Как научихте децата си да заспиват сами?

  • 6 827
  • 87
Здравейте,майчета!

Искам да ви попитам как научихте децата си да заспиват сами?

При нас е голям зор.Приспиваме се вечер много дълго,голямо залъгване пада-приказки,песни,лягане на гърдите ми,гушкане,потупване по дупето и..и.. ooooh!Да кажа,че от както се е родила спи в нашето легло,а като заспи я пренасяме понякога в нейното.Не иска и не иска в нейното,и така си и остана и до днес.Вече е на 2 годинки. Crazy
Първата година заспиваше лесно,но от втората насам стана голям кошмар.Не я слагам рано да спи,горе долу към 21 часа.Денем също не спи толкова дълго.

Има ли и други деца,които заспиват толкова трудно?

Благодаря за отговорите предварително.Ще се радвам на всеки съвет.Желая ви много здраве и щастие през новата година.  bouquet
Виж целия пост
# 1
Никак.
Голямата се опитвах да я науча,
но всичките ми опити се оказваха безуспешни.
По едно врме се отказах...предадох се.
Към третата си година сама започва си заспива сама.
Малката пък си заспиваше сама още, откакто се е родила.
Не съм я учила.
Не ние учиме децата. Те нас ни учат.
Виж целия пост
# 2
Според мен, на две годинки вече ще ти бъде доста трудно да научиш детенце да заспива само. Просто имай търпение, мисля, че моментът сам ще дойде.
Виж целия пост
# 3
Не съм го учила. Следвам неговите желания общо взето. В един момент около годинката реши, че иска да заспива сам самичък. Отскоро има други желания - приказка за лека нощ, песничка, прегръдка... Ако го оставя и сам заспива, но на мен ми доставя удоволствие да му разказвам и да го гушкам.
Виж целия пост
# 4
До дете си е.
Големият преспивах до почти 2 години. Нямаше такъв тормоз като неговото заспиване.
Малкият като съвсем малко бебе, заспиваше докато го кърмех, понякога дори не се уригваше, защото просто си спеше. Когато стана на около 5 месеца, го слагах в кошарката, пусках му музикалната играчка над леглото и излизах. Максимум 5мин. след това той вече спеше. Сега просто си знае режима на сън и си ляга с усмивка - слагам го в леглото, целувам го и излизам. След 5мин. той вече е заспал.
Виж целия пост
# 5
 Ми още не сме се научили...носиме се Crazy
Виж целия пост
# 6
Тенденциозно не съм я учила, просто започнах да я оставям сама в креватчето, при любимите играчки, гушкаше ги и така, това стана малко преди да навърши 2 годинки.
Виж целия пост
# 7
И аз не съм научила сина си да заспива сам, а е на 3 години вече. Голям пропуск от моя страна.
Виж целия пост
# 8
 не сме я научили да заспива сама.Засега заспива само на кърмене.Но никога не е спала в нашето легло NaughtyСпоред мен не е редно-едно че детето привиква,друго че е много опасно за едно малко бебе.Крие голям риск от задушаване,което не е шега работа NaughtyВашата дъщеря е вече голяма и се надявам да я отучите лесно от дългото приспиване.Успех
Виж целия пост
# 9
Ми още не сме се научили...носиме се Crazy

И ние се разнасяме по цели нощи! ooooh! Да е едно приспиване на ръце - добре, ама бебка се буди по 4-5 пъти на нощ, и всеки път е на ръце Crazy
Виж целия пост
# 10
...,друго че е много опасно за едно малко бебе.Крие голям риск от задушаване,което не е шега работа Naughty..
Няма такова нещо - важи единствено за пияни и много дебели майки. За малко бебе не е опасно, напротив - по-добре контролира дишането си и има най-малка вероятност от СВДС.
Виж целия пост
# 11
Идея си нямам как ще се научим....все още сме от категорията заспиващи на ръце.
Може би с времето и това ще се промени.
Виж целия пост
# 12
Оооо, Веси !!!  Hug
Я не се оплаквай от детето, нали знаеш, че съм и фенка на твойта сладурана.  Flutter Нашият Теди от самото начало започна да си заспива сам, никога не съм го дундуркала или носила на ръце. Знае си - банята, папуто, бибата в устата и угасва. Simple Smile Някой път му пускам музичка или седя до леглото и си говорим и се държим за ръчичка.  Heart Eyes Една мама в нашата отчетна още от първия ден си научи бебока да спи в отделна стая.  Shocked Така че всяко дете си носи характера, предполагам, когато тя сама си реши - тогава.  Peace
Айде до на лято !   bouquet
Виж целия пост
# 13
Не знам как може да се научи бебе да заспива. Това си е физиологичен процес, ако му се спи - заспива. От мен се иска само да премахна стресовите фактори, които възпрепятстват заспиването и това е.
Сигурно няма два дни, в които да съм я сложила в леглото в един и същи час (аз не съм фен на режимите), но затова пък проблем със заспиването не сме имали. Гледам кога детето се изморява и започва да "полягва" по пода или да ляга върху някоя възглавница. Или да се прозява. Или други признаци на умора.
Понякога заспива както си играем на нещо и е седнала. Друг път като я сложа в леглото, докато дръпна щорите и е заспала.
Но ако не е достатъчно спокойна, оставам с нея, докато заспи.
Ако нещо я изнервя допълнително - например сега избиват кътниците, гушкам на ръце.
Ако има нужда от предварително успокояване, преди да я сложа в леглото, разказвам приказка (на тъмно и на ръце, слуша в захлас и обикновено заспива).
Ако се събуди през нощта и не може да се успокоои, я взимам при нас.
Идеята ми е, че всеки път се съобразявам с конкретната ситуация, не използвам универсално решение. Не ме е страх, да не я свикна на ужасно "вредния" навик да заспива на ръце или да спи при нас. Заспиването е физиологичен процес и ако детето е спокойно, че си до него и не бързаш да "изчезнеш", едва ли ще се противи на заспиването.
Виж целия пост
# 14

Ако се събуди през нощта и не може да се успокоои, я взимам при нас.
Идеята ми е, че всеки път се съобразявам с конкретната ситуация, не използвам универсално решение. Не ме е страх, да не я свикна на ужасно "вредния" навик да заспива на ръце или да спи при нас. Заспиването е физиологичен процес и ако детето е спокойно, че си до него и не бързаш да "изчезнеш", едва ли ще се противи на заспиването.
Не си ме разбрала явно.Детето ми  в мое присъствие заспива много трудно,а какво остава сама да я оставям да  заспива. От скоро ме премята,че е болна или се е ударила за да не спи. FlutterМамина глезоранка,но да ми е жива и здрава. Heart Eyes

Миренка80, Stop Ще те питам на лято как сте със спането. WinkТеди ще ти хване цаката и на теб. Wink
Виж целия пост
# 15
Не съм го учила, нямам и намерение. Заспива до мен, спи до нас през нощта. С времето той сам ще поиска самостоятелност.
Виж целия пост
# 16
И моята дъщеря имаше период в който започна все по бавно да заспива.Уморявах се да седя да я държа за ръчичката по час - час и половина всяка вечер.Реших че ще я сложа в креватчето и ще я оставя сама да си заспи.Е да ама не - след като изляза се почваше един рев....  ooooh! Тогава реших че реве защото има очаквания към мен за приспиване и като наближеше време за лягане я приготвях,пожелавах "лека нощ' и я оставях с тати,а аз слизах долу при свекърите.Малко след това татито я водеше в стаята,слагаше в креватчето,понеже вече е време за сън,обещаваше че мама като си дойде ще мине да я цунка пак и излизаше.Нямаше рев и глезене,тъй като към татко си нямаше очаквания за приспиване,и след малко вече заспиваше.
Виж целия пост
# 17
Научих ги, като никога не съм ги приспивала. За това и не съм имала подобен проблем.
Другото е, че винаги съм се опитвала да бъда гъвкава относно времето, в което ги слагам да спят, както и в това колко често и дълго спят през деня. За мен нощния сън е много важен и по-този повод никога не съм имала притеснение да събудя детето, ако спи много дълго през деня, а после отказва да си легне на време след вечеря. За това и още от 9-10 месечни спят по веднъж на ден. А това че са заспали след 10, не е било повод на другата сутрин да ги оставя да спят до 11.
От друга страна преумореното дете също заспива много трудно (то и за възрастните важи това де) та и с това съм и се съобразявам. Крехка е границата, но всеки си познава децата.
Виж целия пост
# 18
Научих ги, като никога не съм ги приспивала. За това и не съм имала подобен проблем.

Такъв е и моят отговор. Въпросът в заглавието е зададен погрешно - би трябвало да е "Как се научихте да оставяте децата си да заспиват сами?". Бебетата нямат нужда от приспиване, въпреки че повечето родители смятат точно обратното. Ако процедури за сън като разнасяне, люлеене, друсане, четене, светнати лампи и прочее изобщо не бъдат въвеждани, няма да има нужда впоследствие да бъдат отменяни.
Виж целия пост
# 19
Научих ги, като никога не съм ги приспивала. За това и не съм имала подобен проблем.

Такъв е и моят отговор. Въпросът в заглавието е зададен погрешно - би трябвало да е "Как се научихте да оставяте децата си да заспиват сами?". Бебетата нямат нужда от приспиване, въпреки че повечето родители смятат точно обратното. Ако процедури за сън като разнасяне, люлеене, друсане, четене, светнати лампи и прочее изобщо не бъдат въвеждани, няма да има нужда впоследствие да бъдат отменяни.

И моето мнение съвпада с това. Никога не съм я приспивала и съответно не ми се е налагало да я уча да заспива сама.
Виж целия пост
# 20
Докато стана на около 14-15 месеца заспиваше сама в стаята със шишето с мляко. После обаче изведнъж се промени, заспива само с мен или с татко си на голямото легло. Ако през нощта я пренеса на нейното, плаче насън... или направо се събужда.
Надявам се, че е от възрастта и ще започне пак да спи сама.
Виж целия пост
# 21
Дъщеря ми до три години не лягаше без мен,и в един момент сама почна да заспива ,но никак не съм я учела.
Сега синът ми е по същия начин не съм ли при него в стаята не заспива,а до кога ще е така, времето ще покаже.
Виж целия пост
# 22
Mного интересна тема. Peace
И аз искам да  заспива сама, но не става.
На 1,5 години е, и щом я сложа в нейното легло веднага скача и тича в нашето.А като по-малка спеше....дано е период. Praynig
Само когато е много уморена, си ляга сама и не ме търси, но това обикновено е на обяд.
Виж целия пост
# 23
И аз съм от групата на приспиващите  Simple Smile До скоро седях до нейното легло и искаше да я галя по главичката, но отскоро баща и ме научи да я оставя в леглото и да си легна на нашето без да и говоря каквото и да е. Само и казвам, че е време за сън и и пожелавам лека нощ и колкото и да иска да си говорим нещо аз си мълча, ако настоява много и се поскарвам леко и минути след това заспива. Но аз оставам в стаята на нашето легло, тръгна ли да излизам настава протест. За съжаление трябва да съм в стаято, но иначе сама заспива поне, без да се галим Simple Smile Чакам с нетърпение момента, в който да и кажа лека нощ, да я цункам и да излезна от стаята.......
Виж целия пост
# 24
Ох уцелихте ме. Thinking От 3 седмици и ние се учим да заспиваме сами.Нещата стигнаха до там, че не заспиваше без да го гушна, без да го целуна поне 20 пъти, през нощта се будеше и заспиваше само като го взема при нас.Опитах няколко "тактики" но претърпях поражение. Сега просто го целувам казвам му лека нощ и излизам. В началото ревеше по 10 мин. и ми се късаше сърцето, сега протестира 30 секунди и се успокоява.Ако не му се спи си играе в кошарата и заспива, когато сам реши.
Не знам дали това е правилния начин но при мен само това даде резултат.
Виж целия пост
# 25
Neri, колко е голям сина ти и след тези 10 мин рев заспиваше ли или отиваш при него?
Виж целия пост
# 26
Още от новородени си спят в кошарите, а по-късно в леглата си.Ако имат нужда от мен, аз отивам при тях, а не те при нас и така...просто не познават варианта "приспиване". Peace
В случая си мисля, че е по-правилно да говориш на детенце и да го подготвяш за това, че е добре да заспива само.И често да питаш иска ли да спи вече сама и като е готова, да го направите.Детето да е с убеждението, че то само е избрало това.
Виж целия пост
# 27
Не си ме разбрала явно.Детето ми  в мое присъствие заспива много трудно,а какво остава сама да я оставям да  заспива. От скоро ме премята,че е болна или се е ударила за да не спи. FlutterМамина глезоранка,но да ми е жива и здрава. Heart Eyes

Имах предвид, че се сещам за две причини едно дете да не иска да заспи.
1. Не му се спи
2. Нещо го притеснява, тревожи, причинява му някакъв дискомфорт
Пробвала ли си да я оставиш сама да прецени кога иска да си легне? Ако вие изгасите лампите и също си легнете, тя какво ще прави?
От това, което си написала, ми се струва, че възприема лягането и спането като някакво наказание едва ли не. Опитай се да и го представяш в по-оптимистична светлина.
Виж целия пост
# 28
Научих ги, като никога не съм ги приспивала. За това и не съм имала подобен проблем.


 PeaceИ аз така процедирах с моята. Още от първия ден я оставях да заспива сама и тя така свикна. Бях чувала преди да родя много такива истории като твоята, където се приспиват и дундуркат по цели нощи и се зарекох, че като родя няма да правя такава грешка и ще оставям детето да заспива само от бебе, защото както свикне като бебе така ще иска и като порасне. Затова проблеми от тоя род не съм имала.
Виж целия пост
# 29
аз пускам един филм без звук и лягам той е до мен в кошарата залепена е до спалнята
и така заспива той не гледа екрана , но така свикна че дойде ли време за лягане и казва''мамо пусни си филмче''
Виж целия пост
# 30
Първо и най- важно условие- никога не съм ги научавала зорлем да спят по друг начин. Храненето и сънят са естествени потребности на организма и детето, а и човекът по- късно, следва да ги задоволява директно, без необходимост, изкуствено създадена в годините, от допълването им с други излишни прийоми.
В резултат и двете ми деца никога не са имали проблем със страхове от тъмното, с желание за нечие присъствие на заспиване /не говоря за храненето, играта и четенето преди това, говоря  точно за момента преди заспиване/. Мисля, че най- полезно е несъздаването на вредни навици, по- трудно е последващият отказ от тях. Доказателство са множеството теми за злояди деца и деца, свикнали да заспиват на ръце, на светло или до някого.
Добре е създаване на режим /както за родителите, така и за децата/- лягане в приблизително едно и също време и след спазване на определен естествено създаден "ритуал"- така децата са спокойни, сънят им- също. При нас е вечеря, малко игра, баня, четене на книжки, и дежурното "Лека нощ. Приятни сънища.", след което лампата се гаси и детето се оставя да заспи на спокойствие.
Виж целия пост
# 31
И двете ми деца още от първия си месец спят в детската стая и никога не съм ги приспивала.Като свикнат с един и същи ритуал всяка вечер - къпане и после биберона даже са ми заспивали докато ядът.Според мен вариантите са два - или спазваш строг режим и ги отделяш да спят сами докато са съвсем малки бебета, или чакаш да стане около 3 годинки да почне да разбира и малко по малко с много търпение ще свикне.Стискам палци да се научи по бързо! Hug
Виж целия пост
# 32
И аз мислех че няма да се отучи от приспиването но дойде момент в който спря да иска да я приспивам и започна сама да зазпива.Не се притеснявай ще се откаже да я друсаш
Виж целия пост
# 33
   Никак не съм я учила.Като й се доспи сама си ляга и заспива.Само, ако лягаме  едновременно има кандърми за приказки.
Виж целия пост
# 34
Спи с мене-така се получи от 8 месец,изправяше се в креватчето и ревввввв Crazyаз го вземах при нас и заспиваше.Грешка моя-голяма но умирах за сън ooooh!след това татко се премести на дивана и така сме и до сега Mr. Green Със второто ще знам....но да не се каня ooooh!
Виж целия пост
# 35
...несъздаването на вредни навици...

Вредни навици е субективно понятие. Ако на родителят му е досадно и тежко да приспива, може и да е вреден навик - не за детето, а за него. Ако обаче на родителят не му е досадно, че дори и приятно, си е много хубав навик даже.  Grinning

Повечето кърмачета заспиват съвсем естествено докато сучат; това е естественият модел, заложен в самото начало - бебето  заспива в майка си. Така че, в повечето случаи на новородени, заспиващи сами в леглата си, точно родителите сме тези, които ги отделяме от този модел. Неслучайно масово бебетата, които заспиват сами, смучат биберон, дъвчат одеалце и пр. - нещо, което да замести нуждата от комфорта и утехата, която се осигурява от майката. При други пък този номер със заместителите не се получава.
Виж целия пост
# 36
ЧеКа, напълно съм съгласна и подкрепям това мнение!
Виж целия пост
# 37
И аз смятах да кажа същото за "вредните" навици, но нямаше да се справя толкова добре Simple Smile
Виж целия пост
# 38
Повечето кърмачета заспиват съвсем естествено докато сучат; това е естественият модел, заложен в самото начало - бебето  заспива в майка си.

Точно така, повечето. Това съвсем не е правило, защото останалата половина кърмачета искат да играят, след като се нахранят.  Wink Освен това, ролята на майката в случая е нулева, тоест тя не приспива никого - бебето просто следва естествения си биологичен ритъм храна-почивка. Самостоятелно. Аз разбирам напълно стремежите майчината фигура да се обвие в светъл ореол и свръхзначимост, но добре е да се разбере, че от това преекспониране страдат децата. Майката /може и бащата, и лелята, и бабата/ трябва да се грижи за храната, топлината и спокойствието на едно бебе, но това далеч не значи, че то не може да заспива, да се събужда или да се забавлява само.
Виж целия пост
# 39
Научаването е по - успешно, когато се прави през деня за следобедния сън. Когато детето е само с майка си в къщи, доспало му се е и е сравнително скучно, не са пуснати телевизори, таткото, който е чакан цял ден го няма, майката си е полегнала примерно също и няма какво да се прави толкова, както е вечер. 
Вечер може да се получи ако лампите и телевизорите в другите стаи са загасени, родителите са си легнали и не си приказват, за да не се чувства детето изолирано и наказано и да му е скучно, докато в другата стая става нещо и се забавляват без него. В същото време е добре да спи на отворени врати, за да не го е страх и да се чувства по-сигурно.
Виж целия пост
# 40
бебето просто следва естествения си биологичен ритъм храна-почивка. Самостоятелно. Аз разбирам напълно стремежите майчината фигура да се обвие в светъл ореол и свръхзначимост, но добре е да се разбере, че от това преекспониране страдат децата. Майката /може и бащата, и лелята, и бабата/ трябва да се грижи за храната, топлината и спокойствието на едно бебе, но това далеч не значи, че то не може да заспива, да се събужда или да се забавлява само.

Добре де, как тогава да науча моето бебе да следва естествения си биологичен ритъм newsm78 Така както си го написала излиза, че видиш ли бебето веднага, щом се почувства уморено заспива... Ами не е така, повечето се съдират да реват като им се спи, ама не се сещат самички да заспят. И точна затова е мама - да помогне. И аз искам да отуча моето бебе да заспива само на цица, ама сърце не ми дава да го оставя да реве...
Виж целия пост
# 41

Именно, повечето. Така че, преди да решите следващия път с авторитетен замах да отсечете как  най-естественото нещо за едно новородено е да заспива само, може и да се замислите. Не става въпрос за "обвиване в светъл ореол" на майчината фигура, а за реалността - това е изначалният модел на заспиване за много кърмачета, просто защото ги кърми майката, а не бабата, лелята или бащата. Което въобще не означава, че последните също не могат да се научат да приспиват. Както и, че някои деца могат да се научат да запиват сами.

... просто следва естествения си биологичен ритъм храна-почивка. Самостоятелно ...

Е, как ще е самостоятелно? Заспиват на цицата на майка си, сучейки.  Grinning И не е толкова просто. Бебетата имат недоразвита нервна система и в повечето случаи имат нужда от помощ, за да се успокоят и унесат. Ако не е цицата на майката, люшкането на бащата/люлката, ще е шишето с мляко, биберонът, одеалцето за дъвчене. Реално повечето бебета, които заспиват сами, не заспиват баш съвсем сами. Просто има бебета, които по-лесно приемат заместители на цицата и гушкането, други - не. Има и родители, които хич не се и занимават да търсят заместители.
Виж целия пост
# 42
Вредно е всяко нещо, което пречи на детето и/или на този, който се грижи за него, създава излишни проблеми и напрежение и за двамата.
Вече писах- темите, като тази, са достатъчни за направата на този извод.
Може да е приятно да си гушнеш малкото кърмаче, което е около 4-5 кг., но когато става въпрос за две годишно дете вече започват проблемите. Грешка- проблемите започват доста по- рано. За да не се  пораждат такива е добре, същите да не се създават предварително. За мен е напълно в реда на нещата децата да си заспиват сами, тъй като след това е трудно да се научат. Нищо вредно няма в това, двегодишното ми дете да си гушне мечето и да заспи, без циврене и викове. Аз не съм негов придатък, имам си по- голямо дете, с негови си нужди, с уроци, съпруг, работа и домакинство, свои лични нужди. Това е нормалното положение за мен, ненормално е да сме симбиоза в тази негова възраст. 
Който иска, нека да си приспива децата и до пет години, това не е показател за нещо положително. За мен лично е предпоставка за нещо друго. В теми като тази се започва питане за решаване на наличен проблем, който определено е пречка за повдигащия въпроса. Нека прочетем заглавието на темата. То е достатъчно показателно. Ако пиша в тук, то е не само за да отговоря на конкретния автор, но и да споделя опит с други майки, които четат и чиито деца са още малки, с неустановени навици.
За да не се разпростирам излишно в общи приказки ще споделя, как съм постъпвала с двете си деца- голямото е на девет, малкото на две и половина. Подходът беше един и същ и не създаваше такива проблеми, не ми се е налагало да задавам такива въпроси, тъй като предварително бях набелязала грешки, които не съм искала да допусна, слушайки опита на други майки, преди мен, мои близки и познати. Сега споделям наученото и видяното да действа на практика и тук. Който желае- ще го прочете и ще го ползва, който не желае- не е длъжен, разбира се.
До около 4 месечна възраст децата обикновено имат колики, кърмачета са, изцяло са на мляко. През този период ако нямат колики съм ги хранила и не винаги те са заспивали ядейки. Така беше само в началото на първия месец. След това се хранеха, но не заспиваха, хранейки се. След приключване на храненето съм си ги оставяла в креватчето /количката, ако сме навън/ и ги оставях да си заспят- не е имало проблеми, не са си създавали още навици да ги друскам и разнасям. Когато имаше колики /големият ми син само/ детето, разбира се съм го вземала на ръце, по коремче, докато утихнат болките, след което отново съм го оставяла да се наспи спокойно. След преминаването на този период, преди да съм създала навиците, от които след време щях и аз да питам как да се оттърва, децата ми не са заспивали, хранейки се. Имаха си вече режим, след нахранване- дежурното "оригване", малко бебешка "игра" и поставяне за сън- не съм имала проблеми, в тази възраст е най- лесно да се научат да заспиват сами.
Давала съм биберон- залъгалка до около 1 година, след което отказването беше лесно, за 1-2 дни и не натовари нито тях, нито нас, което си е от значение. Също нарочно използвах по- ранното отказване, за да нямаме проблеми след това, отново следвайки съвети на по- вещи от мен майки и лекарката ни. Биберон съм давала само на заспиване, никога при будно положение. Не съм ги приучавала да заспиват и смучейки, пиейки и ядейки нещо.
На моя приятелка детето пък беше научено още по- добре да заспива, без каквото и да било люшкане, гушкане, биберони и млека. Просто си му идваше времето за сън, изтягаше се и заспиваше в количката, дори в седнало положение.
При едно вече голямо, в случая две годишно дете, е разбира се по- трудно, навиците са вече утвърдени. Тук прочетох нещо по- стойностно- че към три годишна възраст би могло да се направи ползотворен опит. Може да се пробва и сега, разбира се, въпреки създадения навик. Може да се обясни на детето, да се остави първо поне нощна лампичка светната при него, да му се почете преди това, да му се пусне тиха музика. Но ако то плаче и крещи не виждам как ще се получи, просто трябва да се опитва периодично и внимателно, в никакъв случай не бива да се оставя да плаче и да се страхува.
Авторката споделя, че до около годинка не е имала такива проблеми. Въпрос към Веси- свързваш ли началото им с някаква конкретна промяна- заболяване, трудно поникнали зъбки или нещо друго, от който момент са се изменили навиците на детето? Заспивали ли си в неговото легло, ако ти или таткото е до нея?
Виж целия пост
# 43
Да, Judy, "вреден навик" е ако пречи на някого и създава проблеми. Аз пък познавам родители, чиито деца заспиват самостоятелно на 2-3 години, но процесът на заспиване включва ен на брой ставания на детето, излизане от стаята и водене обратно. При това са заспивали самостоятелно като бебета с биберон. Мъжът ми пък приспива големия ни син за няма и 15 мин. Става бързо, лесно  и приятно. Така, че може пак да си говорим кой от двата начина е по-удобен. Просто не обобщавайте и не твърдете, че едното е непременно "вредното", пък другото е върхът на сладоледа. Освен това продължавате да твърдите, че проблемът е в навика да бъде приспиван. Съмнявам се обаче, че ако приспиването ставаше бързо и лесно, щеще да е проблем. Проблемът реално е в това, че приспиването е дълго и трудно. На мен това, което ми хрумва, и което вече беше предложено, е да се наблюдава детето, да се види кога точно му се спи и тогава да се слага за сън, така че да не се изтърве момента, защото еднакво трудно запива дете което не му се спи, и което е превъзбудено.


Да, майката на 2 годишно дете пита как да реши проблема си. В резултат получи лекция за "вредните навици" и "естествения биологичен ритъм" на новороденото. Не мисля, че това ще и помогне. Но пък като се отклоните от темата и пишете неща, с които други не са съгласни, нормално е да има отговори.

Виж целия пост
# 44
Именно в случая очевидно "навикът" създава проблеми, щом се търси решение и се отправя такова питане.
Аз не обобщавам, писах именно, че когато един навик създава проблеми и без него може да се мине, то той е вреден. Често самият родител прави приспиването /храненето, поведението, ученето и т.н./ трудни и неприятни.
Не е отклонение от темата това, на което се обръща внимание- несъздаването на положения, от които после ще искаме да се измъкнем. Това е дори най- важното, от него се започва, що се отнася до основните навици и модел на поведение. Ако желая децата ми да се хранят здравословно, няма да чакам да привикнат с вкуса на това, което считам за "не храна".  Ако искам да развия у тях положително отношение към образованието не бих чакала да станат първи клас.
При наличие на породил се проблем- има и отговори в тази насока, включително и от мен.
Темите се четат не само от техните автори. Изрично съм писала защо обръщам внимание именно на първоначалното недопускане на нежелано поведение. Самата аз съм търсила някои важни за мен отговори по отношение на майчинството още преди да стана майка и съм намерила такива. Ако 10 души прочетат и дори един от тях се замисли, може да се избегне бъдещ проблем, който обтяга нервите и създава напрежение месеци и години напред.
Виж целия пост
# 45
Ами не е така, повечето се съдират да реват като им се спи, ама не се сещат самички да заспят.

Ако едно бебе не се сеща да заспи или да огладнее, значи има здравословен проблем. Всъщност сънят и гладът са двете неща, които то владее до съвършенство. Съдирането от рев следва при преумора, тоест тогава, когато родителят e объркал биологичния ритъм на бебето си. Пак казвам, няма нужда да учиш детето си да спи, а трябва просто да не му пречиш. Често пъти се получава следното: родителите не са наблюдавали детето си и специфичния му цикъл, не са създали режим навреме и са влезли в омагьосания кръг на грешните сигнали. То плаче, защото е гладно, майка му обаче го натиска да спи или пък плаче, защото му се спи, но тя му тика цица в устата. С очите си съм виждала бебе, което се разплаква, майката го грабва и усилено започва да приспива - бебето реве, майка му го друса - и така в продължение на 35 минути. То, разбира се, заспива /на кого не би му се завило свят!/ и чак тогава майката установява, че и мирише на наакано. Та, това ми е думата... както и Judy е казала преди мен, няма смисъл да учиш детето си на нещо, което то вече знае и няма смисъл да създаваш насила навици, които после да се чудиш как да бориш.
Виж целия пост
# 46
В случая обаче аз не мисля, че проблемът е в това, че е създаден навик за приспиване, защото ако беше това, то приспиването щеше да помага, но както поясни авторката по-нататък в мненията си, детето заспива трудно дори в нейно присъствие.
Мисля, че проблемът е в нежеланието на детето да заспива въобще (с или без присъствие на приспиващ го човек) и разрешението му започва от там, да се разбере защо детето се противи на заспиването. Фактът, че се опитва да се пазари, че е болно и иска с това да му се "размине" спането, показва много ясно какви чувства изпитва към процеса на заспиване.
От майката остава да разбере защо изпитва такива чувства и да ги промени.
Виж целия пост
# 47
Ескарина, права си, сега се загледах по-внимателно и съдейки по това:

Цитат
Приспиваме се вечер много дълго,голямо залъгване пада-приказки,песни,лягане на гърдите ми,гушкане,потупване по дупето и..и.. Да кажа,че от както се е родила спи в нашето легло,а като заспи я пренасяме понякога в нейното.Не иска и не иска в нейното,и така си и остана и до днес.

явно се има предвид "сами в стая", а не "сами без приспиване". Така или инак, отговорът ми ще бъде същия - не учи детето на нещо, от което по-късно ще се оплакваш. Не е честно да му позволяваш да спи в леглото ти две години и после изведнъж, без кой-знае каква аргументация, да заявиш, че вече не може. Нормално е да се противи и да се бунтува. Все пак, пред свършен факт какво може да се направи... евентуално да се измисли "компания" за спане - кукла, мече, нещо такова, върху което да се проектират чувствата на самото дете - "Мечето се страхува да си легне само, иска да е с теб", "Мечо не може да заспи, ако не го гушкат" и т.н. Може да се обясни на детето, достатъчно голямо е, какво всъщност представлява сънят и защо е необходим на хората - добре е то да разбере, че не спи заради родителите си, а заради себе си, за да е здраво и да расте. При всички положения истината ще свърши по-добра работа, защото залъгването само влошава нещата.
Виж целия пост
# 48
Никога не съм ги учила да заспиват с компания. Просто нямаха информация, че е възможно да се друсаме, разнасяме, пеем, говорим, люшкаме и дондуркаме. Никога не са спали в нашата спалня, нито в леглото ни /моето и на баща им/.
Виж целия пост
# 49
И аз бях с подобна идея като се роди бебка да заспива сама,да ама не мене никой не ме питаше,редно е едно бебче на 20 дни да си хапне и даже да заспи на гърдата или на бутилката е наща просто не и се спеше и ревеше,но не беше гладна или изцапана,просто от 3 до 6 ме държеше будна.Никога не е била фен на дългото спане през деня,а нощем си търси бибата.Приспивам я на 11 месеца я,обикновено се излягам на леглото,слагам я на краката и си я друскам докато гледам филм нещо или в един шазлонг,но не ме мъчи детето,някой път си заспива директно в кошарата,просто при нея е супер различно затова и аз се отказах да я оставям да реве,да се дере,да се тръшка,както и е удобно така и на мен,хубавото е,че даже да я друскам максимум за 30 мин е готова заспала,пренасям я в кошарата и там си спи.Ляга кам 10-11 вечерта спи до 8-9 сутринта,като има 2-3 будени за биба но са секундни,бе общо взето не е толкова зле работата.Аз лично я оставям да се измори хубаво и когато и се доспи-търка очи обикновено по това познавам,я приспивам. Успех на всички мами дано скоро да привикнат самички дечицата Flutter
Виж целия пост
# 50
Никога не е спала в нашето легло. До 3 години леглото и беше в нашата стая. Аз лягах на нашето, тя на нейното и си заспиваше. По късно като започна да си спи сама в стята се приготвя и ляга, пожелаваме си сладки сънища и загасяме лампата.
Виж целия пост
# 51
Ескарина, права си, сега се загледах по-внимателно и съдейки по това:

Цитат
Приспиваме се вечер много дълго,голямо залъгване пада-приказки,песни,лягане на гърдите ми,гушкане,потупване по дупето и..и.. Да кажа,че от както се е родила спи в нашето легло,а като заспи я пренасяме понякога в нейното.Не иска и не иска в нейното,и така си и остана и до днес.

явно се има предвид "сами в стая", а не "сами без приспиване". Така или инак, отговорът ми ще бъде същия - не учи детето на нещо, от което по-късно ще се оплакваш. Не е честно да му позволяваш да спи в леглото ти две години и после изведнъж, без кой-знае каква аргументация, да заявиш, че вече не може. Нормално е да се противи и да се бунтува. Все пак, пред свършен факт какво може да се направи... евентуално да се измисли "компания" за спане - кукла, мече, нещо такова, върху което да се проектират чувствата на самото дете - "Мечето се страхува да си легне само, иска да е с теб", "Мечо не може да заспи, ако не го гушкат" и т.н. Може да се обясни на детето, достатъчно голямо е, какво всъщност представлява сънят и защо е необходим на хората - добре е то да разбере, че не спи заради родителите си, а заради себе си, за да е здраво и да расте. При всички положения истината ще свърши по-добра работа, защото залъгването само влошава нещата.

Под "сама" да заспива имах предвид да се иЗбегнат доста от "ритуалите" като лягане на гърдите ми,друсане,потупване и всичко останало.
ТаЗи вечер се приспивахме два часа например.Иzпяхме всички песнички по 3 пъти,раЗкаЗахме поне 5 прикаЗки на български,после стана отново поне 5 пъти,че искала това мече,после това бебе.След това заиска татко си и тои повтори целия ритуал. ooooh!
И като се замислия над всичко това....от както тръгна на градина се влошиха нещата със спането.От 3 месеца някъде.А в градината ме уверяват,че заспива винаги първа и беЗ  проблем.Уикендите следобедният сън на малката е толкова труден като вечерният.

Виж целия пост
# 52
Много и угаждате според мен.
На дъщеря ми в момента и растат някакви зъби, останаха последните кътници, та сигурно са те. И както и растат винаги по два-три наведнъж, сега е голям ад. Даже температура вдига вечер и заспиването е много по-трудно от обикновено.
Виждам я, че и се спи та две не вижда, обаче понеже е изнервена, все търси коя играчка да докопа, а като я вземе, иска друга.
На обедното спане направих грешката да и давам каквото иска и така и не се стигна до заспиване, а само по 4 часаво мрънкане.
Вечерта обаче бях изтощена от глупости, сложих я в леглото, пях песнички и на втората на средата, заспа както си ревеше, ама от раз. Правеше опити да сочи разни играчки и да се опитва да ме убеди да и ги дам или да я пусна от леглото да се разхожда напред-назад, но този път бях безкомпромисна, че не ми минават такива. Мрънка, мрънка и заспа, къде ще ходи.

Мисълта ми е, че децата когато са изнервени от умора се държат точно все едно не знаят какво искат. Искат нещо, а като го получат, искат нещо друго и така до безкрайност. Трябва малко по-безкомпромисно да се подходи в случая, защото иначе оставяте детето да ви разиграва, а това страшно вреди на него самото.
В детската градина заспива, защото знае, че няма кой да и се върже на номерата.
Обръщайте и повече внимание през деня, за да не се стреми да получи колкото се може повече внимание от вас точно вечер. Предполагам не е лесно, щом ходи на градина, сигурно нямате много време заедно през деня.
На лягане и казваш, че ритуалът по приспиване включва това и това и правиш само него, без да се поддаваш на изнудване. Трябва да разбере, че номерата няма да минат, иначе всеки път ще пробва по още един номер, за да види къде ви е границата.

Успех!
Виж целия пост
# 53
никога не сме се приспивали нито е спала при нас от малка в креватчето и това е по едно време отказваше да остава сама в стаята, но аз и пусна някоя анимация и тя се загледа и заспива. моя съвет е да предразположиш детето за сън измисли му някакъв ритуал преди лягане или пробвай с любима играчка помага, песничките също помагат, само ако детето е предразположено за сън. ако е много емоционално е по добре да го оставиш да се успокои от играта, която е играло. направи креватчето желано място е не място за спане, което вероятно не харесва. опитай нищо не губиш.
Виж целия пост
# 54
Именно в случая очевидно "навикът" създава проблеми....

Първата година заспиваше лесно,но от втората насам стана голям кошмар.

Очевидно в случая не създава проблеми навикът на лесно заспиване. Проблем създава това, че се е променил и заспиването е станало трудно и дълго. Също както едно дете може да има навик да заспива само в стая, но изведнъж да "откаже да остава сама в стаята" (цитат от по-горе). Съмнявам се, че ще търсите проблема, в навика да запива сама. 





Виж целия пост
# 55
Според мен разрешаването на проблемите със съня минава през внимателното наблюдение на детето и следването на неговите естествени нужди. Познавам Иво, че вече му спи по резките смени в настроението, по това, че много бързо му омръзва определено занимание, че от време на време  идва до мен, гушка се и ми дърпа косата. Обикновено не повече от десет минути са необходими, за да заспи, докато му чета приказка. Ляга до мен, хваща ме за ръката или се рови в косата ми, докато слуша приказка, повтаря си думички от прочетенето и така много бързо заспива. Не откривам никакъв вреден за детето момент в този начин на приспиване.
Подкрепям ЧеКа, че определянето на един навик като вреден е доста субективно и май в повечето случаи сякаш се мери с аршина на родителското спокойствие и чувството на комфорт. За мен вредно е всичко, което противоречи на естествените нужди на детето. Нуждата от близост, особено през първите  години от живота на детето, е природно решение. И като такова, изглежда най-логично. Не кърмих особено успешно, но затова пък, докато синът ми пиеше мляко от шише, почти винаги заспиваше, докато си пие млякото, гушнат в мен или до мен.
С времето нуждите на детето се променят, ритуалите преди сън също. Те според мен много си зависят от семейството, в което расте детето. При един четенето на приказка върши работа, при друг песничка за приспиване, при трети оставяне в креватчето. Ако детето се чувства спокойно при всеки един от тези варианти, няма проблем. Но ако оставяш детето в креватчето с идеята да заспи само и с цената на продължителен рев и неспокойство, правиш само едно, създаваш му усещането, че просто няма смисъл да общува с родителя.
Със сестра ми сме породени, родителите ни са ни гледали и възпитавали по един и същи начин. Имам спомени, че докато си заспивах сама, тя винаги викаше майка да легне до нея, хващаше й ръката и започваше с единия пръст да дълбае в дланта й. Понякога през нощта се будеше и отиваше при тях.  Така сигурно заспиваше до петгодишна. В момента си е уверен и самостоятелен човек., не виждам с нещо родителската близост да й е навредила. 
Виж целия пост
# 56
"И като се замислия над всичко това....от както тръгна на градина се влошиха нещата със спането.От 3 месеца някъде.А в градината ме уверяват,че заспива винаги първа и беЗ  проблем.Уикендите следобедният сън на малката е толкова труден като вечерният."

За нещо такова питах- начало на промяната, от кога е тръгнала, от какво точно.
Това, което описваш, Веси, наистина е ненормално и лошо- и за вас и за детето.
Когато моят син тръгна на ясла, в началото имаше проблеми изобщо с поведението- цялостно изнервяне, което изтърпяхме 2-3 седмици. Спряхме го от яслата, тъй като след направено от нас проучване се оказа, че проблемът е в това конкретно детско заведение, имаше проблеми с режима и персонала- почасово гърнеслагане, караници, липса на извеждане децата навън, насилване при храненето /детето ми говореше и можеше да ми обясни смислено, освен това разговарях и с други родители и с позната учителка от горна група и си направих изводи за ситуацията/. Проблемите се прерязяхя като с нож.
След това сменихме детското заведение /след 2-3 месеца/ и го записах директно на градина, но друга. Адаптивният период на нерви, далеч не чак такива, като при яслата, беше около месец, напълно търпим обаче. Едната от учителките налагаше добра дисциплина, но никога не биеше и не наказваше жестоко и унизително. Просто обявяваше правилата и те се спазваха. Имаше си санкции- предварително оповестени, които се налага на всяко дете за съответното провинение, без пропуски, търпими санкции. Няма компромиси. Децата обичаха най- много и слушаха точно тази учителка, до края на градината. Синът ми и сега я помни с много положителни емоции.
В градината на твоето дете, ако наистина нещата са наред, вероятно дъщеря ти проектира насъбралия се гняв, яд, обида върху вас, вкъщи, тъй като очевидно вие го понасяте, докато в градината режимът се налага отвън, от един блезспорен авторитет, който не търпи такива компромиси с правилата. Вкъщи детето е свикнало, че му се угажда на каприза и че може да се налага и така се е научило да компенсира онова, което според нея й липсва в градината. Напълно споделям мнението на Ескарина при това положение.
Ако проблемът не е в някаква абсолютна несвъместимост с ДГ, която детето посещава, то има нужда от по- твърд подход у дома.
Двегодишното дете не е бебе и разбира от обяснения, а когато се налага определено се нуждае и от твърда ръка.
И аз ти желая успех.
Виж целия пост
# 57
Никога не съм го учила. Докато се кърмехме заспиваше на цица, после се научи сам (в стаята, на изгасена лампа). Не съм го оставяла да реве, не съм го мъчила, просто си беше готов и се получи от раз. Зависи си от детето. Peace
Виж целия пост
# 58
още си заспива при нас или в люлката
Виж целия пост
# 59
Доскоро заспиваше на цицата , но вече (около два месеца) сама се обръща на другата страна и заспива понеже я кърмя легнала .
Виж целия пост
# 60
Ами не е така, повечето се съдират да реват като им се спи, ама не се сещат самички да заспят.

Ако едно бебе не се сеща да заспи или да огладнее, значи има здравословен проблем.

Не мога да се съглася с теб за това - факт е, че повечето бебчета не могат да заспиват сами поради незрялост на нервната система, което не е здравословен проблем, а е нормално за възрастта и това не съм си го измислила аз.
Аз лично от около двумесечна се научих да разпознавам кога на дъщеря ми и се спи (преди това не беше и необходимо, тя така или иначе като по-малка си заспиваше без проблем след хранене като повечето бебчета), но факт е, че умее да заспива сама само като се вози в количката или в колата и то пак след известно мрънкане.
Не знам, може би трябва да пробвам да я оставя да реве цял ден и да видя дали ще заспи, но сърце (а и нервите) не ми дава.

При мен го има дори проблемът, че в един момент започна през деня вкъщи да спи само и единствено на цица - махна ли се, почти винаги се събужда. Не знам аз ли я научих така... newsm78 и се чудя как ще се отучваме... Все се надявам като порасне малко сама да се откаже..
Виж целия пост
# 61
Все се надявам като порасне малко сама да се откаже..

Ако чакаш наистина сама да се откаже, т.е. не се пробваш чат-пат дали ще поддаде на друг начин на приспиване, а чакаш инициативата да е изцяло нейна, 'малко' може да трае от няколко месеца до няколко години. Но пък децата са склонни да приемат друг начин на приспиване след определена възраст, а кърменето може да остане само когато са по-нервни, неспокойни, притеснени или превъзбудени, и в последствие напълно да изчезне.
Виж целия пост
# 62
Баткото като бебе беше трагедия.Научих го на 3м.бебе по инструкциите на една книга за бебета (една от многото).Вечер процедурите........къпане, ядене и спане......ама не.Не заспива по никакъв начин- друсане на ръце - рев, друсане на крака - рев.
Първата вечер изкъпах го, нахраних го, завих го и излязох от стаята.Рева, пищя 20мин.накрая заспа от умора(Само се ослушвах да не се задави или захласне).Тези 20 мин . ми бяха по-трудни от раждането , но издържах.Втората вечер изкъпах го, нахраних го, завих го и пак излязох от стаята.Рева 10 мин.На третата само изрева за момент и заспа. От този ден нататък не съм приспивала никога бебе.
Сега като се събуди защото е сънувал нещо или нещо му е некомфортно това е друго нещо.
С малката никога не съм имала проблем със заспиването.Тя и сега си заспива я под масата, я при играчките
Виж целия пост
# 63
Все се надявам като порасне малко сама да се откаже..

Ако чакаш наистина сама да се откаже, т.е. не се пробваш чат-пат дали ще поддаде на друг начин на приспиване, а чакаш инициативата да е изцяло нейна, 'малко' може да трае от няколко месеца до няколко години. Но пък децата са склонни да приемат друг начин на приспиване след определена възраст, а кърменето може да остане само когато са по-нервни, неспокойни, притеснени или превъзбудени, и в последствие напълно да изчезне.

Може би си права, но се страхувам дали сегашният навик на заспиване на цица  няма просто да премине в друг навик - на люлеене например. Защото биби не приема, а да смуче одеалце или парче плат едва ли ще и хрумне. Като се замисля при мен спането на цица дойде като някакво спасение за кърмата ми и за цялостния процес на кърмене и затова не съм му се противопоставяла в началото... а сега ще трябва да решавам друг проблем, до който това доведе...

Ох, сори, че използвах темата на авторката и за моя проблем, но това наистина ме вълнува...
Виж целия пост
# 64
аз от самото начало си бях казала- никакво друсане и разнасяне на ръце за приспиване и наистина никога не съм го правила. пробвах винаги да го оставям сам да се приспи и ако не ставаше номерът, излизахме на разходка с количката през деня или пък го кърмех (вечерта). за първи път успя да заспи сам, когато беше на 3 месеца и половина. на 7 месеца винаги заспиваше сам всяка вечер, а след 8мия и през деня. изпявам му песничка, целувам го, слагам го в леглото и затварям вратата. той почва да си бърбори и "пее" за приспиване.  в общия случай след 3-4 минути вече не се чува нищо.
Виж целия пост
# 65
Не знам как става това чудо бебето да заспи само. Ние сме почти на 9 месеца и още се разнасяме на ръце. Много пъти съм пробвала да го оставя в леглото да му пея и да го люлям. Но нищо не става. Рев до скъсване. Една нощ го оставих 30 мин. да реве и пак не спря, не се умори даже. Останала съм без гръб, без кръст. Давам всичко някой да каже вълшебната рецепта как да заспи сам!
Виж целия пост
# 66
Всяко дете е различно. И аз имам дете, което от както се е родило, все на ръце е носено. През деня заспиваше макс. за 15 минути и пак рев, докато не я взема на ръце. Нощите бяха още по-ужасни, имала съм моменти, в които съм я носила и съм била в полуспящо състояние. Боляха ме и кръста и гърба, имах сенки под очите, абе имах чувството, че това ще бъде вечно. Нещата не се промениха особено, когато порасна. Вечер стана по-лесно, просто я приех в леглото си и така гушнати, тя заспиваше без проблем. Но за да заспи през деня за следобедния си сън, до ден-днешен правим бебешки истории. Тя категорично ми заявява, че няма да спи и аз използвам трикове - гушвам я в скута си и пускам някаква любима нейна песничка и леко се полюшваме и така докато заспи.  Tired Знам, че е лудост, но предпочитам да правя, пред варианта да не спи цял ден (защото и това е правила). От месец намерих решение само за нощния сън, незнайно как я убедих че вече е голяма и трябва да спи в собственото си легло, и че е време аз да се преместя да спя при баща й. В началото ме разиграваше по цяла нощ, ту искаше в леглото си, ту се отказваше от решението си, докато свикна. Сега поне с това мога да се похваля - аз спя при мъжа ми, а тя - до нас в леглото си. За мен това си е огромно постижение.  Laughing
Виж целия пост
# 67
ами аз моята също все я лашках,но категорично заявих,че на ръце не  Naughty
значи понеже беше ревла от класа всякакви методи използвах-друсане в количката с крака на двора,даже по едно време хванах текезесарски тен от априлско слънце Laughing,шазлонг-докато беше по-малка,люлки и метода,които все се опитвах да приложа да заспи сама и не стана -оставяг я да реве,като беше малка няколко пъти след 15 мин рев заспиваше,но сърцето ми се късаше.После,порастна и не става в кошарата да я оставям,защото тя става и почва да играе,а по-късно и да реве.Та сега е на 11 месеца,почти годинка и имам едно кресло,което се люля,та там я люлея и после става на легло,но това е само за дневен сън,пре ноща лягам си на леглото слагам я на краката си и така някой път ми отнема 10-15 мин някой път 30 и съм си казала като поотрасне малко и вземе да разбира ще я уча някакси.
Виж целия пост
# 68
Ами не съм я учила,много се радва ако имам време да се гушнем,но ако не мога и много и се спи, дори сама си ляга Peace То май си е до дете. Но рано или късно и това ще отмине,радвай се докато има желание да се гушка и се радва на компанията ти,после хич и не ни търсят за нещо друго освен за спонсорство Laughing Mr. Green
Виж целия пост
# 69
Здравейте!

Искам да ви попитам има ли мами, които са успявали с приспиване в легло/люлка?

Все още избираме легло и се чудя има ли смисъл да купуваме легло/люлка или да си купим обикновено.
Виж целия пост
# 70
Не съм я учила, тя заспиваше сама като по-малка, на тъмно при това. Вече заспива по-късно-т.е, заедно с нас, и преди сън четем приказка, гушкаме се, след това целувка и се мести в нейното легло.
Този вечерен ритуал ни е много съкровевн, тогава споделя и нещата от деня, така че не ми е нужно да го променям.
Ако реша да я пратя да си легне сама, също проблем няма-само оставям отворена вратата на стаята за да я чувам.
На 4 години е.
Виж целия пост
# 71
sisely,
ние купихме легло едва когато детето стана на 3 месеца и то съвсем просто. Махнахме едната преграда и го "залепихме" за спалнята. Така когато не го успя с кърмене вечер, малко раздрусване на леглото върши чудесна работа - между 1 и 5 мин. отнема. Гледахме и легла, които се люлеят, но са ми много тежки като конструкция. А само люлка май не си заслужва - в нея можеш да държиш бебе до 6 кг макс - толкова са малки тези люлки, нищо че пише 70 или 80 см.

За приспиването: до месец и половина 2 си заспиваше сам след хранене или в слинга навън. От 2-рия месец започна да клони към количка вкъщи и с малко полюшване и монотонна песничка си заспиваше за 5 до 10 мин. Сега през деня спи по 4 пъти, гледам само кога ще му се приспи и го слагам в количката - отнема между 1 и 7 мин. да го приспя там с монотонен звук (шшшшшшшшшш с уста) и леко поклащане. За вечерите вече писах.
Не съм го учила на нищо - просто го следя как и на какво реагира и го изплзвам. Ако е станал късно от последния сън, изместваме вечерните приготовления, така че да го видя, че му се приспива, но и не чакаме много, че може да стане много нервен и пак да отнеме дълго приспиването.
Виж целия пост
# 72
И аз не съм учила дъщеря си да заспива. От бебе си спи на креватчето, просто я оставям и заспива. Имаше период когато искаше да съм при нея в стаята когато я сложа да спи, но само толкова.
Виж целия пост
# 73
Не знам дали е до дете или до съдадени от самото начало навици. При нас процедурата беше къпане, масаж, хранене, малко игра и хайде в бебешкото легло. От 3 месечна след играта добавихме четене на книжка (не, че нещо разбираше, но слушаше гласа ми и ледаше картинките с интерес).
Никога не съм я приспивала на ръце, когато бее на около 6 месеца започна да я приспивам в наето легло и после я пренасях в нейното, добре, че бързо осъзнах грешката си, а тя беше свикнала и за отучването ми трябваха доста нерви - от този случай стигнах до извода, че начина на заспиване е по-скоро създаден от нас навик.
Виж целия пост
# 74
Всичко идва с времето си . моята дъщеря започна да заспива едва към 3 годинка ,дотогава все се приспивахме.И много и харесваше  тя да приспива мен вместо аз нея ,то май и сега се получава понякога ако съм много изморена от работа. Joy
Виж целия пост
# 75
Зависи от детето
Моето си заспива само от бебе и на обяд,и вечер.Ако има някой друг в стаята,не може да заспи,а започва да си играе.
Но,както казах-зависи от характера на детето
Виж целия пост
# 76
Алекс лесно заспива.След като приключихме с кърменето,оставям го  с шишето мляко в леглото,казва му лека нощ и излизам с усмивка.
Някъде бях чела,че не трябва да се усеща тревожност в майката или бащата.А да се излиза с усмивка.Незнам дали това беше  вълшебният момент при нас,но е факт,че още си заспива сам.
Никога не съм го оставяла да спи при нас(само ако е болен) и си знае мястото.

Много е относително всичко.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 77
Успях! Hug
Виж целия пост
# 78
Честито ВЕСИ! Моля, сподели как успя и ти.
Виж целия пост
# 79
Не съм го учила, а и нямам такива намерения.  Naughty
Обожавам моментите на гушкане и милване по главичката му вечер преди да заспи.  Peace

 
Виж целия пост
# 80
Не съм го учила,слагам го в кревата,върти се малко и заспива!
Виж целия пост
# 81
Правих опит да го науча да заспива сам някъде към 2-рата му година. Неуспешен опит беше, дереше се по 2 часа и накрая пак не заспиваше, а стоеше нещастен облегнат на решетката на кошарата и ме чакаше. Реших, че още не е готов и се отказах да го мъча. Вече е на 3 години и заспива сам само когато сме били заедно и през деня - съботата и неделята. През седмицата не пропуска вечерното гушкане, тогава тихичко си шепнем и се отпуска да разказва подробно как е минал деня в детската градина. Не го спирам явно има нужда (и аз, и той) да сме повече време заедно, и си се приспиваме взаимно с приказки (и той ми разказва измислени от него).
При моя син досега с насилие не съм постигала нищо. Винаги с обяснения, говорене и търпение. Колкото време му трябва - толкова, важното е да е спокоен.
Виж целия пост
# 82
Винаги иска някой да е в стаята при нея докато заспива, ако ли не иска вратата на стаята да е отворена и лампата да свети, но общо взето няма проблеми, разбира като и се обяснява, че мама и тати си лягат по късно
Виж целия пост
# 83
Никога не бях приспивала синът ми,докато не навърши 6 месеца.Тогава започнаха да му никнат зъбки и всички навици със съня му се преобърнаха.Минали сме почти през всички етапи на приспиването:носене на ръце,люлеене в люлка,бутане в количка,докато самият процес на заспиване не се поуспокои.Вече от доста време,заспива с бутилка мляко или чай+биберона,но трябва задължително да съм в стаята при него.Но това не е проблем,щом той се чувства по-спокоен,когато съм до него.
Виж целия пост
# 84
От два дни имам проблем  Tired. Онази вечер докато съм четяла приказки за лека нощ, съм заспала при Рая  Rolling Eyes. Това, че се събудих схваната не го броя, снощи искаше да спим отново двете  ooooh!. Обяснявах, обяснявах, не - като стана, ставаше и тя. Сутринта се беше намърдала в нашето легло ....
Като малка редовно искаше да заспива с някой, който трябваше да я гали по гърба, на това беше научена от баба си, или дядо си  Confused. Дано премине бързо този момент....
Виж целия пост
# 85
Заспива си сама без проблеми,моля се и за напред да е така!  Praynig
Виж целия пост
# 86
Заспива си сама без проблеми,моля се и за напред да е така!  Praynig

Бебето ти е толкова малко.
И моята заспиваше сама до 8-я месец, но после... До втората си година спеше при нас. Никой не се наспиваше пълноценно. Какво ли не опитвах, не успях да я върна обратно в бебешкото легло.
Като стана на 2, сама си реши да се случат така нещата и започна отново да си спи на леглото.
Виж целия пост
# 87
Изобщо никога не съм го приспивала.
Нито слагала да спи рано.
В момента го къпем между 22 и 24... процедурата трае поне 1/2 час... после си заспива напълно доброволно. Пожелавам му "лека нощ" и излизам от спалнята му.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия