Извисих се над всички останали и измислих следното:

  • 4 836
  • 143
# 45
Ами не Дори, аз разбирам по друг начин, тя май говори за страданието като катарзис, когато се изплачеш, смириш, преболедуваш го, промениш си мисленето за нещата, дойде ред на нова мисъл за нещото, което се е случило и се успокоиш... Олекваш някакси. И се променяш по някакъв начин. Освен това разбираш много неща, например че има прекалено излишна суета, че разни неща уж важни са маловажни, почваш по лесно да прощаваш,  по-малко да се обвиняваш... повече да се обичаш, както и света  и хората. Може и друго да има предвид, знам ли.

Не, тук съм!
Да, за това говоря. Когато се смириш, (но това е много трудно), когато погледнеш по друг начин, да умееш да прощаваш, да олекнеш, да, много точно казано. Hug
Олекваш от суетата, от сложността на живота, от хаоса. Поглеждаш и виждаш ясно и чисто. Толкова е просто, толкова е елементарно, а ни се струва толкова сложно и смислено.
Добротата, тя извисява, радвам се, че я споменахте. Но пак ще кажа, за да си добър, трябва да си страдал. Или да ти е от господа дадено. Не знам.
Виж целия пост
# 46
1 gram belo naprimer.
Виж целия пост
# 47
Тео,ще ме извиняваш,но не съм съгласна,че за да си добър-трябвало е да страдаш.
Това си е до душата на човек,поне аз така мисля.
Има хора,които не са минали през сума страдания,но от които извира добрина и любов,не мислиш ли?
Просто такава е същността им?

Има и такива,които страдат цял живот,но напразно.Без да открият смисъла...
Виж целия пост
# 48
Да, Исайкова има право. За да си добър просто трябва да имаш добро и отворено към хората сърце. Страданието може би е само един от начините да го проумееш.
Виж целия пост
# 49
Има хора,които не са минали през сума страдания,но от които извира добрина и любов,не мислиш ли?
Просто такава е същността им?


да, още по-озлобени стават.
Виж целия пост
# 50
  Пишете за извисеност, а всъщност говорите за задоволяване на собственото его и комфорт, поне на мен така ми звучи.
  Да се извисиш означава да надскочиш себе си, околните, да се противопоставиш на цялостната концепция за съществуване, да не те вълнуват дребните неща и проблеми, да не те вълнува нищо, влизаш в друго ниво на усещане.
   Осъзнаването на простотата на живота не е извисяване, това е лично съзряване и не е лошо да се случи.
   
 
Виж целия пост
# 51
Joy Joy Joy
Пак не си си в къщи,а? Wink
Виж целия пост
# 52
Има хора,които не са минали през сума страдания,но от които извира добрина и любов,не мислиш ли?
Просто такава е същността им?


да, още по-озлобени стават.
Защо озлобени?
Виж целия пост
# 53
Когато успея да видя красотата в препълнените кофи за боклук.... Фината едва доловима граница някъде в сивотата между бялото и черното, която вае тъй изящни красоти.... и измежду тях една малка, мъничка дупчица, през която за миг се вижда един свят без време и пространство, целия сияещ...
Виж целия пост
# 54

ами защото каквото повикало, такова отвърнало. като се държат зле с теб, и ти се държиш лошо.като те бият, биеш и ти. тва е.
Виж целия пост
# 55
Когато успея да видя красотата в препълнените кофи за боклук.... Фината едва доловима граница някъде в сивотата между бялото и черното, която вае тъй изящни красоти.... и измежду тях една малка, мъничка дупчица, през която за миг се вижда един свят без време и пространство, целия сияещ...

За това говоря, благодаря ти!  bouquet

Не, за да си наистина добър, трябва да си страдал. Не можеш да простиш, без да си страдал, без сам да си сгрешил. Hug


Извинете ме, но имах малко извисяващи занимания. Mr. Green
Виж целия пост
# 56
Като бях малък имаше случки, които ме караха да се чувствам.. думата не е извисен.. а просто на точното място в точното време, да се чувствам ок.. например, майка ми ми дава пари да ида да си купя закуска.. е, аз си купувах примерно някакъв тогавашен вариант на хот-дог и го давах на първото срещаното гладно улично куче. После изпитвах жестоко чувство на вина, че като идваха и другите кучета нямах какво да им дам и те само ме гледаха в очите с ония тъжния кучешки поглед.. и хич не ми пукаше, че стомаха ми стърже неистово или че майка се опитва да ме убие с поглед.
Сега вече не съм същия, живота смачква всикчи малко или много.
Но продължавам да мисля, че извисеността в духовен смисъл няма много общо с възгордяването или задоволяването на собствените прищевки.. почесване на егото или нещо подобно, което ни кара да се чувстваме удовлетворени.
Също така не мисля, че има извисеност без страдание. Страданието е това чрез, което си учим уроците.. кой по-бързо, кой по -бавно.. това не е важно.. аз не работя в рамката на идеята за единия единствен живот, за мен това винаги (от може би 12-13 годишен) е било ограничена идея.. та, да, не страданието е важно само по себе си, а това, което човек може да постигне чрез него.
Виж целия пост
# 57
Зависи. Любовта си ме кара да летя постоянно. Добро дело би ме извисило.
Виж целия пост
# 58
Чувствам се извисена,когато някой изпльоска пред мен гениална простотия,а аз само повдигна рамене и го подмина с тънко мълчание.
Виж целия пост
# 59
Ще се извися, когато се смиря.
Няма да е лесно.
Понякога чувствам, че съм в мир със себе си и леко извисена над себе си....и после "дръп"- дойде нещо и ме затътри по лайнявата река - ходи си извисен тогава- само носа ми виси към обувките. Чакам нещото дето ще ме накара да гледам отново в облаците и да не ги виждам, погледа ми да е изпълнен със светлина. И после пак нагоре, надолу, нагоре... Живот.
Heart Eyes Ми това е и при мен . Няма да се смиря , няма да се извися значи ... ама аз май  не искам . Май .
Спрях цигарите ,  от седмица не съм пушила , въпреки че отстрани изглежда естествено при тази болест за мен въобще не е и ето ми повод за извисяване  Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия