснявам - ял ли е ще яде ли?... Обаче напоследък се старая само да има разнообразна храна и колкото хапне толкова и има резултат само за няколко дни е опитал много нови храни (от общата ни храна) някои много му харесаха, други по-малко,но опитва и аз съм доволна/
Ще се старая и за в бъдеще да спазвам всичко написано!

Благодаря за полезната информация!  Трябва да намеря начин да я приложа в нашия случай. 

Бързо се записвам, нямам време сега да чета. Благодаря все пак!!

Катя, статията е страхотна и превода също . Сега ще я разпечатам и ще я лепна на хладилника, защото нашата баба обича да ми чете статийките по вратата на хладилника. Така я информирам за неща, които не ми стиска да и кажа направо в очите. Иначе както знаеш и аз съм със злоядо дете, което е основно на кърма. Още в началото като я захранвах бях решила, че няма да има телевизия и маймунжулъци по време на хранене, независимо дали детето ще е ящно или не. И до сега спирам телевизора когато я храня. Макар че на таткото, който е телеман, никак не му е приятно, той също започна да спира телевизора когато я храним. Аз съм била злоядо дете, а таткото е бил още по-зле по думите на свеки и за сега всички казват само:"Няма на кой да се метне", като стане дума, че бебка е леко злояда. Това не ме притеснява и не я насилвам, защото докато суче гладна няма да остане.
По този повод, ще ви разкажа един спомен от моето детство. Както вече ви казах бях много злояда и вечер когато всички сядахме да вечеряме, основната ми дейност беше ровене в чинията. Майка ми се изнервяше и ме подканяше да хапна нещо, а баща ми казваше с много сериозен тон "Ще ядеш ли?", аз само това и чаках и като му кажех, че не съм гладна, той отвръщаше: "Ставай от масата". Това ме устройваше идеално и отивах в другата стая да гледам телевизия или да си чета книжка. За сметка на това обаче, почти винаги закусвах и обядвах, просто вечер не ми се ядеше .

Lady di, браво на теб, че въпреки, че детето ти не е ящно успяваш да се контролираш и да не го храниш насила/с убеждаване.
Според мен обаче също е важно и да не се коментира в семейството дали детето е злоядо или не. Имам спомени от детството ми-като ходех на гости на дядо ми и баба ми непрекъснато ни повтаряха, че с брат ми сме кльощави и злояди. И ние наистина спирахме да ядем. Забелязала съм, че децата винаги се стараят да оправдават нашите очаквания-ако на едно дете се повтаря непрекъснато (или непрекъснато чува коментари) че е злоядо, непослушно, че прави напук и т.н. то детето наистина става такова.
На мен ми е много трудно да избягвам такива коментари от родата, но винаги обяснявам, че детето не е злоядо, то просто се е нахранило с кърма

и аз съм на същото мнение

Пуснах още една статия по въпроса Няколко принципа за хранене на деца с нарушен хранителен интерес … еца до 3 години).

My_Moonka, благодаря за статиите!  Много интересно и полезно.  Инстинктивно чуствам нещата по същия начин - в тон със статиите.

My_Moonka, аз също искам да ти благодаря за статиите! Публикуваната в тази тема е много актуално за мен, за съжаление! 

Дребния яде с часове, държейки и изпускайки различни предмети, с които боравим ние, възрастните. Ако не му дам да държи нещо, отказва да си отвори устата. Вече не зная какво да го правя!  Има моменти, в които съм готова да избухна насреща му и да захвърля лъжицата, та ако ще да гладува до края на деня. Много ме е срам, но си признавам, че губя разсъдък на моменти. 

В интерес на истината не съм особен привърженик на педагогичното захранване, та някак ще трябва да нагодя принципите му към нашия случай. 

Благодаря.. и приемам съвети, всякакви!   

My Moonka, много благодаря за полезната статия! Нещата са очевидни и уж всички ги знаем, но често е трудно да се удържи човек и да не се опита да набута още една лъжица в устата
pearly, за основните неща не е задължително да си чак привърженик на педагогическото захранване. Може просто да предлагаш на детето от бебешките храни (пюрета, каши и т.н.), но да го правиш, докато и ти се храниш на масата. И естествено - колкото иска, толкова, без насилие.

И аз благодаря! Когато храня бебчо аз спазвам тези правила, защото ми се струват нормални, но трябваше по някакъв начин да убедя бабите и таткото, че "детето ако не му се яде не трябва да се насилва и през 10 мин. да му се тика пюре в устата"

Съгласна съм! ... Освен всичко друго, наше задължение като родители е и това да покажем на децата си, че те са прекрасни и обичани, а не да търсим повод да им натякваме някакви неща... 

Ау аз прочетох за една моя грешко  винаги предлагам повторно,че дори и трети път понякога.Умирам от ужас да не ми остане гладно детето.Но пък той е много мъничък и ...оо няма да  предлагам повече от веднъж.

   Аз бих добавила, че за да се спазват тези принципи при кърмачето,
то трябва да получава достатъчно мляко - да си суче, когато поиска.
 

полезна статия

Много полезно!!!!!!!! И точно навреме за мен! 
Вече ми омръзна от безразборния ни "режим", ама така ми гръмнаха бушоните, че бях решила спартански режим да правя! Съдба-тази тема ми го изби от главата! Мерси много!! С мен като малка са били правени точно такива грешки-сега храненето е уйас за мен, все гладна и дебела, хранителни разстройства... Ще има по един брой от статията за бабите, а аз ще разуча още по въпроса!!! 
А нашето хранене - отдавна не сме на кърма, не иска картофки, моркови-дърпа солети, бисквити, гризе ги с апетит; кисели, сладки каши - и то по 1-2 на ден. а през нощта-Аптамил.. Ляга в 19 ч , и посред нощите е кукуряк  . Какво ли не опитвах...
Но със храненето-няма да настоявам! За нищо на света не искам да мине през ужаса, който аз изживях!
Още ведниж благодаря!   

разпечатах статията да я покажа на мъжо, щото дъщеря ми има почти 4 години стаж на злоядо дете, а него от време на време го прихващат родителските амбиции да налага своята воля и настава време разделно, щото дъщерята и тя е със собствено мнение по въпроса. Та той я кара да я яде това което той преценява към момента, тя пък се инати и не ще и накрая аз опирам пешкира щото се намесвам в нейна полза. Аз самата бях злоядо дете и знам, че не го прави от инат, а просто наистина не й се яде в момента или пък точно това нещо. За разлика от нея, аз пък и повръщах - майка ми все ме караше да изям още една хапка, в резултат всичко, което беше успяла да натика преди това излизаше навън.... 

Откакто прочетох статията и започнах да спазвам тези правила, синът ми прояде!!!
Винаги съм знаела ,че не трябва да се бута насила, но нали знаете как е - "не яде ,горкото,я да го залъжа и да му бутна нещо..."
Та откакто реших да яде колкото ще, аз му предлагам разнообразна храна, давам му да опитва и яде от нашето ядене,а като не иска не насилвам. И той коренно се промени. Има апетит яде по много ,особено нещата които обича, той е доволен и аз съм доволна

    Супер. Много се радвам че при теб е помогнало и че явно повечето от нещата са истини.
    Само като си помисля и аз какво е да не си гладен, а да те карат да ядеш насила. Бяме седмица в болницата и всички лекари се изредиха да ми обясняват че малките са слаби - към 8 кг са и че трябвало да са 10 поне.  Така и не ми обясниха как да стане това и защо при условие че аз съм към 45 кг. Задължително и да спирам да кърмя.

да се запиша и тук

      ako ima oshte polezni statii.... da gi vidime

Бе то е имало, ама кой да прихване    През славните 1986-87 г. с една колежка се чупехме от лекции и ходехме в Народната библиотека да четем книгите на Владимир Леви - само там ги имаше  Мога да кажа, че всичко хубаво във възпитанието на първото ми дете съм заимствала т негови книги.  Е, после преведоха някои, дори преди няколко години успях да си купя от кашон за 2 лв. "Нестандартното дете", откъдето е и този цитат. Но преводът на Мунка е хубав, благодаря!
И много благодаря за линка!  Да се ... у главата, как не се усетих досега да си потърся сайт за него, голяма съм блейка. Отивам да чета там с кеф и на всички препоръчвам. 

  Браво.
Аз не насилвам беба, но понякога тя се разсейва, но аз държа лъжичката близо до нея и тя сама се обръща, лапа я и си се храни. Е понякога това продължава повече от половин час, но на мен не ми пречи. Поне засега

Прекрасна статия! Благодаря! 

запис

Много хубава статия 

Хареса ми. Браво!

Статията е супер Съдържа много полезна информация.Благодаря за отделеното време да я преведеш

Старая се да ги спазвам, надявам се занапред да ги прилагам още по- ефективно

Благодаря и аз за статията ! Синът ми е адски злояд и яде само 4 храни, които харесва и това е!  Признавам си поощрявала съм го след като си е изяждал всичко с някой бонбон, но отдавна спрях, тъй като и това не помага ! Затова сега ще следвам стъпките от статията пък дано да прояде ! Но определено децата, които ги дават за събота и неделя при бабите им са доста едрички от синът ми, който е като жилаво клонче

много цена статия-благодаря!

Привет и от мен! Първо благодарности и от мен за полезната статия!   
Сещате се защо съм тук, нали? Видях и аз зора - Настя все по-често взе да върти отрицателно глава още преди да е опитала каква е храната, която и предлагам. Понякога започва да реве още и само като я сложа в столчето, че хич не обича да стои на едно място, освен ако не съм и пуснала насреща огромния телевизор, който баща и купи  и по-точно музикалните канали или реклами. Колкото по-познати, толкова по я омагьосват! Та онзи ден вече тотално отказа да яде, а уж обичаше домашните ми бебешки манджи, дадох и пюре и пак съвсем малко кльопна. Разтърсих се във форума, прочетох за Неправилно захраненото дете и вчера я взех в мен да я храня. Не е толкова трудно колкото си мислех, понеже тя вече е голяма и си седи стабилно на крака ми, само я придържам, че не стои мирна. Ако не иска, разбира се, и оставям долу. Но тя иска засега. Колко пъти ми е ревяла на главата докато съм се хранила, но не съм я взимала! Сещах се някой път да и дам да опита от храната ми, но само ако "става" и за нея. Сега вече действам по-смело - тя и без това не яде много от моята храна, давам и малко и от нейната. Проявява интерес към храната така повече, определено. Ще видя как ще е днес, ако трябва ще я оставя само на кърма за ден-два. Нали разни "загрижени" ми надуваха главата колко ми е слабушка и аз притеснена все на кантара - да не е загубила някое грамче!

Кооолко познато това с ТВ-то ...
Моята мома малко трудно прояде - става въпрос , че доста й беше неинтересна храната докато сучеше. С 300 зора успях да й изместя млякото с манджа, така да се каже. Сега и при нея манията е телевизОрното хранене. Ако не й пусна анимация върти глава и пищи!!! Добре поне, че се кефи на анимационни филмчета, а не на реклами  , за сега съм я оставила да си вилнее, тъй като вече напълно я отбих и така поне яде детето мисля , че ще й мине.

desi_sunshine, това което видях в подписът ти като рожденна дата на детето е 10 февруари , нали?    и аз съм родена на 10.02. , голяма щуретина трябва да е дано имаш здрави нерви, моята майка има стоманени и пак, какво ми е разправяла... 

Много хубава статия! Доста от нещата съм ги прилагала без да съм ги чела за ужас на бабите.  Сега мисля да действам по същия начин и с бебока.

много хубава статия-ако можех да я про4ета по рано........вместо да насилвам малката да яде заради бабешки истории,добре 4е спрях на време все пак и нещата имат надежда

Хайде и аз да изразя възхищение от статията 
Имам също злояда дъщеря,опитвала съм и двата начина хем да не я насилвам,хем да я насилвам да яде.Резултата ми е все един и същ-ТЯ НИКОГА НЕ Е ГЛАДНА.Може с дни нищо да не хапне и само течности да приема,което съгласете си е притеснително за всяка майка.Друг проблем са ми бабите и по-точно свекито,която така и не ме разбра,като и правех забележки
Сакън да не останело детето гладно,нейните едно време като е била цял ден на работа все едно ги е гонила с паничката и лъжичката по поляните,но сега трябва непременно да нахрани моето.

Много благодаря за статията. Това обяснява произхода на моите (погрешни) хранителни навици и разбира се ми дава ценни насоки за възпитаването на хранителни навици на дъщеря ми.

Мен пък, извинете, малко ме подразни тонът на статията - доста е менторски и пристрастен... Сякаш самият Леви е жертва на агресивно родителстване и сега се опитва да върне агресията към други родители.Иначе, като цяло, съм съласна с постановките, въпросът е доколко са приложими. Не знам Леви някога хранил ли е дете. А това, дето децата искали да ядат нещата, от които организмът им има нужда, също според мен не е съвсем вярно. Доколкото знам за Вл. Леви, статията вероятно е писана преди доста време, когато хранителната индустрия не е била толкова перверзна. Към днешна дата, при използването на толкова много овкусители, децата ни искат да ядат това, което е вкусно, а не това, което е нужно за организма им. Известен и лесно обясним факт е, че децата, които ядат сладкиши, не искат след това да ядат плодове / то това се отнася и за възрастните/. Да приемем ли, че организмът им няма нужда от тях, а има нужда от рафинирана захар? Да приема ли също, че дъщеря ми има нужда само от кренвирши и пържени картофки, на фона на които, салатата от зеле и моркови, разбира се, не е вкусна. Смятам, че както всичко друго, така и вкусът към храни, е обект на възпитание и дисциплиниране. Особено днес и в България.

Правилата звучат логично, но за мен са неприложими...
Моето детенце е на 7 месеца и тежи 5500...интересът и към храната е нулев, познайте как бих могла да я храня без да я забавлявам Песни, танци и един куп играчки съпътстват всяко наше хранене с твърда храна

Честно казано всичко звучи супер логично и съм убедена в правотата му,
НО прилагането на тези правила означава детето ми да не близне нищо друго освен кърма. В последните месеци хич не наддава добре и не е от най-едричките. Абсолютно винаги, когат се храни на масичката за хранене са сложени играчки и му се подават различни предмети за занимавка, винаги съм знаела, че не е правилно, но не виждам друга алтернатива. Много ми се иска да не е така и да е концентриран върху храната и да яде с удоволоствие, но наистина не знам как да го постигна.
Иначе аз от самото си раждане съм била ужасно злоядо дете. Майка ми се е мъчила с мен много, така и беше до някъде към 11-12 години, когато проядох. Като й прочетох статията беше направо възмутена и ми каза съвсем сериозно, че ако не е настоявала да се храня като бебе просто е нямало как да оцелея, няма как да знам дали е така. Много ми се иска с моето дете да не е така, но не знам точно как да го постигна.
И аз това се замислих.

Ами на мене статията ми идва таман навреме,та ще видим,какво приложение ще има!Засега звучи страхотно!

Записвам се и аз, да си поприпомням някои неща от време на време.
seni, ти сама си го казала - "Смятам, че както всичко друго, така и вкусът към храни, е обект на възпитание и дисциплиниране" Статията е именно за това - как да се възпита и дисциплинира здравословно отношение към храната и храненето. Коментари като "Леви хранил ли е някога дете" са ми непонятни. Относно кренвиршите и пържените картофки - какво правят те на масата пред детето? Ако то не ги вижда - няма да ги предпочете, нали така? Не би избрало шоколад пред плод, ако не му се предложи шоколад, нали така? То има избор измежду това, което му се предлага, т.е. измежду това, което семейството има в къщи.
За протокола - хранила съм освен своето, още 4 други деца, с различни вкусове, с различни препочитания, на различни възрасти, включително с проблемно тегло, и ДА - принципите посочени в статията са правилни и е добре да се спазват. Няма дете, което да е родено "злоядо" , има възпитани такива 

Статията наистина е много хубава, добре че е писана от чужд автор, защото ако беше от Христо Михов примерно (типично в негов стил е и отговаря изцяло на неговите виждания по въпроса), щеше да бъде освиркана и оплюта.Не че и сега няма скептици.
сени децата имат свои предпочитания и вкусове и не е вярно че ако опитат шоколад няма да вкусят повече плод (ти като си опитвала шоколад по задължение ли само ядеш плодове или все пак ти харесват, поне мъъъничко?). Аз като дете ядях само зеленчуци - САМО!До степен че да се слага салатата на масата за десерт, след като сме изяли всичко друго, защото в момента в който се появи пред мен аз само това ядях.Месо не исках да ям до пубертета.Големият ми син е на 6 - не е много ящен, бабите го класифицират като злояд. Домати и чушки не близва, но обича броколи, краставица, царевица, картофки, моркови.Не яде череши, круши,праскови,пъпеш- за сметка на това си хапва грозде, ягоди,диня,малини.Обича домашни сладкишчета и едни медени бисквидки които правя, но на купешките е доста капризен (като го научиш на домашни закуски няма да предпочете онези с овкусителите и оцветителите, гарантирам ти!).Шоколад обича, но не винаги и не в неограничени количества - винаги има в къщи и той знае къде стои и може да си вземе при желание - случва се със седмици да не потърси.Яде малко, не го насилвам, старая се да не натяквам (това си откривам като грешка - коментари че не яде много в негово присъствие).
Да, децата ни са заобиколени от "лоши" храни и реклами, които ги подканят да ги опитат на всяка цена.Но не е ли това донякъде оправдание за тези, които нямат времето или желанието да приготвят домашни лакомства за децата си?Да, не е лесно, отнема време, но не е "мисията невъзможна".А ако никога не сте приготвили кексче с плодове или домашни курабиййки на децата си за следобедна закуска няма да е много честно да вините хранително-вкусовата индустрия че ги е свикнала на "боклуци".

Преди 8 месеца щях да се съглася...Винаги съм смятала, че децата не трябва да се насилват да ядът, но когато точно твоето дете се окаже "злоядо" животът ти се преобръща на 180 градуса
Имам прекрасна дъщеря-комуникативна, енергична и винаги усмихната. На 8 месеца обаче размерите и са 5700, 62 см Минах през всичко- кърмене на поискване, кърмене под режим, неуспешни опити за дохранване и какво ли още не...никой не успя да я накара да изсуче повече от количеството, което си е решила (много рядко стигаше до 500 мл за 24 часа...) Сега с твърдата храна е същото- супер гладна е, хапва 50-60 мл  и затваря уста  Бих ли могла да си позволя да не настоявам?!?
Статията наистина е страхотна, но винаги има изключения! Все пак се надявам,  когато малката започне да разбира да успея да се възползвам от съветите дадени тук.

barboran4e, съчуствия за тревогите около храненето; предполагам че никак не ти е лесно; имам приятелка, чието момиченце е с подобни размери на твоята дъщеря, и макар и 6 месеца по-голяма от моя син - тя е по-дребна от него. Здраво ли е детето ти? Има ли нещо, извън размерите, което да те тревожи? Ако няма друг проблем в здравето и развитието на детето - едва ли едните габарити заслужават толкова безпокойство. Има дребни хора, има и едри хора. Най-важно е да са здрави 

Това е генерално обобщение и изобщо не е правдоподобно. Все едно да кажеш "Никога никъде по света не се е раждало злоядо дете (което да не иска да яде от самото си раждане), ако се беше, аз щях да знам". Аз лично съм била изключително злояда, от самото си раждане съм отказвала храна/вода и съм стигнала до сериозно обезводняване още в болницата, така че очевидно майка ми не е имала възможност да възпита хранителни навици все още у мен. Не искам да се впускаме в спорове, но все пак да избягваме генерализациите.

Offioly, искренно се моля и се надявам да е здрава! Много хора се занимаваха с нас- педиатърката, Хедра, д-р Попиванова (от кабинета), нефролог, ендокринолог, гастроентеролог...никой не можа да намери причина поради която детето е толкова малко и само ограничава количеството приета храна  На нас остава само да и се радваме колко е жизнена, енергична, щура и да се молим да е здрава   

Съгласна съм със seni за тона на статията - като я чета си представям автора пред мен да размахва пръст. С някои неща и аз не съм съгласна - аз гледам телевизия докато се храня защото иначе ми е скучно. И няма да спра телевизора и на дъщеря ми. Не я залъгвам за да се нахрани, просто си позяпваме и двете  За повтарянето и потретянето - правя го и ще продължавам, това е маниера и на хранене, тя така си суче също. Хапва малко и се разсейва, ако прибера храната и не предложа пак, ще се сети след 5мин че се храним и ще си поиска. Не може да се разиграваме така - на час по лъжичка и постоянно да стои полугладна. Като се нахрани няма начин да и набутам още в устата. Суче си по същия начин - суква малко, пуска, пак суква, пак пуска... докато спре да отваря устата. Против насилието във всякакви форми съм, но малко телевизия и леко настояване не са насилие според мен 

Вярвам, че ние възпитаваме децата си и за храненето, и за телевизията . Затова и вече на вечеря спирам телевизията вкъщи и пускам тиха музика - опитвам се да възпитам не само дъщеря ми, но и нас двамата с баща й , че вечерята е време да се нахраним и да си поговорим на кой какво му се е случило през деня. И след малко протести от страна и на двамата, взеха, че свикнаха, и детето ми се храни достатъчно добре и без телевизия. Т.е. - децата са адаптивни и податливи, май понякога е по-трудно ние да свикнем.
Статията ми харесва - и това от позицията на майка, която имаше /според нея/ доста злоядо дете. До 1 г. и 3-4 месеца детето ми беше основно на кърма - изключително пристастено кърмаче, далеч от всички нормативи за поемане на твърда храна. След това само си прояде, без особени усилия от моя страна, но преди това ми се наложи да преглътна, че е дребна, че не яде, и да следвам основната мисъл на тази статия - дете на тази възраст няма да остане гладно.
Детето ми и сега е дребно - 87 см. /11,5 кг./ на 2,5 г., но ние с баща също сме сравнително дребни; и сега не яде огромни количества - но за сметка на това когато е гладна, яде със завиден апетит, просто когато спре, значи, че не е гладна вече, дори да е хапнала 50 гр. храна, затова само питам - "ще ядеш ли още?" и при отговор "не" взимам храната и чака до следващото ядене - тогава вече яде доста .
Затова съвет към всички със злояди деца - стискате зъби и предлагате само здравословна храна - ще проядат в крайна сметка.
Барбаронче  , при теб нещата наистина изглеждат странни /щом и кърма не изсуква повече от 500 гр./, но ако е жизнена и здрава, може би трябва да спреш да ровиш и да се безпокоиш - само наистина е важно да яде здравословно, защото при малки количества храна при нея всяка хапка е ценна и не може да се дават боклуци.

Lauren, извинявам се за генерализирането, действително не е коректно да се говори така;
Моето бебе обаче също не искаше да суче в началото, обезводни се, приеха ни в болница - системи, хранене на режим, ала-бала... но нито за миг не ми е минало през ума че може да е злоядо. Просто труден период, тежка адаптация на новородено и толкоз. От там насетне съм пуснала нещата да се случват сами, и с кърменето, и с водопиенето и с твърдата храна. Децата усещат нашето отношение към тях, отношението ни към света, и когато ние приемаме нещата за трудни и тежки - те стават такива.  Това исках да кажа

offioly съжалявам за това, което сте преживели, лежала съм заради детето си в болница и ужасът ми е много добре познат, важното е, че е останало в миналото.
 
Да, в това отношение наистина трябва да поработя, защото определено чувствам голямо напрежение, свързано с храненето му, особено в момента, когато не иска да близне никаква твърда храна.

Реално до годинката си бяхме на кърма. От пюретата никога не е яла повече от 60 гр., след като категорично ги отказа-няколко гризки на ден и стигаха. Между 8-10 месец не наддаде нито грам. 10-12 месец 200гр  На годинката "прояде", хапва и пюрета стига да ги яде сама. За миг не съм си помислила, че е злояда. Сега също не яде по много, но и предлагам начесто. Дам и царевица, след малко праскова, после хлебче...и така. Докато в същото това време е на кърма, аз мисля,че е ок. Докато яде -не се играе, не се гледа ТВ,  занимаваме се само с храната. Предпочитам да ям с голям апетит пред нея, ако поиска храни, които не са за нея не и давам. Разбира се, всяко дете си е различно. В нашия случай статията подкрепи гледната ми точка и ми беше много полезна.

Запис да следя. Явно съм разглезила сина ми (и не само аз)  В градината си изяжда всичко сам, дори и допълнително иска. В къщи изяжда сам 4-5 залъка след което започва една гонитба..... Бабата има също пръст в тази работа- докато го храни му разказва приказки, гледат ТВ, книжки, дава му чантата си да рови в нея и др.
Събота или неделя им го даваме за през деня и познайте какво ми сервираха - " Ми ние преди всяко ядене му даваме подарък, че така по-лесно върви"   

Ето една интересна публикация за злоядите деца, която копирам от сайта на Център Пумпелина (в голяма степен преповтаря казаното в първата статия, но е поднесено по различен начин, за тези, на които тонът на д-р Леви не се понрави

Злоядите деца  
 

Ражда ви се бебе. Чудесно!
Какво прави бебето като се роди?
Първите най-важни и чести дейности са хранене, спане и дейностите предизвикващи смяната на пелените – поне през първите 2 месеца. На всеки час, два или три бебето яде и после спи – предимно спи или си и поплаква от време на време...

Какво правите вие като се роди бебето?
Грижите се за него. Ако е гладно, го храните, ако му се спи, го приспивате (макар че бебетата често си заспиват съвсем самички – поне в началото...), ако се налага – преобувате го... и готово... а сега наобратно:

Ако не ака или има друг проблем – питате доктора, ако не спи или плаче търсите причината и пак – при доктора или при бабата с повече търпение, а ако не „иска” да яде? Ще питате бабата, ще питате доктора и ако пак не иска?!?

Бебето е ваше, кой ще ви го нахрани? Това е най-важната задача на майката, а за новородените бебета – най-голямата нужда. Когато изключим всички медицински причини и евентуални проблеми при храненето (виж „дисфагия", "рефлукс", "нарушено дъвкане”), и сме сигурни, че няма предпоставка, която да пречи, остава да се запознаем със злоядото дете...

То е вашето любимо и добро дете, всичко друго му е наред и едно малко слънчице, което много ви радва и ви прави най-щастливите на света..но идва времето за хранене...

То става център на внимание и събитията се развиват само около неговите биберон или лъжица, и опитите му да я избегне...

То знае, че е гладно, вие също го знаете...

То започва да суче или яде с голямо настървение и това трае... до втората минута... или не започва въобще!

Разсейва се от светлината или от дребен шум или от някой друг в стаята или от новата ви дреха или от яркият й цвят или от новия ви парфюм или просто се оглежда, за да намери с какво да се разсее...

Иска да суче или да се храни, но при захапването на гърдата или биберона, това сякаш не му харесва или се дърпа с недоволство и започва да плаче...

 
Чака да му пеете или да не му пеете, да изпълните някакво условие, за което вие се сещате, но следващият път условието е друго, търсите с какво да го прилъжете...

Може би - да го помолите...

Може би да му обясните колко е вкусно, полезно, интересно и забавно...

Може би да го залъжете да погледне на другата страна и тогава...хоп, в устата...

Може би да изядете няколко лъжици и да му покажете колко е вкусно, а то да вземе "пример"...

Може би да го гоните с биберона или лъжицата...

Може би да го оставите само да започне...

Може би да викнете и тати... или тати да викне вас...

Може би да викнете баба, деди, кака, бати, леля, чичо, съседката, коминочистача, Торбалан, Баба Яга, Мецана, Вълка или дори Дарт Вейдър...

Може би да опитате насила да го нахраните и след като успеете, да се погушкате и да се сдобрите с него и... всичко да е наред...до следващото хранене... или до поредното повръщане и рев...

Скоро ще се убедите, че бебетата НЕ ЯДАТ НАСИЛА!!!

Много бързо привикват с разсейващите фокуси и занимавки и пак отбягват биберона или лъжицата.
Телевизията и домашния театър бързо губят своето обаяние...

Обещанията, залъгалките, новите хора, страшното или любимото куче, смешните физиономии, заплахите, дори сълзите и сръдните от ваша страна...ВЕЧЕ НЕ ВЪРШАТ РАБОТА!!!
Затова :

Не етикетирайте детето си – така само ще затвърдите злоядството и ще подхраните нарцисизма му;
 Не го превръщайте в центъра на домашната вселена – така само ще му дадете властта да събира семейния съвет по няколко пъти на ден;
 Не се оплаквайте от него пред другите хора;
 Не го сравнявайте с другите „добри” деца, които „всичко си изяждат;
 Не му се карайте и не го бийте;
 Не му се сърдете и не плачете пред него;
 Не го насилвайте – така ще намрази храненето и ще го използва, за да ви отмъщава или за да се забавлява;
 Не го карайте да гладува до озверяване – това е жестоко;
 Не сменяйте настроенията си, когато идва времето за хранене;

  Вместо това:

 Пуснете семейния театър в отпуск;
 Започнете да променяте себе си и собствените си нагласи за храненето - бебето интуитувно усеща вашето настроение;
 Създайте ритуал, неангажиращ храненето - спокойствие, светлина, музика, без излишни движения около вас;
 Изберете кого да слушате - себе си?, бабата?, педиатъра?, съседката? или някой друг специалист? - но слушайте само един!;
 Накарайте всички членове на семейството да ви съдействат и да правят това, което правите вие;  Не давайте на детето да яде излишни неща - шоколад, зрънчо, чипс и т.н.;
 Направете храненето приятно за цялото семейство;
 Хранете се заедно, когато детето е на достатъчна възраст за това;
 Оставете детето да си играе с уредите за хранене и с храната и не се страхувайте, че ще изцапа;

offioly