Често се питам , дали съм виновна в нещо , дали съм направила всичко възможно , дали не е имало нещо което пропуснах , а сега вече е късно . Също така ,в стремежа си да помогна на детето си, изпробвах един куп нетрадиционни методи и лечения , понякога се чудя , дали и нещо от тях , вместо да помогне , е навредило . Не намирам отговор , а вие ?
Виж целия пост
Обвинявате ли себе си понякога?
- Публикувана: 31 юли 2007, 21:54 ч.
- Последно мнение: 10 март 2009, 23:08 ч.
# 1
31 юли 2007, 21:59 ч.
Мисля,че няма родител,който да не обивинява себе си,че не е направил всичко за детето си,независимо,дали е болно или здраво.
Винаги има едно съмнение,че е могло да се направи повече.
Като цяло съм в мир със себе си,от време на време имам чувство на вина,но не за дълго.
Виж целия пост
Винаги има едно съмнение,че е могло да се направи повече.
Като цяло съм в мир със себе си,от време на време имам чувство на вина,но не за дълго.
# 2
31 юли 2007, 22:01 ч.
За обвиняване не бих казала но често ми се случва да се връщам десет години назад и в съзнанието да ми изплува един спомен-бях бременна и бях седнала в едно заведение на чаша кола.При мен дойде някакво момче и ми показа документ за инвалидност , тъй като неможеше да говори ми подаде химикал и ми каза че струва два лв.Аз отказах да му дам момчето не каза нищо номного пъти съм се питала дали съдбата не ме наказа по някакъв начин за тази моя постъпка. И до ден днешен въпреки че има толкова шарлатани намен сърце не ми дава да им откажа.
Виж целия пост
# 3
31 юли 2007, 22:04 ч.
Трудно ми е.... много! Незнам какво да ти отговоря! 
Обвинявам себе си! Да и то доста! Обвинявам се за това, че по един или друг начин не съм успяла да подсигуря НОРМАЛНО детство на детето си... 
Гледам обаче бързо да се оттървавм от тези мисли! Няма смисъл да се връщам назад и да дълбая в неща, които вече немога да променя! 
Искам да гледам само напред и да бъда полезна на детето си във всеки един момент! Искам да се боря за двама! Поне докато не го науча да се бори сам!!! 
Виж целия пост
Обвинявам себе си! Да и то доста! Обвинявам се за това, че по един или друг начин не съм успяла да подсигуря НОРМАЛНО детство на детето си... Гледам обаче бързо да се оттървавм от тези мисли! Няма смисъл да се връщам назад и да дълбая в неща, които вече немога да променя! Искам да гледам само напред и да бъда полезна на детето си във всеки един момент! Искам да се боря за двама! Поне докато не го науча да се бори сам!!! 
# 4
31 юли 2007, 22:25 ч.
Да и то много често,защо не разбрах за проблемите на Йоанна по рано?Защо мислех че всичко ще се нареди от само себе си?Сега пък се обвинявам дали не я задушавам и не търся ли под вола теле?дали алтернативната медицина е най доброто решение за нея и неща от този род.незнам дали е нормално за мен не е.даже започнах да посещавам и специалист страхувам се да не премина границата на безпокойството с паника.
Виж целия пост
# 5
31 юли 2007, 22:31 ч.
правя максималното
не бих могла да се виня освен за това, че може би съм част от съдбата на децата си...но те също така вярвам че има причина да са тук и с мвен и да трябва да минат през тези изпитания
затова вяравм че няма вина в тоя й вид - всичко е сйдба било е предрешено
но също така вярвам че с действията и чувствата си сега кова бъдещето си в следващия си животи този на децата ми
Виж целия пост
не бих могла да се виня освен за това, че може би съм част от съдбата на децата си...но те също така вярвам че има причина да са тук и с мвен и да трябва да минат през тези изпитания
затова вяравм че няма вина в тоя й вид - всичко е сйдба било е предрешено
но също така вярвам че с действията и чувствата си сега кова бъдещето си в следващия си животи този на децата ми
# 6
31 юли 2007, 22:40 ч.
Понякога се обвинявам, защото заболяването си го е наследила от мен. Затова може би не се решавам вече толкова години на второ дете, за да не му го предам и на него 
Виж целия пост
# 7
31 юли 2007, 22:45 ч.
И това имах предвид , как да се справим със страха , ако искаме някой ден и второ дете , въпреки ,че за мен лично това е почти тема табу, поне засега.
но също така вярвам че с действията и чувствата си сега кова бъдещето си в следващия си животи този на децата ми
Това е интересна гледна точка , как обаче да съм сигурна ,че това сега ,ще се отрази някъде, където не се знае, има ли го ,няма ли го ,и какъв е смисъла.Жалко ,че аз не мога да повярвам в нещо такова ,може би съм прекалено реалист 
Виж целия пост
Понякога се обвинявам, защото заболяването си го е наследила от мен. Затова може би не се решавам вече толкова години на второ дете, за да не му го предам и на него
но също така вярвам че с действията и чувствата си сега кова бъдещето си в следващия си животи този на децата ми
# 8
31 юли 2007, 23:10 ч.
da da 
Виж целия пост
Често се питам , дали съм виновна в нещо , дали съм направила всичко възможно , дали не е имало нещо което пропуснах , а сега вече е късно . Също така ,в стремежа си да помогна на детето си, изпробвах един куп нетрадиционни методи и лечения , понякога се чудя , дали и нещо от тях , вместо да помогне , е навредило . Не намирам отговор , а вие ?
# 9
1 авг. 2007, 01:50 ч.
И това имах предвид , как да се справим със страха , ако искаме някой ден и второ дете , въпреки ,че за мен лично това е почти тема табу, поне засега.
На мен ми трябваха 8 години за да успея поне малко да преодолея страха си. Защото увредения ген си е все така в мен и вероятността да го предам е 50 процента при момиче и 25 при момче. Така че този страх никога няма да ме напусне. Ако забременея ще е в мен, докато не родя и не направят нужните изследвания на детето.
Просто се опитвам вече по малко да се страхувам, а повече да вярвам и да се надявам.
Виж целия пост
Понякога се обвинявам, защото заболяването си го е наследила от мен. Затова може би не се решавам вече толкова години на второ дете, за да не му го предам и на него
На мен ми трябваха 8 години за да успея поне малко да преодолея страха си. Защото увредения ген си е все така в мен и вероятността да го предам е 50 процента при момиче и 25 при момче. Така че този страх никога няма да ме напусне. Ако забременея ще е в мен, докато не родя и не направят нужните изследвания на детето.
Просто се опитвам вече по малко да се страхувам, а повече да вярвам и да се надявам.
# 10
1 авг. 2007, 08:16 ч.
Да,защото по принцип ми беше много рано да имам дете.
Но пък винаги гледам в бъдещето,старая се да не гледам назад.
Виж целия пост
Но пък винаги гледам в бъдещето,старая се да не гледам назад.
# 11
1 авг. 2007, 09:59 ч.
Освен за имунизациите, които са правени на Кирил се терзая за това, че изобщо
сме почнали да го тъпчем с хапчета. Един ден ги смятах - вече са към една кофа.
В това отношение - браво на Гери!
Виж целия пост
сме почнали да го тъпчем с хапчета. Един ден ги смятах - вече са към една кофа.
В това отношение - браво на Гери!
# 12
1 авг. 2007, 13:02 ч.
Вики, не може да се обвиняваш за нещо дето дори докторите не знаят що е така!
по-лесно ми е да приема че има промисъл в това дето се случмва - наречи го съдба, наречи го карма, наречи го късмет...бе както искаш ама трябва да има смисъл - иначе цялата тази болка и скръб и загуби и най-вече когато виждам продължително страдание - не го разбирам!!!! трябва да има смисъл! трябва иначе...лично аз бих полудяла иначе.
ВЪЛЧО, не се обвинявай. Както виждаш - едни се обвиняват че са давали лекарства, други - че не са ги почнали навреме.....
НЯМАТЕ вина...това за мен е като да си приписвате заслуги за неща които са далече над вашите възможности и сили!
в крайна сметка не сте по-велики от това което сте и заслугата децата ви да страдат - не е ваша
но вие имате заслуга да им осигурите любов и закрила и грижа и помощ! вие сте техните хранители и ако и да не можете да помогнете като премахнете болестта - можете да им помогнете да живеят пълноценно и добре, обичани и обгрижвани
Виж целия пост
по-лесно ми е да приема че има промисъл в това дето се случмва - наречи го съдба, наречи го карма, наречи го късмет...бе както искаш ама трябва да има смисъл - иначе цялата тази болка и скръб и загуби и най-вече когато виждам продължително страдание - не го разбирам!!!! трябва да има смисъл! трябва иначе...лично аз бих полудяла иначе.
ВЪЛЧО, не се обвинявай. Както виждаш - едни се обвиняват че са давали лекарства, други - че не са ги почнали навреме.....
НЯМАТЕ вина...това за мен е като да си приписвате заслуги за неща които са далече над вашите възможности и сили!
в крайна сметка не сте по-велики от това което сте и заслугата децата ви да страдат - не е ваша
но вие имате заслуга да им осигурите любов и закрила и грижа и помощ! вие сте техните хранители и ако и да не можете да помогнете като премахнете болестта - можете да им помогнете да живеят пълноценно и добре, обичани и обгрижвани
# 13
1 авг. 2007, 14:05 ч.
Милички недейте 
Тази вина ще ви съсипе, така не помагате на малките душички.Знаете ли ,че веднъж моят син ме видя, че плача и ме попита -Защо?.Понеже никога не съм го лъгала му казах истината- че ми е много трудно когато някой започне да се вглежда в ръката му и да го пита какво му е ?И знаете ли какво ми отговори моето умниче- Абе мамо, не им обръщай внимание,аз отдавна спрях.От пет годишен му повтарям, че с нищо не е по-различен от останалите деца и така израстна със самочувствие и без комплекси.Не плачете, не се обвинявайте, стойте плътно до децата си,но без да ги задушавате със обич и загриженост.Ако състоянието на детето позволява дайте му доза самостоятелност.Това укрепва увереността им в собствените им възможности.И нещо много важно-не ги крийте от околния свят-така по-лесно ще свикнат с погледите на околните.Съжалявам, малко дълго стана,но темата ме хваща за сърцето 
Виж целия пост
Милички недейте Тази вина ще ви съсипе, така не помагате на малките душички.Знаете ли ,че веднъж моят син ме видя, че плача и ме попита -Защо?.Понеже никога не съм го лъгала му казах истината- че ми е много трудно когато някой започне да се вглежда в ръката му и да го пита какво му е ?И знаете ли какво ми отговори моето умниче- Абе мамо, не им обръщай внимание,аз отдавна спрях.От пет годишен му повтарям, че с нищо не е по-различен от останалите деца и така израстна със самочувствие и без комплекси.Не плачете, не се обвинявайте, стойте плътно до децата си,но без да ги задушавате със обич и загриженост.Ако състоянието на детето позволява дайте му доза самостоятелност.Това укрепва увереността им в собствените им възможности.И нещо много важно-не ги крийте от околния свят-така по-лесно ще свикнат с погледите на околните.Съжалявам, малко дълго стана,но темата ме хваща за сърцето
# 14
1 авг. 2007, 14:43 ч.
И аз се обвинявах много често особенно в началото ,когато разбрахме за проблема стигах до състояние такова че ми се искаше да се разкъсам на парчета, не исках дори да виждам никого и хиляди въпроси в главата ми се блъскаха ,но стигнах до извода че от това няма смисъл и нищо не може да се промени ,/не че и сега на моменти не ме обхваща същото чувство /,но осъзнах че в това няма нищо градивно и полезно .Колкото по-редки са тези моменти по-добре а ако някой е успял да се отърве напълно от чувството за вина значи е стъпил здраво на земята !
Виж целия пост
Препоръчани теми