Дълго време се чудех дали да споделя моето терзание тук или не, но накрая се реших да пиша и да поискам съвет или просто мнение. След неуспешни връзки най накрая срещнах мъжа на моя живот, така поне си помислих когато заживяхме заедно преди 3 години. В началото разбира се всичко беше прекрасно докато не дойде момента в който осъзнах че искам връзката ни да прерасне в нещо по сериозно имам предвид брак и да си имаме дечица. Но от страна на приятеля ми нищо, нито предложения за брак, а да не говорим за детенце. Повдигала съм въпроса че на нашата възраст / 32 / е вече нормално да помислим за това, че моето време минава с всяка изминала година. Получавах различни отговори от това че нямаме финансова възможност до това че било голяма отговорност. За женитба да не говорим разбрах че булка няма да се видя. Иначе е много мил и добър с мен внимателен е. Сигурна съм, че и двамата изпитваме силни чувства един към друг. Претърпях редица неуспехи в работата наложи се да сменя няколко фирми поради ниско заплащане или некоректни работодатели. Живеем на квартира в голям град, но не самостоятелна нямаме финансова възможност за такава. Всичко това започна да ме изнервя несигурността която започнах да изпитвам също. Това започна да ми влияе отрицателно и на интимния живот просто нямам желание за секс това също поражда конфликти. Почти всяка вечер сме в прерикания от изнервената обстановка. Не знам какво да правя мислила съм различни варианти от това да го напусна и да се прибера в къщи / за което не намирам сили/ и да съм отново сама, до това да замина за чужбина и да търся по добър живот и да започна всичко от начало. Лутам се в една безизходица и не знам какво да правя.
Виж целия пост
Дали наближава краят на връзката ни?
- Публикувана: 17 дек. 2007, 14:20 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2008, 13:39 ч.
# 1
17 дек. 2007, 14:46 ч.
Съжалявам да чуя това,натъжава ме...
Защо не изложиш пред него всички свои терзания,
той е човека,който би могъл да ти отговори
в каква посока да поемеш...няма смисъл да се самозалъгваш
и да изчакваш още за да реши той един ден ,след 5г примерно,че вече
може да поеме такава отговорност.
Щом те обича трябва да има шанс да се разберете....
Виж целия пост
Защо не изложиш пред него всички свои терзания,
той е човека,който би могъл да ти отговори
в каква посока да поемеш...няма смисъл да се самозалъгваш
и да изчакваш още за да реши той един ден ,след 5г примерно,че вече
може да поеме такава отговорност.
Щом те обича трябва да има шанс да се разберете....
# 2
17 дек. 2007, 15:40 ч.
Поговори с него.
Ако не се променят нещата и ако ти не можеш да се примириш - започни на чисто.
Всъщност нямаш кой знае колко варианти
Виж целия пост
Ако не се променят нещата и ако ти не можеш да се примириш - започни на чисто.
Всъщност нямаш кой знае колко варианти
# 3
17 дек. 2007, 15:45 ч.
По принцип има мъже, които стават за бащи и други, които не стават. Ако за него възможността да имате дете не е привлекателна трябва да се съобразиш с желанието му. Или поне да го изчакаш да дозрее до нея. Иначе брака изобщо не е задължителен. Аз съм имала 12 годишна връзка, през време на която никога не е ставало въпрос за брак. Имала съм и друга, при която още на първата година ми предложи брак (аз обаче съм твърдо против брака). Така че факта, че не говорите за брак не означава, че не е сериозен в отношенията ви. Важното е и двамата да сте готови за детето когато се появи и да прецените много внимателно дали наистина ще можете да се грижите за (в това се включва не само финансовата обезпеченост, а и примерно ще можете ли да разчитате на някой да ви помага, защото 24 часа 365 дена в годината е абсурдно да поемеш(те).
Виж целия пост
# 4
17 дек. 2007, 15:55 ч.
Това зависи само от вас. Дали наближава края е много относително. Аз също те съветвам да говорите.
Виж целия пост
# 5
17 дек. 2007, 16:01 ч.
Тъжна тема 
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.
Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Виж целия пост
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
# 6
17 дек. 2007, 16:16 ч.
Всъщност,вие нямате дете и сте зле финансово,дори не можете да си позволите самостоятелно съжителстване.Може би трябва да поработите точно в тази насока.Финансовата несигурност е страшна,особено за един мъж.
Виж целия пост
# 7
17 дек. 2007, 16:23 ч.
Е човека като на 32 не е събрал сили и финанси за семейство, колко време да го чака момичето. По-добре направо да ситърси друг мъж и това е. Иначе - няма сватба, няма деца, няма пари и така до безкрай като развален телефон. Никоя жена не заслужава това.
Аз само не разбирам как може един мъж да е мил и грижовен и в същото време да не се навива на сватба и деца - акъла не ми го побира.
Виж целия пост
Аз само не разбирам как може един мъж да е мил и грижовен и в същото време да не се навива на сватба и деца - акъла не ми го побира.
# 9
17 дек. 2007, 16:26 ч.
Не виждам кое е толкова странно. Ако един мъж не търпи развитие, аз бих търсила друг. Това е моето лично мнение.
Виж целия пост
# 10
17 дек. 2007, 16:28 ч.
Не е странно,аз също мисля така.Обаче тя как си представя нещата?
Виж целия пост
# 11
17 дек. 2007, 16:31 ч.
Да, не е лесно да зарежеш тригодишна връзка, аз на нейно място бих помислила реално за заминаване в чужбина, ако имам такъв вариант. Или за някаква друга промяна. Ново място - нов късмет. Дано!
Виж целия пост
# 12
17 дек. 2007, 16:33 ч.
Авторката трябва много точно да си отговори на въпроса, дали този мъж не иска деца по принцип или не иска дете от нея!
Добре е да огледа ситуацията безпристрастно, колкото и да боли. Да претегли нещата, да си изрови главата от пясъка и да вземе решение. Съжалявам, че съм толкова директна, но ако сега боли, ще боли три пъти повече, когато тя си даде сметка, че самозалъгвайки се, всъщност си е губила времето.
Виж целия пост
Добре е да огледа ситуацията безпристрастно, колкото и да боли. Да претегли нещата, да си изрови главата от пясъка и да вземе решение. Съжалявам, че съм толкова директна, но ако сега боли, ще боли три пъти повече, когато тя си даде сметка, че самозалъгвайки се, всъщност си е губила времето.
# 13
17 дек. 2007, 16:46 ч.
Привет мили момичета
Горещо ви благодаря за съветите който ми давате и за вашите разсъждения. Замествате приятелката която нямам и ми липсва страшно много. Так и не успях да създам приятелства в този град. А съм много отворена и контактна личност. И аз се чудя на себе си. За моето положение много съм объркана повярвайте ми не знам какво да правя.
Виж целия пост
Горещо ви благодаря за съветите който ми давате и за вашите разсъждения. Замествате приятелката която нямам и ми липсва страшно много. Так и не успях да създам приятелства в този град. А съм много отворена и контактна личност. И аз се чудя на себе си. За моето положение много съм объркана повярвайте ми не знам какво да правя.
# 14
17 дек. 2007, 16:57 ч.
Да живеем със съквартиранти и е адски гадно това е другото нещо което много ме тревожи и ми е писнало. Все си мисля, че мъжът главата на семейството трябва да поеме по голяма част от ангажимента по семейния бюджет. Нали една от ролите на жените е да създават уют да се грижат за дома и децата. Не знам колко бих могла да чакам още.
Виж целия пост
Тъжна тема Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.
Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?
Колкото и банално да звучи, всяка връзка се базира на компромиси. Подреждаш в една скала това, което ти искаш, това, което той иска и преценяваш колко са противоположни нещата и от какво можеш да се откажеш и от какво - не. Виждам, че си прежалила сватбата. според мен, ако много го искаш, недей! После ще ти е гадно. Компромиси трябват и от негова страна. Ако наистина те обича и иска да е с тебе, ще направи това, което искаш, за да си щастлива. Ако не, значи просто не те обича достатъчно, съжалявам.Аз от всичко материално и всякакви тържества бих се отказала заради специален мъж, но от деца - никога
А това за несамостоятелната квартира не го разбрах. Със съквартиранти ли живеете? Ако е така, замисляла ли си се щом не можете да си позволите наем на една гарсониера, как бихте отглеждали дете? И това е фактор, все пак
Не си изобщо престаряла...може би той иска да поработите върху собственото си благосъстояние и тогава да мислите за семейство?Препоръчани теми